~128~ На вкусен чай при наc се спрете - към Арабски свят  далеч се пренесете ~

привет! миската на франция, по официални данни за родителите й си е 4иста французойка! майка й е родена от родители французи (4ерните крака), живели в магреба поколения наред-и по -то4но в мароко! бащата  е явно 4ист французин, менард си стара френска фамилия! името малика, е просто избрано, цитирам изто4ника "заради аромата на магреба"!
http://www.purepeople.com/article/malika-menard-decouvrez-miss-f … -superbe_a45508/1
големи расистки войни има като коментари покрай избора й! отделно една версия за кабило-френски произход се спряга!  наистина там са най-хубавите жени в алжир!
я да ви питам-на вас не ви ли затвориха арена и замунда да питам в бг ? откъде теглите филмите за децата, които сте навън? тоест да за с бг аудио? а кои проксита ползвате за  забранените като при нас ютуб ,метакафе и др сайтове, работещи с виста?
с един ден напред ви 4еститя 24 -денят на  бг писмеността!
ако има някой ,който обу4ава детето си по бг програма за  класовете в 4ужбина, ако иска  да ми се обади на ли4ни за съвет и сондиране на мнения!

Все забравям да напиша моите две предложения, класиката е любимият ми хумус  
В готварската арабска тема има една рецпета, http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=193235.msg5419845#msg5419845 макар ние да го правим по друг начин, без мляко и с пресен нахут.

Нахута престоява една нощ във вода, а след това се вари за около половин–един час, докато омекне. Водата се маха, нахута се смачква, прибавя се тахана, сол и счукан чесън на вкус, изцежда се полловин лимон, слага се мъничко вода и се разбърква до хомогенна смес.
Слага се в голяма чиния, нареждат се доматаи, краставички, отгоре се поръсва със зехтин, ние слагаме и суммак и се яде с ръце с помощта на арабски хляб. Многоо вкусно, любимата ми закуска 

Другата ми любима рецепта, която готвим често с тахан е кюфта със сос от тахан (куфта бил тахини). Потърсих в нета за рецепта, но намирам доста различни варианти, ето как ние я правим, със сигурност не е оргиналата рецпета, а вариация на моя приятел; половин кило кайма се смесва със ситно нарязан магданоз, лук, сол, чер пипер, кимион и др по твое желание и вкус.
Оформя се едно голямо кюфте с големината на тава (някои хора, всъщност май повечето  , оформят малки “кюфтета“) слага се в намазнена с олио тавичка, върху това огроомно кюфте (или малките кюфтенца) се нареждат много тънко нарязани картофи (може и да са съсвсем леко запържени предварително). В това време се прави и соса с тахана, около половин чаша тахан и половин чаша с вода се разбъркват, одбавяме малък изцеден лимон, сол, малко чер пипер, хубаво се разбърква (най–добре в робот), прибавя се към тавата с месото и се слага в печката за 30ина мин.
Много ми харесва този сос, но е много тежък. 

Марси, за съжаление, не мога да ти помогна, но зимата имаше специална тема за 3амундата в Родители в чужбина, там бяха дали различни проксита. 

Здравейте, нямаше ме доста време, зщото нещо ни се повреди компютъра и сега всичко по екрана е много голямо-тъкмо като за мен, дето си недовиждам   

Качила съм снимки, да видите кой абитуриент беше най-красив .
сега се връщам да чета.

Привет и от мен    Все 4аках да ми се освободи пове4ко време, за да пропиша и тук, но явно това няма да стане в близките години 
На вси4ки, имали повод да празнуват напоследък - 4естито! 
Ние сме добре. Гледаме се. Бека ве4е се смее, върти о4и4ки, гука... забавлява нас и себе си. Днес например ми демонстрира как може да се набира по гръб на повивалнка и да се надига...трябва много да внимавам ве4е, да не вземе да се преметне 
И за да не говоря само за памперси, да кажа и 4е 4ета една книга (докато бутам коли4ката  ) от ливански автор - Рауи Хадж...малко нестандартна, но  интересна. 
Бяхте споменали по-напред за полети до Сирия от Бг...Потвърди ли се инфото  или..?
Поздрави на вси4ки и се извинявам за тези 4етворки, но не нмирам буквата на този комп   

олди нищо не се чува още  ,да не мислите да идвате насам  Целувки на малката принцеса 

алвера няма съмнение ,твоят абитурент е номер 1  ,изобщо красиви деца имаш .

