- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Andariel а какво мислиш за ин-витрото?
Нищо, какво да мисля? Голяма работа, че оплождането става в "епруветка", а не на живо! Генетичният материал е същият, родителите са същите, бременността се износва нормално. Е, има лек проблем с броя на ембрионите, но доколкото зная с напредването на технологията, вече не се налага да се имплантират повече от 1-2 ембриона.
Според логиката ти оплождането в 'епруветка" е приемлив, а износването в друга утроба - не?
Какво означава, че не съм наясно?! Наясно съм, но не смятам за нужно да навлизам в подробности. Зная за инвитрото още от времето, когато за него се пишеше само по чуждите вестници.
Накратко, да, за мен инвитрото и другите видове асистирана репродукция (което е със светлинни години далеч от СМ) са напълно приемливи, щом бебето расте и се отглежда после от майката, която го е родила.
Използването на донорска сперма не е от вчера, макар и да не е било инвитро, а със секс. Малко ли случаи има на жени, които тайно са правили секс с други мъже (а не със съпрузите си) с цел забременяване, защото са подозирали, че мъжете им имат проблем с качеството на спермата? За ейцеклетките логиката е сходна. И двете неща ги обединява фактът, че донорът е просто донор, той не се грижи 9 месеца за износването на това бебе! Така да се каже, "третият" в този триъгълник е с маловажна бъдеща роля и не е обвързан нито емоционално, нито дългосрочно с половите си клетки. Бебето, заченато инвитро няма спомен от "епруветката" и отрасва в тялото на майка си. А за СМ вече става дума за износване на цяло бебе, което ще се храни и ще е свързано физически и емоционално за цели 9 месеца с живота на майката! Да не говорим, че това е дългосрочен ангажимент и променя живота на СМ за цяла година.
Надявам се моят отговор да те удовлетворява. Само, моля те, да не се впускаме във философски и религиозни въпроси за това дали е редно да се замразяват ембриони и дали един бластоцит (май така се казваше зиготата като етап на развитие за годност за имплатнация) е човек или не!
Накратко, да, за мен инвитрото и другите видове асистирана репродукция (което е със светлинни години далеч от СМ) са напълно приемливи, щом бебето расте и се отглежда после от майката, която го е родила.
Използването на донорска сперма не е от вчера, макар и да не е било инвитро, а със секс. Малко ли случаи има на жени, които тайно са правили секс с други мъже (а не със съпрузите си) с цел забременяване, защото са подозирали, че мъжете им имат проблем с качеството на спермата? За ейцеклетките логиката е сходна. И двете неща ги обединява фактът, че донорът е просто донор, той не се грижи 9 месеца за износването на това бебе! Така да се каже, "третият" в този триъгълник е с маловажна бъдеща роля и не е обвързан нито емоционално, нито дългосрочно с половите си клетки. Бебето, заченато инвитро няма спомен от "епруветката" и отрасва в тялото на майка си. А за СМ вече става дума за износване на цяло бебе, което ще се храни и ще е свързано физически и емоционално за цели 9 месеца с живота на майката! Да не говорим, че това е дългосрочен ангажимент и променя живота на СМ за цяла година.
Надявам се моят отговор да те удовлетворява. Само, моля те, да не се впускаме във философски и религиозни въпроси за това дали е редно да се замразяват ембриони и дали един бластоцит (май така се казваше зиготата като етап на развитие за годност за имплатнация) е човек или не!
Miraetta, постовете ти са много противоречиви, от повечето от тях излиза че според теб е по-добре едно дете да бъде абортирано отколкото родено и оставено за осиновяване, една бременна майка при проблем с първото дете (кома) трябва задължително да абортира, за да е неотлъчно до детето си, но пък от друга страна според теб ин-витрото е нехуманно, защото остават неизползвани ембриони...
Никога не съм твърдяла подобни неща, всичко си извадила умишлено от контекста, за да бъде представено като абсурдно
Предполагам, с разумните си доводи съм засегнала доста интереси, та се налага и да ми се изопачават думите.
Против сурогатното майчинство съм.
Доста добре съм запозната с асистираната репродукция. Самата аз забременях, след дълга борба. Донорска сперма, яйцеклетки - да, но не и сурогатно майчинство. Надявам се да правите разлика.
