Публикувана: 22 апр. 2010, 17:14 ч.
Последно мнение: 18 юни 2010, 10:10 ч.

Пазите ли, подхранвате ли детското у децата?

5 208
86
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се чувстват родителите относно телевизията и медийното съдържание?
Какви методи използват родителите, за да запазят въображението на децата си и какво е мнението им относно насърчаването на творчеството в техните деца?
Какви теми се обсъждат в публикациите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се чувстват родителите относно телевизията и медийното съдържание?
  
  Много родители имат негативно отношение към телевизията и медийните съдържания, предпочитайки да не гледат телевизия у дома и да ограничават излагането на децата си на отрицателни влияния от медийните формати.
- Какви методи използват родителите, за да запазят въображението на децата си и какво е мнението им относно насърчаването на творчеството в техните деца?
  
  Родителите използват различни методи, като играят ролев игри с децата си, четат им истории, подхранват техните фантазии и не ги ограничават в измислените от тях приказки. Те се опитват да им осигурят детство, пълно с игри и забавления. Родителите са силно заинтересувани да насърчават творчеството в своите деца. Те се стремят да ги подхранват с въображение, като участват в ролев игри, насърчават ги да създават истории и подкрепят техните креативни начинания и въображаеми светове.
- Какви теми се обсъждат в публикациите?
  
  Публикациите обсъждат различни аспекти на възпитанието на децата, включително игри, фантазии и въображение, както и ролята на родителите в този процес.
- Какви са различните гледни точки на родителите относно възпитанието на децата?
- Какво е значението на фантазиите и игрите за децата според участниците в дискусията?

# 30 23 апр. 2010, 17:44 ч.

Мнения: 306

Кейси, не е ли повече от ясно, че темата е породена от следната случка

Цитат на: valerie в пт, 23 апр 2010, 13:10

Синът ми обясни, че едно дете в детската градина го нарекло "глупак", защото си играел с бетоновозите и те си говорили помежду си "пази се да мина, че ми тежи, ти колко бетон носиш и пр " .

и като резултат авторката вероятно се пита дали грешката не е в нея. И я разбирам напълно Wink

Кофти е дете на 3г. да каже, че една напълно нормална детска игра те прави глупак. Но когато това е масата, човек започва да се чуди дали той не е единствения фрийк. И е добре да види, че има и други като него Wink

А разсъжденията ти в посока кой е по-по-най, не са нищо повече от заяждане. Ако приемаш по този начин темата, просто не я чети, не е задължителна.

# 31 23 апр. 2010, 17:45 ч.

Мнения: 27 523

Старая се спазвам някаква златна среда, доколкото аз я възприемам като такава. Откровена и честна съм с него, като същевременно си позволяваме фантазии, измислици и нереални закачки. Държа границата обаче с наужким, нарисувано, за забавление и реалността за някои неща, особено такива, които го плашат или тотално не разбира.
Мъжът ми и брат му са отглеждани далече от реалността, до последната възможна възраст истината и реалността им е спестявана и сега това се вижда, че не е било в тяхна полза. Та, както за всяко нещо - крайностите не са добро решение.
Но Криско все още е само на 4, ще видим по-натам как ще е Blush

# 32 23 апр. 2010, 18:03 ч.

Мнения: 33 654

Пазя доколкото е възможно и заедно измисляме игри, щуротии. Така и аз се връщам в моето детство. Избягвам правенето на неща неподходящи за възрастта.

# 33 23 апр. 2010, 18:07 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Кейси в пт, 23 апр 2010, 17:41

Ясно, значи мерим себе си. Децата нямат нищо общо в случая.

E как да нямат, всеки наш жест, дума, отношение се отразява на начина, по който детето формира представите си за света. Kozlio е разбрала откъде тръгна всичко. Макар и не само това, въобще общи впечетления.

# 34 23 апр. 2010, 18:32 ч.

София
Мнения: 15 170

Цитат на: valerie в пт, 23 апр 2010, 13:10

Цитат на: Луда Мара в пт, 23 апр 2010, 01:36

Дали ние пък не сме малко инфантилни, та затова децата ни са такива Laughing

Инфантилният възрастен е невъздържан, егоист, който чака другите да се грижат за него, неспособен е да носи отговорност, все някой друг му е виновен- такива неща. Нещата, за които говориш нямат нищо общо с детството или инфантилността. Всички сме родени свободни, всички сме малко или повече творци, всички имаме въображение. Въпросът кое възпитание докъде убива тези заложби. Факт е, че децата трябва да се научат да спазват определени правила, да се социализират адекватно, но много хора се оливат и под разни благородни претексти смачкват децата.
Умението да играеш и да измисляш би служило и на възрастните от всички професии, но не всички са имали шанса да го запазят. да не говорим, че от придаването на изкривена ценност в това не да просто да си голям, а да си възрастен, по младите /не по- малките/ да ти се подчиняват и прочее мнозина се срамуват да играят или да се занимават с "несериозни неща".

