В момента чета "Без граници" 
и още няколко....
А чудесата ми се случват като по поръчка и съм толкова щастлива
и още няколко....А чудесата ми се случват като по поръчка и съм толкова щастлива
- Публикувана: 27 март 2010, 15:00 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2010, 01:26 ч.
Кой съм аз?
September, търсенето на себе си е равнозначно на припомнянето. Едно и също е за мен.
Припомнянето е завръщане. Търсенето на себе си - е завръщане към себе си. Затова предпочитам да става по по-краткия път, - когато е насочено към аз-а, а не към цялото. Но всеки си преценява сам. 
Когато се достигне завръщането, припомнянето, - много въпроси ще изчезнат. Ще се върнат отговорите, които и сега са в нас. Ще се появят нови въпроси, които ще очакват новите си отговори. Животът в търсене е едно вечно пътуване. Намираш едно, което те кара да започнеш да търсиш друго. Но с всяка една крачка все повече си наясно какво търсиш и къде да го търсиш. С началото на припомнянето и отговорите, хаосът изчезва. Нещата стават много по-ясни и изчистени.
luna, имаш добър помощник с тази интуиция!
Reny27, "Без граници" я препоръчах на September имайки предвид нейните търсения и нужди. За всеки, който иска да се усети част от цялото, да намери мястото си във вселената, да се усети частица от Бог - книгата ще е полезна. Ако и ти имаш нужда от това - приятно четене!
fastuche , дано е както ти си прочела! Каквото и да е - все пак, най-хубавото, най-полезното нещо, което човек може да направи за себе си, е да живее. Да усеща живота вътре в себе си. Да усеща живота вън от себе си отвъд простора на очните възприятия. Тази жажда за живот да бъде ненаситна, дори може би - неуправляема. Какво значение има дали има или не живот след смъртта? Ще дойде нейното време, сега е времето за живота, който ни е даден. Има ли значение какви сме били в предишен живот, след като сега, днес ние сме точно такива, каквито сме, а това "съм" зависи от нашите действия, от усмивката ни, от любовта ни, от надеждата, от дишането и кристалите на водата, която пием жадно... (отнесох се пак!)
Елинор 777, споделям мнението на Amber за твоя избор!
Да, аватарът ми е окото на Бог. Но не си го избрах, мислейки за сериозноста или липсата на такава в мен, а по притегляне и усета ми за красота. Това е една прелестна част от вселената В началото аватарът пулсираше като сърце - живо и хармонично. После се възпря нещо и аз се съгласих с неговото решение Пулсът на вселената, както и на всеки човек не е видим, а осезаем!
Приятна мисъл, Вела, благодаря ти и за линка!
Заради една съфорумка се поотвратих от тази дума - уроци. ...Първо я избягвах. А сега, четейки твоя пост, си помислих: Нима Бог би ни дал уроци? Та той ни дава само живот и любов! Той ни дава своето въплъщение и ни обгръща с любов - това е. Грехът, уроците, назиданията, - са плод на човешкия мозък, не може да са дар от Бог! Друг е въпросът, че ние, докато достигнем до момента, в който сме готови да възприемем неговата любов, минаваме през всички плодове на замъгленото си съзнание, в това число - уроците...
Los Del Rio, както е тръгнало от първото - така да продължава и нататък! Къпи се в щастие!
Reny27, "Без граници" я препоръчах на September имайки предвид нейните търсения и нужди. За всеки, който иска да се усети част от цялото, да намери мястото си във вселената, да се усети частица от Бог - книгата ще е полезна. Ако и ти имаш нужда от това - приятно четене!
fastuche , дано е както ти си прочела! Каквото и да е - все пак, най-хубавото, най-полезното нещо, което човек може да направи за себе си, е да живее. Да усеща живота вътре в себе си. Да усеща живота вън от себе си отвъд простора на очните възприятия. Тази жажда за живот да бъде ненаситна, дори може би - неуправляема. Какво значение има дали има или не живот след смъртта? Ще дойде нейното време, сега е времето за живота, който ни е даден. Има ли значение какви сме били в предишен живот, след като сега, днес ние сме точно такива, каквито сме, а това "съм" зависи от нашите действия, от усмивката ни, от любовта ни, от надеждата, от дишането и кристалите на водата, която пием жадно... (отнесох се пак!)
Елинор 777, споделям мнението на Amber за твоя избор!