Да отделиш детето от майката, е кощунство! А майката за новороденото е една - тази, която го е родила. Нея то приема, като такава. Тя е целият му свят, то очаква нея - да го гушне и защити от непознатото. Връзката на новороденото с майката е много силна. Раздялата се запечатва в съзнанието на новороденото и се отразява на по-нататъшното му емоционално и личностно развитие.
На всички онези, които с лека ръка застават зад сурогатното майчинство, препоръчвам "Първичната рана" на Нанси Верие.
Много хора вярват, че ако едно изоставено дете е осиновено на достатъчно ранна възраст, то няма да преживее травматично раздялата с биологичната си майка. Но разкъсването на връзката с биологичната майка нанася на детето травма, толкова силна и разрушителна, че накърнява фатално способността му да се довери и да обича някой друг. Страхът да не бъде изоставено отново се запечатва на клетъчно ниво, дори и детето да няма съзнателни спомени от ранната загуба на майката. Тази травма Нанси Верие определя като първична рана.
Аз не бих подложила детето си на това. Да лекувам раните, причинени от биологичната му майка, която го е изоставила - да, но не и съзнателно аз да съм причината за тях! В този случай нищо не би ме отличавало от жените, изоставящи децата си.
Доста добре съм запозната с асистираната репродукция. Самата аз забременях, след дълга борба. Донорска сперма, яйцеклетки - да, но не и сурогатно майчинство. Надявам се да правите разлика.
Да отделиш детето от майката, е кощунство! А майката за новороденото е една - тази, която го е родила. Нея то приема, като такава. Тя е целият му свят, то очаква нея - да го гушне и защити от непознатото. Връзката на новороденото с майката е много силна. Раздялата се запечатва в съзнанието на новороденото и се отразява на по-нататъшното му емоционално и личностно развитие.
На всички онези, които с лека ръка застават зад сурогатното майчинство, препоръчвам "Първичната рана" на Нанси Верие.
Много хора вярват, че ако едно изоставено дете е осиновено на достатъчно ранна възраст, то няма да преживее травматично раздялата с биологичната си майка. Но разкъсването на връзката с биологичната майка нанася на детето травма, толкова силна и разрушителна, че накърнява фатално способността му да се довери и да обича някой друг. Страхът да не бъде изоставено отново се запечатва на клетъчно ниво, дори и детето да няма съзнателни спомени от ранната загуба на майката. Тази травма Нанси Верие определя като първична рана.
Аз не бих подложила детето си на това. Да лекувам раните, причинени от биологичната му майка, която го е изоставила - да, но не и съзнателно аз да съм причината за тях! В този случай нищо не би ме отличавало от жените, изоставящи децата си.
Не се живее леко с човек, на когото пост фактум му се налага да си сглоби представите за идентичност.
А на всички, които не се замислят, и за които поради повърхностно запознаване с въпроса им е лесно да кажат "да", моля представете си нещо.
Все едно да си имате единствен и мил човек, в когото сте безумно влюбени. Може да е последния нехранимайко.
Та ако 9 месеца всеки ден сте заедно и той все ви заявява как ще ви напусне, ама не се знае кой ден. И сърцето и цялото ви същество се гърчи всеки ден.
Е така може да се чувства бебето, на което мама му казва, че ще си тръгне.
Може мама да е последния парцал.
Но за бебето е целия свят.
И после като порастне съзнава, че мама никак не е за подражание, но за бебето мама се цялото мироздание.
Не знам дали съм била ясна.
Та мама, поръчала това извращение, за мен не е никаква мама.
А на всички, които не се замислят, и за които поради повърхностно запознаване с въпроса им е лесно да кажат "да", моля представете си нещо.
Все едно да си имате единствен и мил човек, в когото сте безумно влюбени. Може да е последния нехранимайко.
Та ако 9 месеца всеки ден сте заедно и той все ви заявява как ще ви напусне, ама не се знае кой ден. И сърцето и цялото ви същество се гърчи всеки ден.
Е така може да се чувства бебето, на което мама му казва, че ще си тръгне.
Може мама да е последния парцал.
Но за бебето е целия свят.
И после като порастне съзнава, че мама никак не е за подражание, но за бебето мама се цялото мироздание.
Не знам дали съм била ясна.
Та мама, поръчала това извращение, за мен не е никаква мама.
Ама много сърцераздирателно... Ти, предполагам, имаш някаква степен по детска психология, та си толкова сигурна в тая драматична картинка?
А за осиновените деца какво да кажем - те нямат никога шанс да са щастливи, щом веднъж са захвърлени от майка си?
