- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Стига, бе, с това "всеки има право на щастие"! Аман вече! Не разбрахте ли, че изобщо не става въпрос за нечие щастие, а за напълно правен въпрос! Това да не ви е някоя сапунка! Помислете малко не с емоционалната част от мозъците си, а с другата, рационалната!
Добре де, юристите да оставят емоциите и частните пристрастия да го "сготвят" този закон, след като според теб е правен въпрос. При какви обстоятелства да се позволи СМ? Защото освен евентуалната "първична рана" друго в ущърб на детето аз не намирам.
При никакви обстоятелства! Нямаме нужда от такъв закон, защото той не решава проблемите на мнозинството от хората, а на едно мацинство Евентуалние ползи за 30 жени не оправдават евентуалните заплахи и проблеми з цялото общество. Разходите на пари, хора, промяна в другите закони и др. не могат да се компенсират от приходите, от това, че евентуално с не знамкакъв мизерен процент ще се родят няколко бебета, както харченето на въпросите пари в БГ. Освен един такъв закон не отговаря на обичаите в в страната към момента.
Тук не става въпрос за първични или вторични рани, а затова, че не е редно обект на търговски договор да е износването и предаването на човешко същество. Защото на СМ няма да се плаща на настъпила бременност, а на износено и предадено бебе. Моралните традиции в страната също са в противоречие с таков узаконяване на СМ. Твърде малка и бедна държава сме, за да сме сигурно, че един евентуален закон, разрешаващ търговската сурогация ще бъде стриктно контролирана и няма да се допуснат злоупотреби. Няма нарушени права, защото никой не е забранил на нито една жена в страната да забременява, да ражва или да осиновява дете (за последното може би е забранено при някои извършени престъпления) и по този начин да се сдобие с дее.
Странно ми е поведението на пишещите в тази тема майки на осиновени деца. Изглеждат супер травмирани и подтиснати, нещастни от болката на техните деца.
Някой замисли ли се за процента родители с проблеми, които ще се възползват от СМ?
Например двойки, които злоупотребяват с наркотични средства, с някакви умствени отклонения? Закона ще коригира ли това?
Например двойки, които злоупотребяват с наркотични средства, с някакви умствени отклонения? Закона ще коригира ли това?
Странно ми е поведението на пишещите в тази тема майки на осиновени деца. Изглеждат супер травмирани и подтиснати, нещастни от болката на техните деца.
В смисъл предпочиташ СМ пред осиновяването? Това усещане едва ли се е формирало в следствие на темата, то си е било заложено в теб отдавна.
Бижу каза на няколко пъти много точно нещата, макар и болезнено точно, та чак грубо звучат.
Бижу каза на няколко пъти много точно нещата, макар и болезнено точно, та чак грубо звучат.
Бижу посочи неща на базата на собствения си опит. На други осиновени деца опита е съвсем различен.
Бижу каза на няколко пъти много точно нещата, макар и болезнено точно, та чак грубо звучат.
Не говорех за осиновяването на Бижу. Говоря за определението й защо някои хора искат да имат дете, износено от СМ.
Аз съм дете, което се е запознало с баща си на 20 години. Припозната съм, т.е. почти осиновена, няколко години по-късно, като се натуткахме и преборихме с бюрокращината. Чудя се на манията по гените, защото аз, като носител на неговите гени, не изпитах никакво трептене като го видях. Дори сега, десетилетие по-късно, не го обичам със същата сила като майка ми (която ме е отгледала), а обичта ми въобще към него се дължи на отношението му към мен, съпруга ми, дъщеря ми.
Не че моят случай пасва на СМ, но просто да споделя, че някои хора не са DNA obsessed.
Аз съм дете, което се е запознало с баща си на 20 години. Припозната съм, т.е. почти осиновена, няколко години по-късно, като се натуткахме и преборихме с бюрокращината. Чудя се на манията по гените, защото аз, като носител на неговите гени, не изпитах никакво трептене като го видях. Дори сега, десетилетие по-късно, не го обичам със същата сила като майка ми (която ме е отгледала), а обичта ми въобще към него се дължи на отношението му към мен, съпруга ми, дъщеря ми.
Не че моят случай пасва на СМ, но просто да споделя, че някои хора не са DNA obsessed.