Вчера група от фейсбук ,именуваща се -Приятели на на на вицовете за Хомс ,е поискала от Юнеско да да обяви Хомс ,за световна столица на смеха.Като в същото време управата на област Хомс е решила да организира състезание,с което да привлече внимание върху това явление.Всъщност хамасне/както ги наричат тук/ са нещо като нашите шопи,характеризират се с по-особенни разбирания.Малко история/,за която самите хамасне твърдят,че е истинска/,действието се развива по време на кръстоносните походи.Когато хамасне разбрали,че кръстоносците ще минат и през техният град решили да се направят на луди и когато кръстоносците влезли в града видели,че всички са луди,помислили ,че е в резултат на някаква зараза и бързо напуснали града-тогава било сряда и по този повод в цяла Сирия се твърди,че срядата е празник на Хомс.
Ето няколко вица:

Защо хомси/ ед.ч. на гражданин на Хомс/ като си ляга слага до главата си 2 чаши ,едната пълна ,а другата празна 
Като се събуди ,ако е жаден да пие от пълната,а ако не е от празната. 

Защо хомси проверява температурата на водата с 2 пръста  ,защото 2 мнения са по-добри от едно.


Един хомси си играел с бомба ,през това време покрай него минал съседа му  и му казал ,абе ти луд ли си,ами ако избухне  .Първият обаче отговорил,спокойно в къщи имам още няколко 


Веднъж хомси отишъл до аптеката и поптал аптекаря
имате ли мляко за бебета 
аптекаря на свий ред попитал-а как се казва
хомси отговорил-Абдул Рахман 

Един Хомси бил в зоологическа градина в Египет и наврял глават си в клетката на лъва,хората се развикали да я извади.Той обаче невъзмутимо казал-е,какво сте се развикали ,няма да го изям 

Група учени от Хомс правили опит с жаба
отрязали единият крак на жабата и и казали да скочи-тя скочила
отрязали 2рия крак и тя пак скочила
отрязали 3тия и тя скочила
отрязали и 4ти -обаче жабата не скочила
В резултат учениет записали -когато се отреже 4тия крак на жабата ,то тя загубва слуха си   


Хомс се намира в центъра на западна Сирия ,горе долу по средата м/у Дамаск и Халеб,там спират за почивка и автобусите пътуващи по тази линия.По средата на града минава река Оронт,която го дели на стара и нова част.За първи път Хомс се споменава през 2300 година п.х-по римско време се казвал Емеса,а в Библейски времена Кадеш,от 3 тивек хриситянството е било широко разпространено и до сега там има много християни ,а околните села в голямата си част са християнски.През 636 градът е бил превзет от арабите и от тогава се казва Хомс или Химс .
Основните забележителности на града са гробницата и джамията на Халед ибн Уалид-един от най-добрите ислямски рицари
Църквата Ум аз заннар построена през 63г. в чест на пояса на Дева Мария
Крепостта Хомс




http://www.syrianembassy.ae/photogallery/photo9416/img/Gallery/Homs06.jpg


http://www.newsteps-travel.com/Homs%201.jpg


http://naffes.com/wp-content/uploads/2010/01/homs-reyad35769.jpg


http://travel.maktoob.com/photo/data/500/SANY00391.JPG

http://commondatastorage.googleapis.com/static.panoramio.com/pho … ginal/3045401.jpg