Не отричайте правото на тези, които не мислят като вас, да решават проблемите си по свой начин - разбира се, като спазват интересите на всички заинтересовани.
Аз знам за тях повече от теб и да, цял живот се налага човек да се научи да се гради от нищото, да овладява болката и да постави под контрол страха.
С огромната разлика, че осиновените живеят с мами, които нямат никакво участие в подобни извратени схеми, та в тази светлина, дори връзката с майката - осиновителка е започната така да се каже, на чисто, без тежестта на конструкцията СМ.
Накратко, да, за мен инвитрото и другите видове асистирана репродукция (което е със светлинни години далеч от СМ) са напълно приемливи, щом бебето расте и се отглежда после от майката, която го е родила.
Против сурогатното майчинство съм.
Доста добре съм запозната с асистираната репродукция. Самата аз забременях, след дълга борба. Донорска сперма, яйцеклетки - да, но не и сурогатно майчинство. Надявам се да правите разлика.
Да отделиш детето от майката, е кощунство! А майката за новороденото е една - тази, която го е родила. Нея то приема, като такава. Тя е целият му свят, то очаква нея - да го гушне и защити от непознатото. Връзката на новороденото с майката е много силна. Раздялата се запечатва в съзнанието на новороденото и се отразява на по-нататъшното му емоционално и личностно развитие.
На всички онези, които с лека ръка застават зад сурогатното майчинство, препоръчвам "Първичната рана" на Нанси Верие.
Много хора вярват, че ако едно изоставено дете е осиновено на достатъчно ранна възраст, то няма да преживее травматично раздялата с биологичната си майка. Но разкъсването на връзката с биологичната майка нанася на детето травма, толкова силна и разрушителна, че накърнява фатално способността му да се довери и да обича някой друг. Страхът да не бъде изоставено отново се запечатва на клетъчно ниво, дори и детето да няма съзнателни спомени от ранната загуба на майката. Тази травма Нанси Верие определя като първична рана.
Аз не бих подложила детето си на това. Да лекувам раните, причинени от биологичната му майка, която го е изоставила - да, но не и съзнателно аз да съм причината за тях! В този случай нищо не би ме отличавало от жените, изоставящи децата си.
Доста добре съм запозната с асистираната репродукция. Самата аз забременях, след дълга борба. Донорска сперма, яйцеклетки - да, но не и сурогатно майчинство. Надявам се да правите разлика.
Да отделиш детето от майката, е кощунство! А майката за новороденото е една - тази, която го е родила. Нея то приема, като такава. Тя е целият му свят, то очаква нея - да го гушне и защити от непознатото. Връзката на новороденото с майката е много силна. Раздялата се запечатва в съзнанието на новороденото и се отразява на по-нататъшното му емоционално и личностно развитие.
На всички онези, които с лека ръка застават зад сурогатното майчинство, препоръчвам "Първичната рана" на Нанси Верие.
Много хора вярват, че ако едно изоставено дете е осиновено на достатъчно ранна възраст, то няма да преживее травматично раздялата с биологичната си майка. Но разкъсването на връзката с биологичната майка нанася на детето травма, толкова силна и разрушителна, че накърнява фатално способността му да се довери и да обича някой друг. Страхът да не бъде изоставено отново се запечатва на клетъчно ниво, дори и детето да няма съзнателни спомени от ранната загуба на майката. Тази травма Нанси Верие определя като първична рана.
Аз не бих подложила детето си на това. Да лекувам раните, причинени от биологичната му майка, която го е изоставила - да, но не и съзнателно аз да съм причината за тях! В този случай нищо не би ме отличавало от жените, изоставящи децата си.
Такаааа.... И какво правят жените, които нямат матка!?!?!?! Хвърлят се от моста?
Титина,
Ти на ударена ли се правиш от любов към спора или...? За теб има ли някаква разлика между това една жена да бъде подложена на стимулация и да стане донор на яйцеклетки, които повече никога няма да види, и жена, която ще е подложена на стимулация, за да може в нейната матка да бъде имплантиран чужд ембрион, който тя 9 месеца ще храни буквално и преносно с тялото си, ще усеща всяко трепване, че дори и хълцане на бебето в корема си, ще му говори, ще знае, че то е в нея, накрая ще започне раждането, ще се отделят у нея всички необходими хормони, които всъщност отключват мощната майчина любов, и накрая тази жена ще даде бебето на други хора?
Хайде сега, открий деветте разлики между двете картинки и ще получиш близалка!
