Със сърце натежало от скръб

  • 11 946
  • 105
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 4 500
Засега Достоевски е геният, който ме е хвърлял в най-дълбоките води.
Истината е, че и аз препрочитам на периоди от време, но Достоевски не съм го повторила и до сега.

# 61
  • Мнения: 5 370
Засега Достоевски е геният, който ме е хвърлял в най-дълбоките води.
Истината е, че и аз препрочитам на периоди от време, но Достоевски не съм го повторила и до сега.

Присъединявам се.

Аз не само Достоевски, въобще, с такова усещане съм за по-голямата част от руската класика.

Напоследък се чувствах потисната-и я зарязах-от "Американски пасторал". Колкото и награди да е взел авторът и. Там драмата е наистина голяма и реално наистина може да се случи на всяко семейство, дори на най-идеалните.

# 62
  • Мнения: 2 154
Грехът на абат Муре.Там главната героиня се самоубива,но по такъв красив начин,че е ужасяващо.И изобщо цялата история е угнетяваща.Но каква да е,след като е написана от Зола?

# 63
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 283
"Сто години самота" на Маркес.

# 64
  • София
  • Мнения: 4 500
О, да, Зола.
Изобщо, френската класика също носи тегоба в сърцето.

# 65
  • Мнения: 107
Като заговорихте за френска класика и веднага в главата ми изникнаха "Клетниците" и Жан Валжан  Sad Покъртителна книга.

# 66
  • Мнения: 2 154
Хирошима, моя любов на Маргьорит Дюрас.

# 67
  • Мнения: 30 514
Книжката не беше ли писана по сценария на филма?  Thinking
Филмът беше много хубав, книгата не ме впечатли толкова.

# 68
  • Мнения: 2 154
Филмът не съм гледала.А книжката ме впечатли мен.Филмът не е ли черно-бял?Защото аз такива не гледам.

# 69
  • Варна
  • Мнения: 955
Във всичко изброено има много тъга, но и при мен най-черни си остават "Парфюмът" на Зюскинд, "Тенекиеният барабан" на Грас, и сборникът с разкази на Виан "Човекът вълк".

# 70
  • Мнения: 30 514
Защото аз такива не гледам.

Ти губиш.  Laughing

# 71
  • Мнения: 14 057
Грехът на абат Муре.Там главната героиня се самоубива,но по такъв красив начин,че е ужасяващо.И изобщо цялата история е угнетяваща.Но каква да е,след като е написана от Зола?

Точно за тази книга се сетих , чела съм я на 19г. и така му бях бясна на абата...И дълго след това не можех да понасям цветя у дома.

Но истински угнетяващи и тъжни за мен са "Голям Гальовник" и "Животът пред теб"от Ромен Гари.На места се заливах от смях , такъв фин хумор, а иначе съсипващи истории.

В детството ми- "Майчина сълза", "Чичо Томовата колиба"

Много от споменатите тук книги също, просто гледах да не ги повтарям

# 72
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
"Татко" - Уилям Уортън
През цялото време, докато я четях, се измъчвах, все едно моят татко е болен. Мислех всякакви варианти за да му помогна.

# 73
  • Мнения: 864
Ърскин Колдуел-няма по-тъжни и по-безнадеждни разкази от неговите.Просто чувстваш мръсотията и мизерията,в която живеят героите му.Лепне по теб тази мръсотия.И Зола е такъв,спомняте си Жервез и Нана...
Снощи свърших точно "Вертеп" и много ми хареса. Някога се отказах от нея още на първите страници, но сега я изядох с кориците. Мрачна, мизерна и кална, дори гнусна на моменти... Харесва ми как Зола описва с подробности обстановката и със сигурност ще прочета още нещо от него, при подходящо настроение и нагласа.
Чела съм "Нана" в ученическите си години, но тъй като нямам спомен за сюжета, да попитам тук, тази Нана и другата, от "Вертеп", една и съща героиня ли са?

Последна редакция: чт, 15 апр 2010, 14:05 от Аризона

# 74
  • Мнения: X
 Сега довършвам "Нечистота" на Филип Джиан. Неговите книги не са от леките, но тази много ме натовари. Вероятно ,защото книгата е съвременна ,проблемите са много познати и съм почти накрая, а светлинка в тунела няма, много безднадежден  и объркан взе да ми се струва светът и моите съвременници-  млади ,и стари.

Последна редакция: пт, 16 апр 2010, 10:54 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт