Публикувана: 20 март 2010, 08:54 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:21 ч.

От каква възраст следва да спазват децата етикет

10 290
252
1

1
...
6
7
8
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
  
  Научаването на добри маниери при децата трябва да започне от ранна възраст. Важно е те да разберат важността на уважението към другите, независимо дали харесват хората или не. Избягвайте изблици и сърдене; вместо това използвайте положителни примери и повторение, за да насърчите желаното поведение. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и настояването. Другите също могат да помогнат, като показват уважение и добри маниери към детето. Не забравяйте да избягвате натиска и сърденето; вместо това насърчавайте доброто поведение, без принуда.
- Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
  
  Когато детето ви не проявява учтивост, важно е да избягвате гнева и натиска. Вместо това го насърчавайте с положителни примери и постоянни очаквания. Поддържайте търпение, избягвайки критики или принуда. Обкръжението може да помогне, като демонстрира уважително поведение към детето, което вероятно ще бъде имитирано. Успешно избягвайте гнева и натиска чрез насърчаване на учтивостта без принуда.
- Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
  
  Ако дъщеря ви не иска да поздравява хората, важно е да избягвате натиска и гнева. Вместо това опитайте да насърчите детето си, като му дадете положителен пример и постоянно повтаряте очакваните действия. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и вместо това се съсредоточете върху моделирането на учтиво поведение за детето си. Околните също могат да помогнат, като показват уважение и учтивост към детето, което вероятно ще ги насърчи да последват примера. Не забравяйте да избягвате натиска и гнева, вместо това се съсредоточете върху насърчаването на учтиво поведение без принуда.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери при общуване с хората?
- Какво е миелин и какво е неговото значение за развитието на детския мозък?

# 90 24 март 2010, 08:57 ч.

Мнения: 763

Andariel, секнещите се словаци и чехи /с които аз поне съм имала вземане-даване/ не бяха пролетарии! Двама асистенти-антрополози от Карловия университет, един от нещо подобно на Корпуса на мира, двама чичовци с добър бизнес от средната класа.... мога да продължавам, но няма смисъл - там просто това не е прието за неприлично. И това не е оправдание, а просто пример за някакви различни норми на приличие. Оправдание щеше да бъде, ако се изсекна юнашки насред Витошка или на официална вечеря с забележката, че това е нормално за Чехия-Германия. Моята теза поне е такава, че дори и да има някакви двойни стандарти при някои действия, то когато става дума за общуване си има правила и това дали харесваш един човек или не, не е оправдание да не го поздравиш и да се държиш невъзпитано. Дъщеря ми наистина е много общителна и търси контакт с хората. Тя обаче знае, че ако иска да говори с някого, то това става по определен начин - в началото на разговора се поздравява, в края се сбогуваш, ако ти се предложи нещо, благодариш, или отказваш с "не, благодаря" и т.н.т. За нея, това е лесно! Защо за други деца е "висш пилотаж", не знам!

# 91 24 март 2010, 09:12 ч.

София
Мнения: 62 595

С предишния пост се шегувах!
А сега сериозно. В интерес на истината, не се бях замисляла за тези неща, докато не беше пусната тази тема. Не че съм върл последовател на етикета, нито аз самата го зная или спазвам изцяло, но все пак съм запозната и използвам универсалните за европейците правила. Разбира се, вкъщи не вечеряме винаги според етикета, но децата могат да си служат с нож и вилица. При срещи с хора има рамки за поздрав и т.н. Не сме някакви сковани снобари, но ако се наложи, зная как да се държа сред такива. Когато е нужно и сме на някакво различно събиране, винаги даваме насоки на децата как да се държат.
Определено тази тема ме изненада, защото за мен усвояването на основни правила (особено неконфликтни откъм културна гледна точка) се подразбира за едно съвременно семейство. На мен не ми пречи да се държа с хората според средата и мястото. Има една приказка - в Рим се дръж като римляните. Та, ако съм в Германия, например, може и да усвоя шумното секнене на носа или бъркането в носа, макар второто да ми е гнусно и нехигиенично. Peace

