Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Владко също приблизително година отказваше да пишка отвън стискаше и си пишкаше само в къщи на гърнето или където му извадим гърнето .... носехме гърне в колата .... но на морето реши да пишка по пясъка и после и сега и сега го изпишквам отвън като момиче защото когато е с дрехи не иска да пишка прав ... ами особености какво да се прави майната му не ми пука че се изпишква като момиче важното е че се е изпишкал като е гол пишка прав в къщи си носи гърнето и сяда в детската градина сам ходи в тоалетната .... може да се изпишка и всичко останало на чуждо място в гърне или в тоалетна така че принципно с времето стъпка по стъпка всички пречки се преодоляват ... доста по бавно от другите деца но то и с другите неща е така ....
смятам че въпроса с памперса трябва да се реши максимум до третата година на детето като разбира се може да му остане нощния или когато спи но през деня трябва да свикне да ползва тоалетна или гърне защото иначе то просто си свиква в памперса ....

незнам вие как сте но аз най трудно се справям с поддържането на дисциплина и спазването на правила общо взето правя каквото правя уж полагам усилия а Владко пак успява да си прави каквото си иска , "разиграва си коня" и ни прави на маймуни всички

Райка моя племенник също по този начин започна навън да пишка сестра ми го изканваше като момиче, но постепенно започна и прав. Ние също имаме проблем с махането на памперса имаше период от една седмица в която и беше направило впечетление явно в детската ясла другите деца и започна да сяда на гърне, но както обикновено аз избързах и я пуснах по гащи и тя когато се напишка много се ядосваше и започна да отказва да сяда на гърне, а на вън като я извеждам и като и сложа от гащите на памперс стиска докато не ги събуя даже и в къщи. След две седмици ще ходим на село и мисля там да приложа техниката на firebird, а и след това излизам дълга отпуска и мисля да се заема по сериозно. Надявам се да успеем, защото и ние от есента сме в детска градина.

Ние с дисциплината нямаме много проблеми мога да кажа, че веднага разбира когато сменя тона, но имаме проблем с играта както по горе писах тя много рядко иска да си играе с мен, а когато играем е за много кратко. Определено предпочита сама например преди няколко дни си донесе джанки аз и показах, че може да си ги сложи в тенджерата и после в печката тя не беше съгласна взе си джанките и отиде на масата и започна да ги сипва в таратора на баща си после да ги вади с лъжица и т.н., но вчера като се прибрахме отива взима си джанките слага ги в нейната си тенджера и после в печката започва да натиска копчето и да върти другото което уж включва. Тя просто отказва на момента да направи това което аз и показвам, но запомня и на другия ден го прави. Не знам вече какво да направя за да седнем на земята и да си играем  заедно . Имам чуството, че все едно греша някъде.

Тези дни прочетох и ми хареса едно разказче, написано от майка на дете с аутизъм от Русия


 


