Ми аз досега знам само за Джордж Клуни и Емил от Льонеберя, които си гледаха прасе за домашен любимец.
- Публикувана: 26 март 2010, 05:30 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2010, 03:30 ч.
Жестокост към куче...
Достатъчно се овъртоли с това:
Ами те животните затова се гледат. А кучетата са пазачи, а не паркетни лъвове. И да, не ги хранат с Педигри.
Такъв "човек" според мен е способен на куп други жестокости и трябва да гние или в затвора, или в някоя лудница.
Подписах петицията. Това, че бъка от изверги не виждам какво успокоение може да бъде за нас. Ако някой нарани кучето ми по такъв жесток начин, утре какво може да стори на детето ми? Трябва да се спрат тия ужаси, трябва да има наказание, иначе не знам накъде отиваме.
Подписах петицията. Това, че бъка от изверги не виждам какво успокоение може да бъде за нас. Ако някой нарани кучето ми по такъв жесток начин, утре какво може да стори на детето ми? Трябва да се спрат тия ужаси, трябва да има наказание, иначе не знам накъде отиваме.
Наистина на къде отиваме... насиления Сашко, детенцето от Благоевград, пребитата манекенка, сега Мими, кученцето с отрязани лапички... и още други, за които не знаем, в рамките на 2-3 седмици чухме за това, нещо страшно става с хората и е доста плашещо, меко казано това, което се случва с душите на хората, сериозно боледуваме... Господ да пази България и децата ни май няма кой друг...
Достатъчно се овъртоли с това:
Ами те животните затова се гледат. А кучетата са пазачи, а не паркетни лъвове. И да, не ги хранат с Педигри.
Срам, срам. От утре тръгвам да обяснявам на село, че трябва да си гушкат кучетата в леглото, а не да ги държат на двора. А прасетата в хола до дълбока старост.
От утре тръгвам да обяснявам на село...
Удължи престоя си повечко.
Тук важното е да не оставяме и този случай да се потули.
В един блог прочетох това: За хората и кучетата
Помните ли баба Гена? Баба Гена от село Лисец, която озверели полу-домашни кучета оставиха без крака? Жената, за която Мартин Карбовски каза "Досега не съм виждал куче, на което два крака да са му изядени от хората наполовина. Но вече съм виждал такъв човек"? Сигурно, едва ли бихте могли да я забравите.
А сега вижте Мима. Мима е кучето, което Карбовски не е виждал. Мима е кучето, чиито крака са били изядени от хората. Изцяло.
Ще попитате - какво е общото? И как смея да сравнявам човешкия живот с този на някакво си куче?
Отговорът е прост, независимо харесва ли ви, или не - баба Гена и Мима са две лица на един и същ проблем.
Проблемът е, че няма адекватни закони. Такива, каквито има в почти всички европейски държави. Такива, които да защитават както баба Гена, така и Мима. Защото ние, българите, без закон, без контрол и без наказания очевидно не сме способни да се държим като европейци, колкото и да ни се иска.
Закон за регистрация на домашните любимци има в България от години, едва наскоро обаче се започна да се прилага някакъв натиск върху собствениците за неговото спазване. И ще минат още години, докато се види някакъв ефект от това. Ако законът се прилагаше в пълната му сила, нямаше да съществува тази имагинерна категория "полу-домашни", към която се причисляват кучетата, нападнали баба Гена.
Законови рамки за това кой може да притежава, внася, развъжда и продава кучета в България няма. Домашното развъждане на безпородни животни процъфтява - достатъчно е да наберете в Google "продавам кученца" и ще видите милиони обяви от частни лица. Неизкоренимо се оказва абсурдното схващане, че "женската трябва да роди поне веднъж, за здраве". В 21 век в България съществуват дори и "пазари за животни", където кученца с минимална прилика с някоя порода се предлагат без документи и без ветеринарни паспорти. Разнообразни псевдо-развъдници и ферми за животни бълват хиляди малки кученца годишно. Къде отиват те? При грижовни стопани? Да, една малка част. Останалите и тяхното поколение са там, на улицата. А кой ще понесе отговорността за това?
Липсват и адекватни кастрационни програми. В София тази задача е поверена на печално известното общинско предприятие "Екоравновесие". Въпреки препоръките на Световната здравна организация относно прилагането на метода "кастрирай и върни", като най-ефективен метод за ограничаване на популацията на бездомните животни, "Екото" евтаназира всяко четвърто заловено куче. Кастрират се малки кученца под шест месеца, тъй като е в пъти по-лесно да събереш бебетата, отколкото да заловиш майките. Така се симулира дейност, а резултатът естествено е нулев.
Закон за защита на животните в България съществува от няколко години. Наказателният кодекс обаче, за разлика от другите европейски държави, не инкриминира особената жестокост към животните. Според него извършителите на подобни деяния, като ужаса, причинен на Мима, се наказват единствено с глоба. Въпреки кампанията на гражданска група "Град за отговорни хора" от началото на 2009 г. и внесените тогава над 30 000 подписа на граждани, управляващите отхвърлят законопроекта по абсурдни причини и България остава между няколкото държави в света, в които жестокостта към животните все още не се смята за престъпление. А човек, способен на подобна жестокост към животно, е на крачка от насилието към хора.
