Кой съм аз?

Отдавна нямам време да си задавам подобни въпроси-това съм аз...Докато още имах време стигнах до своите изводи,а те са "...всеки човек е една вселена,която има нужда от вътрешно равновесие за да не изпадне от системата,има си и силната,и слабата страна,и тъмната,и светлата,и те се проявяват според зависи,и за всеки друг изглежда различни..." Успях да намеря собственното си равновесие,смисъл,евентуална посока,останалото е ваше...

За целта трябва всеки да влезе вътре в себе си-това означава да се изолира от външния свят,да остане гол/без име,етикети лепнати му, без дрехи /и да усети себе си,своето АЗ,своята същност...просто е това! Но трябва да е в самота,за да усети всичко това... 
В една от книгите на Ошо/том 5/ е казано ,че човекът е като броеница/нишка,на която са нанизани мъниста...мънистата са външните фактори,събитията,а нишката е същността на човека,АЗ-ът му.Мънистата се менят и се редуват,но нишката е една единствена и по нея се менят мънистата

  Интересна аналогия с броеницата. Аз бих се сравнила обаче сс струна, която резонира сс света. Всяка струна е с различен тон, но може да вибрира с различна амплитуда или честота.
  не обичам самотата. Аз отговарям на света и той ми отговаря. Ние сме свързани.

и със струна е логично сравнението! Самотата никой не я обича сигурно/вкл. и аз/,но тук се има предвид оставането сам със себе си, влизането вътре в мен,усещането на вътрешността ми,на моето АЗ,предимно при медитация ,когато се изключва всякакво странично влияние/който е успявал да влезе в медитация е усетил нещо такова,навярно,усетил е себе си!/ 

  Никога не съм успявала да изпадна в медитация. Страхувам да изпусна контрола.    Не мога да преодолея това, въпреки, че съм импулсивна и се оставям на емоцията.

За всички, които търсят себе си
  http://www.youtube.com/watch?v=7eul_Vt6SZY&feature=fvst

No matter what they tell us
No matter what they do
No matter what they teach us
What we believe is true

Медитацията не е начин да изгубиш контрол,а точно обратното...Иначе и аз не губя контрол над себе си...Не че мога и да медитирам де,един път пробвах със учител и телефонът се скъдса да звъни...Друг път пък с хора от Бялото братство пробвах да намбляза в техните песнопения и вид медитации,но се оказа че нищо не търскя...Всичко си имам и тук,и съм щастлива от това което имам,и отново не успях да се издигна...

Аниш,  


  Щом си "аз", а не майка, баща, морални норми или "какво ще кажат хората" - чудесно!   И аз съм аз, но ми се иска още да се ровя и в едното аз, и в другото  . Защо ли?    За да избегна ситуации, които не ми харесват, но ми се случват. Например - да бъда използвана за нечии интереси, кауза, печалба. Това е едната страна. А другата - заради вътрешната ми хармония. За да я постигна, освен енергийно зареждане, ми е нужно да направя дисекция на себе си (не всеки има нужда от това, но аз имам).
 
Ето, вчера разбрах една поредна брънка от аз-чето ми: През годините ми на израстване, редовен отговор на баща ми към майка ми беше: "Че откъде да знам?!" Лесно е, нали. Вместо да се запиташ, да се замислиш над зададения ти въпрос - да отговориш "Че откъде да знам".  В някаква степен съм възприела тази лесна форма на бягство от мисленето, в конкретност анализирането. И сега на стари години трябва да го уча  





Роня,   напълно съгласна! Само да поясня: Отговорът на Кой съм аз? не променя вътрешната вселена; ще си останат поне  част от силните и слаби страни, тъмната и светлата пак ще се проявяват, ще се променят други неща. Примерно - да спрем да търсим вина в другите, а да поемем лична отговорност, отговорност, която ще служи на нашето аз, а не на нечие чуждо, вградено в нас. Или ще промени обекта на любов - ще можем да започнем с любов към себе си, която да се дава на останалите (за много хора е трудно да се обичат. Говоря за любовта в чистата и форма, не за себичност, самолюбие и пр). Отговорът на Кой съм аз помага и за отношенията с хората; изчиства вината, която човек си носи с години като мазохист, и още, и още - неща, които пречат да се изживее напълно дадения ни живот. А животът е такъв дар, че не си струва да бъде изпуснат в илюзии и служба на нещо различно от аз-а ни.



