22, аз се похвалвам с класиране. Най-после да му видя края на това плащане за бавачки, че определено ми идва в повече заедно с плащанките за баткото и каката. Септември ще бъде май.
- Публикувана: 7 апр. 2010, 19:44 ч.
- Последно мнение: 6 май 2010, 06:26 ч.
Мартенската ни дружина, вече на една година!!!
Привет!
Благодаря ви още веднъж, и съжалявам, че ви натъжих и припомних лични истории (то не, че се забравя де...)
Ансипл, и на мен ми беше приятно да се запознаем, въпреки, че не съм най-хубавата компания напоследък
А Деа е бонбон 
В ясла не сме приети, нищо, че Алекс беше на първо място в списъка по общи критерии - просто в ДГ, която искам тази година не приемат набор 2009
Няма ли върнали се от партито, чакам с интерес разказ и снимки.
Прощъпулинк мислех да правим утре, но по разбираеми причини се отлага.
Благодаря ви още веднъж, и съжалявам, че ви натъжих и припомних лични истории (то не, че се забравя де...)
Ансипл, и на мен ми беше приятно да се запознаем, въпреки, че не съм най-хубавата компания напоследък
А Деа е бонбон В ясла не сме приети, нищо, че Алекс беше на първо място в списъка по общи критерии - просто в ДГ, която искам тази година не приемат набор 2009
Няма ли върнали се от партито, чакам с интерес разказ и снимки.
Прощъпулинк мислех да правим утре, но по разбираеми причини се отлага.
Здравейте и от мен днес, от кога го глася този постинг да видим кога ще мога да го пратя
Надявам се добре да сте изкарали на срещичката, ще чакам снимки! Ние не успяхме да се класираме за днес, но за сметка на това свършихме толкова много работа си се сдобихме с някои дългоочаквани и така необходими неща
Много хубави теми сте заформили, Шу за чувствата, аз ги чувствам по доста сходен начин двамата, имайки предич че и моите са от двата пола и имам база за сравнение. Лора се развива доста по-бързо от Боби на същата възраст (предполагам се дължи на това, че е момиче), а на мен ми се ще още да е бебе, някак си много бързо ми се струва, че минава този период и нямам време достатъчно да му се насладя.
Питката за прощъпулника я поръчахме. Просто не ме бива в тези работи и това си е!
За книжките, Лора обича да „четем“ по картинки. Показва с пръстче и си бърбори нещо.
Зеленко, все забравам да ти кажа, че мандаринката която ми даде миналата година се развива невероятно добре, много е порастнала и сега ще я пресаждам в по-голяма саксия, че тази вече и е малка.
22, хайде и аз да се възмутя от случилото се, крайно неприятно! Дано повече не се случва.
Надявам се добре да сте изкарали на срещичката, ще чакам снимки! Ние не успяхме да се класираме за днес, но за сметка на това свършихме толкова много работа си се сдобихме с някои дългоочаквани и така необходими неща
Много хубави теми сте заформили, Шу за чувствата, аз ги чувствам по доста сходен начин двамата, имайки предич че и моите са от двата пола и имам база за сравнение. Лора се развива доста по-бързо от Боби на същата възраст (предполагам се дължи на това, че е момиче), а на мен ми се ще още да е бебе, някак си много бързо ми се струва, че минава този период и нямам време достатъчно да му се насладя.
Питката за прощъпулника я поръчахме. Просто не ме бива в тези работи и това си е!
За книжките, Лора обича да „четем“ по картинки. Показва с пръстче и си бърбори нещо.
Зеленко, все забравам да ти кажа, че мандаринката която ми даде миналата година се развива невероятно добре, много е порастнала и сега ще я пресаждам в по-голяма саксия, че тази вече и е малка.
22, хайде и аз да се възмутя от случилото се, крайно неприятно! Дано повече не се случва.
