Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Райка, Кифла,

Благодаря за пожеланията и със сигурност ще е така и с децата ви, защото усилията ви се възнаграждават и ще продължават да се възнаграждават.

За протокола, обаче, пред 2- 3 години, когато Марти беше на 6- 7 години, влизах с него в детските кътове и подпомагах играта му, също и стопирах проблемите. Миналата година започнах да го оставям сам, като казвах на каките, че е аутист и се нуждае от непрекъснато внимание и обгрижване, отначало ми се обаждаха на 3- тата минута, че нещо е направил и да отида да си го взема, после започна да издържа повече. Сега вече, го оставям в детски кът, без да съобщавам нищо повече, освен името му и телефона ми. Отивам да си го взема обикновено, след повече от час или два и като попитам имало ли е някакви проблеми, ми отговарят- че какви проблеми може да има....
Днес, след плуването отидохме на детски кът и сега се връщаме от почти 2 часова игра. Сега сглобява човешкото тяло, защото бърза да отиваме с колелото в парка при децата.

Очаквам същото да се случи и в училище...че какви проблеми може да има и там....

Kezaj , поздравления, твоят пост може да ни вдъхне вяра и надежда че нещата все пак стават, когато родителя ги движи в правилна посока. Поздравления на детето за прекрасните постижения, браво и на теб майчице.

Ние сме приети в детска градина и ме тресе страх. Отивам да го записвам и си правя списък какво трябва да кажа на директорката, най-важното е да ни сложи в групата на учителката с обучение от ресурсен център и КАрин дом. Паралелно махаме памперса - по думите на директорката това си е наша грижа ( чети зад думите й че ни смята за некадърни родители ) , така че иди й обеснявай че тяхната помощ ни е нужна- глас в пустиня ... предполагам на всички ви е известно как се маха памперс при деца като нашите, думата НЕ, НЕ искам Не трябва звучи неимоверно често, а стреса от това че гащите са морки понякога го води до нервна криза, така че много гушкане имаме тези дни. За сега успеваемост 10%, но не мога да откажа.Разбирам прекрасно че проблемът не е в това че не разбира какво става,нито че не може да стиска щом цяла нощ е сухичък а  проблемът е в главата му - стреса от това че нещо се отделя от него и че става нещо нередно ...

Продължаваме обучението с Пекс карти, правим първи изречения - верно от две картинки, но е чудесно да го видиш с очите си, картинка с аз искам и картинка на солета до нея...

Kezaja,най-искренни поздравления!      
Толкова е хубаво!Нямам думи! 
Вие сте пример за много от нас. 

Честито на гордата мама   Пожелава ви само успехи и радости и като го изпратиш в Йейл да не пропуснеш пак да се похвалиш.

_re_ge    Ще се справите, може да помолиш съпруга си за помощ. Нека покаже на малкият как ходят до тоалетна мъжете, и че не им трябват памперси Аз също съм решила да се пробвам,ама ме спира това че не казва "пиш" /той нищо не казва де/

Веве,детето ти е доста малко,според мен,за да се притесняваш. 

_re_ge,

Може да дадеш насоки на учителките в детската градина, като:

1. Да застават пред детето и да го гледат в очите, но като застават НА НИВОТО НА ОЧИТЕ МУ ( за да не му изглежда, че показват превъзходството си над него);
2. Да му говорят с КРАТКИ и ПРОСТИ ИЗРЕЧЕНИЯ успокоителни неща и това, какво  предстои да направят заедно;
3. Правят всичко възможно, детето колкото може по- често да споделя внимяние с тях и с някое дете, постепенно да включват повече от едно дете в играта "на споделено внимание" и винаги да обясняват- кое дете каква роля изпълнява, НАУЖКИМ обаче- в играта;
4. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА МУ ОБЯСНАВАТ  с кратки и прости изречения кое след кое следва- 1. Сега ще направим това; след това ще отидем та; после ще вземем тази играчка: ( децата от аутистичния спектър се успокояват, когато знаят реда- кое след кое следва, какво им предстои, затова и дневния режим за тях е от изключителна важност;
5. Когато детето изпадне в състояние на истерия, да обясняват на детето как се чувства, защото истеричните пристъпи идват основно от там, че децата от аутистичния спектър не разпознават емоциите си и тези на другите; Затова вие казвате- сега ти си ядосан. Ядосан си, защото не получи онази играчка ( без значение какв е истинската причина, детето получава успокоени, когато знае защо е ядосано и че е ядосано)
6. Да му говорят и за това как се чувстват те- учителките- казват "Аз съм ти учителка. Аз те обичам. И мама много те обича. тя сега е на работа. Ще дойде да те вземе, като свърши работа.  За мене в важно да си спокоен. Като плачеш, ме натъжаваш и се чувствам зле. Ставам много тъжна, като се държиш така. Ти не искаш аз да съм тъжна, нали? И аз съм тревожна, когато ти си тъжен. И съм тъжна, когато си ядосан."

