Май аз съм от тези с дразнищите въпроси.
Щот сега като се замисля много се радвам на кучета и все питам дали мога да го погаля и нали няма да ме ухапе.
Ама без бой признавам, че веднъж се скарах на един чичко, който системно си разхождаше питбула без каишка и без намоник в близост до дедската градина..Скарах му се, понеже кучето се отдалечаваше доста от него , и се навираше в минувачите- в т.ч и в мен и в моето дете....
А това ме побъркваше...имам ъъъъммм сериозен респект от тази порода,
радвам им се, но от страни....или ако са на каишка- здраво хваната от стопанина.
Бях се скарала и на една баба, която по същия начин си разхождаше двете немски овачрки- Стархотни кучета, страхони ( на село имах една джина- Немска овчарка...т.е баба и дядо имаха)- ама не може в парка, където е бъкано с бебешоци, току -що проходили да си пуснеш 60 колограмовото куче да бяга наволя.....