http://suryoyenews.com/uploads//2008/12/untitled.jpg

Добър ден, момичета!
Напоследък не пиша, че не ми стига времето, а и не са ми се случили интересни неща, с които мога да ви развеселя, затова поне да не ви натоварвам!
Надявам се, че сте добре!
Магде, със закъснение, честито на Хамуди! Браво на момчето. Все така да продължава – напред и амбициозен.
Тук сагата по матурите – толкова е изнервящо. Около мен има хора на възраст, тъкмо за „явяване”, както и родители, изправени на нокти. Не е лесно наистина. Игра на нерви е дори и за онези, които са подготвени добре.
Ние днес посрещаме едни доброволци от Германия – за 5 дни ще са тук и това е хубава и весела промяна. И градивна при това.
За да не е съвсем весело и хубаво, имаме нашественк – съпругът на една колежка. Цяла зима този човек изкриви един диван от лежане. И това му е поредната зима и лято и година на лежаааане въобще. Съпругата му работи самоотвержено и си мълчи – само най-близките знаят, и си запази и семейството, и мъжкото  „лице” на съпруга си. През зимата имаше много подготвителна работа – няма лаври и приходи, но не може без нея. Сега обаче като се раздвижиха нещата, благодарение на хората, които хвърлиха една гора работа, този човек започва да идва редовно, да се представя за координатор и само да подпитва „е хайде, какво става!” Сега пък не можем да се отървем от него, но и не можем да го накараме да свърши конкретна работа – той е по подпитването „Какво стана?” Хората от самата социална услуга казват, че не искат да идва всеки ден, понеже не се чувстват комфортно с него, съпругата му е свестен и всеотдаен човек, ние нея познаваме де – той си е „притурка” но ни искаме да я обиждаме. 
Предстои ни ходене до Полша, за работно посещение по проект за „социално настаняване”, но не знаем дали няма да се отложи заради силните наводнения.
Конникът пак разсмива хората – този път буквално си превел „Гледай си работата!” Къде разбрал, къде си мислел, че разбира, но ме караше да обяснявам, че сега няма работа, понеже почва другата седмица. Това е резултат от глупав конфликт с близка роднина, която той гледа да възприема сериозно и като му казала „Я си гледай работата!”, той къде по звуково подобие, къде от паника, че не разбира защо пък точно това му се казва на български, знае думата „работа” и решил, че за РАБОТА става въпрос.
Държа да кажа, че тази роднина е на 60+ години – да не уточнявам коя и понякога се държи по-незряло от млад конник, израстнал в консервативна среда и пълен буквалист по отношение на езика и говора, но ще имаме сили да се справим и с това.
Времето е прекрасно. Днес преди посрещането на доброволците ще идем до едно варненско село с много силно английско присъствие. Има размяна на вещи за дома, книги, леки мебели, но най-вече – ще си пообщуваме с чужденци, има и международни семейства. Носим много книги, които вече не смятаме, че ще четем, направили сме списък на нещата, които ние пък искаме да вземем. После ще се уговорим за ремонта на стаята – искат да ни помогнат с боядисването. То не е голяма работа, но са казали приятели, че ще помогнат и трябва да ги зачетем.
Носим и неща за кухнята, за да улесним доброволците за 5 дена – да имат комфорт хората.

Амал-кажи ми ,,Персийския принц,, струва ли си?
За Абу Даби знам,не си падам по СДжП,но шалварките и са шик.

Олди-радвайте и се,че като поотрасне ще я грабне някой арабски принц и край!   

Алвера-без да гледам снимки знам кой е най-хубав,маша'Алла!

Мираж-опасни тези хомси  .

Сафар Мактуб-не знам как издържаш на такова темпо.Аз два поредни дена да ходя на събирания и после съм гроги,къщата ми е хаус.Завиждам благородно на енергични хора.

Айа-много интересно звучи рецептата с голямото кюфте  Аз обичам сусамов тахан с мед или сироп от фурми или захарна тръстика 1:1 с пресен арабски хляб   

Свеър къде се затри из Магреба?Шилановица няма комп,жива е.

не мога да си подредя мислите,защото никой не се сети да поднесе кафе
мили арабски девойки 

Имаме няколко съфорумки свързани с Хомс,дано да не са го приели лично .


лиле ето кафе ,започвай с подреждането 

честит 24 май на всички.

4естит празник на вси4ки! 

Мираж, не сме рекли, не сме дошли  Питам аз, да съм информирана, пък като отрасне леко дребната, ще наваксаме набързо с хойкането  И задължително ще навестим хомситата 
Лиляно моме, ве4е те виждам в ролята на сватовница (как беше арабската титла забравих  ) Запо4вай отсега да ми ги представяш с пълен психо и друг ( )профил, да съм подготвена 
Алвера, не съм го видяла твоя абитуриент, но съ сигурна, 4е е прекрасен. 
Амал, специални благодарности за музикалните линкове - хвърлям по едно око на страниците назад и все под звуците на "твоите" линкове го правя. Даже снощи разкършихме кокали с бебето преди да я изкъпем 
Сафар, ми правилно е казал 4овекът - няма работа сега, запо4ва другата седмица. Който има - да си я гледа 

Ние излизаме до местната градинка....дано да минем между капките пак 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК АРАБСКИ ПРИНЦЕСИ!!!

Докато беба спи да се отчета и аз.

Честит праник мили момичета.   Каква носталгия ме тресе по старите паради. Сега някак всичко е между другото като че ли.

