Публикувана: 20 март 2010, 08:54 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:21 ч.

От каква възраст следва да спазват децата етикет

10 243
252
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
  
  Научаването на добри маниери при децата трябва да започне от ранна възраст. Важно е те да разберат важността на уважението към другите, независимо дали харесват хората или не. Избягвайте изблици и сърдене; вместо това използвайте положителни примери и повторение, за да насърчите желаното поведение. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и настояването. Другите също могат да помогнат, като показват уважение и добри маниери към детето. Не забравяйте да избягвате натиска и сърденето; вместо това насърчавайте доброто поведение, без принуда.
- Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
  
  Когато детето ви не проявява учтивост, важно е да избягвате гнева и натиска. Вместо това го насърчавайте с положителни примери и постоянни очаквания. Поддържайте търпение, избягвайки критики или принуда. Обкръжението може да помогне, като демонстрира уважително поведение към детето, което вероятно ще бъде имитирано. Успешно избягвайте гнева и натиска чрез насърчаване на учтивостта без принуда.
- Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
  
  Ако дъщеря ви не иска да поздравява хората, важно е да избягвате натиска и гнева. Вместо това опитайте да насърчите детето си, като му дадете положителен пример и постоянно повтаряте очакваните действия. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и вместо това се съсредоточете върху моделирането на учтиво поведение за детето си. Околните също могат да помогнат, като показват уважение и учтивост към детето, което вероятно ще ги насърчи да последват примера. Не забравяйте да избягвате натиска и гнева, вместо това се съсредоточете върху насърчаването на учтиво поведение без принуда.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери при общуване с хората?
- Какво е миелин и какво е неговото значение за развитието на детския мозък?

# 30 21 март 2010, 13:31 ч.

Мнения: 1 085

За миелина - рибено масло. Peace

# 31 21 март 2010, 14:25 ч.

София
Мнения: 62 595

Ница
Твърдението ти е несъстоятелно. Излиза, че има миелин в достатъчно количество, за да се държи учтиво с близките хора, пък няма достатъчно за да каже едно "добър ден" на другите хора! Смехотворно е. По-скоро е грешка във възпитанието и написаното от майката го показва. Ако детето беше неучтиво и към маайка си, разбирам да няма неврологична готовност, ама то не е така!

# 32 21 март 2010, 14:47 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: Ескарина в нд, 21 мар 2010, 12:00

Цитат на: anette1104 в сб, 20 мар 2010, 22:59

По тази тема се паля много защото това е едно от нещата които,според мен, не се обясняват с "такова си е детето".

Сигурно се обясняват с нещо друго и ще съм ти много благодарна да ми кажеш какво е то. Баба ми от ранна детска възраст ме учеше на "възпитанието", за което тук говорим. Никога не са ме оставяли да съм "диворасляк", винаги ми се е пилило на главата нонстоп кога какво се казва, дори в самото семейство трябваше да се поздравяваме с "добро утро", когато ставаме. Повярвай ми, предпочитах да ме измъчват с ток, но не и да виждам вперения в мен с очакване поглед, който изискваше да поздравя. Един ден не посмях да изляза от стаята си до следобяда, само при мисълта за "доброто утро". За мен това си беше психологически тормоз, а не възпитание.

Predpolagam не е бил намерен подхода,с който,за теб конкретно,доброто възпитание би било носещо удовлетворение.Методиките с които се постига искания ефект са различни в зависимост от детето,но резултат е абсол.постижим. "Вината" е у нас,не у децата.
За нашия дом е норма да се поздравяваме с "добро утро",не е ? на "дори" хич или вперени погледи.Както казах е въпрос на ценност,модел на родителите и пр.
*
Ако едно дете може да каже "ИСКАМ" ,то може да каже и "моля". Аз не обсъждам 5 ката тюл,ядене с 20 прибора и седене на маса 5 часа, а елемнтарни неща като поздравяване,не "ъъъъ", а говорене с цели изречения,прилични маниери по телефон и пр.Дете което бие стратегии по инет и минава 500 нива на електр.игра определено има мозъчната зрялост да каже "благодаря".
*
Чудесна детска книга по темата- Как да отговоря на Ева Яниковски
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=3213

# 33 21 март 2010, 18:02 ч.

Мнения: 390

В мозъка има различни сфери, не го разглеждайте като едно цяло. Как ще обясните тогава в пуберитета всички изменения. Ха, до 15год мозъка му е бил достатъчно зрял за разни неща и изведнъж вече не е...? Ако ще говорите за хормони и те се контролират от мозъка.

