Ежедневно гримиране, лакиране и фризиране на 5-годишно момиче

Е, в случая очевидно не средата е определяща, а нейната интерпретация в семейството. Тоест много зависи как точно се обясняват ниските талии и голите кореми. И родителското съгласие с тях. У нас например разголени куклички с леопардови ботушки няма, нито уинксове, минксове и прочее чудесии. Родителите разполагат с наистина безброй начини на влияние, стига да поискат. Не мога да купя на дъщеря си кукла с гол задник и обици до кръста, пък сетне да й се сърдя - просто се придържам към традиционните пепеляшки и кукли от плат. Въпреки това обаче съм наясно, че всеки има право да купува и предлага на децата си това, което сметне за удачно.

Не, не беше така. Тя и моята коса си сменя цвета като луда и където си поиска, та знам разликата.  Момченцето беше с много тъмна коса и тя беше израснала. Имаше няколко нескопосни орамнжеви кичура. Абе, грозна картинка. ПО някое време дойде таткото със същата прическа.
П.П. Момченцето имаше и халка на ухото. 
И да, забелязвам такива неща. Не мога да си затворя очите. И ща, не ща, правя си изводи разни.

Лично аз съм виждала приятелка на щерка ми (бяха още в градината) с кичури. Майката каза "ами тя поиска".
И моята иска, и кичури, и изрусена коса, и къдрене. Отговор "когато пораснеш"

Едно дете на четири години просто няма жизнен опит с който да ме разбере, ако се опитам да му обясня, че подобна кукличка е да кажем по някакви критерии неприлична. Дори и някой родител да е твърдо убеден, че е заплаха за морала, което е, хм, малко пресилено. Нямам намерение да цензурирам и за къси полички детските филмчета, достатъчно е за мен да държа настрана насилието. И на Тинкърбел поличката и е под дупето. Пък и не е възможно да не види детето съвременна мода. По улиците не ходят само пепеляшки и спящи красавици. Аз напълно осазнавам, че едно много малко дете може да бъде обличано от мама по детински, но ако докато стане на десет модата с голите кръстове се задържи, жална ми майка, така да се каже. Ефекта на забраняването не действа добре, това го гарантирам. Аз съм се преобличала в асансьора за да ида на рожден ден така, както е модерно, а не така както е казала майка ми, сигурно и тя е смятала за неприлично това, което сме искали да носим ние в гимназията.
 Дори и едно семейство да е много строго в това отношение, тогава пък, по мое мнение по-лесно ще се получи ефекта на ластика и детето ще желае повече забранените неща. Аз лично бих наблегнала на факта, че голите кореми не винаги са дотам естетични , а и опасни за здравето, отколкото да обвинявам детето, което желае такава дрешка, че е стремеж да показва плът, щото е видяло това в семейството си. Лоша, хубава, това е модата - на по-възрастните се вижда неприлична, а за много младите е задължителна за добър статус.

И моето дете е фен на Уинкс и то запален- събира къде що види и докопа тяхно. Но нито има мераци да ходи разголена заради това, нито мери дрехи постоянно. Мераците й за лак, гланц и преса съм ги обяснила още в първия пост от темата, и факт с доста разговори вече поизчезнаха. Но пък си и бяха само мераци- нямаше тръшкане и сълзи, че не е отива нагласена като леличка на детска.
За нея е супер готина и уинксоподобна като е облечена така:

http://media.snimka.bg/6045/018346047.jpg
http://media.snimka.bg/6046/018346442.jpg

Всъщност не е ненормално едно момиче да се заседява пред огледалото, важна е мярката.
Все пак не изведнъж момичето се събужда със съзнанието, че е жена. Това усещане се гради с годините. И от особено значение е родителската среда. Малките кипри и миниженички, които след време се превръщат в маниакално погълнати от огледалото и модата жени, са отгледани в среда подиквала и толерирала женственото им поведение от най-ранна възраст, често до извратени граници.
Пример: у дома сме античалга фенове. За дъщеря ми голите гореми, деколтетата, прекалено късите поли, ненормално високите токове се обозначават с една дума, чута от баща й- кичовщина, и е с една от мен- чалгаджийница. Като види на улицата жена с подобно облекло винаги ми казва, че било кичовщина. Та да, семейната среда е важна. И първоопределяща.

Любимият ми отговор.
Интересно ако поиска на същата възраст да си
сложи обица на пъпа,носа,езика....как ли ще реагира такъв родител.

iris, аз не говоря за морал, а за естетика.  Децата обикновено наследяват естетичните си концепции от родителите, макар неизбежните пуберитетски изстъпления, които всички сме имали.

Ами как, пак по същия начин, естествено. Като порасне, ако иска да си сложи обица на носа, пъпа или да се татуира, ще го направи, ако ще родителят му от най-ранна възраст да му намила непрекъснато колко ужасно е това. Аз пък смятам, че това са неща които не зависят толкова от родителя и не трябва да се превръщат в арена на битки, защото могат да станат причина за отчуждаване във възраст, когото децата трябва да са близки с родителите си.
Понеже в темата първоначално се визираше една много малка, градинска възраст наистина по-уместно е детето да бъде внимателно отклонено от това, което е тотално неподходящо за годините му и придава вид на "леличка".
Ама верно ли феичките ви се виждат толкова неестетични? Ми те няма как да хвъркат с кринолини   Наистина, че има и доста кичозни, и още как...