Цитат на: Кейси в пт, 23 апр 2010, 17:15

Какво си мерим? Креативността ли или кой, повече се вдетинява или чие дете е по-дете. Simple Smile

За някои хора и разминаването по улицата с непознати може да се превърне в мерене на нещо, но не виждам повод да твърдим, че всички хора имат този проблем.

# 35 23 апр. 2010, 19:25 ч.

Мнения: 14 651

Нищо не подхранвам, оставила съм го да си измисля каквито иска игри и истории, самата аз рядко си измислям, предпочитам да му чета. Ако забележа явно невежество, се намесвам. Например война между Древен Чосон и Англия. Обяснявам, че не може да се случи наистина, да го има предвид, но ако иска да си продължава играта.
На 3 може и да не знае кой е Бойко Борисов, но на 7 няма как да не е чул това популярно име Simple Smile

От него също може да излезе детска игра. Миналата година подариха на сина ми плакат с лика на ББ по време на предизборната кампания на ГЕРБ (все едно се е засилило да гласува Laughing

). Детето ми много благодари, взе календара, нави го и стана меч със супер бойко-сила. Би се с едно момиченце, което носеше същия меч. Като мечът му омръзна, си направи мишена, другото дете - килимче.

# 36 23 апр. 2010, 20:56 ч.

Мнения: X

ВалерИ, Иво е щастливец с родители като вас.
Наистина смятам, че детската фантазия трябва да се насърчава, за да не се превърнат всички в роботизирани и изморени от живота дебили.
Понеже все още нямам деца, го карам на спомени от моето детство, ще ме извините. Допускам, че има и такива случаи, в които човек изживява детството си в ранните си бебешки години, след което му се вижда примамлива идеята да се държи като възрастен, важничейки, демонстрирайки привидна стабилност на характера- това най-често са деца, родителите на които третират като "по-малки", които по някакъв начин подценяват това, че са деца, или просто нямат време. Явно по този начин такива деца се опитват да докажат на света, че не са маловажни или глупави.
Една от дружките ми през детските ми години постоянно ми повтаряше, че не може да ме трае, че се лигавя и просто трябва да спра, само защото адски я дразнеше, че не се притеснявам да се смея от сърце, да си измислям разни смешни историйки, ей така, просто, за да се посмеем. Не знам защо и как детето я беше напуснало толкова рано, но и като дете , и по-късно като момиче, тя така и не се научи да се отпуска и забавлява.
И тогава, и сега продължавам да си мисля, че май изобщо не е знаела закъде се е разбързала толкова Simple Smile

# 37 23 апр. 2010, 22:32 ч.

Мнения: 804

Децата фантазьори стават прекрасни, душевно богати възрастни.
Няма нищо по-прекрасно от магическите измислици в които участват мама и татко.
Дори аз (достолепната бабичка) с удоволствие се включвам в измислени магически истории. Малките фантазьори ме обогатяват и зареждат .

Валери, мислех, че само Дедилио е хапвал от Луната. Hug

Ето го и стихчето:
Хапнах си парче Луна,
тя е в мене, ето на
светка тихо във тумбака
и приспивна песен чака.
Със отворени очи
няма да я видиш ти.

# 38 24 апр. 2010, 00:55 ч.

Мнения: 1

zdraveite ot men az i razkazvam prikazki i kazvvam 4e ako xvarlq xlqba dqdo boje 6te se rasardi i nqma da prati slan4o da si igrae s nas i nqma da napoi jitca da proizbedem bra6ance i leb

# 39 24 апр. 2010, 09:22 ч.

София
Мнения: 62 595

Не, не подхранвам допълнително. Не виждам смисъл в това да ги вдетинявам допълнително. Все пак зависи и за деца на каква възраст говорим. Като бяха бебета се отнасят с тях като с бебета. Моята задача като родител е да подготвя и науча децата си да се справят в реалния живот. Да, много хубаво е това с фантазирането, но през последните години започвам да се питам не се ли създава зорлем един измислен свят за децата, от който после им е трудно да излязат? Никога и не съм подхранвала вярата във феи, ангелчета и прочие, защото искам да правят разлика между измислица и реалност. Затова и обичам да чета фентъзи и фантастика (както и децата ми), но дотам. Децата не живеят в детски свята, а в света на възрастните. Фантазията се проявява най-често в изкуството, но това е друга бира. Определено, в реалния свят, ако някой обиди детето, няма от нищото да се материализира някакъв магьосник-защитник, а детето ще трябва да разчита на себе си или на приятелите си.

Мисля, че в тази тема се смесват понятията. Едно е едно дете да има фантазия, друго е да се старае да живее в тази фантазия.

