Какво целят лели и баби с подаръчета по улиците?!?

Ти си човекът, който определя правилата. Аз съм хващала ръката на познат човек, който се е опитвал да щипе бузите и нослето на внука ми. Не съм била груба, но и не съм била особено любезна. Да се радваш на дете не означава да фамилиарничиш и да скъсяваш дистанцията. Не харесвам хора, които пипат децата особено по ръчичките и личицето. Всеки с лудостите си.

Накархте ме замисля по въпроса за имената. Когато детето ми е на пързалка, катерушка, пясъчник и има още 1-2 деца или чувам майките как ги наричат, или питам самите деца. И после употребявам името, нпаример: "Пускай се бързо, защото Деси чака след теб и тя да се пусне", а не "върни кофичката на момиченцето". Става въпрос, когато са се задържали поне 10-на мин. заедно (и когато не съм в темерутско настроение). Просто ми се струва по-възпитано и уважително към другия родител. Сега се замислям, че е имало майки, които ме гледат много лошо и явно им е неприятно.

А относно въпросите, с които се заговаря едно дете, явно аз попадам на не чак толкова високо интелектуални екземпляри, защото някои от тях с кеф си казват и трите имена, че и адреса без да съм ги питала 
И дъщеря ми е от тях и от тези дето досаждат на baibibi. Като тръгнем из парка тя настоява да се запознае с мало и голямо и естествено запознанството почва със: "Здравей, аз съм Ева и съм на 5, а ти как се казваш?". 

Така е, но не сте ни виждали лично, нали? Имам предвид, че който не ни познава лично, не може да свърже името на детето точно с моето дете.

Ами точно това се опитвам да кажа. Ние си вървяхме, бабата ни спря и ни заговори. За магазина в квартала и за бабата с билетите съм съгласна, това са все познати лица, които виждаме всеки ден, или почти всеки. Но такива, които минават и заминават, пък и подаръци дават...Тази баба каза, че раздава подаръци на деца, които й харесат, ние не сме единичен случай. Затова пуснах и темата. Не искам да се заяждам, не казвам че непременно го прави с лоши намерения, но може и да е така, нали?

Ами не, но се учудвам, че прекалявате с предпазливостта спрямо хора, които срещате, а в интернет по друг начин стоят нещата. Предпазливостта и в интернет не е излишна.
Аз пък не смятам че детето ми по никакъв начин и с никой не трябва да говори като сме навън. И какво някоя баба като му знае името, ако някой реши да стори зло ще го направи при всички положения. Аз на дете вяра нямам за преценка на ситуация, опасност и правилна реакция, въпреки всички приказки дето ще му изприказвам.

Сигурно не е била с всичкия си въпросната жена, но вие казвате едва ли не че всеки втори го прави.

това е някакъв единичен и изолиран случай, но темата ти звучи все едно това ви е ежедневие , постоянно да срещаш такива хора...
И дори да не е била съвсем с всичкият си...или кой знае ...някак въпреки всичко, не мога да намеря с какви лоши намерения точно някой би подарил играчка на 2 годишно дете.... може би грешката е в моят телевизор нещо...

Тя по-скоро се опасява, че детето ще стане твърде доверчиво към непознати, заради подобни заговарящи/подаряващи екземпляри, или че като му знаят името ще се възползват по някакъв начин от него.

На нас много често ни се случва да ни спират непознати и да ни обясняват колко е хубав малкия. Всеки ден по опашки в магазини, в паркове и на др. обществени места го закачат непознати хора, питат го как се казва. В повечето случай отговаря и аз не протестирам, дори го насърчавам, защото виждам, че хората искрено му се радват. В квартала всички го познават и го наричат по име. Не виждам нещо лошо в това да си каже малкото име - това е почти равносилно на анонимност... любезна анонимност...НО - всичко си има граници! Един ден случайно станах свидетел как бавачката му го учи да си казва трите имена и адреса. Ей, направо издивях!  Попитах я къде й е акъла да го учи да си казва личните данни на всеки непознат. А той е още малък, не мога да му обясня на кого какво може да казва.
За подаръците... хич не одобрявам! Допускам канцеларските материали, с които редовно се обзавежда от околните офиси, но подивявам като му бутат храна без да ме питат. В кварталния супермаркет май ме мислят за луда, защото момичетата на касите, в най-искрения си стремеж да го зарадват, му подаряват сладкиши от всички възможни промоции (шоколадови дядоколедовци, великденски зайци и всевъзможни маркови лакомства) и аз съм принудена, за съжаление пред погледа на детето, да ги отказвам. Просто аз не одобрявам тези храни и няма да направя компромис заради добрите намерения на някого. За съжаление, хората нямат културата да съгласуват с родителя поведението си към детето. Дразня се дори когато познати (не близки) се нахвърлят да го мачкат и целуват. В мое присъствие вече не смеят... Обаче веднъж бавачката ми се оплака от същото, оправдавайки се, че й било неудобно да им каже да не правят така. Постарах се да не избухна и й обясних, че спокойно може да ме ползва за извинение: "Майка му не дава".
Да си призная, подаръците от близки също са ми проблем. Случвало ли ви се е да подарят на детето ви нещо, което не одобрявате, но ако го откажете става от една страна семейна интрига и от друга - как да отнемеш на детето нещо, което вече си е негово...?

