Баба марта бързала, мартенички на Януарчетата вързала- 3

Ще се включа тук с отговори...

Мама Це,несъм искала второ дете,поне не в този момент,но все се питам с какво заслужих това щастие,което дойде така неочаквано и непланирано,та с това бебе се сбъднаха всичките ми мечти-да родя нормално,да е момиче,да има коса  ,да е спокойна и нежна...не ми достигат думите да я опиша.С нея не се изморявам,а релаксирам...точно като в книга,като във филм...прекрасна е и ми дава такива емоции, на които за съжаление някак не съм обърнала внимание със Самуил,може би заради неувереността и възрастта ми,та той също не бе планиран...сега съм много по-спокойна дори и с него,наистина порастнах сякаш.

Ани Такова,наистина, ,на мен също това "агуу" ми звучеше много олигофренско преди,ама сега не спирам да го повтарям 

Герганчето,страшен сладур е Дияна!

Пъпчето на Самуил все още стои в куфара на баща му  ,представяте ли си,от четири години още не сме го хвърлили,аз сега се майтапя с него,че май чака и третото,та тогава ще ги хвърли всички накуп 
Възстанових се супер бързо-нищо не ме боли и изглеждам добре.Чудесно се чувствам общо взето аз,не се спирам по цял ден.

Валкирия - не се притеснявай!  И други майки бяха писали, че бебоците им не се усмихват толкова. Според мен това са още инстинктивни тикове и не е толкова важно Бебчо е такъв хубавец и сладур!

Мамо Це - какво съм пожертвала...мдам - като начало риска за кръста ми - лекарите все още цъкат и ми казват колко било лошо това с моя кръст и как не трябвало да я държа бебка на ръце и т.н. Но по-голямата ми изненада е че си контузих точно дясната ръка още в началото и сега много ме боли (май е разтегнато сухожилие - в тази връзка на някоя от вас случвало ли се е? Д-р Драганов нали ми каза, че всички майки, които дондуркали децата си ги боляли така ръцете и щяло да ми мине като спра да я дондуркам... но аз я изопнах за една нощ таз ръка и сега при определени пози и движения боли страхотно). Та с тази ръка се очаква и да рисувам освен всичко   И не на последно място - тъкмо бях почнала да развивам един личен проект.
Но - бях напълно сигурна, че няма как да има по-хубаво нещо и се оказах повече от права! Даже не съм предполагала всъщност, че може бебка да е толквоа мило и прекрасно същество! И че мога да изпитвам такава обич! Всеки път като се замисля и ми се насълзяват очите от умиление   Макар и да не е лесна нашата бебка (май тези колики я измъчиха...) когато е кротичка е толкова очарователна (а таткото твърди и че като реве с все сила пак била много чаровна ) Та просто каквото и друго да има - няма сравнение радоста от самото детенце! Единствено малко се разкъсвам между работата и това, че искам да не се откъсвам от нея и за миг, но съм решила да не взимам повече работа - за да си се гледаме (дано устискам:)). И въпреки, че често ми се случва да съм недоспала и със схванат кръст си представям колко ще е хубаво да си има и братче! Но съм си дала време до следващото бебче

Само да ви кажа колко са хубави бебоците ви! Радвам се на всички снимки!

Добър вечер!Ей сега настана моето време за почивка!

Тони,за съжаление не мога да сетя,а сме били на един етаж по едно и също време,ако видя снимката с жълтата нощница може и да сетя,де ,и аз имам такава очарователна снимка...

Мамо Це,нашето бебче беше абсолютно планирано и желано,въпреки малката разлика,много го искахме,не искахме Влади да расте сам,а и все още не ми се връщаше на работа,откакто станах майка,знаех,че това е нещото,което умея най-добре,правя с най-голямо желание,чувствам се някак цяла,горда,любовта към мъжа ми е някак странно силна,гледаме се по един особен начин-просто винаги съм искала дечица с малка разлика,и вярвайте ми,не съм вярваща,но всеки път като ги гушна благодаря на бог,че ми ги прати,след всичко,което аз и мъжа ми преживяхме(той беше болен от рак,в годината,в която се събрахме-2005г.-казваха му,че може би няма да има деца,да си замрази сперма ако иска,в последствие и варикоцеле му откриха,но ето,че ги имаме след всичко това и много,много ги обичаме).