Ние се класирахме!!! От септември тръгва на ясла, въпреки желанието ми, че с бабата пак се сдърпахме и неам нерви вече! Сега реши, че злословя зад гърба и, след като обяснявах на мъжО как са я ядосали кучетата (което тя сама ми разказа преди това) и се опитвах да го накарам да осмисли, че не е добре да я товарим с извеждането им (ама аз не мога да огрея на всякъде все пак). Добре, че и той беше там и чу какво казах и на какво тя реагира така (и сега той е по-бесен от мен и твърди, че сериалите май са и дошли в повече и я гони параноя). Като капак днес сутринта видях, че от операцията му тече нещо, което не би трябвало и го юрнах да ходи на превръзка, а докато са го превързвали, са ни откраднали музиката от колата. Добре поне, че детското столче не са взели... Наоплаквах ви се.
Все забравям да пиша за книжките - Митко обича да разгръща страниците и това, което му говоря май се плъзга покрай ушите му. Но сам започна да танцува на песни, включително и когато ние му пеем и даже понякога ръкопляска, на мама музикалния критик. Е, не винаги оценява подобаващо, но когато бях болна и без глас, направо се разплакваше, ако се опитам да запея. Също както в онзи виц - "Скъпи, дали да не му попея, че да заспи? - Опитай първо с добро, мила!"
Шу, забравих и на теб да ти кажа - когато Митко грачеше по начина, който опитваш за Яна (без температура), му поставиха диагноза остър ларингит и му изписаха калциев глюконат (3х1 чаена лъжичка), който намалява възпалението и общо подсилва имунната система. Спря да грачи за два дни и се успокои видимо. Като знам при вас колко е сложно с докторите, си позволявам да споделя и лечението, пък дано ти е от полза.
И аз чакам снимки от срещата (много ме е яд, че не можахме да дойдем)!
Все забравям да пиша за книжките - Митко обича да разгръща страниците и това, което му говоря май се плъзга покрай ушите му. Но сам започна да танцува на песни, включително и когато ние му пеем и даже понякога ръкопляска, на мама музикалния критик. Е, не винаги оценява подобаващо, но когато бях болна и без глас, направо се разплакваше, ако се опитам да запея. Също както в онзи виц - "Скъпи, дали да не му попея, че да заспи? - Опитай първо с добро, мила!"
Шу, забравих и на теб да ти кажа - когато Митко грачеше по начина, който опитваш за Яна (без температура), му поставиха диагноза остър ларингит и му изписаха калциев глюконат (3х1 чаена лъжичка), който намалява възпалението и общо подсилва имунната система. Спря да грачи за два дни и се успокои видимо. Като знам при вас колко е сложно с докторите, си позволявам да споделя и лечението, пък дано ти е от полза.
И аз чакам снимки от срещата (много ме е яд, че не можахме да дойдем)!
Стела на Росикв се е класирала също/лично имах честта да и съобщя прекрасната новина/, но в много далечна градина. Аз заложих на малък шанс , но в яслата където беше баткото и 
Оттук нататък не се и надявам за класиране и започвам да се подготвям за раздяла и с двете си деца. Бавачка и частна ясла не мога да си позволя определено- ще пътуваме често, но поне имам алтернатива. Но няма да спра да лая по въпроса докато някой не се заеме да покаже цялата истина в ефир - та елате във Фейсбук.
Да си призная, че и на мен Деа ми обра точките - генийче. Моето като го питам на колко годинки е само ме гледа умно -мъже
Оттук нататък не се и надявам за класиране и започвам да се подготвям за раздяла и с двете си деца. Бавачка и частна ясла не мога да си позволя определено- ще пътуваме често, но поне имам алтернатива. Но няма да спра да лая по въпроса докато някой не се заеме да покаже цялата истина в ефир - та елате във Фейсбук.
Да си призная, че и на мен Деа ми обра точките - генийче. Моето като го питам на колко годинки е само ме гледа умно -мъже
Честито на класиралите се!!!
Ние не сме, ще видим на 2ро. А за бавачка и часна и да имам няма да дам.
За приказките- СЗА, Елия от 2-3 мееца иска само 2 приказки- Под гъбата и Къщата на Зайко. Това се чете поне по 2 пъти преди да заспи.