И мен ме дразни като почнат личните въпроси  Обаче нали все пак винаги има придружаващ родител?? Поне във възрастта, когато детето само не може да прецени на кого какво да казва, от кого да приема подаръци, нали има родител, който може да контролира ситуацията?
Освен че е досадно, друг проблем не виждам  Но на обществени места е така, хора всякакви, някои по-луди от други 

В парка се случва  разни непознати да закачат малката, отговарям любезно и заминавам.Тя е малко срамежлива и се сгушва до мен, което не мисля че е лошо.Не я поощрявам да отговаря, ако не иска.Има 2-3 дядовци и баби, които виждаме почти всеки ден, поздравяваме се, даже спирам да разменим някоя приказка.Единият дядо, оказа се, имал 2 внучета на възрастта на малката.Явно не ги вижда често и се радва на децата в парка - няма лошо.До подаръци не сме стигали, предполагам, че ще намеря начин да откажа!

Именно!

Хайде и аз да дам пример: онзи ден фризьорката се скъса да разпитва Влади как се казва, на колко е години и ходи ли на детска. Аз какво трябваше да си помисля, че е перверзница и психопат ли?... най-нормалният начин да установиш контакт с едно дете на тази възраст е като му зададеш точно тези въпроси.

А за чичкото - ти не изклчваш ли варианта, че може да те е харесал (примерно, де).... защо задължително поведението му трябва да е подозрително, да е имал умисъл човекът.
Постепенно детето ще разбере, че не трябва да се предоверява на непознати, но внимателно иначе може без да искаш да му внушиш твоите страхове, което пък да му се отрази като порасне - и на психиката, и на начина на общуване.

И мен най ме дразни когато пипат децата ми най вече по лицето.Но върха беше когато една комшийка награбваше/в буквалния смисъл/дъщеря ми и започваше да я целува по лицето,че и по устата...направо да ти настръхне косата...естествено прекратих комуникацията на детето с нея.
Но колкото до запознанствата - няма лошо стига да не е прекалено настоятелно. Когато са малки децата са по контактни,но като пораснат стават по срамежливи и дръпнати и сами си определят с кой да контактуват.

Ох, като се заговорихте за чичковци в нашата квартална градинка има един тип, от който ще избягате всички- нисък, съсухрен с вид на алкохолик, с дълга до раменете мазна коса....Само дете си има две внучета и си ги гледа сам, защото майка им работела. И си
говори с майките и бабите, закача децата, всички много му се радват...
Миналото лято в същата тази квартална градинка ме моли любезно да седне до мен на пейката на пръв поглед добре облечена, възпитана и симпатична жена на около 45-50 г. Седна жената, извади си вестник и започна да чете. Голямата ми дъщеря си играеше на няколко метра от мен, бебето спеше в количката....И изведнъж симпатичната женичка до мен скочи и започна неистово да крещи: "Копелетааааа, няма да ви покажа п....а си!" и пак си седна.  
Та външният вид лъже. И това че, някой ви е заговорил, не означава, че има перверзни, престъпни и психопатски намерения, еле пък някое бабе. Е, да досадни са, но какво сега. Като не ви е приятно, обяснете любезно, а не се дръжте като темерути и борсуци, защото утре и вашите деца ще се държат по този начин с хората.
Какво ли ще правите, ако попаднете в Испания, Южна Америка или Арабския свят?   Там е нормално непознати да те спират и да се радват на децата. В Турция е същото. Из Истанбул дъщеря ми беше обект на много одобрителни погледи и опити да ни заговарят- мъже, жени от всякакви възраст и с всякакъв външен вид.
И май има хора, на които им идва в повече гледането на Fox crime.  

Към авторката - като всяка майка си задаваш тревожни въпроси,но хората са различни,а и времената несигурни.Както и в други ситуации,част от хората нямат нужното възпитание,от което се определя и поведението им.Не одобрявам фамилиарничене към детето,пипане,щипане,целуване,шамар!