- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
да един закон трябва да защитава и двете страни,но дайте шанс да има такъм закон
това се дискутира,сурогатната майка трябва да е раждала,минава през екип от психолози за да се разбере дали е готова на този акт ,както и междувпрочем и биологичните родители.В моментът алинея 28 посочва ,че възраста е до 43 год.,възраст за правене на ин витро.
Явно съм пропуснала задълбочената дискусия и предложенията как би трябвало да стане това.
Както вече за стотен път се писа в повечето, държави където е позволено СМ, договорите са със нищожен статут в съда. Тоест не са сигурни. Мен ми е чудно как биха имали друг статут? Не съм адвокат, но поне това го разбирам.
Цитат
Най - малкото понятието майка трябва вече да го няма, а акта за раждане би трябвало да е акт за зачеване. За да се промени статута на договора.
Цитат
Titina, аз питам за това как си представяте този закон от 50 страници насам. И то не, за да се заяждам, а защото буквално не мога да си го представя. Все си мисля, че ако имаше хубав вариант, който да гарантира всичко това нямаше държавите, да забраняват или да се отказват в последствие от компенсираното СМ.
Цитат
Аз например мисля, че първо трябват изисквания към СМ и то не възраст и колко деца има. За здравословно състояние, психическо здраве, статут.... Трябва да се оцени от комисия може ли тази жена да бъде СМ, а не да се взима под внимание само това дали има желание.
Второ и родителите трябва да минават през същото. За да се стигне до вече договора.
Второ и родителите трябва да минават през същото. За да се стигне до вече договора.
За това си абсолютно права.
това се дискутира,сурогатната майка трябва да е раждала,минава през екип от психолози за да се разбере дали е готова на този акт ,както и междувпрочем и биологичните родители.В моментът алинея 28 посочва ,че възраста е до 43 год.,възраст за правене на ин витро.
Защо мислиш, че трябва да има такава разлика от 10 години? Инвитрото е в основата и на СМ.
И не разбирам, защо идеята за осиновяване е толкова обидна? Човек или я приема или не. Какво обидно има.
не обидна точно... а нетактична и безотговорна. и не самата идея, а начина на нейното поднасяне пред бездетните като алтернатива и/или утешителна мисъл.
Цитат
А коментара по-назад, че привързаността на майката към детето се появявала при първото засукване и 48 часа след раждане и това било медицински доказано е леко казано лишен от мисъл.
Простете, но и аз като мая приятелка не вярвам в тази кармична връзка!
Медицинси доказано е само наличието или увеличения синтез на конкретни хормони и невромедиатори, които имат отношение към лактацията и някаква роля във формирането на привързаност.
Но е абсолютно неадекватно привързаността да се разглежда само като форма на биохимично състояние. Факт е че на много жени им отнема доста повече от 48 часа за да изитат някаква привързаност към децата си. Още повече жени изпитват силна привързаност още преди да са родили децата си.
И да, кърменето може и да е акт, който спомага и засилва връзката майка-дете, но има и много майки силно привързани към децата си и без да са ги кърмели никога.
На въпроса ти.
Разговарях с детето си много преди да се роди. То си имаше име което използвах за него, когато говорех на трети лица за него или на него самото. Между бременната жена и детето и има и съзнателна комуникация, извън биохимичната и подсъзнателната им свързаност. И това, че някои жени не са имали тази комуникация не значи че тя не съществува.
Детето ми не започна съществуването си от момента на раждането, а много преди това.
И не ми трябваше първо засукване или 48 часа за да изпитам нещо. Привързаността и любовта съществуваха още от момента в който започнах да мисля за детето си като за живо същество (от момента в който разбрах че съм бременна). Те просто растяха с времето и от момента на раждане направи обекта им по-конкретен, със свои физически и темпераментови черти. Не че за темперамента нямах подозрения и по-рано
Ми айде пък в тая тема да вземем това вече да дискутираме. Писма ми да дъвчем другото. И ако в крайна сметка излезе нещо значи сме на прав път.
Titina, в САЩ има не повече от 3 щата къде договора има такава сила. И там вече за мен си е търговия.
Този договор трябва да е с нищожен статут, но ако се свърши добре предисторията би трябвало до фалове да не се стига.
СМ, която е минала през здравна оценка, психическо изследване и оценка на желанието /така да го кажем/ не би била "рискова", че ще реши друго в последният момент.
Titina, в САЩ има не повече от 3 щата къде договора има такава сила. И там вече за мен си е търговия.