Аз само изказах своето мнение, повлияно от литературата, която съм чела и психоложката, с която съм говорила.

Моите деца, на 3,8г. - единият казва всичко и се държи правилно, без много настояване, идва му от вътре. Другият в момента, в който му кажеш кажи това и онова, се нацупва и млъква сърдито. Постепенно спряхме да му казваме какво да каже, но гледа как хвалим брат му и как той се държи, а и ние с него и сега вече казва и той... Е, с други хора е още плах, но с времето и това ще се очупи.
Подхода е важен, ще кажете, не е само това, вярвам твърдо, че с годините, с израстването /при добра работа с детето, разбира се и подходяща среда/ всичко си идва на място.

# 34 21 март 2010, 18:33 ч.

София
Мнения: 62 595

Ница,
Колко пъти да ти пиша, че зная много от нещата, за които ти пишеш, че и повече! Зная какво става с мозъка до третата, петата десетата, че и петнайстата и сто и петнайстата година! Ти си говорила с психолог, а аз тези неща съм ги учила. Няма нужда да ми предаваш знанията на психоложката си! Като си се хванала за този миелин, все едно той обяснява всичко! Чула си няколко неща и ги повтаряш като мантра! Ако миелинът не е достатъчен, то той е недостатъчен за всички процеси, а не само за изказването на учтивост. И какво общо има пубертетът с едно 5-годишно дете?
Брей, да му се не види, опитах се тактично да ти кажа, че не е само до вълшебната думичка "миелин", а е и до възпитание, ама ти не та не! Караш ме да бъда груба на третия път!

# 35 21 март 2010, 19:51 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Bili в сб, 20 мар 2010, 08:54

Голямата ми дъщеря е на 5 и половина и упорито отказва да се държи любезно с хората.Казва "здравей" и "чао", но не гледа в очите човека, не се усмихва, често промърморва нещо през рамо...много се дразня.Обяснявам, играем игрички разни ролеви, но тя упорито държи на своето.Чудя се дали не съм аз виновна....фен съм на Додсън и според него детето до около 5 не бива да се принуждава на любезно държане, за да не се научи да прикрива чувствата си.В синхрон с това дълго поощрявах Ния да бъде естествена и открита, но сега вече ми е неприемливо някак да се държи така.Тя пък твърди,че щом не харесва даден човек, не следва да го поздравява и така...

В една детска книга, която е много обичана от децата тук, съм виждала идея за картички: на лицевата страна пишеш това, което трябва да кажеш според етикета; на гърба това, което си мислиш за човека. Така и етикетът е спазен и се учи, и чувствата са признати. Всъщност, запалените защитниците на етикета го демонстрират в тази тема, използвайки компютърния екран вместо гръб на картичката. Simple Smile

# 36 21 март 2010, 20:18 ч.

Мнения: 3 205

На мен никога не ми е хрумвало, че етикетът е нещо, на което трябва да ги уча целенасочено (имам двама малки мъже). Но тъй като ми е пределно ясно, че всичко, което се вижда, се копира (може би е това, което наричате миелин Laughing

), се опитвам да надскоча себе си, откакто са се родили. Усмихвам се на хората, с които ми се налага да общувам, поздравявам, казвам довиждане, моля и благодаря и за най-малкото нещо. Така се отнасям и с децата. Резултатите са задоволителни - представят се с трите си имена, казват моля, довиждане, приятен ден, благодаря, големият знае кога да се извинява.
Не мисля, че доброто възпитание е лицемерие или прикриване на чувствата. Това по-скоро ми звучи като оправдание - като човек, който се притеснява да общува с околните и по тази причина не смее да има каже добър ден, за да не привлече вниманието към себе си (това например е изключително типично за пубертета, аз също съм го преживяла и също не обичах да казвам добро утро на родителите си Laughing

# 37 21 март 2010, 20:48 ч.

Мнения: 28 671

Цитат на: nizza в нд, 21 мар 2010, 18:02

Моите деца, на 3,8г. - единият казва всичко и се държи правилно, без много настояване, идва му от вътре. Другият в момента, в който му кажеш кажи това и онова, се нацупва и млъква сърдито. Постепенно спряхме да му казваме какво да каже, но гледа как хвалим брат му и как той се държи, а и ние с него и сега вече казва и той... Е, с други хора е още плах, но с времето и това ще се очупи.