Освен това, да не забравят да подпомагат "включващия" и "приемащ" процес от другите деца. Да говорят на останалите деца за детето, като изтъкват само най- доброто- от изключителна важност е как техния учител ще представи детето пред останалите, за да бъде прието и интегрирано..и за да има това дете самостоятелен и достоен живот във времето, когато неговата майка ще бъде Звездичка на небето! Това учителките трябва да го разберат и усетят така, сякаш се отнася за тяхното дете...иначе няма да стане, най- много да съчувстват и се молят, на никого да не се случва да има дете, като нашето...А това не бива да допускаме, трябва да ги направим съпричастни в процеса на приобщаването и интегрирането на децата ни, да го почувстват и приемат за своя кауза..

А, много важно е и ти самата да изтъкваш пред учитлеките положителните страни на детето, колко е умен, колко силно го впечатляват детайлите, които за връстниците му остават скрити, как като разбере някое правило, го спазва стриктно, но учителката трябва да "подпомогне" процеса на разбирането.

И тогава обясняваш на учителките, гледайки ги в очите, как такова дете може да има всяка майка, без значение интелектуалния или социалния й статус, и как всяка една такава майка се нуждае до болка от подкрепата на учителката и начина , по който учителката представя детето пред другите деца и родители- да казва на децата, че бързо се изнервя например и затова да не го дразнят, но за сметка на това може неща, които те още не могат.

В петък вечер бяхме взели с нас и едно момиченце на бокса, и то през цялото време агитираше марти да стават двойка и да се оженят, като го пита "Ти съгласен ли си?", той каза първо мегханично "да", но после заработи мозъчето му, в което всичко става все по- подредено и наредено и каза "А, не мога сега, аз сега трябва първо да имам братче, за да може, когато завърша 12 клас и после 6 курс и се оженя, моето дете да има чичо.". После се сети и че си е избрал булка и каза "Ама, аз нали за Маргото ще се оженя, значи с тебе ще сме приятели и ще ходим на бокс до тогава."
Щастлива съм ,че с всеки нов ден, виждам как вкарва в практиката ученото и трупаните знания с години. А за децата от спектъра едно от най- трудните неща е да приложат в практиката наученото и да не са просто едно подвижни енциклопедии, които за друго не служат.

Вчера и днес бях на обучението за което Сиси ни намери информация тук
Поговорихме си доста за стратегии за справяне със Сензорните проблеми, и се опитах да принтирам на една от присъстващите майки схемите на Су джок за да намери решение за проблемите при детенцето и.Оказа се, че голяма част от тези, които бях качвала тук - вече ги няма.Почти нищо не можах да намеря.Обаче в този сайт има повечко описано, и особено в тази книжка.Изключително ми стана интересна, провокира ме да си обясня много загадки.Например в една от снимките е показано, че областта на кокалчето на палеца на крака отговаря за главата и белите дробове.И по точно кокалчето на ходилото при палеца на крака.Може би ходещите на пръсти аутисти неволно стимулират областта на дробовете по някакъв начин, или пък стимулират сърцето някак си.Търсят някаква стимулация, и си я набавят ходейки на пръсти.
Един татко на обучението спомена, че синът му почуква постоянно с кокалчетата на ръцете по пода.Според схемата в книгата кокалчетата отговарят за ставите.Може би това дете е търсело натиск или пресоване на ставите и си е набавяло така тази необходимост.Препоръчвам да прегледате книжката.

момичета мотивирала съм се да започна на Владко диетата без глутен и казеин
поръчах необходимите съставки според рецептите на Катина за хляб ще ги доставят в един диетичен магазин до два дни и днес дори не е ял глутен казеин
въпроса е в детската градина
как процедирахте вие Владко обожава нещата които са с брашно ... закуската в градината е най често филия или баница или нещо от тесто
той ходи в 9ч и общо взето мога да се разбера да не му дават закуската а в обяда да не му дават това което е с мляко / таратор - той само него яде от супите / и хляб - той пак само него яде
и го вземам наобяд ....
ще бъде доста сложно
когато имат рожден ден в градината ще разрешавам да яде от тортата
все пак неможе да няма и малки прегрешения ....
пожелайте ми успех
и още един въпрос към спазващите диетата може ли хляба да се прави в машина за хляб