Ти на ударена ли се правиш от любов към спора или...? За теб има ли някаква разлика между това една жена да бъде подложена на стимулация и да стане донор на яйцеклетки, които повече никога няма да види, и жена, която ще е подложена на стимулация, за да може в нейната матка да бъде имплантиран чужд ембрион, който тя 9 месеца ще храни буквално и преносно с тялото си, ще усеща всяко трепване, че дори и хълцане на бебето в корема си, ще му говори, ще знае, че то е в нея, накрая ще започне раждането, ще се отделят у нея всички необходими хормони, които всъщност отключват мощната майчина любов, и накрая тази жена ще даде бебето на други хора?
Хайде сега, открий деветте разлики между двете картинки и ще получиш близалка!
...........тя 9 месеца ще храни буквално и преносно с тялото си, ще усеща всяко трепване, че дори и хълцане на бебето в корема си, ще му говори, ще знае, че то е в нея, накрая ще започне раждането, ще се отделят у нея всички необходими хормони, които всъщност отключват мощната майчина любов..........
Даамм, мнооого мощна Любов се отключва.
Толкова мощна, че след раждането някои идиотки душат, удавят, а преди няколко дни една закла като прасе невинното си бебенце.
Да се чуди човек от къде такава мощ.
Понякога сте способни на невероятни бисери.
Titina ,
знаеш, че е различно. При донорските яйцеклетки донорката няма връзка с износването на детето. Тогава майката износва чужд генетичен материал. При сурогатното майчинство, сурогатната майка приема чужд генетичен материал, за да износи ДЕТЕ, което ще даде на други хора, пък било то и генетично свързани с детето.
Освен тези на детето.
Накрая всичко се свежда до това, за съжаление.
cutesmallcat,
не. Осиновяват дете.
Хора, наистина не сте наясно! Ако поне малко ви беше известно, какво точно се случва в главите на изоставените, дори като пеленачета деца, през ум нямаше да ви мине съзнателно да подлагате на такова нещо собственото си дете!
знаеш, че е различно. При донорските яйцеклетки донорката няма връзка с износването на детето. Тогава майката износва чужд генетичен материал. При сурогатното майчинство, сурогатната майка приема чужд генетичен материал, за да износи ДЕТЕ, което ще даде на други хора, пък било то и генетично свързани с детето.
Не отричайте правото на тези, които не мислят като вас, да решават проблемите си по свой начин - разбира се, като спазват интересите на всички заинтересовани.
.....че осиновените живеят с мами, които нямат никакво участие в подобни извратени схеми, та в тази светлина, дори връзката с майката - осиновителка е започната така да се каже, на чисто, без тежестта на конструкцията СМ.
cutesmallcat,
не. Осиновяват дете.
Хора, наистина не сте наясно! Ако поне малко ви беше известно, какво точно се случва в главите на изоставените, дори като пеленачета деца, през ум нямаше да ви мине съзнателно да подлагате на такова нещо собственото си дете!
Титина,
АМа така кажи! С това да беше започнала, че си мислила за СМ, ако не стане инвитрото! Ти си от заинтересованата страна, а не обикновен, безпристрастен размишляващ по темата! По подразбиране ти си за СМ и ти е през ушите какво ще й е на СМ и какви химични и емоционални процеси ще протекат у нея за 9 месеца! Ха ти бременей 9 месеца и роди, пък да те питам тогава на кой акъл ще си!
АМа така кажи! С това да беше започнала, че си мислила за СМ, ако не стане инвитрото! Ти си от заинтересованата страна, а не обикновен, безпристрастен размишляващ по темата! По подразбиране ти си за СМ и ти е през ушите какво ще й е на СМ и какви химични и емоционални процеси ще протекат у нея за 9 месеца! Ха ти бременей 9 месеца и роди, пък да те питам тогава на кой акъл ще си!
Норе, а ако не могат да осиновят дете? Или пък не искат.
Вероятно съм отвратителна майка щом моята "мощна майчина любов" не се отключи при раждането. Няколко дни си гледах детето като "едно сладко бебе" и чак малко по-късно почувствах онова неописуемо чувство! 
И само да попитам - на сурогатната майка някой опира ли й пушка в тила??! Може пък аз нещо да не съм разбрала
ще се отделят у нея всички необходими хормони, които всъщност отключват мощната майчина любов
И само да попитам - на сурогатната майка някой опира ли й пушка в тила??! Може пък аз нещо да не съм разбрала