# 92 24 март 2010, 09:50 ч.

Мнения: 763

Само вложи сърце в секненето и ще ти се получат нещата! Simple Smile

Според мен всички тълкуваме по различен начин думите възпитание, етикет, общуване. Малко си ги подмятаме както ни дойде. Аз лично смятам, че за тази тема специално, трябва да се разграничи етикет, в смисъл на маниери на поведение и начин на общуване /макар, че са много свързани и често произтичат едно от друго/. Културата на общуване се усвоява както всичко останало без значение дали си интроверт или напротив. Ако си по-стеснителен, ще се ограничиш до поздрав и кратки отговори, ако пък си общителен - ще поддържаш разговор. Като изчетох повече мнения по темата вече си мисля, че това не е до характер на детето, а до подход на родителя. Характерът на детето определя начина, по който да се поднесе тази информация за да се възпиреме и усвои и не е оправдание за отказа на детето да се държи прилично.

Цитат на: Andariel в ср, 24 мар 2010, 09:12

На мен не ми пречи да се държа с хората според средата и мястото.

А за това умение, според мен се изисква както познаване на правилата на поведние, така и известна доза култура, и интелигентност, и комбинативност, и умение да се оцени правилно ситауцията. Изобщо, ще се радвам ако децата ми след време могат да намират общ език, да се интергрират и да общуват с хората според мястото и ситауцията! Peace

# 93 24 март 2010, 10:28 ч.

Мнения: 1 404

Цитат на: Andariel в ср, 24 мар 2010, 08:37

Абе, хайде, стига сте гледали работническата класа! "Онези" парижани и немци са от най-ниските социални слоеве! Ние трябва да сме по-така, ако искаме да вървем напред. Да не се опрадаваме с чуждата простотия. ТОва, че е вносна не я прави по-малко неприятна! Laughing

Ами, остър ще е! Като ме ядосват! Хем рИвЪт, че се притесняват, хем после като някой им каже, че са закъсналя, сърдят се! Наистина понякога си мисля, че съм попаднала в кокошарник. Laughing

С първата час на поста ти съм съгласна, макар да не виждам какво общо има с темата.Докато живях в Германия секнене чух в градски транспорт и по улиците само, никога на театър, в банка или пък хората, с които всекидневно общувах са се секнали така.

Що се отнася до сърденето, объркала си се-нямам никаква причина да ти се сърдя.Отдавна ти прескачам мненията в разни теми, просто защото никога не даваш съвет, не споделяш опит, а в повечето случаи го играеш нападателно с напън за остоумие.Посочи ми един твой пост в тази тема, където не раздаваш квалификации, а споделяш преживяно по темата:thinking:

# 94 24 март 2010, 10:34 ч.

София
Мнения: 62 595

Я, все пак ми четеш постовете, колкото и да твърдиш обратното! Laughing

Не играя нападателно. Просто не се старая да съм много мила. Не че не мога, но тук разпускам. Който ме хареса - добре, който не ме харесва, да си гледа работата!

# 95 24 март 2010, 14:01 ч.

Мнения: 4 554

Цитат на: anette1104 в вт, 23 мар 2010, 19:05

Имаме други представи за възпитание,за нас не е примливо дете да се "срамува" от баба си,търсим си нашите си грешки овреме като избягваме да слагаме етикети които не само че не помагат на крайния резултат,а и втълпяват на самото дете ненужни рамки, в които зорлем се натиква,само и само да е не "разочарова". Зловещо се изпоскарах с учителка на ния к я завела в горен клас и и обяснила какво да прави ако е е срамежлива. Идва детето и ми казва "ти знаеш ли че съм срамежлива"."Бре - казвам - не,не знаех,а ти откъде знаеш?". Всеки си избира как да се грижи за децата си,но грубост и невъзпитание се отглеждат,точно както и обратното. Разбира се че грешим непрестанно като родители,важното е да се тьрсят решения, което и авторката прави.

anette1104, прочетох ти мнението внимателно 6 пъти и то си остана за мен пълна енигма. Особено първото изречение към края. Не разбрах и случката с учителката. Защо е завела детето в по-горен клас? Защо си се изпокарала с нея? Защото й е обяснила какво да прави, ако е срамежлива ли? Т.е. понеже не е забелязала, че дъщеря ти не е срамежлива, а директно е преминала към служебната инструкция "за всеки случай"? Или нещо съвсем друго...?

Също така не разбрах, освен че за теб срамежливостта е недопустима и подобни деца наричаш маймуни, какво точно съветваш авторката да направи? Не видях никъде да даваш съвет, а ми е интересно какъв би бил.