Олди, за теб специално още една песничка - на един образ и пак снимана в БГ:
Jawad Al Ali - Lellah Fe Ellah


Мираж, прекрасно представяне на града. Мда, Хомс е един много хубав град.
Мисля да посветиш няколко реда от стих и на друг сирийски поет - Каббани.  
Пък после да сложим преведените от теб стихове в начаото на темата ако може.   Новата де.
Я и аз да разкажа един арабски виц: Един човек блъснал на магистралата двама братя. Единият починал на място, а другият тежко ранен започнал да вика срещу шофьора.
Шофьорът тогава рекъл: Защо крещиш бе, ето брат ти умря и нищо не каза.  

Лилсън, не съм гледала още Принца, няма го в торент все още, че пък и субтитри да има ...СДП и на мен не ми харесва в буквалния смисъл, но има стил.

Алвера, сега ще отида да разгледам албума. Големи емоции с тия балове, а колко парии хвръкват..ама да са живи и здрави само децата.

Айа, и аз харесвам много тази манджа. Имахме един познат от Джордан преди години беше сготвил риба с тахан, как гледах в началото, ама после много ми хареса.

Сафар, неуморима си както винаги.

Никито, много си кратка.

Ясминке, не оздравя ли вече? Какв проети чертаеш сега?

Да ви кажа купих си Стийм моп и съм много доволна, колкото и да бършех на беба чорапите все черни стават, Сега вече е ОК.

За всички, които ги интересува поредното междунаодно признание за археологическите обекти на Сирия - Дура Еуропос е спечелила международнен конкурс за обект за 2010:
Подробности

إلى حبيبتي في رأس السنة..
( نزار قباني )
    
1
أَنقلُ حبّي لكِ من عامٍ إلى عامْ..
كما ينقل التلميذ فروضه المدرسيّة إلى دفترٍ جديدْ
أنقل صوتَكِ.. ورائحتَكِ.. ورسائلكِ..
ورقمَ هاتفكِ.. وصندوقَ بريدك..
وأعلِّقها في خزانة العام الجديدْ..
وأمنحكِ تذكرةَ إقامة دائمة في قلبي..
2
إنني أحبّكِ..
ولن أترككِ وحدكِ على ورقة 31 ديسمبر أبداً
سأحملكِ على ذراعيّ..
وأتنقَّل بكِ بين الفصول الأربعه..
ففي الشتاء، سأضع على رأسك قبّعةَ صوف حمراءْ..
كي لا تبْردي..
وفي الخريف، سأعطيكِ معطفَ المطر الوحيد
الذي أمتلكه..
كي لا تتبلَّلي..
وفي الربيع..
سأتركك تنامين على الحشائش الطازجه..
وتتناولينَ طعامَ الإفطار..
مع الجنادب والعصافير..
وفي الصيف..
سأشتري لكِ شبكةَ صيدٍ صغيره..
لتصطادي المحارَ..
 ..
والأسماكَ المجهولةَ العناوينْ...
3
إنني أُحبّكِ..
ولا أريد أن أربطكِ بذاكرة الأفعال الماضيَهْ..
ولا بذاكرة القطارات المسافرهْ..
فأنتِ القطارُ الأخيرُ الذي يسافر ليلاً ونهاراً
فوق شرايين يدي..
أنتِ قطاري الأخير..
وأنا محطَّتكِ الأخيرَهْ..
4
إنني أُحبّكِ..
ولا أريد أن أربطكِ بالماء.. أو الريح
أو بالتاريخ الميلادي أو الهجري..
ولا بحركات المدّ والجزْر..
أو ساعات الخسوف والكسوفْ
لا يهمُّني ما تقوله المراصدْ..
وخطوطُ فناجين القهوَهْ..
فعيناكِ وحدهما هما النُبوءَهْ
وهما المسؤولتانِ عن فَرح هذا العالم...
5
أُحبّكِ..
وأحبُّ أن أربطكِ بزمني.. وبطقسي..
وأجعلكِ نجمةً في مداري..
أريد أن تأخذي شكلَ الكلمةْ..
ومساحةَ الورَقه..
حتى إذا نشرتُ كتاباً.. وقرأه الناس..
عثروا عليكِ، كالوردة في داخلهْ..
أريدُ أن تأخذي شكلَ فمي..
حتى إذا تكلّمتُ..
وجدكِ الناسُ تستحمّينَ في صوتي..
أريدكِ أن تأخذي شكلَ يدي..
حتى إذا وضعتُها على الطاولة..
وجدكِ الناسُ نائمةً في جوفها..
كفراشةٍ في يد طفل..
إنني لا أحترفُ طقوسَ التهنئة..
إنني أحترفُ العشقَ..
وأحترفُكِ..
يتجوّل هو فوق جلدي..
وتتجوّلينَ أنتِ تحت جلدي..
وأما أنا..
فأحمل الشوارعَ والأرصفةَ المغسولة بالمَطَر..
على ظهري.. وأبحثُ عنكِ..
6
لماذا تتآمرين عليَّ مع المَطَرْ؟ ما دمتِ تعرفينْ..
أن كلَّ تاريخي معكِ.. مقترنٌ بسقوط المَطَرْ..
وأن الحساسيّةَ الوحيدة التي تصيبني..
عندما أشمّ رائحةَ نهديكِ..
هي حساسية المَطَرْ..
لماذا تتآمرين عليَّ ؟. ما دمتِ تعرفينْ..
أن الكتابَ الوحيد أقرؤه بعدكِ..
هو كتابُ المَطَر..
7
إنني أُحبّكِ..
هذه هي المهنةُ الوحيدة التي أتقنُها..
ويحسدني عليها أصدقائي.. وأعدائي..
قَبْلَكِ.. كانتِ الشمسُ، والجبالُ، والغاباتُ..
في حالة بطالة..
واللغةُ بحالة بطالة.. والعصافيرُ بحالة بطالة...
فشكراً لأنكِ أدخلتِني المدرسَهْ..
وشكراً.. لأنكِ علَّمتني أبجديةَ العشقْ..
وشكراً .. لأنكِ قبلتِ أن تكوني حبيبتي..