Този договор трябва да е с нищожен статут, но ако се свърши добре предисторията би трябвало до фалове да не се стига.
СМ, която е минала през здравна оценка, психическо изследване и оценка на желанието /така да го кажем/ не би била "рискова", че ще реши друго в последният момент.
Не бягам от въпроса. Но си права за едно, трябва и нормативна уредба, на която договора да стъпи. Но един закон, не може ( поне според мен) да обхване многообразието от казуси, които могат да се случат (тук вече ще се наложи съобразяване и с други закони). За това ( мисля още в първия си пост по темата казах), че закона трябва да е такъв, че да защитава правата и на двете страни.
На теория става, но на практика винаги едната страна е потърпевша. И колкото и да се напъва човек /специално по темата/ емоциите съществуват и не могат да се контролират дори със закон, просто са неподвласни. След толкова писане и четене аз не бих определила кой е в правото си и кой не. Поставяйки се на мястото на всяка от страните емоциите и чувствата са различни, че и противоречиви.
Тъй като този проблем не засяга дори 30% от обществото в държавата, а 20-30 семейства е по добре да се търси друга алтернатива, но не закон валиден за цялото бощество.
това се дискутира,сурогатната майка трябва да е раждала,минава през екип от психолози за да се разбере дали е готова на този акт ,както и междувпрочем и биологичните родители.В моментът алинея 28 посочва ,че възраста е до 43 год.,възраст за правене на ин витро.
Защо мислиш, че трябва да има такава разлика от 10 години? Инвитрото е в основата и на СМ.
jp При колко процента от бременностите изобщо има усложнения? Колко често могат да бъдат предвидени? И най- здравата жена, дори с успешна първа бременност може да има следваща с кошмарни последствия. Но това са вероятности, които трудно могат да бъдат предвидени и/ или контролирани.
При СМ има проблеми, които ще са при 100% от извадката. При посоченият от теб пример има солиден шанс всичко да бъде наред съпостави го със 100% сигурност, че поне едно нещо няма да е наред и ти отговори дали е редно.
Първо, неслучайно говоря за случай на установена цервикална недостатъчност - не за произволна бременност. Вероятността за преждевременно раждане, дори със серклаж в този случай е над 50%. Тоест това е една много добре предвидима ситуация.
Би ли се обоснавала на база на какви факти твърдиш "При СМ има проблеми, които ще са при 100% от извадката"?
Не вярвам и при осиновените деца проблемните случаи да са 100% - а при тях ситуацията е много по-сложна.
Бояна, аз се постарах да потърся изследвания за децата на СМ и да ги цитирам тук. Би ли направила същото за литература, която твърди, че "При СМ има проблеми, които ще са при 100% от извадката."
Вярвам, няма да е проблем за теб, щом тя е тъй изобилна.
"В своите изследвания с изоставени деца Рене Шпиц показа, че деца, които през първите седмици от живота си са били разделени от майките и така съвсем рано са преживели липсата на майчина ласка, претърпяват тежки до необратими увреждания в своето развитие — дори при отлично хранене и безупречни хигиенни условия в детския дом, където една медицинска сестра се грижи за десет деца. Всички деца, които отрано са били пренебрегвани или смущавани от преизобилието на дразнения, ще проявяват в развитието си значителни закъснения, едностранчивости, пропуски или неотговаряща на възрастта ранна зрялост, тъй като не са получили — или поне не в достатъчна степен — необходимите жизнени условия и по този начин са били изложени на несъответстващи на възрастта страхове.
Особено лесно до такива ранни шизоидизиращи увреждания се стига при необичаните или нежелани от самото начало деца; както и при децата, преживели ранни раздели — например поради продължителен болничен престой или загуба на майката. Същото се отнася и за децата на прекалено млади майки, недостатъчно съзрели за майчинството, както и за „децата в златен кафез“, често оставяни на грижите на равнодушен „персонал“, тъй като родителите „нямат време“ за тях; майките, които скоро след раждането трябва отново да тръгнат на работа, също не могат да дадат на детето това, от което то се нуждае. "
http://chitanka.info/lib/text/8154/5
http://www.gapacademy.ca/files/The_Primal_Wound_by_Verrier.pdf
Имай предвид, че новите сериозни научни разработки не стоят свободни за безплатно ползване в интернет. Нужно е да се посети библиотека или да се купи онлайн, за да се чете.
