Пък дори и да каже някой:" Не си ли знаеш името? Не знаеш ли да говориш?" не го смятам за толкова страшно. Е, неприятно е , но децата ни няма да са галени с перце цял живот от чужди хора. И обиди ще има, животът не е само любезности и толерантност.
Вчера мойто момиченце го забелязах как разпитваше хората на площадката - на колко си години, как се казваш, до 1 годинка ревеше от непознати, сега пък усилено общува с тях.
Вчера например, срещаме една съседка, младо момиче. Тя пък така подхвана разговор:" Чух че много слушаш? Така ли е?" Бях изнервена цял ден от непослушание, а пък ми стана едно приятно, от положително настроеният разговор и забравих за моментите на инат през деня.
Вчера мойто момиченце го забелязах как разпитваше хората на площадката - на колко си години, как се казваш, до 1 годинка ревеше от непознати, сега пък усилено общува с тях.
Вчера например, срещаме една съседка, младо момиче. Тя пък така подхвана разговор:" Чух че много слушаш? Така ли е?" Бях изнервена цял ден от непослушание, а пък ми стана едно приятно, от положително настроеният разговор и забравих за моментите на инат през деня.
В този смисъл, очаквам от тези така добронамерени хора да се съобразяват с мен, и като видят че не ги приемаме, да спрат да ни безпокоят. 
В главата на куклата имаше две дълги, остри карфици. Изпаднах в пълен ужас и я метнах в първата кофа. Не знам какъв и беше случая на бабата, но да подаряваш на непознати деца кукли с карфици в тях ми се струва малко странно... 
Не вярвам да е било злонамерено, просто е украсила куклата с "обици" 
И доброто намерение не променя факта, че дребната можеше бая да се боцне с тез карфици. 