До любимата ми в Новата година

Пренасям любовта си от година в година
като ученик ,който пренася домашната си в нова тетрадка
пренасям гласа ти .... и ароматът ти....... и писмата ти
и номера на телефона ти...........и пощенската ти кутия

и ги закачам на гардероба на новата година

и ти давам билет за постоянно място в сърцето ми



Обичам те
и няма да те оставясама на листа с дата 31 декември
ще те понеса на ръце
и ще се разходим из четирите сезона
през зимата ще  сложа на главата ти червена вълнена шапка
за да не изтинеш
и през есента ще ти дам единственият си шлифер
за да не се намокриш
и през пролетта ще те оставя да спиш на прясната трева
и да закусваш с щурците и врабчетата
през лятото ще ти купя малка мрежа за лов
за да ловиш миди
и водни птици
и риби с неизвестни имена



Обичам те
и не искам да те свързвам със спомени за минали събития
нито със спомени за заминали влакове
та ти си единственият влак ,който се движи денем и нощем
 във вените на ръцете ми
ти си моят последен влак
а,аз съм твоята последна гара.

Обичам те
и не обичам да те свързвам с водата и с вятъра
нито с хриситянският нито с ислямският календар
нито с приливите ,нито с отливите
или с часовете на лунно или слънчево затъмнение
 и не ме интересува какво казват гадателите
или какво е показано в чашата с кафе
защото само в очите ти виждам бъдещето
и само те са отговорни за щастието в този цвят



Обичам те
и обичам да те свързвам с  епохата в която живея и с времето
и да те направя звезда в моята орбита
искам да  си с формата на дума
и с размер на страница
та ако издам книга....... и я прочетат хората
да те намерят вътре ,като цвете поставено в нея
искам да приемеш формата на устата ми
за да може когато говоря
да те намерят хората къпеща се в гласа ми
искам да приемеш формата на ръката ми
за да може когато я на масата
да те намерят хората спяща на  дланта ми
като пеперуда в ръката на дете
Аз не усъвършенствам начините за поздрав
аз усъвършенствам любовта
и те усъвършенствам
тя се разхожда върху кожата ми
а ти се разхождаш под нея
А аз ..........
нося на гърба си измитите от дъжда  улици и тротоар и .. и търся теб.


