Щом авторката не е посо4ила директно проблема си и при4ината за липсата на избор,съвсем естествено е всяка от нжс да погледне от своята камбанария и да сподели каквото се вижда от там.Да каже кое конкретно я мъ4и и тогава ще разсъждаваме върху него
- Публикувана: 8 март 2010, 12:55 ч.
- Последно мнение: 9 март 2010, 11:03 ч.
Когато сме без избор?
Такива теми винаги са ме изумявали... Не е ясно в какво "положение" е авторката, но има достатъчно хора, които са в същото И като се започне едно псевдо-философстване, високопарничене и поетизиране
Записвам се да следя какви ще ги нароят форумските абстракционистки
По темата - докато човек е ЖИВ, избор ВИНАГИ има.
Съвсем друг е въпросът дали на него този избор му харесва, дали не му отърва повече да се изживява като жертва, мъченик и емоционално изпепелен... Но това пак си е лично решение - дали ще се опиваш от "саможертвата" си да живееш по начин, който не ти допада, или ще промениш нещата.
Аз доколкото разбрах, става въпрос за избор, при когото авторката ще загуби нещо или някой, което/който не би искала да загуби.
За себе си знам едно нещо-когато пренебрегвам себе си, в действителност губя себе си.
И да-много трудно се измъква човек от ада на самосъжалението, понеже той е като наркотик-опиваш се със собствената си слабост.
Сядам и се моля да ми дойде акъла в главата! Може да прозвучи подигравателно, но не е. Наистина съм имала ситуации, в които съм чувствала, че нямам избор и точно тогава ми е било необходимо малко трезвомислие, а не чувстване. Така винаги съм си отваряла очите и съм намирала поне два изхода. Баща ми имаше един лаф: "Гледам- нищо не виждам. Пак гледам- пак нищо не виждам. И когато погледнах- ей аз съм си бил затворил очите!!!"
Когато сме без избор, избираме по-малкото зло.
Има ситуации без добър изход, или поне така изглеждат, дали не е бил добър, ще се разбере накрая.
Когато наистина няма избор, просто се примиряваш, ако не можеш да го промениш.
И, наистина, толкова абстрактно зададен въпросът, предполага най-различни съчинения наизуст.
Има ситуации без добър изход, или поне така изглеждат, дали не е бил добър, ще се разбере накрая.
Когато наистина няма избор, просто се примиряваш, ако не можеш да го промениш.
И, наистина, толкова абстрактно зададен въпросът, предполага най-различни съчинения наизуст.
А замисляте ли се дали това, което ви се иска - е правилно или не?
Понякога сърцето иска едно, но разума диктува друго. Ето това е липса на избор.
Понякога сърцето иска едно, но разума диктува друго. Ето това е липса на избор.
Да, именно такава ситуация ми е позната.
Заложих на здравия разум, никога няма да разбера дали съм била права...
правиш каквото трябва да се направи
претегляш какво казва разума и какво сърцето
разделяш пюсовите и минусите
премисляш последствията
съгласяваш се с цената която трябва да платиш за действията си
ако е нещо за което сама трябва да решиш , или пък ако можеш с някой друг заедно търсите този изход
какво друго правя ; лягам вечер да спя и мисля , мисля измислям варианта или изхода от това което ме тревожи , заспивам и ако на сутринта съм на това мнение просто го правя
претегляш какво казва разума и какво сърцето
разделяш пюсовите и минусите
премисляш последствията
съгласяваш се с цената която трябва да платиш за действията си
ако е нещо за което сама трябва да решиш , или пък ако можеш с някой друг заедно търсите този изход
какво друго правя ; лягам вечер да спя и мисля , мисля измислям варианта или изхода от това което ме тревожи , заспивам и ако на сутринта съм на това мнение просто го правя
Понякога сърцето иска едно, но разума диктува друго. Ето това е липса на избор.