Публикувана: 22 апр. 2010, 17:14 ч.
Последно мнение: 18 юни 2010, 10:10 ч.

Пазите ли, подхранвате ли детското у децата?

5 204
86
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се чувстват родителите относно телевизията и медийното съдържание?
Какви методи използват родителите, за да запазят въображението на децата си и какво е мнението им относно насърчаването на творчеството в техните деца?
Какви теми се обсъждат в публикациите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се чувстват родителите относно телевизията и медийното съдържание?
  
  Много родители имат негативно отношение към телевизията и медийните съдържания, предпочитайки да не гледат телевизия у дома и да ограничават излагането на децата си на отрицателни влияния от медийните формати.
- Какви методи използват родителите, за да запазят въображението на децата си и какво е мнението им относно насърчаването на творчеството в техните деца?
  
  Родителите използват различни методи, като играят ролев игри с децата си, четат им истории, подхранват техните фантазии и не ги ограничават в измислените от тях приказки. Те се опитват да им осигурят детство, пълно с игри и забавления. Родителите са силно заинтересувани да насърчават творчеството в своите деца. Те се стремят да ги подхранват с въображение, като участват в ролев игри, насърчават ги да създават истории и подкрепят техните креативни начинания и въображаеми светове.
- Какви теми се обсъждат в публикациите?
  
  Публикациите обсъждат различни аспекти на възпитанието на децата, включително игри, фантазии и въображение, както и ролята на родителите в този процес.
- Какви са различните гледни точки на родителите относно възпитанието на децата?
- Какво е значението на фантазиите и игрите за децата според участниците в дискусията?

# 45 24 апр. 2010, 13:56 ч.

Мнения: X

Хахах, аз съм виждала и възрастни хора, които с часове си седят и се оплакват колко им е тъпо, а не могат да измислят никакво друго развлечение, освен да си редят пасианси и да си гризат ноктите. Точо такива хора, много обичат да гледат изотгоре на света, поради неспособност да се потопят и гмурнат изцяло в живота. За мен всеки опит за покушение над смеха и доброто настроение от страна на някои уж много сериозни е светотатство и издава дефицити в емоционалната интелигентност.
Децата подражават на родителите си. Ако родителят не може да трае "лигни", детето също заема тази позиция. А в някои случаи пък децата дотолкова не понасят собствените си родители, че започват да се държат коренно противоположно на тях от страх да не станат същите. На мен наистина ми е трудно да си представя любящ родител, който съзнателно да подтиска въображението на детето си, подготвяйки го за жестоката реалност. Друг е въпросът как самите деца понякога изненадват родителите си и съвсем друг е въпросът самият родител какви наслоявания от миналото има и какво смята за нормално. Ако аз примерно смятам, че ще е добре с детето да четем книжки и да разиграваме сценки, за мъжът ми по-добра е идеята да го научи да майстори и да спортува. Та има два варианта, или да си отгледаме едно умно и способно дете, или съвсем да го объркаме с амбициите си. За това си мисля, че нещата трябва да се случват не на всяка цена, а според зависи.
Вие с мъжа ти в никакъв случай не сте инфантилни. Детето ви е обградено с любов и внимание и изглежда умно и щастливо.

# 46 24 апр. 2010, 15:33 ч.

Мнения: 2

Много е важно да запазим детското, да го подхраним.Да видя радостта от всичко, което прави дъщеря ми и сина ми ми стопля сърцето.Не трябва да ги обременяваме с проблемите ни -та те са толкова малки .Тя на 3г почти,а той на 1 г.

# 47 24 апр. 2010, 15:54 ч.

Мнения: 2 478

Синът ми не бърза да порастне. В сравнение с връстниците си е още бебе. Не се вълнува от света на възрастните. Понякога си мисля, че прекалявам с изискванията си към него, но много се притеснявам да не изпусна нишата на правилното възпитание.

# 48 24 апр. 2010, 21:19 ч.

Мнения: 1 817

Много интересна тема. Поздравления за авторката bouquet

Мислила съм често за това. Не искам децата ми да порастват прекалено бързо. Старая се да ги подкрепям и да разнообразяваме игрите.
Много ми харевсва, че имат богато въображение. Разбира се, често сме включени цялото семейство в една обща игра, с нива, цели и много измислени герои. Забавно е за тях и за нас Laughing

А големият /на 8 г. до скоро беше убеден, че дядо Коледа съществува. То и аз съм убедена де... Laughing

пп. Веднъж се връщахме с малкия в магазина да си вземе въображаемия 'мотор-ракета. Беше го забравил. Голям проблем...Как няма да му влезна в положението Wink

Последна редакция: сб, 24 апр 2010, 21:29 от _Venera

# 49 27 апр. 2010, 08:05 ч.

Мнения: 5 878

Цитат на: Василиса Умница в чт, 22 апр 2010, 18:46

Да. Пазим. Laughing

Например, не гледаме телевизия у дома. Аз в телевизията нищо хубаво не виждам. Спомням си как децата в детската градина на големия ми син, петгодишни дечица, живееха с тогава популярните риалити формати. Кой какво направил, казал, пък коментират. ooooh!