Защо си се съюзила с дъжда срещу мен?След като знаеш....
че ти си цялото ми минало......сравнено с падането на дъжда
и че единствената алергия която имам е към миризмата на дъжда когато помириша гърдите ти
Защо си се съюзила срещу мен?След като знаеш....
единствената книга която чета след теб
е книгата на дъжда



Обичам те
и това е единственият занаят който умея
и за него ми завиждат и приятелите ...и враговете
Преди да се появиш . Слънцето,и планините и горите
бяха безработни.
И езикът беше безработен ... и врабецът беше безработен
Благодаря ти ,че ме вкара в училище
и ти благодаря... че ме научи на Азбуката на любовта
и ти благодаря ...... че прие да ми бъдеш любима.

Амалче, не помня какви са били парадите едно време  но в моето родно градче винаги има парад на училищата с музика, цветя, знамена, специални дрехи – дечица от първи клас до пораснали батковци и каки, празнуващи 50 или 60 години от завършването си.
Много е специален този празник,  аз го чуствам като най–българския. 

Иначе докато разказвах на половинката какво точно отбелязваме, стигнахме до извода, че тъй като и той тази година се научи да чете и пише на кирилица, това е до някаква степен и негов празник. 

Лили, хмм тахан с мед, интересна комбинация, ще опитам...Иначе “огромното кюфте“ е наистина мног вкусно, след малко ще му се насладя за пореден път.    

Алвера, няма спор, прекрасен абитурент си имала   

ОлдСпорт, дано хубавото време е било с вас 

Поздрави на всички   

    Низар Каббани е роден през март 1923 г. в Дамаск,баща му е притежавал шоколадова фабрика.Семейството има 5 деца-4 момчета и едно момиче,когато Низар е бил на 15 ,а сестра му на 25 тя се самоубива,защото не е искала да се омъжи  за този който са и избрали.На нейното погребение Низар решава да се бори със социалните условия довели до смъртта и.Каббани завършва право през  1944 ,в университа в Дамаск,ппо това време издава и първата си стихосбирка-Брюнетката ми каза,написана от него когато е била на 16 години.Стиховете на Каббани варират от еротични до проарабски политически.
Кариерата му започва във Външно министерство,той бива изпратен като консул или културно аташе в няколко столици-сред тях са Бейрут,Кайро,Истанбул и Лондон.През 1959 след като се  Сирия и Египет се обединяват ,той бива изпратен като вице секретар на посолтвото на обединената държава в Китай.От това време са и едни от най-добрите му поеми.Напуска диломацията през 1966,като по това време е съдал издателство в Бейрут.
Низар се жени 2 пъти-първата му жена се казва Захра и е негова братовчедка-от нея има дъщеря Хадба и син Тауфик,който умира на 22 години от сърце.На него той е посветил е поема.Втората му жена се казва Балкис,тя е иракчанка учителка.Каббани я среща на един поетичен рецитал в Багдад.Балкис загива при бомбен атентат в Иракското посолство в Бейрут по време на гражданската война.От нея има син Омар и дъщеря Зенаб.
След смъртта и Низар напуска Бейрут  и започва да пътува м/у Женева ,Париж и Лондон-където прекарва последните 15 години от живота си.
Умира на 30.04 1998 в Лондон,като последната му воля е била да бъде погребан в Дамаск,4 дена по -късно волята му е изпълнена.

Ако не ви е писнало,по -късно ще пусна и едно стихотворение с политическа насоченост.

Мираж, на мен поне ми е супер интересно. Защото така неформално инфото стига до нас докато за да се издаде стихосбирка трябва човек да е преводач по професия, пък да търси кой ще я отпечата и т.н. затруднения.
Наистина има защо да е любим на доста хора.  И биографията му е белязана с доста страдания. Но колкото и да е тъжно може би това прави велики Великите.

Айа, това си говорихме с една майка от Силистра, явно в провинцията много повече поддържат българския дух.  На парада в София ми се видяха някак умрели, неорганизирани и т.н. А може би щом говоря с носталгия към миналото да значи че вече доста остарявам.

Олди, дай кратичкоо ревю на книгата. Когато можеш.

Да допринеса и аз за опознаването на арабския свят от миналото (след биографията на поета) - един уникален сайт с много на брой и много по възраст стари арабски снимки, класифицирани в отделни теми:
Arab image foundation
Умирам да гледам стари снимки, така се пренасям в миналото и се чудя хората преди по-добре ли са живели или по-зле, как са се вълнували от неща, които на и мен ми предстоят или такива, за които не бих се сетила и т.н. полети на фантазията.
По този повод преди няколко дни докато минавах по един от Сф. булеварди видях нещо като стар скрин на улицата - в него събираха и изкупуваха стари картички.