момичета има ли някой от тук пишещите  да е ходил при Момера Пенчева - енерготерапевт в Стара Загора
ние сме водили Владко вече 4 пъти
въпроса ми е следния двата пъти като ходихме имаше две деца по всичко личи аутистчета едното беше с баба си незнам от къде беше другото беше с баща си и били от София
аз чесно казано от посещенията си не съм установила рязка разлика но някой познати които знаят че сме ходили казаха че преди това Владко нямало да отиде при тях да им разреши да го пипат да седне в тях и така уж станал по контактен по малко врякал .... той си вряка все така но дори и да не виждам категорична полза ще отида пак и идния месец защото и вреда няма ....
има ли ходили при нея и евентуално ползи
чувала съм че деца са започвали да говорят да пеят ставали са много по спокойни по адекватни от посещенията си при нея но за жалост не познавам лично тези деца
така че темата е отворена всеки кой каквото е чул видял разбрал моля да сподели

Момичета здравейте
Кезайа благодаря за напътствията, прочетох ги внимателно , предполагам ни предстои дълъг и тежък процес, както и на учителката с която ще работим. На въпроса ми дали имат учители работещи на ресурсно подпомагане или с Карин дом, директорката отвърна - ДА , но само една и тя води трета група. Това естествено ме "отпуши" да и кажа : Ами понеже предполагам оттук нататък ще ви наложи да работите с много такива специални деца - учете се , така ще имаме взаимна полза. Тя ме изгледа  като гръмната, та затова й спестих повече информация за Зайко, ще я сюрпризирам на родителската среща.

Бебе , ние се отказваме от памперса трето лято подред. Първото лято ( той на година и 6 месеца ) стана ясно още на втората седмица че момченцето просто не е готово. Миналата година се "гърчихме" два месеца, докато узрея за мисълта че махането на памперса се превръща в моя амбиция а Зайко просто още нищо не разбира. Тази година нещата вървят положително. Винаги сме вкарвали личния пример с надежда да помогне но уви досега безупешно. Освен това и разяснения от сорта на - ти си вече голям трябва да пишкаш като татко - също не помагат. Зайко не прави разлика- голям малък, като мама като татко  - това за него са абстракции. НО от два дена нещо прищрака в главицата. Пишкаме в кофичка която носим с нас навсякъде. Знам че не трябва да създавам стериотипи, но сякаш искам първо да позакрепя навика а после да разбия стериотипа с кофичката. С голямата нужда разбира се никакво развитие, но знам че там става доста по трудно.

Райка търсих с гугъла нещо за Момера Пенчева, няма много информация. Направи ми впечатление че не лекува всичко, не работи с диабет, тумори, шизофрения, това последното ме кара да се замисля свързвайки го с огнища на активност в мозъка на деца от спектъра. И на мен ще ми е интересно ако се включи някой.

Днес получихме своята ПЕкс тетрадка с няколко ламинирани символа. На връщане правихме елементарни изречения " Аз искам да пия вода", надявам се Зайко да разбира какво правим, за сега изглежда разбира. Психотреньорката ни похвали, каза че е станал неузнаваем за тези няколко седмици просто попива като гъба, макар днес да  имаше момент в който беше на стъпка да излезе от контрол. По време на едно от упражненията  започна да се глези и тя спокойно му каза че ще ме прати да пия кафе ако не работи както трябва. Той се нервира, започна да повтаря НЕ , стресира се , затършка се и точно да зацикли,  тя като факир смени посоката , извади друго занимание успокои го след което се върна на предишното и направиха и него. Не съм виждала подобен похват- направо й свалих шапка...

На 26 и 27 юни 2010 г. (събота и неделя) ще се проведе практически семинар "PECS - Picture exchange comunication system".
Семинарът е предназначен за специалисти (логопеди, сурдопедагози, специални педагози, ресурсни учители) и родители на деца с особености в развитието (аутистичен спектър, нарушение на слуха, изоставане в езиково-говорното развитие и др.).
За информация и записване: petia_atanasova@gbg.bg- Петя Атанасова, Ирена Крумова


 _re_ge,

Предстои ви борба- дълга, много тежка и много пъти ще ти се струва, че се бориш с вятърни мелници.
Но всичко си струва, вярвай!
А съм мислила, ако нямах специалното си дете, а някое обикновено, колко ли празен и нестойностен би бил живота ми....

Кезая, приеми и моите, макар и закъснели, искрени поздравления за малкия отличник! Ти знаеш, за мен също твоята борба е невероятен стимул, а успехите на Марти още повече.
За отлични резултати в училище аз още не мога и да мечтая.
Но много добрият резултат за мен беше изненада и огромна радост.
Все още при нас математиката е голям проблем. Но вече си имаме учителка за през лятото, което е страхотно.
Аз ще се заема да повторим материала по БЕЛ.
Давам на Мими почивка до края на седмицата и от понеделник започваме активната работа.
Аз имам един въпрос. Какво правихте със списъка от книжки, които се дават за четене през лятната ваканция?
Все ми се струва, че Мими не е готова да чете такива като "Патиланско царство", "Мечо Пух" и прочие все обемни книги, че и доста друдоемки дори за децата в норма.
Имам идея да и ги чета аз, да преразказваме случките със свои думи, а да наблегна основно на читанката.

Момичета, чиито дечица са направили своите стъпки напред, поздравления!
За отказването от памперса дори не искам да си спомням. Измъчих си детето. 
Тогава изобщо нямах представа, че момиченцето ми е специално и доста я пресирах. До ден днешен изпитвам вина. Затова съветът ми е да изчакате детето да се почувства готово, т.е. да разбира за какво иде реч. Опитвайте, разбира се, но не на всяка цена.

Райка, при Момера Пенчева съм ходила аз, за мои здравословни проблеми свързани с нервната система. Не останах доволна и повече не повторих. Но това, че не лекува шизофрения и мен самата ме кара да мисля, че не би имала особен успех и при нашите деца. Мотивите ми са като тези на ре ге.

Здравейте да се запиша отново при Вас. Имам дъщеря на 2год. и 6 мес. която дълго време е била с намаление на слуха докато го открием. В момента чува, но има доста аутистични маркери на които отговаря така ми казаха. Зпочнахме работа с логопед като първо ни състави програма "СТИМУЛИРАЩА ПРОГРАМА ЗА АКТИВНА ВЕРБАЛИЗАЦИЯ И РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИ УМЕНИЯ"  с която да работим в къщи. Работата е там, че срещам голям проблем с играта заедно тя въобще не иска да ме включи, а да не говорим за зрителния контакт по- време на игра. Моля за някакви съвети!

Кеzaja поздрави от нас! Много се радвам за вашия успех   
Тanya MG много съм ти благодарна за написаните специалисти, защото с твоя помощ успях да се свържа със Светлана Картунова от която останах с много добро впечетление и която ми вдъхна много надежда. Надявам се и аз скоро да се похваля с това, че сме казали думичката "Дай"

Кезая, поздравления и от мен за отличника. Ей, как ми е приятно, че усилията няколко години дава резултат!

За гърнето и аз мисля, че трябва да е постепено. Франсоа Долто казва, че едно време са имали пръстен под и децата са ходили само по ризи и са си правили работата, когато намерят за добре, но така са се осъзнавали. Така, че спокойно и с търпение ще станат работите. Децата в първа група правят много повече аварии, отколкото преди години. В нашата предишна градина учителките казваха, че имат чувството, че децата са свалили памперса вчера, и от днес на градина.

Ние сме добре, най-накрая намерихме подходяща градина и ще ходим цяло лято и другата година, живи и здрави. Даже за мен не остава много работа по обучението, защото там се упражняват и сега през лятото.

zzssa, радвам се, че ти е бил полезен блога. Сигурна съм, че ще чуеш думата "дай" скоро

Бях ви писала преди време, че искам да ви споделя за Монтесори терапията. Написах статията - https://threetoseven.wordpress.com/2010/06/04/montessori/

Имам впредвид още няколко статии, за неща, които са ни повлияли и се надявам скоро да ги направя.

Да ви кажа много ме беше страх, дали ще спра да пиша в блога към седмата година на детото, но вече вярвам, че сме много близо

Кезая, браво на Марти! Поздрави и за двама ви, това е колективно постижение.

Таня, точно по същата логика постъпих с гърнето. Без да съм чела Франсоаз Долто, мислих, мислих и реших, че едно време така са ги оставяли да тичат на двора по ризка и толкоз. И му облякох една тениска на човека и го оставих гол. Като притичах с гърнето няколко пъти, сам взе да си сяда. Психоложката от св. Никола обаче изглеждаше шокирана от решението - ама как така, и го оставихте гол?
Ми дете, голяма работа. Сега обаче проблемът е друг- вън няма гърне. А той не казва и не съобщава, у дома просто си носи гърнето и върши работата. На тоалетната му е високо и не ще да седне, защото му висят краката, изобщо, сложно.
Но системата по ризка работи. Наистина така се осъзнават, в началото като го съблякох и много съсредоточено се гледаше как пишка.