- Публикувана: 6 апр. 2010, 21:24 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2010, 12:17 ч.
Вие лично бихте ли станали сурогатна майка?
Близначе, искам да питам нещо. Моля те, да не ми се сърдиш, питам от чисто и голо любопитство, така че ако искаш не ми отговаряй.
Ти представяш ли си как 9 месеца износваш едно бебче, обичаш го много, все пак е на сестра ти, не е на непознат. Раждаш го, гушваш го, а после го даваш в ръцете на друг, а в къщи се прибираш сама... Гледаш го всеки ден как расте ... на празници сядате на една маса ... на рождените му дни
, на първия учебен ден, завършването му ти си постоянен, но обикновен гост, и си единствено страничен наблюдател на едно дете, което си носила 9 месеца...Наистина ли си готова на това....
А вярваш ли, че сестра ти, ще забрави, че нейното дете има две майки, и ще е щастливаи спокойна да вижда другата майка на единственото си дете на рождените му дни например...
Горното пиша с изключителна съпричастност и съчувствие. Не искам да се драча ... просто мисля, че когато говорят за СМ, хората не си представят, а и не искат да си представят как на практика ще живеят с това...
СМ в семейството, за мен, е абсолютен доживотен кошмар.
На теб и сестра ти пожелавам от сърце сила и кураж да преминете през всичко това, каквото и да решите и да останете винаги близки
Да, представям си всичко това. И не мисля, че има някакъв проблем. Както казах - това се обмисля от дълго време. Със сестра ми сме изключително близки. Често говорим по този въпрос с нея и съпругът и. И аз никога, никога не съм била и няма да бъда обикновен гост. Ти просто не знаеш как стоят нещата, не ни познаваш и нямаш представа за какво става въпрос. Не знаеш отношенията ни.Не виждам защо това да е кошмар за мен, или нещо подобно ? Нямаш представа какво е да знаеш че сестра ти е толкова болна, иска дете а не може да има.
Аз съм здрава, вече имам дете и няма нищо което да желая повече, от това да и помогна да стане майка. Вече отговорих по темата и съм до тук. От тук нататък каквото и да става, то ще си става само между нас със сестра ми. От тук нататък каквото и да става, то ще си става само между нас със сестра ми
Това го разбрахме, но за детето нещо ще кажеш ли? Щото нещата далеч не са само между теб и сестра ти, ами и включват още двама души.
Така че за тях определено няма да е кошмар, а нещо което ги свързва още повече.Хипотетично този кошмар ще е за предпочитане пред онзи, на напълно непознатите за сурогатната майка родители.
Така поне ще има възможност да си вижда детето.
Така поне ще има възможност да си вижда детето.
А защо и е да го вижда? Нали не е нейно?
.....
Често говорим по този въпрос с нея и съпругът и.
.....
Често говорим по този въпрос с нея и съпругът и.
.....
Последни два въпроса, ако не искаш, не отговаряй:
Твоят съпруг какво мисли, съгласен ли е?
Понеже сте в много близка роднинска връзка, би ли кърмила сурогатното бебе?
Хипотетично този кошмар ще е за предпочитане пред онзи, на напълно непознатите за сурогатната майка родители.
Така поне ще има възможност да си вижда детето.
Така поне ще има възможност да си вижда детето.
А защо и е да го вижда? Нали не е нейно?
Много добър въпрос
За мен точно сурогатството в семейството е най-неприемливо. Според моето мнение сурогатната майка е една психически здрава жена, с деца, която износва и дава бебето на другото семейство, обвързвайки се минимално емоционално. Да родиш дете и да го виждаш всеки ден, да ти вика лельо или бабо...като адски кошмар ми звучи.
По темата - НЕ, не бих станала сурогатна майка.
Като майка мога да разбера една баба да износи внучето си, защото една майка е готова на всичко за детето си. Обаче пак остава въпросът дали бабата-майка ще потисне егото си и ще остави дъщеря си да бъде майка. Знаем, че в нормални условия много баби се изживяват като майки на внуците си и се получават конфликти с майките, а какво остава при варианта, в който бабата е рождената майка! Но за сестри, братя, братовчеди и изобщо всякаква рода ми се струва още по-абсурдно.