# 96 24 март 2010, 14:10 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 469

Любимото ми е как някой от два поста прочетени (в реалния живот аналогично на видяна една случка в парка) решава, че в компетенцията си да анализира на какво се дължи поведението на едно дете - стеснителността нямало как да оказва влияние, видите ли, понеже нали, за моето това не е "висш пилотаж". Съмнявам се, че въобще знаете за какво въобще става дума, защото никога не сте го изпитвали на собствен гръб или преживявали с детето си. Очевидно ни книги сте чели, ни с психолози сте говорили. Съмнявам се детото ви още от намащо 2 години да ви е дърпа за ръка в обратната посока щом види хора на любимата си площадка, на която преди секунди е нямало търпение да отиде, или пък да се крие всеки път под масата когато някой дойде на гости, да казва "не гости", или пък да се крие зад краката ви всеки пък когато някой се приближи към вас или ви заговори. Много от тези неща са вече минало за моя син. Голям напредък има. И добре, че съм пълен непукист по отношение на любителите психолози и че си имам професионалист такъв, който да ме подкрепя. Една майка, вживяваща се в ролята на възпитател, реши след като поздрави сина ми, на което той не отговори, да го попита сериозно "И сега какво се казва?" Резултатът беше, че следващия път като го поздрави, той се скри зад мен.... Хубаво е, че си имам и друг син, който пък е пълна противоположност на брат си - отворен към всичко и всички, и който вече поздравява, така че това съм сигурна, че ще окаже допълнителен положителен ефект върху брат му.

На родителите, които осъзнават, че имат дете, което е тревожно и несигурно сред непознати, най-искрено предлагам да се консултират с психолог. Може да не ви каже много различни неща и стратегии, от това което вече знаете и правите (както се случи с нас), но пък е опора, която вдъхва увереност и не ви кара да се вързвате на случайни любителите психолози и възпитатели.

П.С. А... да. И думи като "ти си срамежлив", "ама той е срамежлив, "не се срамувай де" са табу пред детето. За тези неща се говори с психолози, учители, педиатри без негово присъствие.

# 97 24 март 2010, 14:50 ч.

София
Мнения: 17 652

Намирам за недопустимо принуждаването на дете да общува.
От друга страна, би се получило много естествено, ако възрастните, с които контактува, контактуваха с нея.
Дълбоко се съмнявам, че би се намусила на човек, говорещ НЕЙНИЯ език. В случая имам предвид ... ами, жестикулации, интонация, мимики... вкл. и проява на интерес към нещата, към които тя има интерес.
Всичките тези роднини, баби, дядовци и не знам още кой от примера ти колко време употребиха да седят с нея на пода и да играят с играчките й?
Е, не се учудвай, че и тя им е отделила толкова време и внимание.
Децата много добре разбират, кога на тях им е било обърнато внимание... ами, формално, и се стараят да отвърнат със същото - с невидимост.

# 98 24 март 2010, 14:56 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: ЧеКа в ср, 24 мар 2010, 14:10

Хм, синът ти е май нещо като мое продължение... Т.е. аз бях това срамежливо дете.
Мога да напиша наръчник за правилно поведение на възрастен с/о такова дете... който, уви, едва ли би бил особено полезен - това човек или го усеща, или не.

А иначе тези "срамежливи" деца са просто родени с готово чувство за самосъхранение... и изпитват инстинктивно недоверие и подозрение към едри обекти с неизяснени намерения...
Прочее, до подобен извод стигнах в резултат на наблюдения над малките на други видове, в собствената си зряла възраст.

# 99 24 март 2010, 15:03 ч.

София
Мнения: 15 165

Че Ка Съгласна съм с написаното. И аз бях потресаващо срамежливо дете и то от съвсем малка. Преодолях го и не мога да кажа, че като възрастна имам някакви остатъци срамежливост. Факт е, обаче, че насилването за общуване, етикетите и неправилните действия само задълбочават проблема. А тези проблеми имат нужда от индивидуални решения, защото и децата, и срамежливостта им със съответните причини могат да са съвсем различни.