# 40 24 апр. 2010, 09:40 ч.

Мнения: 5 940

Бабилия, благодаря за стихчето Laughing

Зарадва ни всички.
Блонди, за какви точно истини говориш, че са спестявани на мъжа ти и брат му? Интересно ми. И от кога трябва да започне разговора за тях, според теб? Трябва ли инициативата да идва от родителите или е важно те да отговарят на въпросите -тогава, когато се появят?. Преди няколко седмици кола сгази едната ни котка, чудех се да започна ли по-задълбочен разговор за случилото се, но синът ми попита защо това е станало, казах, че вероятно котето не е внимавало като пресича, обясних, че има и невнимателни шофьори, той каза, че много му е мъчно и спря да задава повече въпроси. Затова и ние престанахме да говорим по темата.
buttinsky,мисля си, че проблемът с бързото, ненавременно порастване идва от това, че от най-ранна възраст това да си голям се възприема като основна цел, към която трябва да се стремим, а се забравя да се отбележи, че и настоящето е хубаво и ценно.Това, за което всъщност говори и Бояна Ламбер.

Andariel, мен това, което ме интересува е как би реагирала в хипотетична такава ситуация - правиш фигури на куче от пластелин, детето ти казва, че иска да направите още една, за да си има първото куче приятел. После те подканя да почнете разговор между двете кученца -ти ще участваш ли или ще кажеш "а, стига глупости, фигурите от пластелин не говорят".

# 41 24 апр. 2010, 11:14 ч.

София
Мнения: 62 595

Аа, това с кученцата съм го правила, ама като бяха съвсем малки, може би 3-4 годишни. Разигравахме си такива сценки, но въпросното куче или друга фигурка издържаше, докато издържи материалът и много бързо си заминаваше в кофата. Разбира се, имаха и още си пазят любимите играчки, "влизат" в роля, одушевяват ги, но си личи, че е на игра. И сега дъщеря ми на моменти се сеща за любимите си кукли, играе с тях. Макар да е с единия крак в пубертета (стана на 11 години), още е на детска вълна и изглежда като момиченце. Съученичките й вече се опитват да се правят на големи и да се сексуализират, а нашата и още няколко нейни приятелки са от "загубените" в това отношение. И разбира се, всички играчки и пластелиновите дори, бяха приятели помежду си.
Определено ги виждам, че и двамата имат фантазия, но някак винаги са усещали, че е фантазия. Трудно ми е да го обясня. Някаква уравновесеност има у тях още откакто се родиха. Сякаш винаги са знаели кое какво е.

# 42 24 апр. 2010, 11:25 ч.

Мнения: X

Според мен самото дете си показва дали има нужда от такива игри и действително търси партньор в тях.
Тези, на които бързо са им обяснили, че няма дядо Коледа, ангели и феи, предполагам, че участват в други възпитателно-развлекателни дейности с родителите си напр. поправяне на пералнята, настройване на радиото итн., стига радотелите наистина да се интересуват от тях.
Но пък да виждаш, че детето ти фантазира и да искаш да пречупиш въображението му в зародиш. Дето се вика като не създаваш зорлем, то поне да не рушиш.
Децата не са толкова глупави и много добре правят разлика от болната фантазия и фантазирането, за да стане играта или просто, за да си поупражняваш въображението.

# 43 24 апр. 2010, 11:33 ч.

Мнения: 2 161

Не подхранвам,защото не понасям лиги,които вече са преминали възрастта на лигавенето.Впечатленията ми от днешните деца са,че много рано разбират какво искат и как да го получат.Това са деца реалисти,много интелигентни и схватливи.Дъщеря ми сама се досети,че дядо Коледа не съществува.Е,какво да храня детското,след като спокойно и логично ми се обснява,че това са глупости?Повечето казвате,че не гледате телевизия.А ние гледаме.Гледаме много филми заедно,а събота е нашата "страшна вечер".Дъщеря ми хитро ме пита:ще се страхуваме ли довечера?И гледаме трилър.А когато запръска кръв от екрана,тя казва:м,кетчуп!И после задължително спим трите на моята спалня.Към бебетата се отнасям както към бебета,към по-големите,като към по-големи...Аз говоря в прав текст истини на децата си.Те ги приемат,защото очевидно владея таланта да поднасям всяка информация по възможно най-правилния начин.Не понасям нито инфантилни деца,нито възрастни.

# 44 24 апр. 2010, 13:29 ч.

Мнения: 5 940

buttinsky, сигурно си права, че детето само показва нуждите си, но според мен те могат и да се развият, и да се убият. Нищо не пречи на дете, което има развито въображение, да иска да помага в поправянето на разни електроуреди, да готви, да копае в градината, да полива, да пише, да чисти или так каквото се сетиш, което наблюдава. Синът ми поне с радост се занимава с всичко това. Мен ме вълнува кое предизвиква ранното нежелание за игра и вкарването му в "това е смешно, глупаво и е за малки"? Виждала съм как десетгодишно дете през ваканцията с часове се чуди какво да прави и през пет минути обяснява, че му е скучно.
Децата, които вярват в дядо Коледа надали вярват в реалното спускане през комина на добрия дядо, а и да е така, не откривам нищо лошо, за мен това е по-скоро добре поддържана нагласа за очакването на приказка, за чудеса. Нещо, което ако рано се отнема, по-скоро предизвиква вреди, отколкото ползи, поне в моя свят.

Препоръчани теми

Дете, обсебено от баща си

Проблем с леля/възпитателка в ДГ

Хълцане

Детето ми не иска да се храни

Причина:

Причина: