Пазите ли, подхранвате ли детското у децата?

Аз бях много ощетена като малка в това отношение. Много бързо пораснах и бях лишена от детството си ( такова, каквото аз го разбирам). Това е болно място за мен и се старая по всякакъв начин синът ми да е ДЕТЕТО, което аз не бях.
Оставяме да ни носи фантазията му, вкарва ни във филми, играем ролеви игри, не го апострофирам на явните небивалици които измисля. Вече е във възраст, в която ни провокира и чака реакция, след като ни е наговорил супер нелогични измишльотини. Радвам му се, не искам да туширам чувството му за хумор.
Обаче не му спестявам почти нищо от действителността. Знае какво означава болка, загуба, несправедливост, липса, кои постъпки са лоши и кое е адекватно поведение. Скоро му се наложи да разбере и за лошите деца, за жестокостта... На всичките му въпроси отговарям с истината. Отделен е въпросът дали разбира и асимилира подадената му информация и до колко, но истории за щъркели няма да излязат от моята уста.

Да. Пазим. 
Например, не гледаме телевизия у дома. Аз в телевизията нищо хубаво не виждам. Спомням си как децата в детската градина на големия ми син, петгодишни дечица, живееха с тогава популярните риалити формати. Кой какво направил, казал, пък коментират.  После излязоха сериалите "на мода" и пак същата работа. Да чуеш как едно ей такова фъстъче се кокори и превзема, че "Корнелия си имала любовник", примерно. 
Ами това, за гаджетата? Не разбирам тази мания на възрастните да подкокоросват децата. 
Да се обличат децата като възрастни също не одобрявам. Да се гримира, фризира и конти едно дете... Пък онези курсове за манекени (добре, че им отмина "модата" и на тях).
Не знам дават ли си сметка родителите, че ограбват децата си по този начин?
Че зорлем ги бутат да пораснат? 
Дават ли си сметка колко по-прекрасни мигове за родителя и детето са тези, прекарани над една детска книга, отколкото цялото семейство да се нареди пред телевизора и да гледа зомбирано поредната измислена драма, крайно неподходяща за детски очи.

имах прекрасно детство пълно с игри, надявам се и сина ми да има такова, колкото зависи от нас с баща му мисля че го правим въпреки че е още съвсем малък, вечер не гледаме тв а играем в неговата стая , "язди" ни на конче или се крием в къщичкатаму и т.н, бих казала че ние се вдетеняваме покрай него не бих допуснала обратното. Наблюдавам тук около блока разни съседчета, масово гледат сериали и бързат да се приберат да не изпуснат серията 

Хм, преди два дни имах идея да пусна подобна тема. Искаше ми се да си сверя часовника и да намеря други "откачалки", които играят с децата си на техните игри. Ние с дъщеря ми играем. Вярно, не толкова често, колкото на мен ми се иска, но все пак...От обикновеното "Капитане, капитане...", което си е тичане и подскачане, до сложни ролеви игри с по няколко персонажа. В такива моменти я оставям тя да ме води. Интересно ми какво мисли, какви логически връзки прави, на какви честоти работи въображението й. Често дори колективните игри от типа на "...., обичате ли прясно мляко? Да! Една крачка напред" /не помня как се казваше тази игра/, при нас е усложнена с по два допълнителни персонажа - единият е леко невнятен тип, който предлага тъпотии, а другият си е откровен гнусар, който предлага "супа от прилепи, голи охлюви...." и прочее деликатеси. Третият сме си истинските ние - тя или аз и обикновено печелим.
Често танцуваме.Взимаме  и малкия, когото обикновено нося като китара и той се залива от смях. Пускаме си музика и започваме да подскачаме неритмично, неестетски, непрактично, но пък се смеем много.
Колкото до телевизията, предпочитам аз да гледам с нея нейните филми, отколкото тя да гледа с мен тези за възрастни. Двете сме фенки и гледаме с кеф H20 и Уинкс, като тя все не може да си обясни как така харесвам проф. Авалон. /Е, вече не го харесвам /
Имаме си и такива тайни изречения, които повтаряме като мантра и се надвикваме, коя първа ще го каже.
Много ни е акселерирало времето и ми се иска колкото може по-дълго децата ми да останат деца. Не страдам от мисълта, че родителският ми авторитет ще пострада. Освен това в такива моменти се усещам, че някакси си почивам от това постоянно да съм майка, а и дъщеря ми разтоварва от ангажимента си да ми е дъщеря.

Чудесна тема , поздравления   
По въпроса - опитвам се със всички сили да съхраня детския му свят ... всъщност аз не чак толкова , защото много не ми идва отвътре , но баща му определено  и аз се заразявам ...
Не мога да огранича телевизията , но поне контролирам това което гледа ...
Играем много . Включваме се във измислиците му , даже ги толерираме , разказваме истории измислени от нас в които той е главния герой 
Това не значи , че не му казвам истината , когато попита нещо ... но всъщност той ме учудва колко добре възприема нещата и как ги пречупва през собственото си мислене , така че да изглеждат по - прости ...
Много държим да прекарва максимално време навън , разходки , тичане , имаме и куче , което му е голям приятел ...
Не знам , стараем се ... дано да е за добро 

Пазя, подхранвам, съхранявам, със всички сили.
Дъщеря ми е на девет, искрено се надявам да остане дете колкото се може по-дълго.

Пазим, пазим.
Това с телевизията не го разбирам - аз не им давам да гледат предавния и филми, които не са детски, не за да съхраня детското у тях, а за да не им пълтя главите с тъпотии. Но те си намират начин да получат информация. Дори са ме изненадвали с неща, които знаят, но не от мен и от баща им. Така е, не можем да ги опазим от заобикалящия ги свят.
Радвам се, че все още вярват в Дядо Коледа и Феята на зъбките.

Благодаря на всички, които пишат по темата.
 Странно ми е как така става, че някои деца толкова рано заприличват на умалени възрастни, а други дълго си разхождат двете червени опашки или са с местожителство село Льонеберя..
Наблюдавам една компания десетгодишни момиченца, едното все пътува до избрана от нея звезда, бере си полски цветя и плете венчета, докато другите ... някак различни са- биха могли да бъдат съвсем адекватен събеседник на всеки възрастен, достатъчно натоварени с всякакви условности, мнителности и т.н от нашия  свят. Всички са прекрасни по своему, но това детенце, все още фантазьор, то някак не може да се впише сред останалите, те я намират за "смахната" и малка. А на мен ми се струва прекрасна...Затова ми е интересно доколко е в услуга на детето да вървиш заедно с въображението му?
И въобще защо така става, че има  деца,  които дори и с оскъден речников запас, говорят с фразеологията , мимиките, жестовете на възрастните, кое толкова рано ражда тази ...хъм зрялост?
Не съм противник на това децата да бъдат непрекъснато включвани в дейностите на родителите, роднините -да помагат, да се чувстват част от едно общо ежедневие, даже напротив, насърчавам го. Не се и налага да подлагам на особен филтър и това, което си говорим  помежду си, неизменно обсъждаме и не чак толкова необременени с проблеми теми, социалнозначими също, част от професията ни е.  Телевизия не гледаме, но това не е от желание  непременно да "стерилизираме" средата, а заради достатъчно подобно натрупване в ежедневието и липса на подобни нужди и вкъщи. Но защо така става, че някои деца са по-деца, това ми е интересно. И доколко е провокирано от родителско поведение?
 

Да, пазя детското и в сина ми, и в себе си , много грижливо го пазя даже 
безспорно е провокирано от родителите и средата, в която расте детето дали ще е по- дете или не.... но си е и заложено до известна степен.
много приятна тема, благодаря ти

Хм...не мога да отговоря еднозначно. Дъщеря ми е голяма фантазьорка, но е и много любознателна от съвсем малка.Играем на всичко с нея, но и също обяснявам и и говоря като на възрастен. Може по цял ден да играе роли и да си фантазира и в следващият момент може да застане срещу теб и да водите разговор като възрастни.Вярва в Дядо Коледа и я карам да вярва.Във всичко.Във доброто, във феи, в дядо Коледа. Но не и казвам "дааа, съществуват".Казвам и "някои хора вярват , други не-всеки сам избира." Тя ме пита "Ти  вярваш ли " и аз и казвам "да". Не искам да гледат телевизия и доста е караме затова. Не мога да  понеса като отидем при нашите на къщата с двор и тя ми се завре пред телевизора.Веднага я изкарвам навън. Иначе...на 5 е и сама ми разказва за гаджета.Момчетата винаги много са я харесвали и е суетна от съвсем малка. Едвам удържам фронта с "контенето" - все иска разни "мацкенски " неща- разпитва за токчета, гримове, лакове. За сега сме си стиснали ръцете на лепящи обички, от време на време безцветен лак и вазелин (безцветен) за устни. За другите неща обяснявам ,че е малка.

Опитвам се ,въпреки че тя е номер 3 ,с 2 големи каки на които се опитва да подражава.Вълшебни приказки не харесва ,пада си по тези с животни.Обаче най-много обича да разглежда детските енцикопедии/на 4.5 години е/ .

Пазим и се радвам и забавлявам с него.Това са моментите в които мога да забравя реалността и да бъда щастлива с него и малкия.Винаги като ги погледна ми се свива сърцето като се замисля ,че ще пораснат и какви ли не трудности ще срещнат .Все още баткото ,който е на 6 години въпреки възраста си го гушка ,целува и повтарям колко много го обичам него и брат му и да не бърза да пораства защото детството това е най- ценно.Игрите,танците,приказките и толерантността спрямо един друг като братя за мен е важно/тъй като разликата между тях е 4годи.и постоянно се карат/ .Говорим за теми свързани със случки в училище и взаимоотношения с други деца .За него сега това е реално и действително а не политиката на нашие управници.Страх ме е като се замисля от действителността ,може и да ви се стори глупаво но всячески се опитваме с баща им да запазим детското в тях и се надявам да успяваме и за напред.Между другото много обичаме да си прави диско вечери ,пускаме музика и всеки танцува както знае ,много ни е хубаво и весело Поздрави на всички и това е една чудесна тема 

Може би, защото станах майка сравнително раничко (на 23 г.) за съвременните разбирания, все още ясно си пазя детските спомени, чувства, усещания...Та и за това можа би, доста добре разбирам малката в нейните мили възприятия на света. И да, определено се старя да я оставя да бъде дете. Когато започне да ми разказва нейна история я слушам и задавам въпроси, но без да я довършвам. На самата мен ми е интересно да чуя какво й е в малката главичка и да я опозная още по-добре    Забавно и даже презабавно ми е да се лигавим заедно, някой път с часове, да си измисляме несъществуващи думи, да даваме странни имена на куклите, да правим от пластелин лошото човече, което е сънувала. Но това не го правя за нея, а за себе си. Няма нищо по-приятно от потапянето в детския свят, нищо, което така да ме ободри от грижите и да ме обогати като човек.
А за това кой е Бойко Борисов  Няма да разбере скоро, тъй като у нас не са гледа телевизия. Тя гледа филмчета, а аз чета новините от сайта на бтв и то избирателно. Нали все пак трябва да й се оформи ценностната система

Валери, винаги са толкова поетични и мили твоите теми
Аз лично, съм оставила детето да си бъде дете.
Джапа в локвите, цапа се колкото си иска, не го натоварвам с неща, които биха му дотежали.
Истината е, че има хора, които от деца са като лелки, не знам как става това.
Определено не са ми  симпатични.
И, да, сигурно зависи от родителите.
Свръхамбициозните родители като че ли забравят понякога на колко години са децата им.
Мъжът ми не е точно амбициозен, ама понякога изисква от детето такива неща, че се налага да му напомня възрастта му.