steluka,я по-добре кажи коя е градината 
Иначе и сега щеше да я посещава
- Публикувана: 28 март 2010, 21:31 ч.
- Последно мнение: 8 май 2010, 20:21 ч.
Детегледачките
За съжаление в Гърция
Иначе и сега щеше да я посещава
Аз бих си останала с огромно удоволствие в къщи, защото признавам си работата не ми липсва въобще. И аз от както съм си в къщи - октомври миналата година имам много повече време да се самоусъвършенствам от колкото като ходех на работа. Обаче мисля че за едно дете на 3 години вече ще е скучно да си стои в къщи с мама и е добре да ходи на детска градина. Друг е въпроса, че нямам финансовата възможност и три години да си позволя, но бих си го гледала максимално дълго, може би ще ползвам и шесте месеца неплатен отпуск. Не смятам обаче че това ме прави по-добра майка от тези които тръгват на работа по-рано, просто на мен работата не ми е интересна, работя единствено за пари. И друго, ако тръгна на работа преди детето ми да е станало на 3, за мен варианта детегледачка е по-добър от детска ясла.
Аз питам - как може да твърдиш, че децата са единственото, заради което си заслужава да живее една жена и после да ги оставиш на детегледачка да ти ги отглежда.
Просто в живота такова положение не съществува. Това, че децата са приоритет в едно семейство, не означава, че всичко останало трябва да се зареже веднага. Човек без собствена личност, без собствени потребности ,различни от това да се грижи за деца, не е психически здрав човек. Говоря за крайностите, естествено, че всеки човек има различна степен на отдаденост. 
Какво лошо има в това децата да общуват с бабите си, ако те се държат адекватно и обичащо? Или да посещават детска градина, училище, а да не получават всичките си знания само от мама и татко?
Какво лошо има родителите да имат потребности чисто по човешки, които не са непременно обвързани с децата?
Не е толкова важно колко време прекарваме с децата, а как го уплътняваме. Децата може да се чувстват изолирани и необичани и когато по цял ден са с родителите си!
Хората сме различни, ако един може да стои по цял ден у дома с децата си и да се чувства добре, друг е устроен по-иначе. Ама това не дава право на останалите да го заклеймяват като двуличен родител. Само защото е верен на себе си.
Мисля, че темата е поставена тенденциозно, авторът залита в крайност.
Никой не отрича нуждата на децата от социализация.
Авторката според мен искаше да каже,че много майки казват "Децата са всичко за мен!" , а пък едва изчакват бебето да стане на 3-4 месеца и го дават на бабите за отглеждане,а те хукват на работа...Когато не ти се налага непременно да работиш,си е лицемерие,да.
Та тук не става въпрос за
а бабите да се превръщат в майки за внучетата си.
Защото едно е да гледаш внучето за час-два през седмицата,а съвсем друго си е да е оставено на пълно отглеждане ,а "майката" да го вижда само в неделя.
Авторката според мен искаше да каже,че много майки казват "Децата са всичко за мен!" , а пък едва изчакват бебето да стане на 3-4 месеца и го дават на бабите за отглеждане,а те хукват на работа...Когато не ти се налага непременно да работиш,си е лицемерие,да.
Та тук не става въпрос за
Цитат
Какво лошо има в това децата да общуват с бабите си,
а бабите да се превръщат в майки за внучетата си.
Защото едно е да гледаш внучето за час-два през седмицата,а съвсем друго си е да е оставено на пълно отглеждане ,а "майката" да го вижда само в неделя.
смятам, че въпросът е тенденциозно зададен и цели да изкара всяка жена, тръгнала на работа преди детето й да навърши 14 години, негодна майка. чудя се какво би казала тя на семействата, в които мъжа взима заплата около 400 лв (което не е рядкост в бг) - да нямат деца може би? горният пример не се отнася конкретно за мен - аз дори нямам деца засега. просто си разсъждавам. не смятам, че хората наемащи детегледачки и ползващи ясли и алтернативите им, трябва да се оправдават пред някого.
Във всички случай детегледачка е за предпочитане пред ясла!
Втриса ме само като си спонмня вечното боледуване и рев - не всичко е пари!
Втриса ме само като си спонмня вечното боледуване и рев - не всичко е пари!
Jizzlobber
какви не познаваш?
деца отгледани от бабите ли? аз познавам..доста...
познавам родители, на които детето им прекарваше по повече от половината година при баба и дядо, на другият край на страната...ходиха...не всяка събота-неделя да го виждат...
И то не защото се налагаше...
А като беше тук, често и с гледачка беше...
какви не познаваш?
деца отгледани от бабите ли? аз познавам..доста...
познавам родители, на които детето им прекарваше по повече от половината година при баба и дядо, на другият край на страната...ходиха...не всяка събота-неделя да го виждат...
И то не защото се налагаше...
А като беше тук, често и с гледачка беше...
Не познавам жени, които се обясняват че децата им са всичко-сиреч-живеят за тях, а са ги дали за отглеждане, по начин , описан от авторката.Познавам жени, които съзнателно са създали деца, пак с ясно съзнание, че ще се върнат след година на работа и ще реализират по някакъв начин отглеждането на децата.Това не ги прави необичащи децата си или лицемерни, напротив.О, познавам и една, да, с дете отгледано от бабата далеч от тях, сега се сещам.И знам колко Страдаше, и как пътуваха събота натам и как сега, когато си взеха детето е най-щастливата жена.Така им се наложило...
Красимира, ти описваш някакви крайни ситуации, за които никой не спори, нито аз, че не са добър вариант. Но не смятам, че и авторката е имала това предвид, това явно си е твоето мнение, с което съм съгласна - не е добре бабите да става майки.
Прави ми впечатление, обаче, че от огромното многообразие на семейства и ситуации, понякога някой взема един единствен случай и започва от гледна точка на него да оборва всички с по-различно мнение. Ами така е невъзможно да се докаже каквото и да е. Според мен.
Прави ми впечатление, обаче, че от огромното многообразие на семейства и ситуации, понякога някой взема един единствен случай и започва от гледна точка на него да оборва всички с по-различно мнение. Ами така е невъзможно да се докаже каквото и да е. Според мен.