Ние днес ще правим прощапулика.
ЧРД на Веси на мъжлето!
Ние не сме, ще видим на 2ро. А за бавачка и часна и да имам няма да дам.
За приказките- СЗА, Елия от 2-3 мееца иска само 2 приказки- Под гъбата и Къщата на Зайко. Това се чете поне по 2 пъти преди да заспи.
Ние днес ще правим прощапулика.
ЧРД на Веси на мъжлето!
dideto във снимка.бг има направен албум "Мартенските ни деца вече на 1 - снимки за колаж 2", там можеш да си качиш снимка на Косьо ако имате с торта от рожденния ден ще е по добре. Или да изпратиш снимка на мейла на бейби Мони, който е посочен на първата страница на темата ни!
А за бавачка и часна и да имам няма да дам.
Интересно ми е да разбера защо?
А за бавачка и часна и да имам няма да дам.
Интересно ми е да разбера защо?
А бе просто съм си странна.Пък и по-евтино ще ми излезне да си остана още една година вкъщи, вместо да давам пари за бавачка или частна градина.
В тази връзка- Тошко как е там?
Нямам доверие на друга жена. То по тая логика и в държавната детска градина няма да ми я гледат. А бе просто съм си странна.
Пък и по-евтино ще ми излезне да си остана още една година вкъщи, вместо да давам пари за бавачка или частна градина.
В тази връзка- Тошко как е там?
А бе просто съм си странна.Пък и по-евтино ще ми излезне да си остана още една година вкъщи, вместо да давам пари за бавачка или частна градина.
В тази връзка- Тошко как е там?
То и на мен ми беше странно дори на майка ми да го оставя, но в един момент се преодолява.
А Тошко иначе е добре. Май ще успее да изкара цяла седмица здрав
Но пък се чувства много добре там според мен. Всяка вечер като си го взимаме е един нахилен до ушите. Много е сладък 
И за голяма изненада е приет в държавна ясла! Аз тотално бях отписала каквито и да било шансове и въобще не се надявах, но явно детето има късмет.
Пожелавам късмет и на всички други, които се нуждаят от него
dobro_nastroenie, моите съболезнования 
Вярваш ли ми, че след срещата се присетих за теб и за прочувствения ти текст в списанието за бременни... някак си ей така, от нищото...
Явно аз първа ще пиша за срещата
Ние изкарахме чудесно, а клубчето много ми хареса, както и буталката. Да видим ще се сетя ли за всички, които успяха да дойдат (в напълно произволен ред): Дума, Росикв, Вероники, ТаняР, Окич, Мирамар, Ансипл, Крисче, Дидето, Васида - изпуснах ли някого - ако да, не е умишлено!
Всички показаха завидни умения в играта на открито и закрито. Всички без изключение са вече малки дами и господа, а някои направо изглеждаха на по две годинки най-малко
Да не съм чула някой да казва за детето си вече "бебето"!!!
Накрая да благодаря специално на Вероники, че ни закараха до ж.п. гарата и така ни спестиха притеснението дали ще стигнем навреме с трамвая
Тони, трябва да помислиш като си дойдете кога ще имате няколко часа за една срещичка, с вас ще се съобразяваме всички, че идете най-отдалеко и с най-много ангажименти за единица време
Ел, как мина кумуването?
