за сурогатните майки

Ако имах подобен проблем не бих избала нито варианта-сурогатна майка,нито пък бих изтърпяла ада на многократни ,мъчителни,и много често неуспешни опити ин витро.Изоставени дечица в тази държава,колкото искате.Няма нищо по-хубаво от това да дадеш любов,щастие,топлота и най-вече бъдеще на такова дете.

Да, много от нас не биха ползвали СМ, но много хора го правят, затова е нужен закон
И да си заврете главите в пясъка, фактите няма да се променят,практика е
Да, нека има закон ! Пък дано на по- малко хора им се налага да го правят

Akula, имам съседка, която разсинови детето си.
Е?
Дали всички могат да бъдат майки на чуждо детенце? Дали не е по-добре то да не е просто вариант за запълване на дупка в душата им,
и при някаква ситуация, която не отричам, сигурно е ужасна и трудна, да изберат пътя обратно?
Дали е добре, че детето загуби и вторичната сигурност?
Не казвам кой е крив, и кой прав, просто факт.

Вероятно е да бъркам,но аз друго разбирам от изчетеното.
Пролетна фея-баш!

Това е и моето мнение!

Аз отговарям само за написаното от мен

Виж мила...    пиша всеки ред с искрена съпричастност към болката на жените с присъда "не можете да износите свое дете". От сърце ви съчувствам и до болка лично познавам копнежа по детето и невъзможността да го имаш. Уверявам те, че мисля и съчувствам на тези жени 100 пъти повече от колкото КалинкаКрумова и компания...

И точно поради тази причина изчетох де що има литература по въпроса. Самообразовала съм се по темата вече две години. И като юрист ти казвам СМ е голяма беля. Порядъчния човек ще е искрен и честен  и ще си каже истината, а няма да залъгва жените в подобно положение с розови обещания и няма да спекулира с болката на такива хора, извличайки лични дивиденти и изгода.

Помислете и ще видите, че първо има алтернативи и второ и по-важно, не винаги този, който ти обещава щастие мисли за теб...

И тъй като СМ се случва чрез договор, а бездетната двойка осиновява детето, то няма пречка и тук да има разсиновяване.. недейте така ...

Разбира се,че няма разлика.

Ники, искрено се радвам, че все пак те накарах да се замислиш какво точно съм искала да кажа, а не да тълкуваш повърхностно думите ми.  

Моята позиция по въпроса е като на Miraetta и Fussii , аргументите те достатъчно ясно са ги изложили, няма нужда да ги повтарям.  Не бих дала утробата си назаем, нито бих помолила друга жена да го направи за мен, за мен е неприемлива намеса в съдбата и идентичността на един нероден живот.

Вярвам, че всеки заслужава щастие, но то не е задължително в удовлетворяването на всяко едно желание на всяка цена. 

Що за високопарност?  
Къде точно е намесата в съдбата? С какво ще се промени едно дете ако е родено от една жена, а отгледано от друга, та да загуби неродения живот своята идентичност?  
Шокирате ме с тези изявления, честно

Не съм влизала в темата от сутринта, а виждам, че доста е набъбнала Съжалявам, не мога да я изчета подробно, така че само с две думи казвам какво точно си мисля:

Щом въпросът е повдигнат на обществен диспут, значи има обществени отношения, които имат нужда от уредба. Няма как. Законодателят трябва да се произнесе. Дали ще забрани сурогатството или ще го уреди подробно - въпрос на конкретно политическо решение. Но няма право да мълчи!

Ако решат да го уредят, това няма да стане нито в рамките на СК, нито с отделен самостоятелен закон. Казвам това, защото някой по-напред мернах, че персонално ме е попитал какво смятам, че трябва да се уреди. А аз не е като съвсем да нямам опит в нормотворчеството Знам поне какъв е механизмът и затова казах, че няма да е лесно. Трябва да се въведе цял нов институт в семейното право, оттук отиваме на нова уредба на родителските права, родителските задължения и онзи особен договор, който ще се сключва между сурогатната и биологичната майка, който пък си го представям като смесица от административни и гражданско правни елементи. После следва уредба на отговорността при неизпълнение на кое да е от условията на този договор. Хайде промени и в НК. После разни подробности от рода на гражданска регистрация, социални закони/ в които статутът на този нов "тип" майка следва да бъде приравнен с този на биологичната или осиновителката/, наследствени закони и т.н, и т.н. Списъкът е ужасно дълъг. И пак остава голямата вероятност да бъде изпуснат някой случай, защото животът е по-шарен от правото, и да останат отношения без уредба, което пък е чудесна почва за злоупотреби.

Но - това, че е трудно, трябва ли да отказва законодателят да го направи? Не му ли е това работата?  А твърдението, че поради особената емоционална страна на нещата, те не подлежат на правна уредба, направо ме разсмива Целият клон Семейно право е емоционален. И бракът е емоционален, и разводът, и всичко, свързано с отношенията родители-деца, и лишаването от родителски права, всичко, всичко в тази материя е емоционално. Точно заради това, на двойно основание, защото е супер важно и защото е свързано с най-съкровеното ни - копнежът за дете, трябва да бъде железно уредено. Железно. А не да го клюкарим по женските списания и форуми.

Законодателят ни е длъжник в това отношение, дами - и като родители, и като граждани, ни е длъжник

Fussii  , аз, за мой късмет (казвам така, защото не съм сигурна, че съм достатъчно силна да премина през безбройните препятствия, и да изляза психически цяла)
имам детенце. Просто си представям различните ситуации, и си разсъждавам.
Но както казваш ти, кой знае какви подводни канари се крият...
Исках да кажа нещо - книгата на Людмила Филипова според мен е нож с две остриета, но това си е мое мнение.

Е,то всякакви случаи има...Не мисля,че е вариант за запълване на дупка в душата.Самата аз имам три деца,като съм биологична майка само на едното.Когато осинових третата ми дъщеря,вече имах една собствена и една от предишна връзка на мъжа ми.Така че,очевидно празнини не съм запълвала.Не ми е и минавало през ума да я разсиновявам,и...не знам как ще ви прозвучи,да не излезе,че съпоставям децата си,но ми се струва,че точно на осиновеното си дете ще разчитам един ден,доста стабилна мацка излезе.))

Ами аз например нямаше да уважавам такава майка, която се е възползвала от нуждата за пари на друга жена и е поискала от нея такова нещо. И винаги щях да искам да знам коя е майката, която ме е износила и как се е чувствала като се е разделила с мен.

Да де, ето - при теб детето не е просто за запълване.
Но има хора, които не стават за това, и го правят при липса на друг избор.
Аз вярвам, че са малко, и това, което се случи при нашите съседи е по-скоро изключение.