Стига, бе, с това "всеки има право на щастие"! Аман вече! Не разбрахте ли, че изобщо не става въпрос за нечие щастие, а за напълно правен въпрос! Това да не ви е някоя сапунка! Помислете малко не с емоционалната част от мозъците си, а с другата, рационалната!
Добре де, юристите да оставят емоциите и частните пристрастия да го "сготвят" този закон, след като според теб е правен въпрос. При какви обстоятелства да се позволи СМ? Защото освен евентуалната "първична рана" друго в ущърб на детето аз не намирам.
При никакви обстоятелства! Нямаме нужда от такъв закон, защото той не решава проблемите на мнозинството от хората, а на едно мацинство Евентуалние ползи за 30 жени не оправдават евентуалните заплахи и проблеми з цялото общество. Разходите на пари, хора, промяна в другите закони и др. не могат да се компенсират от приходите, от това, че евентуално с не знамкакъв мизерен процент ще се родят няколко бебета, както харченето на въпросите пари в БГ. Освен един такъв закон не отговаря на обичаите в в страната към момента.
Тук не става въпрос за първични или вторични рани, а затова, че не е редно обект на търговски договор да е износването и предаването на човешко същество. Защото на СМ няма да се плаща на настъпила бременност, а на износено и предадено бебе. Моралните традиции в страната също са в противоречие с таков узаконяване на СМ. Твърде малка и бедна държава сме, за да сме сигурно, че един евентуален закон, разрешаващ търговската сурогация ще бъде стриктно контролирана и няма да се допуснат злоупотреби. Няма нарушени права, защото никой не е забранил на нито една жена в страната да забременява, да ражва или да осиновява дете (за последното може би е забранено при някои извършени престъпления) и по този начин да се сдобие с дее.
По тази логика не е оправдано да се пуска авиопомощ за доносрка трансплантация, прекалено е скъпо за бедна държава, а ресипиента я приеме органа - я не. Същото е и с извънредните ситуации като жената която ББ прибра с частен полет от Франция (ако не се лъжа)..., твърде бедни сме за такива големи разходи за единици. Нелепица!
Чии обичаи визираш, тези езическите от древни времена, тези от византийско време, от турско...
И за какви заплахи, ГМО, нова порода - куцат всичките ви доводи.
Следенето за спазването на законите на страната е проблем на властите и институциите, а не на обществото.
Следенето за спазването на законите на страната е проблем на властите и институциите, а не на обществото.
Как не сте съпричастни на болките, които ще преживее СМ? Не физически, емоционални. Ще оправим 30 жени, ама ще счупим още толкова.
Не говорех за осиновяването на Бижу. Говоря за определението й защо някои хора искат да имат дете, износено от СМ.
Аз съм дете, което се е запознало с баща си на 20 години. Припозната съм, т.е. почти осиновена, няколко години по-късно, като се натуткахме и преборихме с бюрокращината. Чудя се на манията по гените, защото аз, като носител на неговите гени, не изпитах никакво трептене като го видях. Дори сега, десетилетие по-късно, не го обичам със същата сила като майка ми (която ме е отгледала), а обичта ми въобще към него се дължи на отношението му към мен, съпруга ми, дъщеря ми.
Не че моят случай пасва на СМ, но просто да споделя, че някои хора не са DNA obsessed.
Аз съм дете, което се е запознало с баща си на 20 години. Припозната съм, т.е. почти осиновена, няколко години по-късно, като се натуткахме и преборихме с бюрокращината. Чудя се на манията по гените, защото аз, като носител на неговите гени, не изпитах никакво трептене като го видях. Дори сега, десетилетие по-късно, не го обичам със същата сила като майка ми (която ме е отгледала), а обичта ми въобще към него се дължи на отношението му към мен, съпруга ми, дъщеря ми.
Не че моят случай пасва на СМ, но просто да споделя, че някои хора не са DNA obsessed.
И това е защото м/у вас няма емоционална и материална връзка, а не защото гените не са проговорили на срещата ви такива неща се случват само по филмите. Ето още едно доказателство че любовта идва с контакта, с грижите и съвместния живот.
Следенето за спазването на законите на страната е проблем на властите и институциите, а не на обществото.
Как не сте съпричастни на болките, които ще преживее СМ? Не физически, емоционални. Ще оправим 30 жени, ама ще счупим още толкова.
Препоръчани теми