После излязоха сериалите "на мода" и пак същата работа. Да чуеш как едно ей такова фъстъче се кокори и превзема, че "Корнелия си имала любовник", примерно. ooooh!

Ами това, за гаджетата? Не разбирам тази мания на възрастните да подкокоросват децата. ooooh!

Да се обличат децата като възрастни също не одобрявам. Да се гримира, фризира и конти едно дете... Пък онези курсове за манекени (добре, че им отмина "модата" и на тях).
Не знам дават ли си сметка родителите, че ограбват децата си по този начин?
Че зорлем ги бутат да пораснат? Confused

Дават ли си сметка колко по-прекрасни мигове за родителя и детето са тези, прекарани над една детска книга, отколкото цялото семейство да се нареди пред телевизора и да гледа зомбирано поредната измислена драма, крайно неподходяща за детски очи.

Псолютно съм съгласна. Интересното е, че родителите на същите деца са склонни да ме поучават, че едва ли не съм ограбила детството на детето, като съм го научила да чете.
П.С. За мен детството е свързано със свобода - да изпробваш различни обяснения на света, да бъдеш всяка седмица нещо различно - Анка искаше да става едновременно писателка, балерина, художничка и космонавтка, това последното нощем, щото звездите тогава се виждали само. И другият важен елемент е сигурността, която дава безусловната обич.

# 50 27 апр. 2010, 23:48 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Да, смятам за важно да се запази и след като не са деца Simple Smile

От ранна възраст играе с каквото попадне, измисля всякакви чудесии, пише писма на дядо Коледа и баба Марта, майстори, пробва разни занимания.

Като всяко дете говори понякога абсолютно невероятни от научна гледна точка неща, но ние слушаме с интерес и допълваме картината. Не от лигавщина. От любопитство Wink

До преди известно време обяснявах, колко е глупаво да искаш бързо да порастнеш. Сега понякога ако се объркам, има кой да ми го обясни.

# 51 28 апр. 2010, 08:33 ч.

София
Мнения: 6 999

Прочетох отговорите малко по диагонал /признавам/.
Доста странна тема.
Не може ли детето да знае кой е ББ и да се интересува от Мечо Пух? Възрастните лишени ли са от въображение, игри и мечти...?
Не намирам противопоставяне в това да питам дъщеря ми кой й е гадже тази седмица и да я гледам как си играе с куклите.
Не намирам за нужно, дори напротив намирам го за /най-меко казано/ странно на въпроса на детето: "От къде идва дъжда?" да му се отговаря с нещо като: "Облаците плачат." за да съхраниш детското в него.
У дома ТВ се гледа избирателно. Аз при всички случаи гледам новините и обяснявам при зададен въпрос кога на какво се ядосвам или кое събитие какво е ако изобщо по това време има дете около мен. Децата сериали не гледат, нито фолк предавания. Играем на домино, черен Петър и на държави.

Мразя лигни и лигаво говорене у дома и правя забележка. Говоря с децата по същия начин, по който говоря с възрастните. Искам тяхното мнение за неща, които ги засягат, а за други ги оставям сами да вземат решение кога как да постъпят.

# 52 28 апр. 2010, 09:33 ч.

Мнения: 5 940

Предполагам наистина правилно не съм поставила темата, прекалено нахвърляно, емоционално.
Сигурно оставям впечатление, че вкъщи цари лигавщина, говорим на бебешки и детето ми досега не е виждало енциклопедия . А за достъпа до новините ми е леко смешно, няма да обяснявам по какви причини Simple Smile

Това, което ми е интересно е не дали децата се дезинформират и се вкарват в някаква пухкаво-розова приказка зорлем, а дали зорлем не ги изкарвате от детството и тяхната си приказка. Дали сте склонни да играете с тях, да мечтаете заедно.

# 53 28 апр. 2010, 09:51 ч.

Мнения: 24 467

Старая се да не му преча на това, детското, пък то да си се развива по естествен път. Много е здравословно за всички нас.
Едно е детското у голямото ми дете, друго- у малкото, трето- у мен /щот и аз си имам разни детски нещица у себе си/, четвърто- у тати, пето- у дядо /там е доста налично Laughing

# 54 28 апр. 2010, 10:09 ч.

София
Мнения: 62 595

Зависи за деца на каква възраст става въпрос. Но като цяло на мен ми се струва, че по-скоро много родители искат зорлем да си натискат децата в един твърде детски свят и не им дават да пораснат. Някак, очакват до четвърти клас към децата им да се отнасят като към 3-4-годишни. Мисля, че после, в училище сблъсъкът на очаквания и ценности става грандиозен. От розови ангелчета, феи и др., вкалючително заради изолацията от "лошата" телевизия, изведнъж децата се озовават в небраното лозе в първи клас сред деца, които вече са били "заразени" и започват да важат други правила.
Зорлем децата се изкарват извън детския свят от действителността наоколо. Само като вървят по улицата виждат съвременния живот отвсякъде също като възрастните - кой какво има, как се държи, дали и доколко спазва някакви правила. Или, когато започнат да осъзнават, че има деца с повече възможности.