 

румид, и аз мисля, че е нужно човек да навлезе вътре в себе си, изолирайки се от външния свят. Като метод медитацията е най-успешна. Медитирайки аз стигам до вътрешната тишина и хармония, които знам, че винаги са в мен. Но това не е единственият начин човек да навлезе в себе си, това сякаш е повече физическо навлизане. Напоследък правя навлизане в психиката - с търсенето си (който търси - ще му бъде дадено  ), задаване на въпроси в търсенето на отговори, наблюдение над живота ми - така си отговарям на кое ми е втъкано отвън, от кога. Или както вече го описахме - самоанализ.

Пак се връщам на въпроса на kalina@ - дали разбирайки какво в мен е дошло отвън - не е " да си търся оправдание". Не, не е опрадвание, а обяснение. Обяснение, което ми помага. Аз съм придобила или заимствала еди-кое си поведение, защото... така и така. Обяснявайки си това, аз се отдалечавам от въпросното поведение, то вече не е мое, вече и не ми е нужно.



A m b e r , благодаря ти за хубавата песничка! 
Има разлика между самота и усамотяване. В случая с медитацията е второто.  Христос често го е правил, отивайки сам да се моли в планината. Той, както и всеки човек, е имал нужда да остане насаме със себе си (а молитвата е вид медитация също  , но аз не я владея)

румид , вчера и аз се сетих за Ошо. Излизам малко от темата, но ще ме извините 

Попитали Ошо: "Какво писал Исус върху пясъка?" (става въпрос за момента, когато Исус казал на тълпата "Нека този от вас, който е праведен пръв хвърли камък" и клекнал с гръб към тълпата, пишейки нещо върху пясъка). Ошо отговорил:

В един древен манастирски ръкопис е записана следната забележка, точно срещу пасажа, където Исус казва Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея. Неговата майка Мария също била там в тълпата и той се страхувал, че тя, която е Дева Мария, би могла да хвърли първия камък. Затова той писал върху пясъка отново и отново: Мамо, наистина искам да не правиш това!" 

.......
Щом си "аз", а не майка, баща, морални норми или "какво ще кажат хората" - чудесно!   И аз съм аз, но ми се иска още да се ровя и в едното аз, и в другото  . Защо ли?    За да избегна ситуации, които не ми харесват, но ми се случват. Например - да бъда използвана за нечии интереси, кауза, печалба. Това е едната страна. А другата - заради вътрешната ми хармония. За да я постигна, освен енергийно зареждане, ми е нужно да направя дисекция на себе си (не всеки има нужда от това, но аз имам).
Ето, вчера разбрах една поредна брънка от аз-чето ми: През годините ми на израстване, редовен отговор на баща ми към майка ми беше: "Че откъде да знам?!" Лесно е, нали. Вместо да се запиташ, да се замислиш над зададения ти въпрос - да отговориш "Че откъде да знам".  В някаква степен съм възприела тази лесна форма на бягство от мисленето, в конкретност анализирането. И сега на стари години трябва да го уча  
.......


  tonimar, разбирам те напълно.
 Аз съм и майка, и съпруга, и дъщеря, и снаха, и виртуална приятелка, на моменти дори виртуална майка, виртуална сестра, "съветник".... и винаги съм аз. Няма първо "аз", второ "аз", друго "аз". Научих се да приемам всички, да не задавам въпроса правилно ли постъпвам, да не съветвам, а само да разбирам. Дете съм на амбициозни родители, които искаха да зная всичко, да мога всичко, да се гордеят ( и да се фукат ) с мен.  Години наред несъзнателно им давах каквото поискат доколкото мога. Все нещо не достигаше. След доста неприятна криза, много сълзи и обвинения към тях и към самата себе си се осъзнах. Аз живея моя живот, а не нечий друг. Решенията, които вземам се отнасят до мен, не до другите. Използвали са ме, но и аз съм използвала. Не търся какво има в съзнанието и подсъзнанието ми, защото зная до известна степен какво се таи там. Анализирам  дадена ситуация и на базата на анализа вземам решение. Не се стремя да вярно или грешно. Това ще покаже времето. Променливите са много и не е възможно да се обхванат всички. Важното е да е само мое решение. Не съм съвършена, но и не трябва. Аз просто съм аз, независимо дали се смея или тъжа.