     На един съвсем нормален мъж и една съвсем нормална жена веднъж им се родило малко момченце с изумрудени дръпнати очи, дълги пръсти и бяла-бяла кожа. “ Много съжаляваме, - казали лекарите, - но ви се роди... елф.” Родителите не могли да повярват на своето нещастие. Защо точно на тях? Та те никога не били чели Толкин, през живота си не вкусвали грог, нито се биели с мечове! Какво щели да си помислят за тях хората? “Страхувам се, той никога няма да бъде нормален. Може случайно да му порастнат криле, възможно е никога да не се научи да ходи, а да може само да язди кон. Елфите са малкоизучени, сами разбирате. Най-вероятно той никога няма да може да учи в нормално училище, а като се научи да се придвижва, просто ще избяга от вас в гората. А преди това все ще ухапе някой. Аз бих ви посъветвал да го дадете в детски дом: вие сте още млади, закакво ви е да си губите времето с ...е, сами разбирате. А в дома поне вратите са здраво затворени и прозорците са високо. Най-малкото няма да избяга...” – казал първия лекар. И втория. И третия. Родителите си поплакали, попрочели Толкин, пак си поплакали, леко пооглупяли от мъка и решили да си оставят елфа. За да бъде детето поне с нещо по-близо до нормата, го кръстили Федя.
   В началото имали надежда. Генно инженерство. Ритуали за превръщане. Животни, изпълняващи желания. Предлагали им да пресадят на елфа стволови клетки и възможно това би направило от него човек. Или да го хранят с желязо. Или да извършат обред с две девственици. Всичко това, естествено било много скъпо и съпроводено с голям риск  за живота на Федя. И на девствениците. Може би ще упрекнете родителите в малодушие, но те не се решили.
    Междувремено, за радост на родителите, Федя се научил да ходи и говори съвсем без кон. Колкото и усилия да полагали родителите, така и не успяли да накарат сина си да играе на компютъра, но те не губели надежда, та той бил още толкова мъничък. И засега не се опитвал да избяга в гората. И не хапел. Родителите даже леко се поотпуснали, но всички наоколо знаели: рано или късно – задължително щял да започне. Ударът дошъл, когато Федя станал на четири години. Към този момент вече станало съвсем очевидно, че момчето е тежко болно и съвсем не е човек: фигурата му изглеждала все едно е издърпана нагоре за косата. Не бил много висок, изглеждал някак по-крехък от връстниците си. И още тази бяла кожа и дръпнати зелени очи, тънки черти на лицето и високо чело....Хората веднага забелязвали уродливостта му и смутено се обръщали на другата страна, или с болка в погледа изсказвали съчувствие на родителите. Но изведнъж... Станало очевидно, че момчето иска да играе с лък и стрели и майстори глупости от консервни кутии. Цяла нощ родителите ридаели както никога преди това.
   Невъзможно било да се гледа без сълзи, как Федя съпроводен от родителите отива на кръжок по стрелба с лък, да се учи заедно с други също толкова безнадежни, безпреспективни порождения на жестоката фантазия на природата, като самия него, докато нормалните розовобузести здрави дечица търсят стъкълца в пясъчника, гонят топката и се стрелят от новите пистолечета с пласмасови патрончета.
   Когато настъпило времето Федя да тръгва на детска градина и училище, станало ясно, че той няма да може да учи в нормално училище и нормална детска градина. Защото той... Е, знаете....Той е елф. Той хапе и ще избяга в гората. И изобщо не играе с пистолетчета, не прави снежни човеци, а виждали ли сте го как се облича? ЧОРАПОГАЩНИК! Никой не знае какво да прави с него, методиките за обучение на елфи още де били доставени, а никой не искал да рискува. На родителите отново им изказали съжалението си: не, Федя никога няма да бъде като другите.
Родителите нямали нито ден спокойствие. Обикновените деца чупихха прозорците в училище, а Федя си измайсторил от стола кон и си направил градина с цветя на пода в гостната. Нормално дете би счупило количка – и толкова, а Федя огъвал метални кутии и правил от тях всякакви глупости. Освен това – той много бавно растял. Така и остаряли родителите му в скръб и печал. Родили си, естествено, още две нормални, човечешки деца, но това не намалило болката им, макар децата да порастнали съвсем нормални и да започнали работа в офис (присъствието на елф у дома, разбира се, се оказало пагубно за тяхното развитие: бедните дечица слушали ирландска музика и няколко пъти участвали в ролевите фентъзи игри Зиланткон). Изглежда, накрая горките старци съвсем превъртяли, защото прочели дори Андре Нортън, построили си къща извън града и вместо да си направят ранчо си посадили цветя. А Федя, така и не ухапал никого, а в гората се разхождал само през почивните дни. Най-отвратителното било, че на едно от занятията по художествено изработване на ювелирни изделия от метал се запознал с елфка, също толкова уродлива, като него и те се събрали заедно, което естествено, е абсолютно противоестествено, освено това съвсем очевидно е, че да плодят накива нещастници като себе си – това фактически е престъпление.
   Федя изживял всичките си деветстотин години стреляйки с лък, обяздвайки коне, майсторейки всякакви глупави дрънкулки от желязо, мед, сребро и злато, неумело и не по-човешки възпитавал нещастните си деца, рисувайки картини и прегръщайки дърветата... И, разбира се, страдайки всяка секунда от живота си.Разбира се, нали ние сме сигурни в това, сащо както сме сигурни, че елфите рано или късно ще ви ухапят и ще избягат в гората.
http://mamapoli.livejournal.com/754024.html#cutid1

