за сурогатните майки

Убедена съм.

И не сравнявам процедурите,
говоря въобще за варианта, в който някой казва на детето си, че е купено.

Докато не влезеш с двата крака в един проблем и да го почувстваш отвътре, каквото и да кажеш, ще е твърде пожелателно и нереално, тъй ми се струва, но все пак изхождайки от собствените си нагласи и опита от моя живот, твърдя, че ми се вижда трудно една жена да носи девет месеца под сърцето си бебе, да го усеща, как расте, как се движи... и да не се почувства неразривно свързана с него. Това е непреодолимо препятствие, поне за мен. Другата, чакащата, ожидащата да прегърне своето бебе, също ще го чувства свое.
Идея си нямам, какво ще ни предложи бъдещето, но един ден може и да се окаже нормално да имаш две майки.

ти наемаш ли се да кажеш, че утре няма да ти падне тухла на главата? 

о, вече "изпростях и обиждам"... много бързо... аз си мисля, че който търси - намира...

Точно затова не всяка жена може да стане СМ, затова кандидатите минават през психо и други тестове. Затова трябва да има закон.

А ти защо си убедена, че всяка СМ ще мисли за износеното от нея дете /чуждо/, като за свое? Хора има всякакви.

не е бързо, много отдавна е видно с просто око

Първичната рана, е наблюдавана и описана от психолози, работещи в сферата на осиновяванията. Също така, хиляди родители, осиновили децата си, могат да потвърдят наличието и. Както и вече пораснали, осиновени деца.
Всъщност и в темата се включиха такива. Не виждам как може да отричате очевидното.
Дори в ежедневни ситуации, деца изпадат в истерия от плач, когато се разделят с родителите си. Особено когато липсва осъзнаване, че тази раздяла е временна. Нима това страдание е измислено? Или проява на разглезеност? И тук става въпрос за обикновенни ежедневни ситуации с неизоставяни деца.
Как тогава можеш да отречеш драмата на едно новородено, което губи единствената майка, която познава завинаги? Ище повече, че новороденото, няма никакъв ресурс да осъзнае обстоятелствата около тази раздяла?

Репликата от къде идвали проблемите на осиновените деца, даже няма да я коментирам. Срамно е да се изказваш толкова неподготвен по въпроси, които не търпят невежество.

Луне

Ако гледаме на майката, износваща бебето, като на утроба, колко висок ще е процента българки, платили на ромка да износят детето им?
Преди да ме обявите за луда, замислете се колко ромки продават децата си в Гърция. И то деца, които са продавани за осиновяване на чужди хора, не са биологичните им родители.
Дали от една милосърдна кампания, и желанието да помогнем на определена група семейства, няма да стартираме нещо много по-страшно, нещо като корпорация занимаваща се с "производството" на деца.
Ето ви хипотетична ситуация. Двойка американци плащат генетичният им материал да бъде износен от българка.
Нашата компания плаща това да стори дама от ромският етнос, която ще иска в пъти по-малко от българките, да речем.
Прибира разликата. Другото семейство е щастливо, бебето расте в прекрасна среда...
И? Всичко ли е наред?

Да това са твоите нагласи.А отговор на въпроса може да получиш от това колко деца има изоставени.Е щом тези жени са ги износили тези деца 9м и са ги изоставили явно не са ги чувствували желани.

Йори, недей така да обобщаваш. Не е честно, най-малкото от женска гледна точка.
Много различни могат да бъдат причините една жена да изостави бебето си. Не можеш да бъдеш категорична, че всички тези деца не са били желани.
Моля ви, когато избирате аргументи, или доводи, недейте да търсите първосигнално.
Много жени четат тук, и остават безкрайно огорчени от ненужната агресия.
Уж искаме да помогнем на някои, пък всъщност вредим на много други.

Ако това е достатъчно оправдание и неоспорима причина за поощряването на сурогатството за теб, за мен не е.  А въпрос аз не съм поставила.

Тази първична рана кога я виждаме? Когато детето разбере, че е осиновено. А раните на неосиновените /родни/ деца - как определяме дали са първични, вторични, третични?
За мен сигурно е едно - за да се докаже, че един човек има някаква рана, в следствие на някакво действие или бездействие в ранното му детство, трябва този конкретен човек да изживее два пъти един и същ период от живота си - единия път с определено обстоятелство, а втория път - без това обстоятелство. Тогава, като се съпостави развитието на точно този човек в различните два случая, може да се каже, че той има или няма рана.
Не бих  била толкова категорична за изживяванията на едно бебе. Честно. Как знаем със сигурност, че то преживява отсъствието на майка си така драматично? Някое бебе разказа? За ембрионални спомени чрез хипноза не искам изобщо да слушам.
За децата, които плачат при отсъствието на майка си: моите не плачеха. И изобщо не са приемали драматично отсъствието ми. Напълно се задоволяваха с татко си /който не ги е носил под сърцето си/, с баба си, дядо си, леля си, кака си или пък някаква съвсем непозната и некръвна роднина като детегледачка например.
Преди да имам деца, някои мои приятелки с бебета са ме молили да наглеждам децата им за известно време. Не, категорично тези бебета не плачеха и не търсеха майките си.
Познавам три семейства /мои приятели/, които са осиновили деца. Тези деца не знаят, че са осиновени. Смея да твърдя, че имат проблеми, които са сходни на тези, които аз имам с моите родни дъщеря и син. Не по-различни, нито по-драматични. Обикновени ежедневни сблъсъци между поколенията и борба между характери.
За мен първичната рана е по-скоро хипотетично, отколкото научно доказано твърдение.
И щом, съвсем не теоретично, има жени, които изоставят родните си деца, защо да не приемем, че ще има и друг вид жени - които ще износят чуждо дете, без да го считат за свое? Категоричността, с която се отхвърля тази вероятност, не звучи сериозно.

Байбиби, отговори на моят въпрос, моля те.
Не бих повярвала, че тази мисъл не е минавала и през твоята глава.

И на мен. Как смяташ да се справиш със собственото си лицемерие? Съвети?

- няма начин. Практиката показва, че и в страни, в които СМ е разрешено има черен пазар. В БГ и в момента има.


- детето би трябвало да остане при този, при когото е в момента. Размятане на деца не се толерира от съда. Настаняване в институция или приемно семейство се прилага само, когато е в ущърб на детето или има заплахи за здравето и морала му.

- робовладелския строй!

- точно това е причината да имам резерви относно този закон в България. В развитите страни, където СМ е разрешено, има гаранция за бъдещето на бебето в семейство, каквито в БГ, на този етап, за съжаление, няма.


Джам, аз често чувам думата недоносче. Употреби я дори Тодор Живков в прословутия коментар за социализма през 94г. И да, чувам я от жени, майки, да са живи и здрави! Употребената дума е най-малкия проблем.


Имам въпрос: Защо намирате сегашното състояние на законодателството за неприемливо? В смисъл, че в момента е законно за бг-граждани да ползуват сурогатна майка в чужбина и да си приберат детето в България. Не е както във Франция или Германия да ги подвеждат под съдебна отговорност, да има солени глоби и даже да не могат да приберат детето и то да няма никакви права като тяхно дете за гражданство и много други.

Верно ли? Тодор Живков е невероятен капацитет.

Понеже темата се изчерпа и периодично през 10 страници се повратя едно и също, смятам да ви гледам сеир, но и да ви цитирам бисерите.
Докато може, де....