# 100 24 март 2010, 15:07 ч.

Мнения: 3 367

Eskарина,прости ако съм била неясна
Детето ходи в горен клас по 2 предмета защото така прецениха учителите.
Изпоскарах се защото детето ми се "етикетосва" без нужда и причина. Без да има наченки и поводи за тревога,защото по презумпция ако иде на друго място може да е "срамежливо" му се обяснява какво е и как да се държи. Против това съм дълбоко и убедено,детето ни никога не беше дори чуло че може да е срамежливо докато лелката не решила да му го обясни.
По същата причина и не одобрявам категории злоядо,лошо,непослушно и пр-децата много се стараят да ни се харесат и зорлем се държат безобразо за да паснат на модела.
Срамежливостта съвсем не е недопустима,не съм казала такова нещо. Не бих сложила грубо поведение с баба обаче в тази категория.
Съвети не давам никому никъде,казвах доста пъти ние как се справяме,къде успешно,къде не. Маймуни си позволявам да наричам само собствените си деца.
И последно-това което ние намираме за редно съвсем не е 100% факт в ежедневието ни,преди точно 30 мин оставих син ни на градина и той не поздрави лелята.Та пак говорихме и пак и пак и пак..

# 101 24 март 2010, 15:12 ч.

София
Мнения: 62 595

Добре де, има срамежливи деца, има срамежливи възрастни! Но едва ли това е основната история по отношение на етикета. Дори срамежливите се научават да се държат по определен начин в определени ситуации.

# 102 24 март 2010, 15:19 ч.

Мнения: 763

Цитат на: ЧеКа в ср, 24 мар 2010, 14:10

На мен пък любимо ми е, как някой който чете отгоре-отгоре постовете, има смелостта да ги коментира. Не си спомням да съм казвала, че стеснителността не оказва влияние при общуването - в случай, че визираше мен. Извинявай, ама от мъглявите ти намеци, много не схващам към кого е насочен справедливия ти гняв, но пък си познах фразата "висш пилотаж". Та в случай, че обектът съм аз, да поясня - стеснителността на детето трябва да се има предвид и да се съобрази от родителя, за да може пак той, родителят, да намери поход към детето си и да го убеди, в това колко е важно да общуваш с хората и как за това си има правила. Обръщането към специалист също е начин. Никой не иска от един природно срамежлив човек да разказва вицове на хората, но все си мисля, че поне да поздрави е редно. За мен остава загадка, с какво точно не си съгласна. Явно си следваш някаква логика, която само ти си разбираш. Peace

Цитат на: Бояна Ламбер в ср, 24 мар 2010, 15:03

Факт е, обаче, че насилването за общуване, етикетите и неправилните действия само задълбочават проблема. А тези проблеми имат нужда от индивидуални решения, защото и децата, и срамежливостта им със съответните причини могат да са съвсем различни.

Абсолютно

# 103 24 март 2010, 15:22 ч.

Мнения: 7 947

Не виждам какво лошо има да кажа на малкия - поздрави жената като влезем в магазина, така е редно. Ако тя го пита нещо - да го подканя - отговори, маме. И т.н. Детето освен на сухи тренировки вкъщи трябва и практически опит да събере. Като го подканя три пъти - на четвъртия сам си го знае вече.

# 104 24 март 2010, 15:41 ч.

Мнения: 1 610

С ясното съзнание, че това не се отнася за децата на никоя от пишещите тук (Боже, опази!), твърдя, че ИМА невъзпитани деца и това няма нищо общо с темперамент или срам. Дали защото са разглезени като сополи (без извинение), оставени "да се развиват естествено" или приети като "ами те са си такива", факт е, че никога не са им поставени правила или елементарни норни за поведение. Те все са малки и не разбират, все "ще го израстат". И, о, чудо! Никой никога и никъде не ги разбира, все ги "провокират" или "набеждават", а инак те са ангели небесни. За такива все не се намира достатъчно добър учител, никога никой не успява да намери правилен подход. Как ли същите тези ужасни педагози намират подход към стотиците други деца, минаващи през ръцете им през годините? Те са напаст за всичко живо, имало лошия късмет да се изпречи на пътя им, но недай, Боже, някой да си позволи дори да намекне, че такова дете има нужда от малко възпитание...

Препоръчани теми

Re: След GB с Керем Б. и Ханде Д. В очакване на нови проекти на екипа 127.11

На море в Турция - тема 74

СЕДМИ клас–12–И Силата и Слънцето са с нас -Второ класиране!(09.07.18–15.07.18)

1 271
Набори

Студенти в чужбина - 4

Причина:

Причина: