
За носа: аз понеже съм го изкарала вече мога да разказвам процедурата, но накратко: чупи се наново и се изправя под пълна упойка, събуждат те още на операционната, болката си е болка, но най-гадното са двата тампона напоени с йод които са набучени в ноздрите за следващите 24часа, възстановяваш се за около месец/синки, отоци и чести кръвотечения както си му е реда/
С Косьо излизаме за кратко навън без количка, но като ходя до магазина или някъде по-далеч задължително с количката. Иначе като зяпне нанякъде и се опъне като струна - торби ли да носиш, с дете ли да се оправяш. Режим - да, ако детето го понася, обаче Ели има деца, които трудно могат да бъдат вкарани в някакви релси/като моето, спи, яде, сере когато му се ще - ходи се оправяй, той има друго виждане за нещата/.
Поредният неуспешен опит да купя подходящата за него чаша, взех му новата на Чико - еми дъвче си я човека и само мрънка че нищо не пуска. Аман - отрупах се с боклуци, дайте идея как да го накарам да засмуче от смотаните неразливащи се чаши, тепърва ще се видя в чудо, че има навика да хвърля.
Слънце много съжалявам за баща ти, знам колко е тежко да загубиш близък човек.