
. Днес ще ни монтират климатика. чакаме секцията и втория гардероб и сме готови, направо да не повярваш че на местенето му се вижда края
а как търпят малките да им слагате ластичета и шноли по косата, мойта докато не си го свали главата заедно с няколко косъма, това дете няма праг на болка, не мирясва 
... или нейната тарифа беше по-ниска.
, съжалявам аз не мога да помогна, а и не мисля да давам Мирела на ясла - колко е хубаво мъжа ти да те издържа
без да се запуши, малко бях скептична как от смучещо хапче ще се оправи хремата без капки за нос
, но явно има ефект.
, та вчера таман сядам да обядвам с колегите и мъжа ми звъни побеснял на всичко дето му се мота в къщи и ми обяснява че на Дани пръста е премазан! Опитвам аз да го успокоя, ама чува ли те някой!
От там звъня на леля ми, която се смее истерично и твърди, че "Абе, нищо му няма на детето, само е одраскано!" Казвам ви направо луднах!
аз не съм паникьорка и в такива ситуации събирам всичко дето имам като кураж и спокойствие и действам светкавично, ама нали не съм аз в къщи! Та прекъснах естествено лекции и тичам у дома, пръста на ръчичката наистина притиснат на вратата, не изглежда добрe, но не ми прилича на счупено, двамата възрастни (мъжа ми и леля ми) така избутаха нещата, че виновната се оказа щерка ми и докато се прибера, отнесла големи караници и заплахи!
милото ми дете!
Да ви кажа честно като се прибрах, първо отидох нея да успокоя и чак след това се заех с раната на Дани. Слава Богу наистина нищо сериозно, много е болезнено, но няма нищо счупено, влачихме се по лекари до никое време. Днес мъж ми на пангара - да се оправя със смените на превръзки, ваксините и т.н. (нали все пак за застраховка тетанус), аз изчезвам на лекции!
Офффф, наоплаках ви се пък и стана много дълго! Извинявайте, ама нали с вас всичко си споделям! 
Например майка ми направила баница, много била горда колко добре се е получила. Дала на Габи хапчица, но нашта я изплюла и казала че е боклук. Майка ми
После я питала "Габи, искаш ли хапчица?" а тя "Не, бук(боклук)!"Додук с гордостта на майка ми
! Има такива шокови моменти, но е кофти за малката - при положение, че не е нарочно чааак толкова да и се карат... , ама и аз нямам представа в уплахата си как бих реагирала. Важното е, че всичко е с хубав край - каката успокоена, а Дани със пръстче в добро състояние 
Препоръчани теми