- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Като се замислих, не бих родила дете с вродени аномалии, които ще му пречат да живее нормалния живот (според моите разбирания за такив), всичко останало са вероятности за които не бих изпитвала угризения.
Пак според онзи човек помогнал ми да си стъпя на крака, не бива да страдаме и да се обвиняваме за неща които не са се случили и изобщо има нищожен шанс да се случат! Иначе просто няма излизане от онзи кръг.
Пак според онзи човек помогнал ми да си стъпя на крака, не бива да страдаме и да се обвиняваме за неща които не са се случили и изобщо има нищожен шанс да се случат! Иначе просто няма излизане от онзи кръг.
Ми хора и аз имам рани, някои дълбоки, някои не. Имам период от 4-5 години в депресия, натрапливост, чуство за тревожност..., и в този период съм била асоциална, неконтактна и апатична. Това е човек, разум, сетива и органи
Това не е вярно. Естественото състояние на човек е да е щастлив. Без рани и без драми. Щом имаш такива, значи имаш проблем, който трябва да се търси и отстрани. Разумът, сетивата и органите не изпитват чувства, само умът. А да вярваш, че щом твоят ум е пълен със страдание, то значи това е нормално и за всички останали, не е добре.
Според съвсем пресни научни изследвания, между майката и бебето съществува генен обмен - 157 гена, ако не се лъжа: Тук и тук. Нелепо е да се предполага, че между майчиния и детския организъм, които на практика са производни, няма поток от информация.
Ти замисляла ли си се че е много вероятно да не изживее изобщо тези емоции.
Ти искаш да кажеш че майка ми е виновна за моите депресии за това че ме е родила?! Изумявам се за пореде път.
Ти искаш да кажеш че майка ми е виновна за моите депресии за това че ме е родила?! Изумявам се за пореде път.
Само за първото!
Ми хора и аз имам рани, някои дълбоки, някои не. Имам период от 4-5 години в депресия, натрапливост, чуство за тревожност..., и в този период съм била асоциална, неконтактна и апатична. Това е човек, разум, сетива и органи.
Че и без да съм осиновена, съм изпадала в дупки с тежки травми след тях. И се благодаря на момента в който срещнасх правелния специалист, че дългия тъмен период не остана и до ден днешен.
Ти замисляла ли си се че е много вероятно да не изживее изобщо тези емоции.
Ти искаш да кажеш че майка ми е виновна за моите депресии за това че ме е родила?! Изумявам се за пореде път.
ПП Прав е твоят психоаналитик. Но да се обвиняваме е едно, а да ис даваме сметка за рисковете съвсем друго нещо. Информацията, която обработваме е една и съща, но емоционалният резултат е различен.
Като се замислих, не бих родила дете с вродени аномалии, които ще му пречат да живее нормалния живот (според моите разбирания за такив), всичко останало са вероятности за които не бих изпитвала угризения.
Бояна, разбирам че ти си единствения човек в днешната дискусия, на различно от моето мнение с който ми е притно да разговарям, но далеч не мога да си представя че една евентуална "първична драма" е причина да лиши 3-ма (или повече) души от много по-веротно щастливо съжителство. Още повече вече познала истинската любов към дългоочаквана рожба. Отказвам.
... далеч не мога да си представя че една евентуална "първична драма" е причина да лиши 3-ма (или повече) души от много по-веротно щастливо съжителство...
Бижу и аз размишлявах дали по време на бременността не може ДНК-то на СМ да премине към бебето.. Ама май е невъзможно, защото в плацентата циркулират майчината кръв и кръвта на бебето, но те никога не се смесват.. поне така пишеше в няколкото източника, които аз прочетох 
Е, не убедих се, дори и до две не броите преди да напишете поредната глупост!
Aми не съм специалист по генетика. Защо не мога да имам собствени мисли ли ?
Хайде обясни като си специалист
Като се замислих, не бих родила дете с вродени аномалии, които ще му пречат да живее нормалния живот (според моите разбирания за такив), всичко останало са вероятности за които не бих изпитвала угризения.
Не е трудно да я завреш някъде другаде. Наред с въжможността за ползване на СМ с изцяло чужд биологичен материал, медицината се е развила до там че вътреутробно да се разпознават тези аномалии и не виждам къде смисъла на въпроса ти?
