Какво целят лели и баби с подаръчета по улиците?!?

Аз смятам, че в случая не е толкова важно някоя конкретна бабка или лелка какво е целяла, като е заговорила чуждо дете или му е дала бонбон или кукла. Ясно е, че най-вероятно нищо лошо, особено след като го е направила пред родителите.
Въпросът е друг. Децата не могат да различат този малък ( или всъщност не зная колко малък) процент недобронамерени хора, които биха опитали да завържат контакт с тях. Те толкова много приличат на дружелюбните бабки в парковете.
И ако отворим широко врата за такива контакти, мисля, че това е една потенциална опасност за децата ни.
И от друга страна, смятам за егоистично, макар и не съзнателно злонамерено, поведението на хора, които заради собственото си удоволствие подаряват предмет или лакомство на някое непознато дете. Пък дори и подбудите им да са благородни.
Живеем в опасен свят, параноята е нещо лошо, но също толкова лошо е  подценяването на опасността и предоверяването.

Мен сигурно биха ме сметнали за фетишист защото първото нещо, което казвам към непознато дете е: "Много хубави обувки имаш! Кой ти ги купи?" и след това "Знаеш ли какъв цвят са?". Това сработва за разговор много по-често от въпроса за името.

На моето подаръци не са правили и не знам как бих реагирала, но в поликлиниката бабите често ни заговарят. Обикновено се оказва, че най-приказливите са бивши учителки или мед. сестри. Никой не е посягал да го докосва, но много го заговарят откакто носи очила. 

Ха, дадох си сметка, че и аз така действам. Най-често тръгвам с "Имаш страхотни...." /каквото ми е харесало в детето/ и после импровизирам!

Темата ме хвърли в някои размисли - по темата, но и една идея встрани.... Обикновено си мислим, че другите мислят дадено нещо или по определен начин, а често истината се оказва много далеч от сценария, които сме скалъпили в главата си....често сме склонни да припишем повече лошо в постъпки или помисли на другите, отколкото добро, нали?...

И за раздаващата кукли бабка си мисля... защото този потенциален бабешки психопат може би всъщност е една много самотна бабка - може да има внуци, но да са далече, а може изобщо да няма, а да й се иска...

Така е, но само ако отсрещната страна ще отреагира със същата любезност, която проявяваш и ти. За жалост доста хора считат, че децата са някакъв вид обект, който трябва да изтърпи всякакъв вид забавление. И ако кажеш "не" (не пипай, не щипкай бузки, не вземаме подаръци и т.н) то ответната им реакция е "е какво толкова", "нищо няма да му стане, аз само му се радвам" и традиционния завършек "брей, кви са важни". И се продължава с упорството.
От любезности често полза се оказва че няма.  За жалост любезността се възприема като нещо, което трябва да се преодолее с нахалство. А резултат се получава само след рязък отговор и свъсване на вежди. 

И аз така мисля.  Нашата вила е в едно село, не много малко,но винаги, когато сме навън с малката, все ще се намери някоя баба, дядо или пък по-млад човек, който да я закачи. Тя умира от кеф, умее да общува и очарова хората и успява да отговаряна на въпросите им без проблем.   Има една баба, която редовно и дава бонбони, един дядо, който цяло лято и носи кофички с боровинки или къпини, друг пък ще я почерпи с ябълка или нещо друго. И какво, аз трябва да изпадам в истерия, че  толкова хора и обръщат внимание?  Или да я възпитавам в темерущина и да не отговаря на никого на закачките ?  Не, благодаря, не искам  дъщеря ми да гледа намръщено още от малка и да не умее да общува, тя е слънчево дете, вечно усмихнато и много общително и нямам намерение да се побърквам от вниманието на хората към нея, или от това че някой я попитал нещо или пък я почерпил с нещо. 
 И да, на повечето баби внуците са далече и те се радват на всяко малко дете, което видят и в това няма нищо лошо или преднамерено.   
                             

И аз съм на същото мнение .Имахме един възрастен комшия,на който правнуците му бяха надалеч и изглежда страшно много му липсваха,защото винаги като видеше децата от махалата навън/тези на възраста на неговите/ раздаваше я бонбони,я ябълки или нещо от сорта.Даже съм го усещала,че му се е доплаквало,че може би неговите на са наблизо.Тъжно...,но не съм искала да го карам да се чувства обиден и казвах на децата да вземат нещата,въпреки,че почти никога не ги ядяха.Дори сега ми е криво,че му казвах,че не е хубаво да учи децата така.