Но, Бояна, цитираното от теб напълно подкрепя моята теза! Говори се за "липса на майчина ласка", "престой в детски дом", "равнодушен персонал", "майки, които нямат време" (при това тези, които са ги родили, нали?)... Как това се свързва с ьъс ситуацията на СМ? Нещо повече, как се свързва с осиновените деца, които не са били в институция?
Проучвания има - не разбирам защо продължаваш да го отричаш? Ето ти едно, ето ти и друго.
И да, второто е платено. Не съм го купувала, цитирала съм само abstract-a.
Мързи ме да превеждам, но ако е чак такъв проблем, кажи ми?
И не разбирам, защо идеята за осиновяване е толкова обидна? Човек или я приема или не. Какво обидно има.
не обидна точно... а нетактична и безотговорна. и не самата идея, а начина на нейното поднасяне пред бездетните като алтернатива и/или утешителна мисъл.
Осиновяването е наистина алтернативен начин да станеш родител. Един от начините. В това да бъде сочено като алтернатива не виждам нищо лошо, още повече че предлагането на тази алтернатива е в отговор на "единствения начин да имат.."
Начини има много, стига бъдещия родител да е съсредоточен повече върху самото родителстване а не върху НАЧИНА.
За утешителната мисъл, не съм съгласна. Да станеш родител след дълго чакане е и утеха, но ми се струва че тук думата е използвана малко в смисъл на "утешителна награда" "да се примириш с второто място", сякаш има разлика в качеството. А това вече е обидно. Обидно е за осиновените и осиновителите.
Изписахте 142 страници по проблем, който касае изключително малка част от обществото. Браво на вас.
И не слушате какво ви казват юристите! Още повече такава деликатна материя трябва да има строго регламентиране и строг контрол. И ако съществуването на СМ създава нови тълкувания на базисни термини като "произход по майка" и води до непридвидими юридически и всякакви други последствия, само и само 20, хайде 50 жени да станат майки, по точно определен и предпочитан от тях начин, дайте сега да обърнем с главата надолу целия правен мир.
Извинете, ама за далеч по-сериозни и обществено значими проблеми не се е правило подобно нещо!
И последно. Ще ви прозвучи арогантно, но всяко нещо си има граници. Етични, човешки, разумни. Прескачането им за мен е неприемливо. Ако толкова много искат, ама наистина искат да станат родители, ще приемат идеята за осиновяването. За мен друга алтернатива, след изчерпаните асистирани методи, няма!
И не слушате какво ви казват юристите! Още повече такава деликатна материя трябва да има строго регламентиране и строг контрол. И ако съществуването на СМ създава нови тълкувания на базисни термини като "произход по майка" и води до непридвидими юридически и всякакви други последствия, само и само 20, хайде 50 жени да станат майки, по точно определен и предпочитан от тях начин, дайте сега да обърнем с главата надолу целия правен мир.
Извинете, ама за далеч по-сериозни и обществено значими проблеми не се е правило подобно нещо!
И последно. Ще ви прозвучи арогантно, но всяко нещо си има граници. Етични, човешки, разумни. Прескачането им за мен е неприемливо. Ако толкова много искат, ама наистина искат да станат родители, ще приемат идеята за осиновяването. За мен друга алтернатива, след изчерпаните асистирани методи, няма!
Така е, но при инвитрото биологичната майка е и СМ. Уф кака да го кажа...ражда собственото си дете. Когато ще раждаш не твое дете рисъкт трябва да се сведе до минимум. Една жена на 30 не е като на 43. 43 е много. 35 някак по - добре звучи.
Ще ти кажа защо не съм съгласна с теб. И при двата случая рискът е един и същ. Първо и в двата случая се преминава през една и съща стимулация. На второ място, възрастта при раждащите жени се е изместила във времето. Така че една възраст от 40-43 години си е напълно приемлива.
знам, че съм нелегитимен спорещ в тази плоскост, ама...
Стига! Хайде малко по рационално
осиновяването не може да е обидно предложение ... ама наистина не може. Ако някой е категорично против тази алтернатива, не виждам с какво тя може да го нарани...По-щадящо ли е ако кажеш "ами нищо, живота без деца може да бъде много хубав"
Аз, пък, си мисля, че осиновяването е прекрасен акт, който прави щастливи и осиновителите, и осиновените и хич не е "утешение" за двойки, които не могат да имат "собствени" деца. Извинете, но дори родители, които имат деца, осиновяват и това не е за "утеха", а за радост. И от двете страни. Лично аз съм се замисляла по въпроса, макар да имам "свое" дете и да нямам проблеми да си родя още няколко. Едното не пречи на другото.