... а да, съзнанието! Аномалии в съзнанието - хм, странен термин. Не го бях чувала.
Бояна, разбирам че ти си единствения човек в днешната дискусия, на различно от моето мнение с който ми е притно да разговарям, но далеч не мога да си представя че една евентуална "първична драма" е причина да лиши 3-ма (или повече) души от много по-веротно щастливо съжителство. Още повече вече познала истинската любов към дългоочаквана рожба. Отказвам.
Любовта има много измерения и проявления, но зрялата любов предполага да даваш, а не да взимаш. А и любовта към дете е отговорност /не вина/ и грижа. Като майка знам, че не бих подложила здравето на детето ми на неоправдан риск, и психическото, и физическото здраве.
... далеч не мога да си представя че една евентуална "първична драма" е причина да лиши 3-ма (или повече) души от много по-веротно щастливо съжителство...
Дори и да не ти се вярва, аз наистина съжалявам за това което си преживяла, но спора тук е съвсем хипотетичен. Ако има СМ, Ако се роди дете, Ако има "първична рана". Виждаш колко АКО има... Не може с лека ръка да се отнема щастието на едни заради толкова много АКО.
Не е трудно да я завреш някъде другаде. Наред с въжможността за ползване на СМ с изцяло чужд биологичен материал, медицината се е развила до там че вътреутробно да се разпознават тези аномалии и не виждам къде смисъла на въпроса ти?
... а да, съзнанието! Аномалии в съзнанието - хм, странен термин. Не го бях чувала.
... а да, съзнанието! Аномалии в съзнанието - хм, странен термин. Не го бях чувала.
Ми хора и аз имам рани, някои дълбоки, някои не. Имам период от 4-5 години в депресия, натрапливост, чуство за тревожност..., и в този период съм била асоциална, неконтактна и апатична. Това е човек, разум, сетива и органи.
Спорът не е хипотетичен! Опасността, която представлява СМ е съвсем реална, но ще го разберете след време. Нямам нужда някой да ме съжалява. То не е за съжаление, а за урок на много хора, които са на път да направят такива грешки. Има "първична рана". Аз имам първична рана и не съм само аз. Другото АКО къде го слагаш? Но аз не питам ако, а казвам КАТО се окажем прави тези, които сме против СМ.
Какво е щастието?
Бояна, разбирам че ти си единствения човек в днешната дискусия, на различно от моето мнение с който ми е притно да разговарям, но далеч не мога да си представя че една евентуална "първична драма" е причина да лиши 3-ма (или повече) души от много по-веротно щастливо съжителство. Още повече вече познала истинската любов към дългоочаквана рожба. Отказвам.
Любовта има много измерения и проявления, но зрялата любов предполага да даваш, а не да взимаш. А и любовта към дете е отговорност /не вина/ и грижа. Като майка знам, че не бих подложила здравето на детето ми на неоправдан риск, и психическото, и физическото здраве.
Но ми е приятно.
Хахаха, Бижу!
това си е чиста и проста депресия, не лекувана при правелния специалист. Аз обаче се радвам че преминах и такъв период от живота си, защото се обогатих. Така както харесвам белезите си от операциите си, защото знам че всичко това е било за добро.
Изобщо вярвам в доброто!
това си е чиста и проста депресия, не лекувана при правелния специалист. Аз обаче се радвам че преминах и такъв период от живота си, защото се обогатих. Така както харесвам белезите си от операциите си, защото знам че всичко това е било за добро.
Изобщо вярвам в доброто!
Бояна, разбирам че ти си единствения човек в днешната дискусия, на различно от моето мнение с който ми е притно да разговарям, но далеч не мога да си представя че една евентуална "първична драма" е причина да лиши 3-ма (или повече) души от много по-веротно щастливо съжителство. Още повече вече познала истинската любов към дългоочаквана рожба. Отказвам.
Любовта има много измерения и проявления, но зрялата любов предполага да даваш, а не да взимаш. А и любовта към дете е отговорност /не вина/ и грижа. Като майка знам, че не бих подложила здравето на детето ми на неоправдан риск, и психическото, и физическото здраве.
Но ми е приятно.
И на мен ми е приятно да си говорим, но ви оставям до по- късно.