Относно фигурата-все още не съм си върнала формата,и сега съм хипер смешна-аз съм от джобните формати,сега имам едно смешно шкембе,стърчащо,заоблено,но като цяло съм слаба, и с тоя шкемби съм в 3-4 месец

Софиянки,нещо срещичка няма ли да си спретнем?

Благодаря, по нищо не ни отстъпвате с тези красиви, големи и топли очи  

Мама Цоцоланка аз станах майка за пръв път и щастието е неуписуемо. Много хубаво си го казала, виждам че аз съм целия му свят и това ми дава сили да превъзмогна всичко, да се усмихвам макар да съм изтощена до болка. Радвам се че въпреки това че съм много млада се чувствам сигурна и уравновесена. Насълзяват ми се очите всеки път когато ме дари с широка усмивка, насълзяват ми се очите когато мъжът ми си дойде от работа и ни прегърне и двете а тя не спира да му се усмихва.... Обожавам разкошните й изразителни очи в които чета всичко, което не може да ми каже с думи  

Литъл рабит,ужас!!!Как са ги изпуснали  ,че и две деца!

Не само са ги изпуснали, ами и никой не беше забелязал липсата им!  И не знам кога щяха да видят, че липсват 2 деца от групата, ако с другата майка не бяхме отишли на тържеството да видим, че децата ни ги няма! Преди тържеството двете групи са ги извели да ги разхождат около градината, докато подготвят двора за тържеството и явно точно преди да ги наредят на двора, моят щурчо с още едно по-малко момченце са се измъкнали и тръгнали на разходка! С помощта на някаква баба са пресекли доста оживена улица, и оттам в Градската градина и са били поне 2 часа без контрол, играли са си на пясъчника, на някакво дърво са се качвали и накрая като са тръгнали към Макдоналдс, някой ги е намерил, така и не разбрах дали наистина от Общинска охрана хора или случаен човек.    Директорката се опита да замаже случая, а лелките и учителката, която ги е загубила, се държаха все едно нищо не е станало, до последно ни лъжеха, че децата са в градината, ей сега щели да ги доведат!    Дори не са позвънили в полицията, макар първоначалната им версия да беше, че от полицията са ги намери, обаче другата майка се обади и оттам й казаха, че изобщо нямат получен сигнал за загубени и намерени деца! Това за мен е недопустимо, нямам думи! Добре че отидохме на тържеството, че иначе не знам кога изобщо щяха да се усетят, че ги няма! 

 БОЖЕ МИЛИ 

little rabit Какви са тия у4ителки бе

Litlle rabit, за коя детска градина става дума?

mama89 В4ера беше ли в парка следобеда  С жълта коли4ка  На тебе те направих ама може и да бъркам 

Новият филиял на "Люляк" - "Пролетна фея" - зад Младежкия дом. А най-голямата простотия беше, че дори когато се разбра, че децата липсват, тържеството си продължи и всички се стараеха гостите от общината да не разберат за случилото се, това им беше основната грижа! 
Иначе директорката уволни учителката, с която са били навън и която после не ги е преброила.

little rabit, цялата настръхнах, ох, незнам какво ти е било на теб, на мен стомаха ми се сви на топка. Как е възможно персонала да не реагира веднага, как е възможно деца да изчезнат и никой да не ги потърси веднага???    Добре, че в крайна сметка дечицата са живи и здрави!!!    Знам колко е трудно да се уреди място в ДГ, но ако имаш и друга възможност - премести Вальо в друга градинка.   

Ние сме добре. Бебчо си яде и расте, смучи юмручета, като повечето си връстничетата си, смее се, понякога с глас, гука, разпознава ни и ни следи, реагира на гласовете ни. Тези дни излизахме и прекарвахме следобедите навън, беше чудесно, но днес май ще пропуснем разходката?!

Пъпчето на бебо си е в къщи, незнам дали изобщо ще го хвърлим някъде?!      ilindi4ka, и ние пазим вече 4 години пъпчето на баткото!     Моят незнам къде е хвърлен, май съм пропуснала да питам майка ми.

Мама Цоцоланка, и при нас бебчо не беше плануван, но се оказа много желан!     Влюбих се в него още докато беше в коремчето ми     нямах търпение да го родя и да го гушна. Обичам ги и двамата, но някак различно, любовта няма мярка и не мога да определя кой повече, кой по-малко, но няма ден, в който да не им казвам и показвам, по 100 пъти, че ги обичам.   