да, разли4ни са не6тата а и крайния резултат е разли4ен.Самоанализа обяснява при4ината за поведението ми и за6то аз сьм такава, а медитацията/ако успея да я постигна,оба4е  / ми позволява да усетя сь6тността си...

  Аз имам ли първо "аз", второ "аз", друго "аз"? Имам. Първото ми "аз" казва на приятелката ми "Ядосана съм на шефката!". Второто ми "аз" не казва нищо на шефката (проличава ми на 100%, но в мълчание). Ще го кажа един ден - когато ми се натрупа до прага на насищане. Тогава първото ми "аз" ще измести второто "аз", което до него момент ще работи срещу мен.
Искам когато съм гневна - да съм гневна. Когато съм щастлива - да съм щастлива, когато съм тъжна - да съм тъжна. Независимо с кого и пред кого. Първият "аз" да е единствен. Това го виждам изпълнимо само след работа над мен. Когато достигна до зрънцето, посято в мен, до което поради плевели в градината ми не достига слънце. Та затова, мили мами, си чистя плевелите  Ако не аз - кой да ги изчисти вместо мен? "Кой съм аз" отваря най-приятното пътуване - пътуването към себе си.


 

румид, 
Защо да не успееш да я постигнеш?  Първо - изключваш всеки телефон вкъщи.  Преценяваш дали искаш да си в седнало или легнало положение (аз предпочитам седнало). И в двата случая гръбначния ти стълб трябва да е достатъчно изправен заради протичането на енергията, това в седнало положение е малко трудно. Затваряш очи и отпускаш мускулите си. Следиш от главата надолу. Понякога неосъзнато стегнати са лицевите мускули или шийните, раменните (дори горните клепачи). Така мисловно слизаш надолу, отпускайки всички мускули. Не мислиш за друго, в почти пълен покой си, само отпускаш. После наблюдаваш дишането си. През ноздрите влиза въздух, слиза надолу до дробовете и отново тръгва нагоре. Дишането става все по-бавно и спокойно. Мислите за нещо извън дишането ги няма. В един момент спираш да следиш и дишането. Вече нищо не следиш, просто си в тишина и немислене.
Това не е добре да продължава повече от 20 минути при начинаещи!  А неначинаещи ще рече години ежедневна медитация доколкото знам.

 Тони, успех в най важното и интересно пътуване  Пътуването към себе си. Привличаш все по вече съмишленици, в наше лице, които вървим по същия път. Пътят на всеки е различен и среща различни препятствия, които обикновено си поставяме сами.
 "Когато възникне проблем, трябва не да правим нещо, а да разберем нещо."
  Често когато разберем кое поражда в нас, отношението към проблема, проблема се стопява. Поставяме се в норми, и клишета, които приемаме за закон и ни оковават  и деформират съзнанието ни. Започваме да виждаме призрака на страха и заплахата.  Изпадането в зависимост е един от траповете и капаните. Балансирам непрекъснато между търсенията си, семейството, предизвикателствата на професията си. Много трудно е. Но разбрах едно. Няма грешеп път, ако см го избрала АЗ.

При мен пък медитацията (и йогата, колкото и да е още "по-физическо") помага точно за избистряне на картинката и за усещането на истинската същност и възможността да я следвам. Много съм склонна да анализирам, но в повечето пъти това само още повече ме обърква, защаото вждам логика дори в противоположните гледни точки, така че усещанията ми помагат да усетя правилно нещата. Но от възпитание ли, от какво ли все прибягвам да се допитвам до логика, а обикновено усещанията ме спасяват...  



Тоимар, това което търсиш ти е много близко до това което търся и аз  - да съм си аз такава каквато съм в сичките си проявления така да се каже, без бъгове и криеници. Имах известен, дори не кратък период в който успявах да съм си аз в сичките си социални образи не на сто, но да речем на осемдесет процента. Прекраснен период. Но лека полека, къде неусетно, къде не съвсем... се отклоних доста от това. Много искам пак да го постигна и дори повече от това. Явно е имало още важни неща да уча. И това че вече до накъде съм го постигала, не прави новото намиране на себе си по-лесно, даже никак...

A като сте тръгнали с музикални поздрави ето и един много обичан от мен http://www.youtube.com/watch?v=YJnwfkrMpdc.