но ми се струва че не е яслата причината, мисля към вторник пак да го пускам, иначе горе-долу добре му понася 
Въпреки, че като гледах мартеничките на Нинче, се сетих колко е хубаво сестрички и как се обичат (имам сестра). Но много се отплеснах де, първо да забременеем пък после ще го мислим. (Миме това как е за хубаво включване?)
, но мен определено ме стресна.
Всяка вечер ми се иска да седна и да ви напиша нещо,но незнам какво...Незнам как се чуствам,не мога да разбера дали съм осъзнала че него вече го няма или просто се побърквам...Не плача,не мога да плача,последно си поплаках вечерта преди погребението и то даста ,казах си че се стягам ,заради Нори и от тогава просто не мога..незнам дали така е по-добре,аа може и да е,явно съм разбрала че това е истина и ...Деня ни минава някакси по-добре,но вечер ми става много тежко...Нори заспива и аз сядам пред телевизора и чакам да си дойде...но знам чче няма да си дойде...и не мога да заспя...Но ...се чуствам много силна и знам че тя има само мен и няма как да се отпускам...Мъчно ми е че тя е прекалено малка и няма да го помни..но пък може и да е по-добре ,защото щеще да ми е по-трудно да и обяснявам..и аз незнам...Казах и само един единствен път,че тати е на небето при дядо боже ,да му помага и от там ще ни пази...и сега като я попитам къде е ,тя сочи нагоре и казва: Тати..бодже...Мислех си да потърся психолог,защото не съм сигурна дали е по-добре да и говоря често за него или не...Ето...успях да си поплача малко...
Че не си гледам детето и то върши бели ли 
Сладката тя Много положителни емоции и хубави изненади да те стигат Напълно ме задоволява, направо си ви представих тримата И аз имам сестра, хубаво е, въпреки че нашата разлика е голяма и никога не сме били много близки.
Ами онзи оризов сок против диария на Хип пробвахте ли го?Препоръчани теми
Дано и аз след време намеря отново мястото си 
Да беше дошла на музиката днес, чаках те.