Да, аватарът ми е окото на Бог. Но не си го избрах, мислейки за сериозноста или липсата на такава в мен, а по притегляне и усета ми за красота. Това е една прелестна част от вселената
В началото аватарът пулсираше като сърце - живо и хармонично. После се възпря нещо и аз се съгласих с неговото решение Пулсът на вселената, както и на всеки човек не е видим, а осезаем! Приятна мисъл, Вела, благодаря ти и за линка!
Заради една съфорумка се поотвратих от тази дума - уроци. ...Първо я избягвах. А сега, четейки твоя пост, си помислих: Нима Бог би ни дал уроци? Та той ни дава само живот и любов! Той ни дава своето въплъщение и ни обгръща с любов - това е. Грехът, уроците, назиданията, - са плод на човешкия мозък, не може да са дар от Бог! Друг е въпросът, че ние, докато достигнем до момента, в който сме готови да възприемем неговата любов, минаваме през всички плодове на замъгленото си съзнание, в това число - уроците...
Los Del Rio, както е тръгнало от първото - така да продължава и нататък! Къпи се в щастие!
Вела, много ми хареса това. 
Los Del Rio , такива новини ме радват Системата работи 
Имаме май рожденник в темата. ЧОВЕК - забавлавяй се на празника
За мен пътя към цялото минава през мен и много навътре в мен. Може би защото това е най краткия и достъпен път. Ние сме си винаги подръка, а вселената обича елегантните решения.
Los Del Rio , такива новини ме радват
Системата работи Имаме май рожденник в темата. ЧОВЕК - забавлавяй се на празника
За мен пътя към цялото минава през мен и много навътре в мен. Може би защото това е най краткия и достъпен път. Ние сме си винаги подръка, а вселената обича елегантните решения.
Ние сме си винаги подръка, а вселената обича елегантните решения.
, е това изречение ми се лепна като гербова марка 
A m b e r
Ние сме си винаги подръка, а вселената обича елегантните решения.
, е това изречение ми се лепна като гербова марка A m b e r
Amber, страхотно е!
Красимире, честита ти годишнина!
Los Del Rio, нека нищо не помрачава щастието ти; потопи се напълно в него, няма да се удавиш, обещавам!
Аз също съм щастлива! Изживявам някаква поредна трансформация, която намества нещата като пъзел. Знам, че това, което пиша напоследък не е в унисон с всичко, с което сме свикнали. Но това не ме притеснява! Ако успея да накарам някой първо да се усъмни във вече възприетото, а после да поразмишлява - ще съм доволна, дори ако крайния резултат не е съгласие. Промяната ще настъпи и ако крайното мнение е различно
Повече от всички мисли в главата ми ще изпиша довечера.
Топлина и хармония на всички!
Красимире, честит рожден ден! Овенче, а? 
И аз
Нали онзи ден говорехме за виртуалните и реални приятели. Ей сега се връщам от малка форумска среща от една тема, беше страхотно, топло, приятелско общуване и дори са още по-готини от това, което си бях създала в предварителната представа.
Колкото до анонимността- не се крия, казвам се Елица, свои снимки съм пускала на няколко места във форума.
И аз Нали онзи ден говорехме за виртуалните и реални приятели. Ей сега се връщам от малка форумска среща от една тема, беше страхотно, топло, приятелско общуване и дори са още по-готини от това, което си бях създала в предварителната представа.
Колкото до анонимността- не се крия, казвам се Елица, свои снимки съм пускала на няколко места във форума.
Благодаря на ВСИЧКИ, които се сетихте за мен!
Най-хубавия подарък получих от дъщеря си - едно блестящо камъче
Подарък
Получих камъче блестящо.
Обичам да обичам обичта.
Видях, че виждащият вижда
и камъчето и всеобхватността.
Да чуеш чуващият как чува
магията на сътворявания звук!
Добротолюбието ми добрува
защото всичко съм - сега и тук.
Най-хубавия подарък получих от дъщеря си - едно блестящо камъче
Подарък
Получих камъче блестящо.
Обичам да обичам обичта.
Видях, че виждащият вижда
и камъчето и всеобхватността.
Да чуеш чуващият как чува
магията на сътворявания звук!
Добротолюбието ми добрува
защото всичко съм - сега и тук.
) Желая ти здраве и живот!
Хаха, ЧОВЕК, чудесно стихче! (а аз съвсем нескромно ще кажа, че разбирам от стихове) Поздравления! Има приказка, че едно камъче може да преобърне каруцата, но в твоя случай едно камъче преобръща позитивно деня ти!
Аз намерих време да попиша най-сетне част от това, което искаше да излезе от главата ми, облечено в думи, но предпочитам да го направя в отделен пост.