извинете не разбрах много добре смисъла на разказа ... ако има по интелигентни от мен моля разяснявайте

Елфът е символ - просто детето е различно.
Лекарите плашат родителите, че то ще хапе и ще избяга в гората, но не става нищо такова.
И това, че той майстори неща от злато и сребро, че живял 900 години и тн, са добрите страни на различните, за които никой лекар не им е казал.

Calathea,
моят син  току що завърши първи клас. Аз също съм в голяма питанка относно списъка с книги за лятото.Той чете сравнително добре, но има проблеми с разбирането и възпроизвеждането на текста.Освен това чете само това, което на него му е интересно.
Миля аз да му чета " Пипи дългото чорапче" . Ще пробвам да чете сам " Български народни приказки" и "Приказки на братя Грим"."Мечо Пух" и "Приказки по телефона" ми се струват невъзможна мисия, а някои от "Андерсенови приказки " са чиста философия и мисля, че ще затруднят всяко дете на тази възраст.
Взела съм и два сборника с тестове и упражнения по БЕЛ и математика.Надявам се да оползотворим добре лятото.От друга страна, след толкова труд през учебната година ми се иска да се отпуснем малко и по-скоро да наблегнем на социалните умения, затова съм го записала на полудневна лятна занималня.Много е важно да не прекъсва активното общуване с деца.За сега се справя много добре и момичетата от екипа казват, че слуша повече от другите.

Когато дъщеря ми тръгваше в първи клас бъдещата и госпожа ни препоръча да караме децата си да ни преразказват как им е минал деня.Целта беше да се учат да преразказват, и да вникват в детайлите на битиено.Когато даде списъка с книжки за ваканцията след първи клас, ни каза, че книжките са примерни, и изобщо не е задължително да се прочетат точно тези книжки, или пък всичките тези книжки.Целта на четенето през ваканцийте, е да си обогатяват речника, да виждат как са изписани правилно думите, как се води диалог в приказките, да разсъждават , и обогатяват своя речник.
Замислете се какво точно целят вашите госпожи с този списък с книжки за лятото.Може би същото, а и дори да не е, нищо не пречи да преработим целите на четенето според спецификата на детето.

благодаря много за разяснението на разказчето ..... как така видя само положителното в него направо ти се чудя ...
аз примерно се вбесих защо пък детето бива наричано уродливо и после гаджето му елфка и тя по уродлива и от него и децата им и те ....
да
явно трябва да слагам розовите очила  ...
действително последно време супер много съм се изнервила .... абе кой каквото и да ми каже каквото и да стане дума аз все на кавга го изкарвам и само примерно в изречението "заяждането" виждам 
а иначе съм супер позитивен и усмихнат човек ....
дали не изкуквам .....

Изкукваш я  .Всички изкукваме понякога повечко от обичайното.Опитай този сироп.Помага да ти кажа, и е безвреден, а и не е скъп 
И сега да не ми се засегнеш нещо, че те наричам изкукала  То от мен по изперкала, ако намериш ще е добре 

вие пък сте се закъхарили толкова за книгите .... моя големия син .... дете супер в норма и както си трябва че голям зор видях да го накарам 1 книга да прочете между първи и втори клас ....
иначе пък бях набавила всичките 12-14 от списъка ....
сякаш това дете само ще чете цяло лято ... и те едни дебели книги .... а и имаха едно "Ваканционно другарче" 100тина странички голям формат .... "занимателни задачки и упражнения " тук таме нещо за оцветяване и то когато пресметнеш  примерно резултата от примерчето че да изчислиш конкретното поле с какъв цвят да го оцветиш....
аз от сега си казвам ако Владко успее да иде и завърши нормално първи клас с децата както си трябва и най изостаналия да е няма лятото да го занимавам да повтаря нещата .... имайте впредвид че децата имат нужда да играят .... те както са се понаучили да четат да пишат .... така вече са се понаучили / нашите / и да играят и да общуват с връстиците си и това е не по малко важно от факта дали може да чете безгрешно гладко и да преразказва без пропуски .....
дори мен ако питате по добре да се наблегне на това едно дете да се поошлайфа сред връстници в общуване с тях лятото отколкото да се разправя кой знае колко с математика и четене ....
сега да не ме оплюете .... с две висши съм

благодаря Катина ще го пробвам ...
вообще не се засягам то си е така изкуквам си
на моменти просто се преструвам по успешно като се усмихвам и съм малко по така над нещата .... последно време не ми се удава .... ще пробвам сиропа ....
дори имам приятели който до скоро постоянно ме питаха как успявам все да съм усмихната ... аз се шегувах че ставам сутри и лапвам две хапчета и съм така .... / никакви хапчета не лапвах /
но явно трябва да започна

Райка, то на нас май точно висшите образования са ни проблема.Винаги съм приемала като някаква константна величина, че всички около мен са високо образовани.Винаги съм приемала за даденост това, че децата ми ще бъдат отличници и ще учат в "елитни" училища.Само че, както се пее в една много любима моя песен : "Само глупаците приемат нещата за даденост.Това, че днес нещо е така , съвсем не значи , че и утре ще бъде."И така преживях шок, когато на 15 септември осъзнах, че детето ми въобще не разбира, защо трябва да ходи на училище,не искаше да пише ченгели и камшичета, домашната от половин страница ни отнемаше няколко часа.В час не спазваше абсолютно никакви правила, пееше си ,ядеше и дори се търкаляше по пода в час.Съвсем сериозно в си мислих, че той никога няма да се научи да чете и пише.Но някакси постепенно настъпи промяната и нещата започнаха да си идват на мястото.И така, докато се молих поне малко да научи нещо, сега като видях, че се справя пак взех да ставам максималистка и да искам още и още.
Но сте много прави двете с Катина, че трябва да гледам само хубавите неща и да взема да се поспра.Да дам малко почивка на детето и на себе си.
Благадаря ви, че ми четете обърканите писания.

Марианка,

Ние от списъка с книгите за първи клас избирахме някои, от книгите, които да чете Мартушко. Аз повечет ги имам в библиотеката си, но купихме първо една, след това втора- все от една и съща поредица, с един облик, после той се запали и продължихме да купуваме книгите от поредицата, нищо че ги имаме и при третата или четвърта книга казах, че ще я купим само, след като прочете първата. В началото не беше съвсем лесно, въпреки любознателността му- задължителното дразни, и аз не съм фен на задължителното... Та започнахме така- дденем, докато баба му готви, той имаше за задача да чете в началото по дин абцаз на сутрин, после по 2, така прочете цяла книжка, вечер ми разказваше прочетеното, като се прибера от работа. не прочете всички книжки от списъка ( както между другото и другите деца), но си правихме Читателски дневник, рисуваше картинки срещу книжката и описваше най- важното.