Шу, много на място е въпроса ти за чувствата към детето. В началото беше един голям страх и нищо друго, че нали беше на системи, виждах го цели 5 дни по 5 минутки и то само го пипах по ръчичката, ако нямаше доктори в стаята. Знам, че има много мами между нас, които са изживели къде-къде по-тежки неща, но на мен и това ми беше много. После пък първия месец нали не ядеше, пак страх, ужас, един път вече се чудехме дали не сме го изтървли, толкова беше безжизнен... И после нещата по малко потръгнаха. Дойде и моето време да се радвам и да се притеснявам едновременно с това. Все за нещо имам да се притеснявам, признавам си, все ми се струва по-назад от другите... Сега изпитвам гордост, че това е моето момче, което вече почти ходи, обича кучета, сочи (най-сетне!) с пръстче, храни се много по-добре от преди и т.н. все Велики Постижения. И се разнеждвам безумно като ме погледне, като ме гушне и ей такива неща. Разбира се, ядосвам му се, като прави простотии или напук, но то май е съвсем нормално
В интерес на истината като беше по-малък черна мъка ме гонеше щом някой друг (освен мъж ми) някак си успееше да се докопа до него, па било то роднина или не. Откачах просто. Напоследък съм по-спокойна и в тази връзка, дори ми се случва да го оставя да ди играе с баба си, докато се изкъпя
СЗА, всички опити да чета на Калин са безуспешни - взема ми книгата и желае сам да си разгръща. Сочи си нещо и си мърмори под носа. Някак няма търпение сякаш, а книжките са по три реда на страничка.
Сиа, и мандаринката на Калин вече е като малко дръвче, има си клончета, бодлички, около половин метър е
За играенето с други деца, май Калин си е привързан към познатите дечица, така ми се струва. За сметка на това радостта му е доста грубичка, а движенията на ръчичките - не достатъчно добре координирани за галене - получава се бъркане в окото, да кажем. Иначе най-добре се занимава сам, макар и да има други дечица наоколо. За сметка на това прочетох, че това било нормално за възрастта.
Вярваш ли ми, че след срещата се присетих за теб и за прочувствения ти текст в списанието за бременни... някак си ей така, от нищото...Явно аз първа ще пиша за срещата
Ние изкарахме чудесно, а клубчето много ми хареса, както и буталката. Да видим ще се сетя ли за всички, които успяха да дойдат (в напълно произволен ред): Дума, Росикв, Вероники, ТаняР, Окич, Мирамар, Ансипл, Крисче, Дидето, Васида - изпуснах ли някого - ако да, не е умишлено!Всички показаха завидни умения в играта на открито и закрито. Всички без изключение са вече малки дами и господа, а някои направо изглеждаха на по две годинки най-малко
Да не съм чула някой да казва за детето си вече "бебето"!!! Накрая да благодаря специално на Вероники, че ни закараха до ж.п. гарата и така ни спестиха притеснението дали ще стигнем навреме с трамвая
Тони, трябва да помислиш като си дойдете кога ще имате няколко часа за една срещичка, с вас ще се съобразяваме всички, че идете най-отдалеко и с най-много ангажименти за единица време
Ел, как мина кумуването?
Шу, много на място е въпроса ти за чувствата към детето. В началото беше един голям страх и нищо друго, че нали беше на системи, виждах го цели 5 дни по 5 минутки и то само го пипах по ръчичката, ако нямаше доктори в стаята. Знам, че има много мами между нас, които са изживели къде-къде по-тежки неща, но на мен и това ми беше много. После пък първия месец нали не ядеше, пак страх, ужас, един път вече се чудехме дали не сме го изтървли, толкова беше безжизнен... И после нещата по малко потръгнаха. Дойде и моето време да се радвам и да се притеснявам едновременно с това. Все за нещо имам да се притеснявам, признавам си, все ми се струва по-назад от другите... Сега изпитвам гордост, че това е моето момче, което вече почти ходи, обича кучета, сочи (най-сетне!) с пръстче, храни се много по-добре от преди и т.н. все Велики Постижения. И се разнеждвам безумно като ме погледне, като ме гушне и ей такива неща. Разбира се, ядосвам му се, като прави простотии или напук, но то май е съвсем нормално
В интерес на истината като беше по-малък черна мъка ме гонеше щом някой друг (освен мъж ми) някак си успееше да се докопа до него, па било то роднина или не. Откачах просто. Напоследък съм по-спокойна и в тази връзка, дори ми се случва да го оставя да ди играе с баба си, докато се изкъпя
СЗА, всички опити да чета на Калин са безуспешни - взема ми книгата и желае сам да си разгръща. Сочи си нещо и си мърмори под носа. Някак няма търпение сякаш, а книжките са по три реда на страничка.