Има приказка, че едно камъче може да преобърне каруцата, но в твоя случай едно камъче преобръща позитивно деня ти!Аз намерих време да попиша най-сетне част от това, което искаше да излезе от главата ми, облечено в думи, но предпочитам да го направя в отделен пост.
През годините политиката и религията (по-късно и фармацевтиката) са всявали страх в хората. Само така са можели да контролират масата, да я подчиняват и управляват. Все още е актуално мнението, че ние живеем в грях и сме родени в грях. Ние сме грешни и трябва да се покаем за своите грехове, да искаме прошка от Всевишния в смирение...Цял живот да живеем в смирение, защото сме греховни, произлизаме не от Бог, а от греха на Адам и Ева.
През последните години човешката жажда за духовност значително нарастна. Много хора поискаха да дадат по-голямо значение и растеж на духовното начало в себе си. Не просто поискаха, а започнаха да търсят духовното, езотеричното, Бог и себе си в една по-нова светлина. Книжният пазар бързо бе залят с новите стремежи на много от нас. И ние започнахме да поемаме - жадно и ненаситно това, което ни се предлага. Заменихме старите идеи с нови, открихме континенти на собствения ни остров. Човешкото грехопадение се замени от вярата, че ние сме част от Бог и от нас зависи накъде ще насочим живота си в своето свободно право на избор...
Но напоследък аз все повече се стряскам, че сме в една поредна заблуда. Усещам се в шах-матови ситуации, започнаха да ме връхлитат въпроси и съмнения.Поправете ме, ако греша! Не стана ли така, че вместо да се говори за грях - се заговори за урок?! Досега бяхме грешни, а сега - така ни се случва, защото имаме пореден урок.Не заменихме ли едното с другото, но и двете с насока "трябва да го изстрадаме това"? Защо пак към страданието вървим? Та най-чудесният урок е когато сме щастливи - как отново да постигнем щастие и в утрешния ден, и в деня след утре, как да се потопим в това щастие без да изпуснем миг от него! Ние обаче акцентуваме над неприятните ситуации, които ни се случват и само от тях опитваме да си получим "урока". И го търсим този урок под масата, под стола, под килима, защото знаем, че има някъде урок за нас. Господи, та ние щастието си не търсим така, както започнахме да търсим уроците си! Докога ще насочваме внимание към негативното?
Мисленето, че ние сме си избрали това прераждане с конкретните страдания през годините, клони на същото ниво на везната. Още повече - че в този си живот сме били изкупували грехове от предишни животи!... Отново сме в капана да страдаме цял живот, родени и живеещи в грях."Такава ни е кармата", "как да си излекуваме кармата", а защо не как да си излекуваме мозъците и да ги настроим повече към веселие и щастие, вместо към грехопадение и "заслужени" и "пожелани" наказания и "уроци"? Вместо да сваляме товарите от себе си - ние ги заменяме с нови! Събаряме една стена и на нейно място издигаме нова!
"Ако мислим позитивно - ще си променим живота!" - и започваме да мислим "позитивно" как да си променим кармата, защото кармата на всеки от нас със сигурност не става. Но ако добавим и карта на желанията, и някой друг разговор с ангелите, и поредната ЗАДЪЛЖИТЕЛНА прошка и още безброй нещица - тогава със сигурност животът ни ще потръгне по друг начин, така, както ни се иска, с възможно по-малко действие и мисъл...
И хем сме си били избрали кармата преди това раждане, хем сега искаме да си я променим, защото не ни се страда чак толкова, колкото уж сме си били избрали!
Знаете ли какво е всичко това? Заменихме едни вериги с други. Досега слугувахме на едни схващания, сега - на други. И старите, и новите обаче идват отвън. Някой ни казва "направете така" и ние веднага се заемаме със задачата. А не чуваме нашето аз. Не го и питаме дали пък точно от тази задача има нужда, за да е в хармония и щастие. Научихме един куп практики и тактики, а много от нас все още не знаят какво за тях е щастие, какво би ги направило щастливи. А още по-малко знаят как да бъдат себе си.
Сега да ви питам: Какво ли ще стане, ако спрем да мислим за всички тия неща, за карма и прераждане, за "уроци", за как да си променим живота (сменяйки старата дреха с нова), за "колко съм лоша, защото не успявам да простя на всички" - ако излезем от новите схващания какво ли ще стане? Ще се почувстваме малко в хаос, а? Или поне дискомфортно, защото изведнъж ще станем слепи. Без чужд пътеводител ще ослепеем, защото всичко идващо отвън научаваме и виждаме, но малко от вътрешното в нас сме научили и видели. Не виждаме с нашите си очи. Все още. Затова и ще се почувстваме слепи, ако не възприемем нечии чужди схващания. Ако не тръгнем по пътеките на някой, който е минал по СВОЯ си път и щастливо е възкликнал: Аз успях! Докога ще бъдем копие, а не себе си?