Помнете баба Гена. Помнете и Мима. Те не са единствени, няма и да бъдат. Питам се - докога?
Помните ли баба Гена? Баба Гена от село Лисец, която озверели полу-домашни кучета оставиха без крака? Жената, за която Мартин Карбовски каза "Досега не съм виждал куче, на което два крака да са му изядени от хората наполовина. Но вече съм виждал такъв човек"? Сигурно, едва ли бихте могли да я забравите.
А сега вижте Мима. Мима е кучето, което Карбовски не е виждал. Мима е кучето, чиито крака са били изядени от хората. Изцяло.
Ще попитате - какво е общото? И как смея да сравнявам човешкия живот с този на някакво си куче?
Отговорът е прост, независимо харесва ли ви, или не - баба Гена и Мима са две лица на един и същ проблем.
Проблемът е, че няма адекватни закони. Такива, каквито има в почти всички европейски държави. Такива, които да защитават както баба Гена, така и Мима. Защото ние, българите, без закон, без контрол и без наказания очевидно не сме способни да се държим като европейци, колкото и да ни се иска.
Закон за регистрация на домашните любимци има в България от години, едва наскоро обаче се започна да се прилага някакъв натиск върху собствениците за неговото спазване. И ще минат още години, докато се види някакъв ефект от това. Ако законът се прилагаше в пълната му сила, нямаше да съществува тази имагинерна категория "полу-домашни", към която се причисляват кучетата, нападнали баба Гена.
Законови рамки за това кой може да притежава, внася, развъжда и продава кучета в България няма. Домашното развъждане на безпородни животни процъфтява - достатъчно е да наберете в Google "продавам кученца" и ще видите милиони обяви от частни лица. Неизкоренимо се оказва абсурдното схващане, че "женската трябва да роди поне веднъж, за здраве". В 21 век в България съществуват дори и "пазари за животни", където кученца с минимална прилика с някоя порода се предлагат без документи и без ветеринарни паспорти. Разнообразни псевдо-развъдници и ферми за животни бълват хиляди малки кученца годишно. Къде отиват те? При грижовни стопани? Да, една малка част. Останалите и тяхното поколение са там, на улицата. А кой ще понесе отговорността за това?
Липсват и адекватни кастрационни програми. В София тази задача е поверена на печално известното общинско предприятие "Екоравновесие". Въпреки препоръките на Световната здравна организация относно прилагането на метода "кастрирай и върни", като най-ефективен метод за ограничаване на популацията на бездомните животни, "Екото" евтаназира всяко четвърто заловено куче. Кастрират се малки кученца под шест месеца, тъй като е в пъти по-лесно да събереш бебетата, отколкото да заловиш майките. Така се симулира дейност, а резултатът естествено е нулев.
Закон за защита на животните в България съществува от няколко години. Наказателният кодекс обаче, за разлика от другите европейски държави, не инкриминира особената жестокост към животните. Според него извършителите на подобни деяния, като ужаса, причинен на Мима, се наказват единствено с глоба. Въпреки кампанията на гражданска група "Град за отговорни хора" от началото на 2009 г. и внесените тогава над 30 000 подписа на граждани, управляващите отхвърлят законопроекта по абсурдни причини и България остава между няколкото държави в света, в които жестокостта към животните все още не се смята за престъпление. А човек, способен на подобна жестокост към животно, е на крачка от насилието към хора.
Помнете баба Гена. Помнете и Мима. Те не са единствени, няма и да бъдат. Питам се - докога?
Трещи, кво очакваш? Всякакви животни се навъртат, ма и твоичкия да си е отварял очите. Щот хубавите ябълки не дават лесно свинйете да ги ядат 
Дворните кучета са за двора, да. Но не са заслужили брадва.
Подписах петицията
Дворните кучета са за двора, да. Но не са заслужили брадва.
Подписах петицията
Е, кво. И аз я подписах.
Като не се дават да не флиртуват. Ама им е гот да предизвикват свиньеге. Хората не са по-различни.
Пак говорим за същото като Катрин. Ми ясно, че не заслужават - брадва, де.
А твойто гардже що флиртува с тоз "боклук"?
Ееее, не може да иска хем да топне гага в кацата с меда, хем да не се набута в шамарите.
Друг път да си отваря очите на четири, и да си търси кротко агънце. Да не се бута при лъвиците
Ееее, не може да иска хем да топне гага в кацата с меда, хем да не се набута в шамарите.
Друг път да си отваря очите на четири, и да си търси кротко агънце. Да не се бута при лъвиците
Ами и за миличката Катрин туй казвам. не може да иска хем да топне гага в кацата с меда, хем да не се набута в шамарите.
