за сурогатните майки

Тези с медицинските рестрикции, мислили ли сте по това:
"Когато порьчващата майка има вродена малформация на матката, трябва да се има предвид, че момичето, родено от ин-витро СМ, може да носи сьщите дефекти."

КОТЕ, писали сме едновременно за едно и сьщо нещо.

  Ма кви са тия глупости? Всяка нормална бременна жена си ходи на работа до 45 дни преди термина ... случаите, когато се налага да лежи са мноого редки и при тях се ползва болничен ... Ако някоя СМ е съгласна да подпише договор с по-специфични клаузи си е неино лично решение!

За съжаление, писането тук ми отнема твърде много време - затова като за последно ще се спра на собствените си мотиви защо бих станала СМ - тъй като подобен въпрос беше повдигнат няколко пъти.

Имам добра приятелка, за която бих го направила. Защо?

Първо, тя ми е много добра приятелка и ми е трудно да гледам как страда с години вече.
Второ, убедена съм, че с мъжа си ще са чудесни родители.
Трето, искам след няколко години, когато живот и здраве й разказвам как дъщеря ми е казала това или онова - да нямам чуството, че сипвам сол в раната й. Искам да ми се усмихне и да ми разкаже за своето дете.

Какво бих "загубила", ако стана СМ?

Пет-шест месеца, в които нормално ще ходя на работа в същия офис, със същите колеги и ще работя същото, което работя вече 15 години. И което - живот и здраве - ще работя още 20. Пет-шест месеца, които след една година няма да различавам от никои други в зрелия си живот.
Ще претърпя известно количество медицински манипулации. Знам какво представляват и не ме плашат.
Ще трябва да отговарям на неудобни въпроси. Слава богу, хората около мен са добре образовани и толерантни.

Дали всичко това може да се сравни с това да помогнеш едно дете да бъде създадено и едни твои приятели да бъдат щастливи?

Дали бих го направила безплатно - не. Защо?

Първо, решението си е мое и не искам да ангажирам семейството си повече, отколкото е нужно. В този смисъл, ако не работя половин година, това би създало определен финансов проблем. Не голям, но някакъв.

Второ, не искам да задължавам приятелката си повече, отколкото е нужно. Да бъдеш толкова задължен на някого, според мен е бреме - и за двете страни.

И накрая едно уточнение - имам работа, която харесвам и която е много добре платена. Нямам нужда от допълнителни доходи чрез СМ.

Фоксче, това са бели кахъри! Може да се променят законите така, че за родилката да се предвидида остане в болнични за да се възстанови а за майката да се предвиди излизане в майчинство от деня на раждане на детето.

Тук за родените под Х, тоест майката ражда под номер без името и да фигурира никъде и да има възможност да стане известно, е предвиден неплатен отпуск за осиновителите от деня на вземането им, а това е най-рано няколко дни или седмица след раждането. До решението за осиновяване отпуск по майчинство не се полага. За родилката също не се полага отпуск ако не желае името и да фигурира в социала. Сложно е.


Това не е забранено. По същата логика трябва да забранят ИКСИ за мъже с наследствени болести причиняващи проблем със спермогенезата, защото е доказано, че синовете им я наследяват. Създаването на ембриони чрез ИКСИ увеличава с 400% вероятността от малформации на плода но не е забранено. Абе, Франкенщайн ряпа да яде.

Аз не случайно обяснявах, че промяна на посоката на еволюцията има дори просто защото много заболявания, които преди 500 години са водили до смърт и до липса на възможност да се остави поколение, днес всъщност съществуват - и естествено се унаследяват - това важи и за диабетиците (брутален пример, нали?) - техните деца с много по-голяма вероятност развиват диабет през живота си! Но имат право да имат деца, нали?

Съвсем вярно!
За тези неща  трябва да се замислят лекарите, които ще извършат процедурата,  защото не е задължително жените с такива проблеми да имат познания по генетика. А както изглежда, докторите не се замислят много, много - справка поста на Nevena Virolan




Това според мен означава липса на всякакви граници - технологични и етични при създаването на нов живот. Важното е бебе да има, какво там значат някакви си подробности.....

jp-А как ще обясниш на своето дете,че нищо,че си бременна,то няма да има сестричка или братче?
Как ще аргументираш решението си пред съпруга ти /ако имаш такъв/?

А ако по някаква случайност детето,което ти би се съгласила да износиш се окаже с някакво заболяване,тогава приятелката ти дали ще го иска?И дали ще сте все още приятелки?И кой ще го гледа тогава?
А с твоето дете какво ще стане,ако по време процедурите вземеш,та се гътнеш?

Жените,които имат проблем и не могат да станат майки по здравословни причини често страдат от "майчин синдром".На всичко са готови,само и само да имат дете в ръцете,което да им казва един ден мамо.За това са готови дори да извършат престъпление-да откраднат дете,да убият родилка,за да й вземат бебето,дори да хвърлят бебето от балкона,ако някой се осмели да им го отнеме /полицията,например/.Примери за такава лудост има много.Но вместо на тези жени да им се насажда усещане,че понеже не могат да родят свое дете са непълноценни, обществото може да им помогне да си намерят мястото в него, да имат хобита,да оценяват това, което имат,да се радват на пълноценен живот,приятелство,личностни успехи.
Всичко,дето се насилва да стане НА ВСЯКА ЦЕНА има точно обратния ефект.
А в случая за СМ е дори опасно-става въпрос за човешки живот и то не един.
Отговорността е много голяма.Кой ще я понесе?

За узаконяването съм.

Хич не ти е брутален примера, ама е малко неточен:  Диабетиците обикновено са успявали да се разможат, преди да умрат. Иначе нямаше да ги има... 

Всъщност тука говорят само жени, които имат деца, така ли?

Не само.
Говорят ВСЯКАКВИ жени. Включая такива, които са минали през инвитро, за да се сдобият с дете, и такива, които са осиновили, както и жени, които никога не са бременели и раждали.

Според мен - да.........
Или поне предимно такива.

Точно за тази граница питах преди няколко страници и viva_nova преди мен, но все още няма отговор....къде е границата, когато трябва да се каже стига или задоволяването на инстинкта за съхраняване на гените не трябва да бъде ограничаван, защото е "благороден".... та пак питам има ли момент, когато това става недопостимо???

Аз това го проумявам.  Ама да казваш че едно и също ще се случи на човек, който не си намери жена за СМ и такъв който не си намери донор за бъбречна трансплантация е откровен цинизъм, мила. Защото единият е болен от болест, която е напълно съвместима с живота и може да доживее до сто години с нея, а другият е пътник към отвъдното, ако не получи донор.

И за да се знае какъв е повода за репликата ти, ето и него :

Джам, моля те престани да сравняваш стерилитета с болестни състояния в които реално е застрашен животът на човека. Не е същото.

Аз искам да изразя задоволството си от факта, че темата е вече 91 страници и все още не се е намесил модератор На повечето "пиперливи" теми за СМ досега бързо-бързо  им теглиха ключа.