Ми като не става с любезност, давайте директно. К`во като се възмущават колко сте важни? Нали е важен резултатът? Щом сте решили "да режете" мераците на щипкащите бузки начинът няма значение. Но възпитаните хора първо действат възпитано и после прибягват до директната простащина в тон с отсрещната страна.

И мойта е много общителна. Само да я питат как се казва и на колко години е, и тя започва да пее песни и да рецитира стихчета. Но какво да я правя ? Да я науча да бъде темерутче ли?

дъщеря ми е много срамежлива и на въпроси не отговаря, но поне си казва "благодаря" за разни дребни подаръчета. От друга страна ако някоя баба упорито се опитва да я пита за името или други неща, особено ако и включи и нещо от рода"ама ти можеш ли да говориш" накрая казвам , че детето пази тайна и няма да си каже

Не, да я научиш да бъде малко по-сдържана.

О, разбира се-децата, които не подскачат от щастие при разпит са темерути и берсуци.Това го бях забравила.
Освен това, не всяко дете Обича да си говори с Възрастен.По-често е да търси за другарче себеподобен, т.е.-дете.И да си говорят на воля. На моите деца разговорите с възрастен са им скучни-едно и също-как се казваш та как се казваш ...

Зависи от ситуацията. Бабите и дядовците съм ги научила - и 200 сладки неща да носят, първо питат дали са обядвали/вечеряли или дават само 1 нещо (щото е голяма радост като идва баба/дядо и децата си очакват да им носят нещо) и другите ги прибирам за после. За приятелски семейства  - само веднъж едно сем. бяха донесли доста лакомства, но беше около Нова година и то тогава всеки подарява сладки неща. Но като се заиграха децата част от нещата ги скрих. Но много често ме питат - дали може да им се даде това, дали това ядат, може би защото големият до 2-3 год. вързраст имаше алергия и много внимавахме и предупреждавахме, че определени неща не яде.

Все повече се изумявам на лудостта на някои потребители. Пак ще кажа: хораааа, забравяте, че сте човеци!
Много важно, че някой запитал синът ми как се казва или че му харесал маратонките. Напротив, всеки учтив жест ми харесва в този намръщен и параноичен свят.

Следя темата. Не виждам защо толкова радикално се подхожда към контакните лелки и бабички. Да, може би на моменти е малко дебелашко това добродушие, но поведението на тези хора е провокирано в основата си от симпатия към детето. /Вие винаги ли се държите адекватно? Никога не ви се е случвало да кажете или направите нещо нелепо?!?! / В ценностната им система, щипането на бузки и подаването на някаква щуротия, е проява на добри чувства. Едва ли някоя от тези женици си дава сметка, че един такъв "мил" жест, може да се тълкува и като акт на невъзпитание, посегателство и тормоз над дете. За момент си представих как бих се чувстала аз самата, ако в желанието си да демонстрирам открита симпатия, изненадващо срещна агресия.
Да, не е приятно от нищото да ти се облещи лелка и да започне да дърпа детето ти и да му тика лукчета в ръката, но предпочитам да изтърпя за 1 минута тази инвазия и да се разделим с най-добри чувства, отколкото да хабя време, нерви и услия да "просвещавам" лелката колко неправилно поведение демонстрира и да провокирам негативна енергия и от двете страни. Не знам колко пъти ми се е случвало лакомство, подарено на дъщеря ми, две минути след като сме се разделили с "дарителя", да излита в кофата като при това съм обяснявала на дъщеря ми, че "леличката й е подарила нещото, но то е вредно. Леличката е искала да я зарадва, но е забравила, че нещото не е полезно за дете. Ние сме взели това нещо, защото леличката е щяла да се натъжи, но ще го хвърлим, защото няма да го ползваме." На тези, които ще скочат как така уча дъщеря ми на лицемерие, веднага казвам, че детето от първия път схвана и й се стори напълно логично.  В повечето случаи сама ми е давала нещата след като са й подарени. Сега се светна и директно ги отказва.  И още нещо, по мои наблюдения, децата много добре знаят как да се пазят от такива мечешки ласки!
Според мен много по-важно е детето да се научи, че когато е само, а мама и татко не са наблизо не трябва нито да говори, нито да взима каквото и да било от непознати. В останалите случаи нали затова сме до децата, за да отиграваме най-подходящо ситуациите!
Това, което не приемам, е когато лелка тръгне да тормози дете и да го злепоставя - "Кажи сега как се казваш?, Името си ли не знаеш? Какво трябва да кажеш....? Мама май не те е научила...." Но това е съсвсем друго. Нека не бъркаме боя със ситуацията!