# 55 28 апр. 2010, 10:23 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Andariel в ср, 28 апр 2010, 10:09

Е не мисля, че е така. Давам пример на какъв разговор присъствах вчера в маршрутката- майка се прибираше с детето си след като го беше взела от детската градина. Докато се качваше, жената разля неволно по дрехите си сока на детето, който носеше . Това явно ужасно я вбеси и започна да крещи" с тези твои глупави сокове виж на какво станах, от утре няма да пиеш такива простотии, само нещо в шише", сякаш тя не му беше купила. После освободиха място за детето, то обаче не пожела да седне. Следва ново навикване "какво седиш като кол?" и пр. После му каза, че е лош, държи се като бебе /детето беше на не повече от три години и половина/. Майката заяви, че щяла да отиде в гората, да се махне от него, детето загрижено попита не я ли е страх от вълците, тя по "майчински" отговори, че по-добре да я изядат, да я няма, то да си нямало майка. Накрая момченцето поиска да се гушне в нея и искаше да го целуне, за да се сдобрят, категоричен отказ да сяда при нея, и без това била достатъчно натоварена с неговите "боклуци"- раничката от детската градина и сока.
Това е само пример. Според мен има сериозни проблеми с дефицитите на любов или поне с криворазбраната загриженост за порастване на всяка цена /тук не става въпрос за знания и самостоятелност, които според мен детето е задължително да придобива/, а за това, че то има нужда да се чувства обичано и в рамките на своя не така подреден като на възрастните свят.

# 56 28 апр. 2010, 10:27 ч.

Мнения: 24 467

За мен даденият пример няма нищо общо с порастването. Последното е нормален жизнен, физиологичен и психологичен процес, който може да е полезен и приятен, а може и да не е. Примерът е свързвам с липса на елементарно възпитание у майката и груб характер, вероятно възникнал като последица от това възпитание.
Лично за мен най- добрият вариант е нито да "пораствам" децата, нито да "подхранвам" нещо детско у тях. И избързването и изкуственото забавяне са ми еднакво неприемливи. Ами те са си деца и при правилно отношение подхранване въобще не е нужно. Достатъчна е една премерена позиция и свобода детето да се чувства такова, каквото си е, съобразно възрастта и темперамента си. С малкото мога да поиграя на Спайдърмен със зарче, с голямото- да му дам съвет за новия телефонен клип, заснет с тайфата. Ако не ми се играе в даден момент на нещо твърдо не бих се насилила. Мога да дам идея за друга игра, която на мен би ми била приятна или която не изисква моето участие.

# 57 28 апр. 2010, 10:31 ч.

София
Мнения: 62 595

Това, което ти описваш е лошо отношение към детето, а не зорлем изваждането му от детския свят. Майката просто е изпаднала в нещо подобно на истерия.
Между другото, аз като чета много теми тук мисля, че изваждането от детството е много популярно. Като се започне с това деца на малка възраст непременно да си подреждат играчките и да поддържат в стаите си ред, който е недостижим и за възрастните, а да не говорим за деца. Или изискванията към тях в училищна въъзраст - по цял ден на училище и занималня, сами да се оправят какво да ядат, кога да ядат, непременно да имат купища домашни, курсове, шестици и прочие. Също и излишното товарене с домакински задължения. На мен не ми трябва дъщеря ми на 7 години да зарежда миялната, нито да чисти с прахосмукачката.а Достатъчно ми е да не оставя храна където й падне и да си прибира дрехите.

# 58 28 апр. 2010, 10:33 ч.

Мнения: 5 940

За мен, Judy , това, че някои малки деца смятат за глупаво да играят по детски, да измислят истории, да се забавляват идва донякъде и от такъв тип отношение. Затова дадох подобен пример.
А човек може да пази детското и без да е лигав, и като расте.

# 59 28 апр. 2010, 10:35 ч.

Мнения: 24 467

Не съм раздавала "лигави" квалификации тук. А описаното поведение ще придизвика не толкова порастване, колкото постоянен стрес и психическо разстройство у детето. То няма да "порастне" по- бързо, дори може да се опита да даде заден ход, да започне да привлича внимание по различни начини.
За да расте нормално, не е нужно детето нито да се "пораства", нито да се "вдетинява", а да си следва неговият собствен ритъм.
Ще ти дам друга идея /лично и многократно изпитана/- често едно дете казва, че заниманията на друго са "глупави", защото самото то не участва в тях, примерно, защото няма съответната играчка, защото в момента нещо е обидено и сърдито на другото и т.н., а не защото непременно някой го е порастнал насила. Така е и при възрастните после- има си хора, които квалифицират по този начин именно защото нещото е недостижимо, не го умеят или просто защото не им се занимава точно с това нещо, то не им импонира. Пък и както възрастните, така и децата се забавляват различно.

Препоръчани теми

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Дърпане на уши в детската градина

Детето ми не иска да се храни

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Причина:

Причина: