Трябва да направя сериозен ход...

Живях повече от две години на село, в непосредствена близост до голям град. Тия години са най-щастливите ми! Никакви пречки не сме имали да ходим всеки ден на работа, нищо не сме загубили... всъщност, загубили сме от ходене на гости - всички искаха да идват при нас, тарикатите , що банкети бяха, що чинии и чаши измих... Сега ей такива очи съм отворила и ги въртя на всички страни да намеря своята селска къща и да се кротнем вече, че в града ми е гадноооо! Обаче търсим определено място, в определена близост и дето му викат "комуникативно", така че и вълкът да е сит, и агнето - цяло. Така изглеждат нещата от моята камбанария, а всеки си има своя гледка.

Парцуц , сегИ какво мислиш?

Хайде и аз да се включа
живяхме доста години на центъра, на самия плаж, апартамент, около 90 кв.м, мъжа ми работи в единия край на града, аз в другия, така че където и да живеем все ще пътуваме
голяма война водихме с половинката, той искаше да се преместим близо до града в къща, аз градско чедо и дума да не става, все пак ме замъкна да видя няколко къщи, влюбих се и ето ни от 01.01 тази година в нов дом, къща с малък двор, сега сме пред поставянето на басейна за малкия (имаме общ басейн за няколко къщи, но предпочитам такъв в двора за хлапето), градината е само трева и цветя, няколко портокалови дръвчета и една смокиня, поддържане почти никакво, пускам водата и сами се поливат, имам приставка която пръска навсякъде, един път в седмицата се коси тревата, става за отрицателно време, а цветята ох слабост са ми
за поддръжката, един път в годината се боядисва от вън и се мажат вратите и дограмата с дървесно масло, не знам какво повече и за каква поддръжка толкова голяма и сложна говорите, за чистене ами каквото правех в апартамента такова правя и тук, с тази разлика че аз до като се занимавам с почистването малкия не се изнервя в краката ми, а бяга на воля с кучето
за предвижването вече споменах където и да живеем все ни трябват две коли, а и малкото тръгва на есен на училище така че този въпрос ми е разрешен автобус идва да го вземе и прибере до нас
аз съм с две ръце за къща и вече не бих я сменила

Е сигИ ми е...хте мамата
Тъкмо се кротнах, сега пак се подемам......
Айде поне давайте акъл къде  около София имате къщи и продават ли се около вас такива?
Няма само да ми палите фитила - дайте и идеи

Котьо.....ти поде романтичната вълна, лисицо такава....  

Нашата вила е в Байлово,на 40 км.Малко ще ви е далече сигурно.
Продават се две къщи там.Едната е груб строеж,другата си е....напълно завършена. Ще се опитам да намеря обявите,ако те интересува.

Разбира се, само давайте инфото на лични, да не ми опаткат темата заради нерегламентирани реклами
Интересуват ме повече напълно завършени къщи. а ти на работа до София ли пътуваш?

Дворът е с трева и цветя - не мога да го зарежа - всяка седмица се коси тревата, почиствам цветята, поливането е с помпа и наистина иска само едно включване и спиране, но... с местно парно и с камина сме (т.е. ежегодно чистене на комини и складиране на дърва), покривът си иска попристягане всяка пролет (хем къщите са нови), боядисването и освежаването също е ежегодно (2 къщи, всяка на по 3 етажа + съответните гаражи, летни кухни, външни помещения и др.), почистването на лятната кухня (открита е ежесезонно - т.е. събира прах, листа и др.), самото почистване вътре е убийствено (да не говорим за миене на прозорци и на бани), басейнът и той си иска чистене, а и споменатото тичане на воля означава постоянно влизане и излизане в и от къщата (т.е. децата носят какво ли не).
Ама не казвам, че е лошо - напротив - писах, че искам да живея там, но просто ме е страх от това, че ще ми отнема повече усилия за поддръжка. Е, тогава пък няма да се налага да поддържаме толкова апартаментите и може да не ми се стори толкова зле - просто в момента съм пред подобна на Парцуца дилема - "дали, или" и се опитвам да вадя изводи и "за", и "против" (а и превръщането на една вила или селска къща в дом за постоянно живеене изисква и една допълнителна солидна инвестиция в обзавеждането, ако човек няма намерение да си пренесе всичко от настоящия дом).
Между другото, решили сме това лято да пробваме - на първо време, май и юни - и да видим дали ще ни понесе добре.

Всъщност проблема при мен е, че ако реша да живея в къща, трябва да си продам единственото жилище, което имам....
Ако можех да си позволя и двете, хич нямаше да се двоумя, защото ако не ми хареса на село, връщам се в София и готово....Ама....
Хич не ми се набутва с кредити и ипотеки - аз още не работя, на една заплата не става. То само това може да стане причина да ми се отще всичко.

Ама как не знаеш дали ще ти стигнат парите? За какъв заем говориш, в какъв размер? Защото ако не е голям - аз лично причина за притеснение не виждам, стига да можете да си го покривате и да не е за дълъг период, тоест да не е прекалено обвързващо.

Ами харесахме една къща  за 90 000 евро, но трябва да се довършат някои неща - не големи. Моя апартамент за повече от 120 000 еввро, пряко сили, няма как да го продам. Като си платя комисионната от тях, в случай че не се намери директен купувач, ми остават....двайсет и нещо евра. В този случай стават нещата, но ако не стане за тия пари продажбата, тогава трябва да теглиме. Не ми се ще да е с ипотека. Няма кой да ми гледа хлапето да тръгна на работа и много ме е яд. Ако правиме нещо, то трябва сега да започнеме. Като мине лятото вече не става да се местиме, да довършваме и т.н. Аз ако го реша, всичко ще стане. Въпроса е, че и аз незнам какво точно искам

Ами за подобни операции аз бих направила точни сметки, ама много точни. Първо - защо не пуснеш апартамента да видиш дали ще има клиенти, че см ев криза - не забравяй и доста трудно се продава днес. После - то е ясно, че ще има коментари - така сама ще видиш за колко би могла да го продадеш. Направи си сметка за документите, данъчната, прехвърлянето, комисионните и тн - там отиват не малко пари, около 10тина %. Тогава ще видиш какво ти остава. И ще можеш да прецениш. Щото така е много хипотетично.

Забравих да ти кажа: селцето е много малко и лекар....от дъжд на вятър има.Ще потърся обявата за завършената къща,нищо не пречи да я видиш  дори само да си "свериш часовника".
НИе,за жалост ,не сме се преместили още във вилата.Но до есента си ходехме всеки уикенд, и отпуската изкарахме.Много добре се чувствам там.

Не откривам обявата за тази къща.В доста сайтове гледах-няма я...Открих само недовършената.Вярно,може да се завърши,но за цената,на която я дават....Не вярвам някой да се навие.

azaf за някой неща си много права, просто пропускам някой подробности много важни за България, за които тук не съм се и замисляла
едното е зимата и отоплението, където живея зима няма, най студено става 10 градуса
за градината си права, но не ми отнема много време
за басейна се взема едно роботче, подобно на румбата и то си пъпли и чисти
не оправяме покрив, ми няма зима, като че ли няма проблеми, дори и да се появи някакъв се обаждаме на застрахователната си компания и те оправят всичко
за пътищата, тук са прекрасни, а и някак си е невъзможно ако не работиш от в къщи да не пътуваш, аз ли съм свикнала и не ми прави впечатление, не знам, но това ми е най малкия проблем
а и неделното барбекю не го заменям за нищо на света, както и усмивката на сина ми когато видя за първи път в живота си лале, скъса го донесе ми го и грееше целия, още хиляди такива малки подробности и радости, без който сякаш вече не мога
ставам сутрин вземам си чашата с кафето и сядам на верандата да помечтая с изгрева, да взема книга на обяд и да се излегна на езлогна докато дребен спи, а мъжо се ровичка в колата, такива ми ти дребни неща ме карат да се чувствам доволна от живота

Абе аз живея в Костинброд, 10-15 км. от София - или това са 10 минути с кола и около 25 с автобус. Като пътя Костинброд-София е един от малкото наистина хубави и качествени пътища в България  Ей като изляза от София, Бога ми, все едно летя, всъщност все едно си на магистралата в добрите й участъци. Т.е. няма проблеми с трудно проходим път. За София има маршрутки, автобуси (най-голям интервал мисля е 30 мин., но събота и неделя има часове където са на час...), влак (но от центъра на града).

Съседната къща до нас май се продава (всъщност...тя е еднаква с нашата  , че беше на чичо ми, Бог да го прости). Живееше втората му жена там, ама де се дяна... ама няма да те правя съседка сега  Лошото е, че май са скъпи местата и къщите тук, много хора се преместиха от София, ама като казвам много, значи се увеличи двойно (да не кажа тройно) населението за 3-4 години  Защото това да си на 15 минути от кв. Надежда...

Иначе самото удоволствие може и скъпичко да е. Едно засаждане на трева хич не било елементарно, миналата пролет ни докараха 4 казмаза специална земя, пък валиране, утъпкване, чак сега може да садим тревата. Къщата е 4 етажа и се поддържа трудно, няма какво да си говорим. Отоплението е около 300-400 лв. (на газ). Моята кола е на газ и дневно отиване-връщане до университета са ми 60 км., което в парично изражение е 5-6 лв. От Костинброд до Студенстски град стигам за около час в големи задръствания. Т.е. ако живеех в Надежда щях да спестявам по 15 минути.

Абе много е относително. Но кефа е пълен, няма какво. Живели сме в София (от тук сме си), сега доста дни прекарвам при приятеля ми пак в София, само се чудим как да дръпнем към Костинброд. Сега ще правим и по-голямо барбекю, че желаещите за парти не секват, а капацитета е малък вече хахахах.