За първи смели крачки февруарска мама меси погачки

Добро утро  

Фокси

Не се притеснявай всичко ще се развие по най-добрия начин за вас , въпреки трудностите сега   И не си мисли , че скапваш настроението ни   Пиши си за всичко , което те мъчи   нали ние за това сме тук    Иначе ще ни липсваш  

Весе всички , когато не пишат известно време липсват , то е ясно няма защо във всеки втори пост някой да го споменава , не се сърди Фокси няколко пъти написа с огромни червени букви всеки , който иска да и прати снимка на мейла и освен това писа , че колажа все още не е завършен , така че никой не е пропуснат нарочно   Тя дори нейните бебоци беше пропуснала да сложи , мислиш ли че е умишлено?

Айде по едно кафенце да пийнем и да не се сърдим  

Ама момичета пак ще го кажа не се сърдя!!!! 

Фокси,сега прочетох,много гадно,но не е толкова страшно,както казва Силвето това ще мине и след това ще дойде нещо много хубаво!!!:)Стискам палци!

Хич не обичам да започвам изречения с "ох",ама..ох,мерси за успокоението на всички ви Много е хубаво,когато имаш с кого да споделиш.А аз по принцип повече държа в себе си всички негативни емоции и гледам да не затормозявам излишно хората...
Теди,Теди,баш ти да ми пратиш такова послание... Направо..незнам...как издържаш така бе момиче?!
Боян все ме успокоява и ми казва,че реално на него ще му е по-криво,за щото освен децата,няма да вижда и мен и на мен ми става мъчно като знам,че и на него ще му е мъчно и ще се чувства сам.Аз тук поне ще съм заобиколена от роднини.Верно,помощ няма да имма никаква,но това не ме притеснява.Липсата на човека,когото обичам ме пиртеснява.Имам чувството,че съм абсолютно зависима от  Боян.Имам предвид не финансово,а емоционално.Винаги съм разчитала на неговата подкрепа,дори само с присъствието си около мен.Може да ви прозвучи странно,но ние с него си имаме някаква много силна емоционална връзка и не можем да бъдем разделени задълго.Сега,след толкова време обаче ще се наложи и той се майтапи,че после като се видим ще е като първа среща

Силве,в интерес на истината финансовия проблем изобщо не ме притеснява.Аз нито излизам,нито харча толкова,че да не ми стигат 350лв майчинство и детски...Мога и само марули да ям ако трябва Няма да взимам храна от кухнята,аз ще готвя или баба ми,когато успее да се придвижи до кухнята...Естествено,ако цялата работа стане в топлите месеци ще е по-добре,защото няма да плащам толкова ток.Ние и сега я караме общо взето с толкова пари на месец...особено откакто намалиха заплатата на Боян..
Той Боян ми каза,че може да ми изпраща по някой друг лев през тия месеци,но аз не искам,за да може да събере по-бързо и да си ни взима при него......

Ох,недейте така да пишете на Хетера,защото чак аз се притеснявам.
То доста хора си мислят,че съм ги пропуснала,но после разбират,че не е така.Има още доста бебета,които да добавям..Просто тези дни не ми беше до това.Не се обиждайте и не се сърдете.Просто ми изпратете снимки и скоро ще видите децата си на първа страничка

Фокси, Фокси не мога да кажа , че е лесно  ама аз вече съм ветреран  вече 5 години я караме така. Първия път като замина за 6 месеца беше наистина мноооооого трудно , защото ние също не се бяхме разделяли от както се бяхме запознали. Сега не е по-лесно , но поне е малко по-малко време , пък и откакто я има Евуна минава мааалко по-бързо времето , а при теб с две маймунки ще мине двойно по-бързо  Ние сме тук винаги , когато ще имаш нужда да се оплачеш и ще те гушкаме виртуално  само не ни изоставяй  Аи зетя отдавна не съм го виждала  пусни някоя снимка на юнаците 

Мааалко по-късно ще пусна,че сега трябва да излизаме за кухнята...Следва тоолкова мъчителното обличане

zdraveite

Interesuwam se dali ima nqkoq maika ot grad Sandanski, poneje 6te hodim za 1 swdmica tam i mi se iska6e da razbera dali ima 4astna detska kuhnq za da podsigurq hranata za da6terq mi ili 6te badem na purenca.
Blagodarq na otzowalite se !!!

Здравейте,
Фоксинка, ние с моето момче също не сме се разделяли и наистина си представям какво чувстваш, но трябва да намериш сили и да издържиш, на него ще му е още по-трудно. Дано успее бързо да събере парички и да си ви вземе там, за да сте си заедно и да си се радвате един на друг!!!
Наде, за брат ти - предполагам, че ще се разберете, добре е да няма недоизказани неща, а да си кажете  "правиците и кривиците" в очите и да продължите напред в добри отношения.
Господинова, предполагам че във всеки град има и частни кухни, а за държавната - не може да се мести детето само за 1 седмица, иначе ако хапва от вашата храна също няма проблем. А защо не разгледаш в нет-а - обикновенно има инфо за всичко, частните кухни в Сф имат страници, може да откриеш нещо за Сандански.

Нежно цвете, много сте хубави на снимката, може и наградичка да получите с нея.
Тутубуту, чудесна пролетна снимка, а госпойцата е много съсредоточена 
Невероятно е колко много са се променили децата ни, обожавам да гледам снимки, давайте още, чудесни са!

Наде, ти най-добре познаваш брат си и как да подходиш към него, но според мен и една лична среща F2F няма да ви се отрази зле. Има ли други хора около вас, ще останат пак много неща недоизказани.
Идете , пийнете по една бира и си поговорете.

Тая ЧР-ка е голяма кукумявка. Не знам защо майките, които се връщат от майчинство ги бодат в очите всички управници, ЧР-и и прочие.
А за Германия, много ти завиждам да знаеш 

Фокси, няма как да не ти е тежко, но всичко го правите за по-добро. Така че горе главата и постоскай зъби няколко месеца.

Весе, ти не четеш и няма как да знаеш липсваш ли на някого или не. Хайде бързо се оправяй и да се отчетеш с присъствие на следващата среща.

Пенкова, какви са тия камери, какво е това чудо  Луда работа

Туту Йоан вече знае къде отива, много бързо се научи. Днес още с влизането се разплака, а нямаше абсолютно никой в коридора. Но полсе го взеха навътре и след 2 минути се беше успокоил.
За мен не е толкова страшно, че плаче сутрин, най-притеснитлно ми е когато го взема изнервен или адски изтощен след яслата.

Добро утро! Дааам, добро утро е за нас, защото сега ставаме   Калпазанката сатна много поспалива от това боледуване и аз гледам да се възползвам от това  

Десика, бяхме на АБ Панцеф. При нас не беше нито алергична реакция /и слава Богу/, нито реакция на ваксината /все пак тя е постаяна преди месец и половина/ При Плами си беше въпросния вирус, който описах, но не мога да му прочета името от документите от инфекциозна /тия лекари сами не си разчитат писаното, но пак пишат нечетливо / Иначе обрива вече го няма никакъв. И калпазанката пак дивее и беснее. Като беше болна си виках, че предпочитам да я гледам със синини, отколкото с температура  , толкова жална изглеждаше.
Беше питала за яйцата в продуктите, които даваме на малките. Ами аз от известно време, постепенно, започнах да давам такива храни на Плами. Тя не е на кухня, аз й готвя или по-точно тя яде от нашата храна, като се съобразявам като готвя да е подходяща за нея. Получава се, с малки изключения, когато правя нещо специално за нея. Та, по този начин тя е яла козунак, питка с яйце и сирене, застроена супа /застройката сварена/, разни сладкиши, които съм правила, канелони, палачинки и т.н.

Миме, да, отслабнали сме, и двете. Плами за последния месец и половина е свалила 1кг. Половината - от намаленото хранене заради никненето на зъбите, а другите 500гр. ги свали тази седмица докато беше болна. А аз за първа зима свалям кг. вместо да качвам, вече съм под кг. когато забременях, но имам още 5-6 за сваляне.

Вержи, миличка, напълно те разбирам как се чувстваш. И ние с Пламен не сме се разделяли за повече от 5 дни, и ще ми е много тежко ако се наложи. Мисли си, че тази раздяла е временна и за добро, и така ще ти е по-леко. А и ние сме тук  

Фокси , разбирам те напълно за трудностите и емоциите за едно предстоящо заминаване и временно отсъствие на половинката, понеже съм го преживяла 4 пъти такова отстъствие и знам колко е трудно емоционално и тежко, когато си свикнала да бъдеш постоянно с любимия до теб и физически и духовно със силна връзка, като имаш неизменно нужда от него и постоянното взаимно споделяне на любовта.  Затова искам да ти вдъхна много оптимизъм и кураж да приемеш едно такова решение с много увереност и вътрешна сила  .  само здраве да има, вашата любов и прекрасните дечица ще ви помагат да сте силни!!!
А и при днешното развитие на комуникациите поне може да се поддържа много по-лесно комуникация, което прави дистанцията по-неусетна.  
А когато знаеш какъв е основния смисъл и необходимостта, която ни тласка към този избор, ползата която ще имате и помогне много за в бъдеще, човек се научава да гледа някак по-глобално  и философски на това осъствие, като знае че е за добро и намира много нови сили и търпение в себе си за да приеме спокойно времето, а то макар и бавно неизменно отминава.  
Имаме едни приятели които сега живеят във Франция и те така започнаха. Първо мъжа ходи два пъти да работи и постепенно като посъбра средства, уредиха да изтегли цялото семейство и взе жена си и двете им деца да живеят за постоянно във  Франция, децата им започнаха да учат, получиха жителство  и сега определено нямат намерение да се връщат. И там е трудно, но със сигурност е доста по-добре отколкото при условията в България.
В началото мъжа ми също работи с това момче за 7 месеца преди 3 години, а аз отидох за един месец при него също поработих.... тогава бях готова направо да остана и с мъжа ми да продължим заедно за по-дълго с тенденция да се установим за нещо постоянно... но за съжаление мястото и работодателя където бяхме не бяха особено подходящи за дългосрочни ангажименти, а не искахме точно тогава да рискуваме.

Това са трудни решения, които като споделиш с приятели и намериш допълнителна подкрепа определено може да се почувстваш много по-спокойно и уверено, затова може винаги да споделяш с нас, когато си подтисната  

Като спомена за пишлето  на Наско и при нас е така, още не се е открило съвсем, разширява се отвора но не е напълно и не се сваля кожата напълно. От това пък като последица и аз забелязвам последния месец че има на две места бяло струпване от вътрешната страна, което не може да се открие и ме притеснява.
Утре ще ходим на ваксинация и ще питам педито за това и как може да се оправи   Педиатърката ми казва все че е нормално постепенно да се разширява отвора и може до 2 години да се открие от само себе си, но на мен все ми се струва че би трябвало и по-рано да стане...

А относно дърпането да се открие пишлето отведнъж, на сина на моя приятелка го направи нейната лекарка и определено е много неприятно за детенцето, както ми разказваше.... болезнено е и после като се изпишка му щипе и много реве миличкото докато се успокои кожата
и аз незнам кое е по-добре да се изчака или да се направи веднъж но после да може да се открива лесно и да не се получават струпвания под кожата

Фокси, кураж! Ще ти е тежко,но го правите за хубаво! Осигурявате бъдеще, възможности и по-добър живот за вас и момчетата! Всичко вече са го казали момичетата, няма да ги повтарям, а ти си пиши винаги когато ти е тежко никой не затормозяваш, ако така ти олеква! 

Пишлето на Венци окончателно го забели педката и беше голям рев тогава и 2 дни след това, но мина. Но той беше на 5 месеца и беше почти докрай завършена процедурата от татко му, само 2 ръбчета бяха останали.. Сега дечицата са големи, може би си е добре да ги види хирург и да направи процедурата. Милите душички и милите им майки Но ще мине! Стискам палци да е леко!

Още не сме подстригали Венци, тази седмица ще е, но чакам да се уточнят татко му и фризьорката, че трябва да сме в пълен състав за шоуто 

Здравейте и от мен.Като прочетох писаното от Фокси,направо се поставих на нейно място .На мен ми трябваше година да свикна с нощните смени на мъжа ми(и пак от време на време ми е мъчно),какво остава за толкова много време.Но пък каузата си заслужава "мъките".Предстоят само хубави моменти.Ще бъдете много щастливи и ще се обичате по-силно като се съберете.Всичко е за определен период от време,трябва само търпение.
PIS74f,живея до пазара Д.Петков. на ул.цар Симеон.,и съм в градинката почти постоянно.

Здравейте,момичета!

Така се надявах след празниците да сме изгонили болестите,а ето че пак има болни мами и дечица  Лоша работа! Бързо да оздравяват всички 

Фокси,аз мога само да те прегърна  Мнение няма да изказвам,защото ти знаеш,че така е по-добре и за 4-ма ви,но това не го прави по-лесно.

Снимките от Великденските празници са невероятни.Толкова настроени внесоха в темичката  Честно да ви кажа добре,че го има този фб,че так разглеждам снимки на децата ни и ми става едно такова хубаво и миличко,че ги има в живота ни.

Нежно цвете,радвам се,че си имате първата медийна изява 

Бременните майчета специални поздрави и за вас 

Фокси и от мен  Наистина ще ти е тежко и мъчно, но си повтаряй, че е за хубаво! Ще се справите и четиримата 
Десика и аз си мисля, че е по-важно в какво състояние е като го взимаш. Макар, че сигурно е нормално да е по-изморен. Все пак там цял ден натрупва нови емоции и впечатления. При всички положения според мен той по-бързо ще свикне с яслата, отколкото ти  Аз откога съм на работа и още не мога да се примиря, че детенцето ми не е по цял ден с мен. Чак се усещам, че леля като ми разказва какво са правили през деня, как са си играли и са се смяли и ме хваща яд на нея, че тя ги изпитва тези емоции с моето дете, пък аз на работа... То май няма свикване, но като няма накъде ще стискаме зъби. Пък те дечицата са по-издръжливи от нас 
Наде, я си взимай всеки месец отпуска!!! Ааамаха  Басиии заядливите хора! Добре, че ти май много не им се връзваш на простотиите.
Бисерче, по-често пускай снимки на Михеле! Многоо е пораснал  И да ти кажа всеки път като вляза в темата все се надявам да си сменила ника на Бухтичка   
naiema и мен ме радват снимките във ФБ, ама вземи пусни някоя снимка на красавицата и тук 

Мацки,влизам набързо да питам спешно-някой знае ли как да облекча болките на Насето Преди около час баща му му забели пишлето и не мога да ви опиша за какъв рев става въпрос.Явно работата е била по-сериозна,защото му текна малко кръв и в момента също има мъничко,но той не дава да го докоснеш,за да го изчистиш..А що жълто-бял боклук излезе... не мога да ви опиша.От една страна се радвам,че успяхме да я свършим тая работа и да го изчистим,но от друга ми се къса сърцето като го виждам каква жална физиономия е направил и как плаче на всяко пикане Рева заедно с него
Решихме,че Жорето ще е го обработим след няколко дни,когато Наско се оправи,защото иначе ще луднем
Мажем го с Дефламол.Някакви други идеи и препоръки?