Пазите ли, подхранвате ли детското у децата?

Според мен е в много голяма степен провокирано от родителите. Ако те нямат въображение и не си играят с децата си, много трудно малките могат да бъдат фантазьори и лудетини. Другият вариант е деца със сериозни родители да се опитат да противостоят на това и съвсем да потънат във въображаем свят. Но второто не е много желателно.

По темата. Опитвам се да пазя детското, но не мисля, че винаги успявам да реагирам правилно. У дома много си играем с нея, слушаме измишльотини, играем сценки и си разменяме разни въображаеми неща. Но игрите все някога трябва да имат край, а децата трудно спират сами. Имам моменти в които я свалям на земята.  
И изобщо не обичам да изпадам в крайности. Не забранявам телевизия, само я ограничавам. Но при баба е гледала Листопад и ми разказа историята на Шефкед.... . Също така понякога стопирам някои измишльотини, които ми се струват прекалени. Опитвам се да поддържам баланс.

Но все ми се струва, че за да опазим детското, най-важното е не да ги оставим да правят каквото решат, а да се занимаваме с тях поне малко всеки ден. Една игра на криеница е способна да направи чудеса. След някаква такава игра заедно получавам най-страхотните целувки и прегръдки и пълно съдействие за миене на зъби, лягане и други неприятни за децата дейности.
 
По въпроса за гаджетата и женитбите не виждам проблем. Децата слушатужасно много приказки, в които принцът се жени за принцеса и от малки се идентифицират с тях. Това е част от осъзнаването им за пол. По тази логика трябва да отречем и игрите на майки и деца или майки и бащи. А те са си супер игри на подражание.
Впрочем, много често вкъщи играем на майки и деца, като аз съм детето. Такива неща чувам, някои от тях собственоръчно съм й казвала. Попила е всичко и най-вече забраните. Ужасих се как за нея съм едва ли не човекът, който казва не.... Пък се имам за модерна майка, която е приятел с детето си.

Практично за детското
Редовни играем на криеница в избрани и подходящи магазини. По моя инициатива и без никакво предупреждение. Измисляме приказки. Като излезем на игра на снега, аз напомням, че може да се въргаля както си иска /след като см избрала безопасно място/. Така напомням и за ходене в най-дълбоките есенни листа. Илизали сме специално да ни намокри дъжда. Всяка фантазия доразвиваме докато е интеренсо за детето.

Как стои въпросът за дядо Коледа? Има ли възраст когато е "прието" да се приема или вече да се развенчае?
Да ви питам и за сътворението? Дарвин, извънземни, Бог, друго или каквото реши детето?

Хубав въпрос, Арт мама  
Ще постна нещо, което съм споделяла другаде:
"Да поощряваме ли децата да вярват в Дядо Коледа
Да вярват, че има добрина, че има хора, които обичат, че има празнични дни и нощи, че има копнежи, мечти, че има сбъдване? Всеки сам ще си отговори. Дали всичко, което знаем за Коледната нощ е нещо възвишено и специално или е една обикновена приказка? И какво значи "обикновена приказка"?
Всяка приказка е необикновена. В тях има вълшебства, има горна и долна земя, има принцове, замъци, змейове, има препятствия по пътя, има смели, които тръгват по него, има постигане на хармония...
И все пак какво прави Коледа специална?
Приказките в стари времена са се раказвали, след това са се четяли, днес можем да ги видим като театрален спектакъл или като анимационен филм. В тази приказка обаче можем да участваме! Разиграването е на ниво семейство, общност, общество. В нея се вживяваме, с възрастта можем да поемем различни роли, и всеки път да усетим, че споделеното тайнство на надежда, очакване и сбъдване топли душата"
За сътворението - политеистичните вярвания сега са едни чудесни приказки. Четем и си говорим. За Бог също. За вяра също. Както и за наука. Сътворение на живота на Земята, факторите, за да съществува живот. Разместването на земните пластове.... (и всичко това, защото на момчето ми му е много интересно). Даривн е по-друга работа. Концепцията за произхода на човека не ми е много на сърце, но има други безкрайно интересни неща в произхода на видовете. Всъщност той самият е правил доста интересни игри, за да обяснява на децата си как например земята се е разделила на континенти (това е нещо, което все още планирам да направя като игра  )
Та, на въпроса - давам кукичики и накъдето захапе детето - натам плуваме, а то е все различна посока, докато му се задоволи интереса. И в църква пред иконите и в енциклопедия пред схемите - очите му са все така
 

Не прочетох цялата тема, затова не разбрах дали е предизвикана от конкретен пример на определено поведение. Знам, че в различните семейства се гледа по различен начин на детските фантазии,  и че не всички родители са склонни да участват в тях. Ще кажа само как е при нас.
Никакви проблеми нямаме с поддържането на фантазен свят. Със сестра ми до двайсе годишни жени си продължавахме да си допълваме една отворена приказка, която си измислихме като малки. Детето ми просто се включи  веднага в безкрайните измишльотини с които се забавляваме в къщи. Имаме собствен Ти-рекс, който вечер ни гледа с едно око през прозореца. Самото дете още от едногодишно непрекъснато се превъплъщава – първо беше прости животинки, след това разни принцеси и феи. Обикновено е с уклон към принцеса-войн. Разбира се, не подминава и модерните в момента течения – доскоро жените в семейството всички бяхме по една от феите Уинкс. Разбира се, тя е Блум. Докато се разхождаме, обикновено сме някакви насекоми. Мен тия работи ме кефят и ми идва отвътре. Понякога намираме някое подобно настроено детенце по градинките и тогава си играят на пирати, или каквото им хрумне. За съжаление не ходи редовно на градина и затова нямаме постоянни приятелки. Но много обича да се заиграва сама и тогава си измисля цели истории, със начало и край. Гледам обаче да е наясно с границата между измислица и реалност – все пак живеем в опасен свят.Мисля че за сегашната и възраст все още трябва да и показвам  кое е само в приказките и филмчетата, и кое го има и наистина. Иначе може да остане с впечатлението, че дракона е нещо като лъва например – някъде си живее.
Аз лично обожавам измислиците, така че да участвам отново в тях за мен е една от екстрите на родителството. Като дете бях много щастлива с въображаемите неща, в които постоянно си участвах мислено, между другото това е най-добрия начин човек никога да не скучае, гледам, че и сега детето ми успешно се занимава по същия начин. 
 

Старая се да й покажа игрите от моето детство. За моя радост в китайските магазини намирам какви ли не интересни джунджурии - йойо, обръч, въже за скачане, тебешири...
Да не говоря пък за книжките на Златно Пате - страхотни стихчета с невероятни истории и чудесни поуки, които детето ми само разбира, макар че е само на 3 
Има време да пораства - до тогава ще се забавляваме по детски 

пп. В къщи не гледаме телевизия. Понякога пускам филмчета на Дисни - страхотни стари анимации с прекрасни сюжети 

Много се надявам да запази детето. Опитвам се да му помогна, но това си е негов избол. Аз все още съм дечко донякъде. Обичам да играя с него. Бягаме, пълзим, ритаме...правя замъци на плажа. Гледам анимации. Не вярвам в Дядо Коледа, но винаги оставам чорапче /може пък да дойде/. Радвам се на рождените си дни и чакам подаръци още месец преди датата. Винаги има торта... Детето прави същото. Празниците са чудесни, защото къщата ни се превръща в приказка. На Коледа има елфи и гирлянди навсякъде. На Великден тук там пиленца и зайци.  Хубаво ми е да правя тези неща. От време на време пренасяме приказките у нас.
Таткото пък е възрастен  Работа, новини, работа, новини. За мен този начин на живот бавно убива хората. Не здравословно, а душевно.

Днес четох една статия, циркулираща във ФБ, и се сетих за тази тема. 

Краят на статията:  "Д.Х. Лорънс през 1918 г.: "Как да започнем да обучаваме детето. Правило №1: Оставете го на мира. Правило №2: Оставете го на мира. Правило №3: Оставете го на мира. Това е цялото начало."
 

Винаги когато ми се отдаде възможност.
Понякога дори аз ходя и се търкалям в калта ,  защото той е много културен и не прави такива неща    , а ми се иска да лудува  или прегръщам дърветата или пея докато се разхождаме из града   скачам по леглото , викам , смея се ....

С такова удоволствие четох тази тема.Нека детството им продължи колкото е възможно по-дълго.После винаги ще бъдат възрастни ако не си организират тайни бягства към детството.Аз го правя и до днес.Сега те ми дават повод да не го правя тайно.Толкова се вживявам в игрите с тях,че започвам и да мисля като детет.е. през друга призма.Татко пък е лошият ловец но винаги успяваме да го излъжем/не го убиваме/ Но понякога обяснявам че Батман и Спайдърмен са измислица и хората нямат такива способности,защото вече второ дете полетя от терасата ,защото било Батман.Пазя граница между измислица и реалност.След игра винаги ги приканвам да се върнем в действителноста

 

Разбира се. Но той е обременен по рождение с майка, която гордо развява етикет "мечтателка" откак се помни. Понякога казано с умиление, понякога с малко завист, но най-често със съжаление. Жал им е на хората, че не разбираме света на възрастните.  Синът ми никога не е бил незрял, ненаучен и наразбрал в моите очи. Никога не съм му казвала какво да яде, кога да спи тем подобни схеми, които властват в безброй тукашни теми. Контрол упражнявам само в ситуации опасни за него и за неща, които могат да го наранят. Откак се е родил е наистина оставен на мира. Чудесно вирее, да е жив и здрав. Четем много, играем много, но виж за филмите не можах да се преборя с чара на Томас-влакчето и Дора и Диего - всеки ден задължително гледам поне по един епизод, в който се очаква да участвам активно и аз - катерим се по диваните, правим експедиции, крием се в онази картонена къща, която правих миналата година и по чудо още е цяла, но сега вече имаме и палатка в неговата стая. Там вечер четем на фенерче, много тайно, гледаме сенките, чакаме драконите... Такива ми ти работи. Но те си живеят и в моята глава, та не ми се налага да се напрягам.  За мен мечтателите движат света. Искам да отгледам дете, което да може да прави смели стъпки. Когато се налага ще предпазвам, но не искам да слагам бариери. Успелите хора, които аз познавам са хора, които са следвали мечтите си с дързост, а дързостта идва от умението да се протегнеш да хванеш звезда.

   Колкото по-дълго детето вярва в Дядо Коледа например, толкова по-добре.

А хората, които не вярват в него?