Изобщо, нито бих станала сурогатна майка, нито одобрявам сурогатството. А това между роднини най-малко. Вижда ми се рецепта за разпад на повече от едно семейство. И не съм съгласна да се прави сравнение с инвитрото и осиновяването, защото при първото е въпрос на технология и касае само двойката, а второто е приемане за свое на дете, което е ясно, че има майка, която го е родила.
Изобщо, нито бих станала сурогатна майка, нито одобрявам сурогатството. А това между роднини най-малко. Вижда ми се рецепта за разпад на повече от едно семейство. И не съм съгласна да се прави сравнение с инвитрото и осиновяването, защото при първото е въпрос на технология и касае само двойката, а второто е приемане за свое на дете, което е ясно, че има майка, която го е родила.
.....
Често говорим по този въпрос с нея и съпругът и.
.....
Често говорим по този въпрос с нея и съпругът и.
.....
Последни два въпроса, ако не искаш, не отговаряй:
Твоят съпруг какво мисли, съгласен ли е?
Понеже сте в много близка роднинска връзка, би ли кърмила сурогатното бебе?
Разведена съм.
И стига вече с тая тема, наистина казах каквото имам да казвам. Имам чуството, че понеже мнението ми е по-различно гледате на мен като на някакъв престъпник. За това и просто спирам да пиша.... И стига вече с тая тема, наистина казах каквото имам да казвам. Имам чуството, че понеже мнението ми е по-различно гледате на мен като на някакъв престъпник. За това и просто спирам да пиша....
blizna4e, не се засягай. Животът е толкова шарен, толкова разнообразен, всеки човек има своята, различна от на милиарди хора съдба. Във вашия случай и на мен ми се вижда доста добра идея да помогнеш на сестра си. Тук си говорим малко по принцип и изпадаме в крайности като да съдим непознати хора. Това не е правилно, защото съм сигурна, че ако те познавам, ако съм плакала със сестра ти за проблемите й, ако съм ваша близка приятелка - ще ми се струва още по-нормално решението ви. Успех и на двете ви!
То е все едно в оная тема за максималната граница за раждане - едно е да си чешем езиците, а съвсем друго приятелката ти, която е на 44 примерно да иска детенце и законът да не й го позволява, личният фактор в тези казуси е много важен
Категорично НЕ.
За мен бременността е много, много лична и емоционлана част от моя живот. По никакъв начин не си представям да нося 9 месеца чуждо дете. Защото всяко дете, което не е мое е чуждо. Абсурд. За мен детето е дете от първия ден на зачеването, от положителният тест съм мислила за тях като за бебета, а не за "ембриони" или "плод". Може би съм една идея по-емоционална, отколкото трябва, но не мога да се пречупя.
За мен бременността е много, много лична и емоционлана част от моя живот. По никакъв начин не си представям да нося 9 месеца чуждо дете. Защото всяко дете, което не е мое е чуждо. Абсурд. За мен детето е дете от първия ден на зачеването, от положителният тест съм мислила за тях като за бебета, а не за "ембриони" или "плод". Може би съм една идея по-емоционална, отколкото трябва, но не мога да се пречупя.
Имам чуството, че понеже мнението ми е по-различно гледате на мен като на някакъв престъпник. За това и просто спирам да пиша....
Аз лично съм против сурогатното майчинство,но хиляди пъти бих предпочела да го направя за сестра,отколкото за непознати.Че какво като расте пред очите ти.Така бих била много по-спокойна,че ще си виждам редовно детето,защото за мен би си останало такова.Но аз много обичам и племенника си.Веднага след собствените ми деца идва той.Така,че обичта тук е доста близка.
Но да си дам детето на чужда жена-никога,независимо чии са гените.
Абе аз си мислех,че пак е пусната нова тема ,а то си била старата
Препоръчани теми