С това изчерпа темата. Laughing

Миелин, миелин, ама етикет не се учи с казване, а с показване.
Нещо като онзи лаф как се става джентълмен. Не стига самият ти да си завършил Кеймбридж, ами и баща ти, и дядо ти, и прадядо ти... Mr. Green

# 38 21 март 2010, 21:22 ч.

Мнения: 1 404

Цитат на: anette1104 в сб, 20 мар 2010, 22:59

Никога не сме се сърдили и наказвали.

Тук вече ме заинтригува!Сподели повече, ако имаш възможност-тук или на лични Praynig

Цитат на: Andariel в нд, 21 мар 2010, 18:33

Зная какво става с мозъка до третата, петата десетата, че и петнайстата и сто и петнайстата година!

Завидни знания си натрупала Mr. Green

По повод на "диворасляк"- погрешно си ме разбрала.Имах предвид, че не съм карала детето НАСИЛА да се държи любезно,макар всеки път да съм напомняла как би било по-добре да се каже....болшинството от мненията тук подкрепят тази ми позиция.Явно само с пример не става, със сърдене-също, налага се да променя нещо,но какво Rolling Eyes

Ница,интересна идея ми даваш Simple Smile

Малката ми дъщеря е на година и девет месеца и постоянно бъбри-"баголяяяя", " моли даииии"-да почна да я хваля колко е любезна и каката да тръгне на съревнование по маниери Laughing

Тук пък дебне друга опастност според мен- Виан и без това е по-лъчезарна и подкупващо-чаровна..дали Ния няма съвсем да се затвори,че и да се озлоби срещу сестра си Thinking

# 39 21 март 2010, 21:43 ч.

София
Мнения: 62 595

Не смятам да отговарям на заяждането на злобно озъбено зелено човече. Знанието си е знание и е в главата ми. него никой не може да ми го вземе, нито да го омаловажава!

Всъщност, ти какво искаш в тази тема, да те подкрепят и да пеят в хор с теб или да се справиш с проблема? Защото ти самата изпращаш противоречиви сигнали. Уж си привърженик на "естественото" поведение, пък после искаш учтивост и спазване на етикет от детето. Ами, няма как да стане! И следващият път не чети Додсън.

# 40 21 март 2010, 22:08 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: Bili в нд, 21 мар 2010, 21:22

Цитат на: anette1104 в сб, 20 мар 2010, 22:59

Никога не сме се сърдили и наказвали.

Тук вече ме заинтригува!Сподели повече, ако имаш възможност-тук или на лични Praynig

Аз наказвам за 2-3 неща,неспазване етикет не е сред тях.
Модел от родителите-свидетели са как ние се държим,пишем благод.картички/телефони и пр; благодарим им обратно/ уважаваме искрено всяко тяхно "благодаря за вечерята,извинете ме но ще стана от масата", коментираме безоткатно + на доброто поведение,как ги канят на рд и гости често защото са любезни (факт!), играем хипотетични "ако сега блъснеш вратата-мислиш ли че утр Х ще ти се обади" ;извиняваме им се често ако нещо сгафим или пропуснем да се учтиви, не чувам "искам вода"; преди всяко отиване някъде прекарвам 2-3 мин в "преговор" какво казваме,защо и пр опитвайки се да не досадя и на себе си понякога Grinning

и пр от рода. Хич не става отведнъж, нашичките сякаш усвоиха майсторлъка да са читави навън,у дома са като шимпанзета понякога-тогава играем на Пипи и г-н Нелсън,обръщам и на майтап разбира се,децата са си деца. Но най-голяма файда има като започнат да ги хвалят отвън,тогава сякаш веригата се затваря най-качествено.
Повторение в различни форми докато стане автоматизъм като зъбите и хигиената на съня..

# 41 21 март 2010, 22:25 ч.

София
Мнения: 15 163

Аз мисля, че донякъде възпитанието е именно прикриване на чувствата, но това не е непременно лошо, ако се отнася до по- далечни ни хора. Нима някой от нас би искал всеки далечен и още по- далечен познат да го затормозва с всяко появило се в момента чувство? Умението да се живее в общество включва не само прикриване на чувствата, но и контрол над тях, а и над импулсите. За да сме социално адекватни е нужно да умеем да отложим нуждите си, да овладеем гнева си, да прикрием липсата на симпатия си и прочее. Съвсем друг въпрос е доколко и как да се справим със склонността си да сме негативни към другите.