С любов
През последните години човешката жажда за духовност значително нарастна. Много хора поискаха да дадат по-голямо значение и растеж на духовното начало в себе си. Не просто поискаха, а започнаха да търсят духовното, езотеричното, Бог и себе си в една по-нова светлина. Книжният пазар бързо бе залят с новите стремежи на много от нас. И ние започнахме да поемаме - жадно и ненаситно това, което ни се предлага. Заменихме старите идеи с нови, открихме континенти на собствения ни остров. Човешкото грехопадение се замени от вярата, че ние сме част от Бог и от нас зависи накъде ще насочим живота си в своето свободно право на избор...
Но напоследък аз все повече се стряскам, че сме в една поредна заблуда. Усещам се в шах-матови ситуации, започнаха да ме връхлитат въпроси и съмнения.Поправете ме, ако греша! Не стана ли така, че вместо да се говори за грях - се заговори за урок?! Досега бяхме грешни, а сега - така ни се случва, защото имаме пореден урок.Не заменихме ли едното с другото, но и двете с насока "трябва да го изстрадаме това"? Защо пак към страданието вървим? Та най-чудесният урок е когато сме щастливи - как отново да постигнем щастие и в утрешния ден, и в деня след утре, как да се потопим в това щастие без да изпуснем миг от него! Ние обаче акцентуваме над неприятните ситуации, които ни се случват и само от тях опитваме да си получим "урока". И го търсим този урок под масата, под стола, под килима, защото знаем, че има някъде урок за нас. Господи, та ние щастието си не търсим така, както започнахме да търсим уроците си! Докога ще насочваме внимание към негативното?
Мисленето, че ние сме си избрали това прераждане с конкретните страдания през годините, клони на същото ниво на везната. Още повече - че в този си живот сме били изкупували грехове от предишни животи!... Отново сме в капана да страдаме цял живот, родени и живеещи в грях."Такава ни е кармата", "как да си излекуваме кармата", а защо не как да си излекуваме мозъците и да ги настроим повече към веселие и щастие, вместо към грехопадение и "заслужени" и "пожелани" наказания и "уроци"? Вместо да сваляме товарите от себе си - ние ги заменяме с нови! Събаряме една стена и на нейно място издигаме нова!
"Ако мислим позитивно - ще си променим живота!" - и започваме да мислим "позитивно" как да си променим кармата, защото кармата на всеки от нас със сигурност не става. Но ако добавим и карта на желанията, и някой друг разговор с ангелите, и поредната ЗАДЪЛЖИТЕЛНА прошка и още безброй нещица - тогава със сигурност животът ни ще потръгне по друг начин, така, както ни се иска, с възможно по-малко действие и мисъл...
И хем сме си били избрали кармата преди това раждане, хем сега искаме да си я променим, защото не ни се страда чак толкова, колкото уж сме си били избрали!
Знаете ли какво е всичко това? Заменихме едни вериги с други. Досега слугувахме на едни схващания, сега - на други. И старите, и новите обаче идват отвън. Някой ни казва "направете така" и ние веднага се заемаме със задачата. А не чуваме нашето аз. Не го и питаме дали пък точно от тази задача има нужда, за да е в хармония и щастие. Научихме един куп практики и тактики, а много от нас все още не знаят какво за тях е щастие, какво би ги направило щастливи. А още по-малко знаят как да бъдат себе си.
Сега да ви питам: Какво ли ще стане, ако спрем да мислим за всички тия неща, за карма и прераждане, за "уроци", за как да си променим живота (сменяйки старата дреха с нова), за "колко съм лоша, защото не успявам да простя на всички" - ако излезем от новите схващания какво ли ще стане? Ще се почувстваме малко в хаос, а? Или поне дискомфортно, защото изведнъж ще станем слепи. Без чужд пътеводител ще ослепеем, защото всичко идващо отвън научаваме и виждаме, но малко от вътрешното в нас сме научили и видели. Не виждаме с нашите си очи. Все още. Затова и ще се почувстваме слепи, ако не възприемем нечии чужди схващания. Ако не тръгнем по пътеките на някой, който е минал по СВОЯ си път и щастливо е възкликнал: Аз успях! Докога ще бъдем копие, а не себе си?
С любов