Стефанийка и аз се замислих сериозно да го преместя, но не знам дали това ще е възможно.   Ще пробвам поне, още днес ще се обадя в "Чучулига" да питам дали ще го вземат. Днес не го пуснах, майката на другото момченце също каза, че няма да го пуска няколко дни в градината. Иначе поне се постарах случаят да се разчуе: http://www.marica.bg/show.php?id=23649 , защото  това според мен е повече от гаф, а целият персонал много се стара да прикрие случилото се. Макар и във вестника да са писали, че децата ги е нямало за малко, което не е вярно, нямало ги е поне 2 часа, със сигурност днес в Общината ще научат.

Мъж ми е споделял, че е много щастлив в мига, в който се прибере + това всички  му се нахвърлят отгоре и  питат - Тате, какво ми купи? След като се роди Сами каза - Сега имам още един повод за да се прибирам по-бързо вкъщи......


рабитче, ако това ще те успокои - тук, в Благоевград, имаше също един такъв фрапиращ случай за изчезнало дете. То ....се прибрало вкъщи и родителите му го посрещнали с недоумение. А персонала на ДГ естествено - нищо не знае.......Добре,че всичко е завършило по най-добрия начин!


Искам и аз среща........Ама няма как да стане.......Хайде съберете се и после снимки показвайте!

Добро утро!

Днес ще си стоим по домовете, а?
Крепи ме прогнозата за четвъртък петък и уикенда!  21 градуса - кеф!

Ние сме и на консултация днес ... и на ваксина! Ще сложим първия Пентаксим  . Малко ме плаши това, дано не и се отрази много на бебка.

little rabit -  най-важното е, че всичко и наред с момчетата! Сигурно е било ужасно преживяване!

МамоЦе - хубав въпрос за размисъл. За мен е първо дете това. Бяхме решили да имаме дете вече и един месец преди сватбата ни спряхме да се пазим. Но си мислехме, че ще отнеме малко време. Нищо подобно! Веднага забременях и бяхме много щастливи и малко изплашени. Обичах я още от двете чертички на теста, но не бях подготвена за всепоглъщата обич, която ме обзе като я видях. Знаех, че децата преобръщат всички, но...... направо ме заля любов. После дойдоха депресия, страх, несигурност.... но и това мина бързо. Сега не искам и миг да я оставя - толкова ми липсва, когато не съм с нея. Чувствам се прекрасно и искам да и дам ВСИЧКО. Единствената ми мъка е, че не се справих с кърменето и сега я кърмя само сутрин и вечер.  , но....... упорствам да задържа поне това. С второто се надявам да се справя по-добре и с тази част. Все още имам леки страхове - дали и обръщам достатъчно внимание, дали играем достатъчно и т.н......... Но щастието е над всичко това.

ПО тази тема - лека бременност с малки неразположения в началото и много енергия после. Нормално раждане, без упойка, което вече ми се струва лесно. Бързо физическо възстановяване и малко по-бавно емоционално. Но сега освен много килограми в плюс, друго не остана. Само хубави спомени. Даже онзи ден видях една мацка с коремче, и направо ми залипсва моето  . Но с второто определено ще изчакаме. 

Днес в това време по всичко личи, че ще сме по-активни във форума  

Пъпчето и ние го пазим, и на каката не сме го хвърлили никъде. Не съм сигурна дали искам да го направя обаче и затова си стоят у дома.


Точна за това се чудих и аз / и преди съм го писала/. И споделяйки с една приятелка, че не мога да си представя как ще си разделя обичта към Ивка и бебето, тя ми каза " не се дели, но докато не родиш няма да разбереш". Права беше. Сега безумно много ги обичам и двамата и чак си се чудя на себе си как съм могла да си го помисля това.

А относно бременностите / и двете бяха планирани/ - с първата пърхах от щастие, че ще ставам мама, с втората притеснението надделяваше - вече знаех какво ме очаква и затова. Слава Богу всичко е наред. Винаги съм искала две деца, аз съм сама и виждам минусите - според мен са повече от плюсовете. Сега ми е по-трудно, защото и каката не е много голяма, но имайки пълната подкрепа и помощ от таткото знам, че ще се справим.Да сме живи и здрави само  

Викат ме с пълно гърло