Колкото до спазването на етикет- за мен най- важната роля има примера на родителите, но най- вече като отношение към детето. Ако детето от бебе е свикнало към него да се отнасят с уважение и респект, ако е обект на любезност и на вежливост е твърде вероятно да се държи възпитано. Но, разбира се, не винаги и не във всяка възраст. Децата обичат да поставят родителите си на изпитание и често най- голямото изпитание е да се държат неприемливо в присъствието на други хора.

Важно е да не забравяме, че много деца не са добри в любезностите, защото се срамуват или имат проблеми с общуването. Дете свело поглед в земята може да е респектирано от възрастния, да е засрамено, да е притеснено или уплашено, а не невъзпитано. Когато ни се ще децата да "спазват етикет" не е лошо да знаем, че неуверените, притеснителни, плашливи, мачкани и затормозени деца трудно биха общували независимо от вида на обществото и нормите на етикета.

# 42 21 март 2010, 23:28 ч.

Мнения: 1 404

anette1104 , мерси Hug

Хареса ми това с предварителното обясняване-къде отиваме, как се държим и прочие. Сега се сещам, че така обяснявах на Ния как да се държи в църква преди за първи път да я заведа и е факт, че там пази тишина и говори шепнешком Simple Smile

Бояна, точно това обяснявам-че никой не я пита дали го обича или харесва, може да сподели чувствата си с мен, не да ги развява като знаме.Почти съм сигурна, че го прави преднамерено.Например днес идва у дома моя приятелка, чиято дъщеря Ния (за момента) не харесва.Влиза приятелката ми и Ния пита-" Х с теб ли е?" и след отрицателния отговор наддава мощно урррраааа като ме гледа предизвикателно в очите Confused

Мачкана и затормозена не е, срамежлива може би понякога.

Благодаря ви за отговорите, исках да си сверя часовника, помогнахте ми Hug

# 43 22 март 2010, 02:11 ч.

Мнения: 948

На нас (мен и съпругът ми) лично ни направиха забележка, когато Мариана беше на 2г8м - току що беше тръгнала на градина за първи път, почти не говореше английски. Извика ни учителката и каза, че трябва заедно да работим върху "благодаря" и "моля," защото не казвала достатъчно. Mr. Green

(тъмен балкански субект!)

И започнахме по-усилено; преди това си мислех, че просто ще копира от нас, че ще си дорасне сама до изводите как се държи човек в общество - не е така. Трябва да се показва и да се работи по въпроса - и сега не давам нищо, без да попитат както трябва. Малкият казва "моля, плииииз" за по-сигурно, научиха се.

=====================================================================
Днес прекарах два часа в компанията на общо седем пет-годишни госпожици (моята и шест най-добри приятелки) - рожден ден у нас, без други хора.

Точно това си мислех: как е възможно всичките да са толкова прелестни и мили. Не знам как и кога става възпитанието, в училището ли, в семейството ли...От "добър ден" до "благодаря много, довиждане" - бяха чудесни. Обясняваха, питаха, да, моля, не, благодаря...Прекрасни!

100% съгласна с Анет; могат и трябва да го осъзнаят. Били, определено твоята госпожица е съвсем наясно Simple Smile

# 44 22 март 2010, 03:39 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 467

Хе-хе. Моят син на 2,8 още не говореше. Ни на български, ни на местния език. Добре, че на никого в ДГ не му хрумна да ни прави забележки. Grinning

Колкото и да съм съгласна с това, че родителите имат съществена роля, най-вече с примера си, толкова не мога и да не отчета особеностите на детето.

Цитат на: Бояна Ламбер в нд, 21 мар 2010, 22:25

Важно е да не забравяме, че много деца не са добри в любезностите, защото се срамуват или имат проблеми с общуването. Дете свело поглед в земята може да е респектирано от възрастния, да е засрамено, да е притеснено или уплашено, а не невъзпитано.

С това съм напълно съгласна. Големият ми син поздравява единствено много близки хора. Пред познати, съседи, дори и пред приятелчета, но в присъствието на родителите им, обикновено се спича. Най-малкото, което ме интересува, е дали някой го смята за невъзпитан. Най-важното е да му помогна да се чувства по-спокоен и уверен сред непознати.

Последна редакция: пн, 22 мар 2010, 03:45 от ЧеКа

Препоръчани теми

Къде има сняг със сигурност през Януари/Февруари в Европа

отпуск за студенти

Права на непълнолетен

Сняг ела и вирусите умори, мамите от ИБ с децата да се забавляваме с весели игри

Причина:

Причина: