Ох, исках да се оплача на някой. Не знам дали е мястото в този форум,но... много съм бясна. Туку що се връщам от лекар, където не можахме да минем с бебето, защото никой не ни пусна 
Нашият педиатър е и личен лекар за възрастни и днес се връща от отпуска, пред кабинета беше нещо страшно. Чакали сме 40мин., отвсякъде кашлят и кихат, помолих най-учтиво да ни пуснат да минем - всички се правят на луди (нямяше други бебета или малки деца). На всичкото отгоре друг път сестрата като види количка и винаги вика да мине първо бебето, сега не 
Аз въпреки всичко се опитах да се бутна отпред (бебчо пощръкля за това време, почна да нервничи, да хленчи), но няк`ва ме изпревари - нали не съм много мобилна с количката 
,а сестрата вика "не знам, разберете се". Направо полудях и си тръгнах, ама замалко да се разрева от яд и безсилие...
Проблемът ни е, че той изкара летния вирус, температурата смъкнахме бързо, но го мъчи разтройство вече 9дена, а е на специална диета с лечебна храна и т.н. Та се наложи да се прибирам и да търся консултации с педиатърката по телефона, а тя ме пита "ма защо си тръгнахте?" Е,утре ще ходим преди да почне работното и време, но си измъчих бебенцето в този бациларник, дано не го "хване" още нещо...
Чудя се как може да има такива хора?!? И аз мразя да чакам, но винаги съм отстъпвала на бременни и майки с деца (още повече бебета), това е просто елементарно възпитание. Пък даже и да ми е много зле и нещо да се направя на луда, някой ако ме помоли (за майки говоря, не за пенсионери), очи нямам да откажа...Пфу, какви хора...
Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми, но исках да споделя с някой
Нашият педиатър е и личен лекар за възрастни и днес се връща от отпуска, пред кабинета беше нещо страшно. Чакали сме 40мин., отвсякъде кашлят и кихат, помолих най-учтиво да ни пуснат да минем - всички се правят на луди (нямяше други бебета или малки деца). На всичкото отгоре друг път сестрата като види количка и винаги вика да мине първо бебето, сега не Аз въпреки всичко се опитах да се бутна отпред (бебчо пощръкля за това време, почна да нервничи, да хленчи), но няк`ва ме изпревари - нали не съм много мобилна с количката ,а сестрата вика "не знам, разберете се". Направо полудях и си тръгнах, ама замалко да се разрева от яд и безсилие...Проблемът ни е, че той изкара летния вирус, температурата смъкнахме бързо, но го мъчи разтройство вече 9дена, а е на специална диета с лечебна храна и т.н. Та се наложи да се прибирам и да търся консултации с педиатърката по телефона, а тя ме пита "ма защо си тръгнахте?"
Е,утре ще ходим преди да почне работното и време, но си измъчих бебенцето в този бациларник, дано не го "хване" още нещо...Чудя се как може да има такива хора?!? И аз мразя да чакам, но винаги съм отстъпвала на бременни и майки с деца (още повече бебета), това е просто елементарно възпитание. Пък даже и да ми е много зле и нещо да се направя на луда, някой ако ме помоли (за майки говоря, не за пенсионери), очи нямам да откажа...Пфу, какви хора...
Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми, но исках да споделя с някой
...
и на нас ни се случи подобно нещо пред кабинета на ортопеда онзи ден:)
Да даваш Вит. Ц - разбирам, ама парацетамол без да му има нещо на детенцето е не само излишно, ами може и да е опасно.