Сиа, и мандаринката на Калин вече е като малко дръвче, има си клончета, бодлички, около половин метър е
За играенето с други деца, май Калин си е привързан към познатите дечица, така ми се струва. За сметка на това радостта му е доста грубичка, а движенията на ръчичките - не достатъчно добре координирани за галене - получава се бъркане в окото, да кажем. Иначе най-добре се занимава сам, макар и да има други дечица наоколо. За сметка на това прочетох, че това било нормално за възрастта.
Ехо, здравейте и от нас!
Ние току що се прибираме от дълга разходка до Антверпен - краката ми се подуха от ходене с неудобни обувки и ако утре не си купя едни чехли те па на.
Рая беше заспала в колата ама бързо се събуди, та не можахме да си починем и ние, но пък се надявам довечера да спи по-добре. Има ли и други дечица, които гонят гълбите и като излетят да плачат, че не са ги хванали?!?! Рая на 2 пъти рева с глас.
Зеленко, в момента в който си изясним цялата програма за престоя ни в София ще пиша на дълго и широко. За сега е ясно, че уикенда 15-16 ще ни е по-свободен, защото през седмицата ще сме по лекари, зъболекари, общини, каси за плащане на такси, данъци и сметки и концерти и ще ни е по-трудна организацията. Тогава всичко ще става в движение, но уикенда за сега не сме планирали нищо, освен среща с бебоците.
Ама така ли ще се измъкнете само с разказ за срещата?! А снимки?
За играта с други деца - Рая само ги следи и гони - вчера с 2 батковци такова гонене падна. Тя отива при тях - те бягат, нали е мъничка и никой не иска да и обърне внимание. А днес направо полудя по едно чернокожо момиченце в Антверпен, ама и то защото ходи като нея, а татко му буташе количката и тя като го видя директно при него се запъти... голям цирк беше, а и на него му интересно какво е това бяло и щъкащо същество срещу нея. Само ме е яд, че не се сетих да ги снимам, ама то защото тъкмо бях сменила памперса на Рая и прибирах инвентара, докато татковците обменяха информация кое кога е проходило и т.н.
И аз се надявам нашата мандаринка да е оцеляла за тези 4 месеца, преди беше толкова хубава и жизнена... дано да са я поливали да е оцеляла.
Ние току що се прибираме от дълга разходка до Антверпен - краката ми се подуха от ходене с неудобни обувки и ако утре не си купя едни чехли те па на.
Рая беше заспала в колата ама бързо се събуди, та не можахме да си починем и ние, но пък се надявам довечера да спи по-добре. Има ли и други дечица, които гонят гълбите и като излетят да плачат, че не са ги хванали?!?! Рая на 2 пъти рева с глас.
Зеленко, в момента в който си изясним цялата програма за престоя ни в София ще пиша на дълго и широко. За сега е ясно, че уикенда 15-16 ще ни е по-свободен, защото през седмицата ще сме по лекари, зъболекари, общини, каси за плащане на такси, данъци и сметки и концерти и ще ни е по-трудна организацията. Тогава всичко ще става в движение, но уикенда за сега не сме планирали нищо, освен среща с бебоците.
Ама така ли ще се измъкнете само с разказ за срещата?! А снимки?
За играта с други деца - Рая само ги следи и гони - вчера с 2 батковци такова гонене падна. Тя отива при тях - те бягат, нали е мъничка и никой не иска да и обърне внимание. А днес направо полудя по едно чернокожо момиченце в Антверпен, ама и то защото ходи като нея, а татко му буташе количката и тя като го видя директно при него се запъти... голям цирк беше, а и на него му интересно какво е това бяло и щъкащо същество срещу нея. Само ме е яд, че не се сетих да ги снимам, ама то защото тъкмо бях сменила памперса на Рая и прибирах инвентара, докато татковците обменяха информация кое кога е проходило и т.н.
И аз се надявам нашата мандаринка да е оцеляла за тези 4 месеца, преди беше толкова хубава и жизнена... дано да са я поливали да е оцеляла.