Това лято ни предстои процедурата да се повтори, но по- зряло- през погледа на завършил второлак

The Game ,
Знам за какво говориш- а състоянието си, знам и какво е да приемаш за даденост, че ти се полага само най- доброто и отбраното и че високото образование е една от даденостите на заобикалящия те свят!
И не бъркаш, продължавай да визуализираш и вярваш, детето няма да те разочарова, това че не е като другите, му дава само шанса да е по- високо- ти само го виждай така, говори така...е, и не пренебрегвай специалните грижи, които изисква, всичко ще ти се се върне точно, както си го виждала, с малко отгоре.

Днес в Дарик родители на деца от аутистичния спектър участвахме в дискусия относно проблемите в българското образование по отношение на децата от аутистичния спектър и нарушените им права. С нас беше 17 годишен младеж от спектъра, напълно компенсирал дефицитите и изкарал наяве превъзходството си, който впечатлява с ерудицията си и високия си интелект. Ай кюто му е с около 20 пункта над приетото за високо и с около 50 от това на учителката му. Българската образователна система го е натикала в 7 клас, поради неразбирането и непригодността на българския даскал, момчето е загубило 4 години от обучението си, сегга наваксва и е убеден, че в университета ще е сред първите и ще учи това, което иска- ще изучава птиците, защото в тях няма лошия нрав на хората и не могат да му причиняват и казват лошите думи, които може да изрекат само "нормалните".
Щастлива си, че си избрана....като всички нас тук....

Относно препоръчителните книги за училище да споделя и аз.
За моя юнак както и за мен 1 клас беше един кошмар.И аз като The Game си мислих,че детето ми никога няма да се научи да чете.Смяташе отлично и без проблеми преписваше страници букви и текст.Но до там.В края на 1 клас все още не можеше да чете дори и срички.Бях се отчаяла,а той изнервил ужасно много.Не разбираше защо всички искат от него да чете и казваше,че мрази буквите.За списъка с книги въобще и не мислих.Въпреки,че не умееше да чете лятото въобще не погледнахме и една буква.Всички около мен ми казваха,че правя грешка и ако не го натисна да научи буквите в 2 клас е загубен.Обаче след летните игри детето се успокои и стреса премина.Попаднахме и на страхотна учителка,с която започнаха отначалото на букварчето.До средата на първия срок беше се научил да чете,а до края на срока навакса и материала на съучениците си.Завърши с почти много добър успех около 4.70.Тази година завърши 3 клас с успех 5.30 и макар,че си подготвя уроците за по-дълго време от другите деца смело мога да кажа,че почти няма разлика от ученик в норма.
Миналото лято четохме книжките "Мечо пух","Приказки по телефона","Народни приказки",че дори и "Малкия принц",която е трудна и за деца в норма на тази възраст.Тогава все още имаше голям проблем с разбирането на текста,но намерихме начин.Всяка вечер аз му четях преди да заспим по няколко глави и обеснявах неразбраното от него.На следващия ден през деня той взимаше книгата и прочиташе сам това,което аз вече съм му прочела.И до днес е така.Обича първо аз да му чета,а след това той си го чете вече като познат текст и разбирането се подобрява.
Много обича да гледа филмчетата за Мечо Пух и от там книгата макар и трудна му е една от любимите.За Малкия принц пък му изтеглих филма и също му се запали любопитството.
Тази година имат да четат основно приказки на братя Грим,на Андерсен и други,а той много харесва приказките.Онзи ден го записах на библиотеката,взехме 2 книжки и вече почти привършваме едната.Взехме и читателски дневник,но засега няма голямо желание да го попълва.Вярвам,че и това ще стане.
Kezaja е права,че труда ни се възнаграждава и се връща стократно.С времето всичко постепенно си идва на място и толкова много неща на които сме учили децата си през годините и сме си мислили,че неразбират те вече прилагат в ежедневието си.Понякога дори се учудвам как неща,които съм повтаряла безброй пъти и вече спряла,защото съм се отчаяла,че не разбира той изведнъж започва да прави все едно винаги е правил.