А защо трябва непременно да има "намилане"? Моята дъщеря непрекъснато ме пита дали това или онова било хубаво, красиво и прочее, и аз й отговарям, като винаги прибавям отпред по едно "според мен". Няма забрани, няма драма, но пък има "женски" беседи и една удачна приемственост. След време ще порасне и сама ще реши коя от моите идеи за красота ще запази, и коя - не.

Аз съм против клепотенето на малки, че и по-големи деца с гримове, но си има начини това да бъде обяснено на детето, без то да се почувства ограничавано. Лично на мен баща ми ми е забранявал подобни волности, той дори и досега прави забележка на майка ми когато се гримира.
Бях може би 5ти клас, когато ноктите ми получиха много странно  оранжево-кафяво оцветяване, баща ми ме заведе на лекар и се оказа, че е от лака, като той не пропусна да изкоментира с лекарката нужно ли е да бъда лакирана...

Когато имахме концерти от танцовата, повечето момичета го възприемаха като карт бланш да се намацотят до неузнаваемост (тогава най-вече се наблягаше на ружа). Аз съответно бях само с червило и направиха коментар, че изглеждам като повърнала - в случая аз нямах желание да се гримирам, въпреки че предвид сценичната изява е по-различно.

В момента също не изявявам желание да се гримирам, в редките случаи когато го правя слагам само спирала и си подчертавам веждите - за някои това сигурно също не е гримиране.

По отношение на дъщеря ми, която е на 3,7г. -  обича да ме наблюдава - аз обикновено казвам, не че ще се гримирам, а че ще се рисувам, но досега не е проявявала желание да ме копира на мига - в смисъл иска, но винаги казва "И аз като стана голяма кака така и така ще правя", обаче като ме видя първия път да си скубя веждите беше меко казано ужасена, пита ме защо си "дърпам веждите" и каза, че тя не иска.

Иначе си има детски парфюм, който ползваме само при повод, слага си също от време на време балсам за устни, много обича да се кипри с гердани, но добре че предимно вкъщи (дори като беше болна от варицела си седеше вкъщи по пижама и перления гердан на баба си)

Както писах моята не е толкова настойчива, пък и лесно мога да я убеждавам поне засега. Тъй като никой около нея не се гримира, не проявява желание за такова разкрасяване, но пък знаете тези моди с рисуването на лицата по рождени дни. На първия РД от този род като попаднахме, принципно не бях съгласна да я рисуват, но на нея не съм й казвала,ч е не може, защото не вярвах, че ще поиска. За мое учудване се нареди. След известно време пак се случи, но този път бяха я нарисували с нещо, което след това много трудно изтрихме - защото не винаги рисуват със специални бои или моливи. Тогава докато се мъчех да я трия й обясних, че най-добре е изобщо да не я рисуват, тъй като нейната кожа специално е много нежна и много бяла. А тя почти приплака "Ама искам да съм хубава-а-а-а" Съответно я убедих, че е достатъчно хубава. Оттогава досега е последвал само един опит, когато се изрисува с фулмастери по ръцете, за да се разкрасява.

И още един лаф и приключвам с дългия пост:
Слагам си черен пипер на яденето, а тя : И аз като стана голяма кака и си боядисвам косата, и аз ще си слагам такова в чинията!
- Ама ти и ще се боядисваш ли??? (аз не се боядисвам) И в какъв цвят???
- Ами кестенява!
- Значи ще си първата естествена блондинка, станала кестенява

Дъщеря ти иска - защото знае, че може да я направиш така. Тоест ти вече си й показала, че може и е нормално да иска 
Не мисля, че трябва да е ежедневно, нито дори инцидентно. Ако имах момиче - не бих му правила нито косата с преса, нито бих го лакирала и тн, докато не стане в пубертета и не започне сама да се конти.

viliko, за чия от всичките дъщери тук става въпрос?
Ако е за моята, аз нищо не съм й показвала. Гримираният, фризираният и лакираният пример за нея е извън дома.

Как чия дъщеря? Аз нямам, ти имаш и си пуснала тема.
Детето от къде знае що е то преса и как става косата на преса? Не си ли я правила ти? Понеже аз така разбрах. И понеже питаш за всеки ден - та помислих, че инцидентно сте го правили, а тя настоява за ежедневие.

Зависят и то основно от родителя, от това как възпитава детето си, какъв пример му дава, в каква социална среда го е поставил.
Към авторката аз бих помолила дъщеря ми да ми обесени какво точно харесва в лустросаната си приятелка от д.градина, освен всички доводи за естетика, възраст и здравословно бих наблегнала и на това, че един такъв външен вид изисква отделяне на време, ежедневен ангажимент е, който ще отнема от времето за други неща които обича да прави, изисква средства, които в друг случай биха отишли за други неща които обича.

Не си прочела. Става въпрос за нейна приятелка от ДГ.
Момиченцето почти ежедневно ходи с направена на преса коса /която дъщеря ми разбрала, недоразбрала нарича Апреса/, лакирано, друго с гланц, трето с червен лак...
И понеже не е инцидентен случай по повод или нещо друго, детето ми се интересува защо Х и У могат да ходят така на ДГ, а тя-не.
И понеже за мен е недопустимо такъв изглед за едно петгодишно дете, реших да пусна темата, защото може аз да съм с остарели разбирания, т.е. грешката да е У моя телевизор.