Според етиката, когато се приема подарък, трябва ли да се отвори веднага?
- Публикувана: 28 март 2010, 17:03 ч.
- Последно мнение: 29 март 2010, 19:53 ч.
Поведение при приемане на подарък
Ех, Смарти. Автомобил още не съм подарявала. А като подарявам гащи, все пак са в друга кутийка. Може да се засвидетелства заинтересованост и с едно малко надникване в опаковката, не е нужно да хвърчат гащи и сутиени в ресторанта примерно.
Виж, аз като получавам подарък от леля си, винаги много внимавам, че веднъж ми беше завила в амбалажна хартия едни кюлоти с огромен хартиен етикет, здраво залепен с лепило Кале на тях. Бях си поканила всичките съученички..., за да се изложа пред тях с тия гащури от лелчето.
Виж, аз като получавам подарък от леля си, винаги много внимавам, че веднъж ми беше завила в амбалажна хартия едни кюлоти с огромен хартиен етикет, здраво залепен с лепило Кале на тях. Бях си поканила всичките съученички..., за да се изложа пред тях с тия гащури от лелчето.
Съгласете се, че подарък автомобил, няма как да набутате в секцията.
Ми като не ми харесва цветът.
Мисля, че е в реда на нещата и дори възпитано да се разопакова подаръка. Иначе е някак си тъпо и безразлично едно такова поведение- мерси и набутваш опакования подарък в секцията.
Точно това мисля и аз. В момента не ми изскача в ума кой го правеше това понякога... но близък човек май беше. И някакси е обидно за подаряващия. Вложил е все пак някакво усилие, уважение.
Накратко - според мен категорично трябва да се отвори. Нещо повече - трябва и да му се зарадваш. Даже и да не ти харесва. Малко лицемерие понякога не вреди. Абе жестовете трябва да се ценят. И без това не са ежедневие.
Според японския е пъллна простотия.
МОже и да има здрав разум в това да си спестиш лицемерието понякога. Ама ние сме си българи все пак. Не всичко нашенско е лошо. По нашите земи е така. И според порядките ни - добре е да се отвори. Ако на японците им кажат, че някъде по българско техният обичай изглежда неуважителен, те какво ли ще кажат? По всяка вероятност нищо 
Лъжем всеки ден. Лъжем за какво ли не. Е, не е толкова трудно да кажеш "О, благодаря. Много ми харесва".
Лъжем всеки ден. Лъжем за какво ли не. Е, не е толкова трудно да кажеш "О, благодаря. Много ми харесва".
Когато /когато нещо не пречи/ веднага разопаковаш поднесения подарък, с реакцията си показваш, че оценяваш жеста, вниманието, старанието на подаряващия. Нормално ми се струва да благодариш и с реакцията си да го поощриш, като "циркове" далеч не са задължителни.
Има и коренно противоположни схващания по въпроса, приемам за нормално да ги има, но на мен лично не са ми присъщи.
Има и коренно противоположни схващания по въпроса, приемам за нормално да ги има, но на мен лично не са ми присъщи.
Лъжем всеки ден. Лъжем за какво ли не. Е, не е толкова трудно да кажеш "О, благодаря. Много ми харесва".
Резонен въпрос. Ами ще се пробваш. Е, казваш, че си във втората половина на столетието си. Един вид, че малко е късно тепърва да се учим да лъжем? Така е. Ама за тези, които са в първата си половина не е лошо да се опитат.
Пък и да вложат малко артистизъм дотолкова, че отсрещният да им повярва. Да се опитат да надскочат неартистичната си честна натура. 
Пък и да вложат малко артистизъм дотолкова, че отсрещният да им повярва. Да се опитат да надскочат неартистичната си честна натура.