Публикувана: 27 апр. 2010, 01:00 ч.
Последно мнение: 3 май 2010, 08:31 ч.

за възпитателното пошляпване

11 348
171
1

1
...
5
6
7
...
12
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво трябва да се направи, за да се сложи край на тази практика на телесно наказание на деца?
Какво представлява възпитателното пошляпване и как се различава от телесното наказание?
Какво представлява насилието според участниците в дискусията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво трябва да се направи, за да се сложи край на тази практика на телесно наказание на деца?
  
  За да се прекрати практиката на телесното наказание на деца, законите трябва да бъдат ясни и по-специфични, включително всички случаи на малтретиране. Санкциите трябва да бъдат увеличени, а самото телесно наказание трябва да бъде обявено за престъпление. Освен това е важно общественото мнение да се промени, като се признае, че телесното наказание нарушава правата на децата и не е подходящо възпитателно средство.
- Какво представлява възпитателното пошляпване и как се различава от телесното наказание?
  
  Възпитателното пошляпване се различава от телесното наказание, тъй като е действие с възпитателна цел, което не причинява физическо или психическо увреждане. Може да се използва за показване на детето, че то не контролира ситуацията и за насърчаване на доброто поведение. Важно е обаче да се отбележи, че телесното наказание нарушава правата на децата, докато възпитателното пошляпване може да се разглежда като метод за установяване на граници и възпитание без причиняване на вреда на детето.
- Какво представлява насилието според участниците в дискусията?
  
  Участниците в дискусията разглеждат насилието от различни гледни точки. Някои подчертават физическото и психологическото насилие, като твърдят, че всяка форма на насилие под родителски или друг надзор е неприемлива. Други се фокусират върху ситуации, при които децата проявяват агресия или неподчинение, което може да се разглежда като форма на насилие. Важно е да запомните, че разбирането за насилието може да варира в зависимост от личните убеждения и опит на участниците.
- Какво е мнението за това дали пошляпването е възпитание или просто знак за родителско безсилие?
- Какво е мнението на форума относно пошляпването на деца?

# 75 28 апр. 2010, 23:43 ч.

Мнения: 372

Цитат на: Winnie в ср, 28 апр 2010, 23:28

Аз лично предпочитам да я сложа да седне на стъпалото и да й обясня, че това е неправилно и тъй като е била непослушна, ще постои няколко минути там, отколкото да раздавам правосъдие с плесници Rolling Eyes

Както обясних по-горе, поне при моето дете съм наблюдавала как тя става агресивна след шамарите и се държи по съвсем различен начин след като сменихме метода на наказание Peace

Всеки си прави изводи сам за себе си.

bebkakrasi, много точно си изказала и моите мисли Peace

а какво правиш ако ти откаже да седи на стъпалото,тропне ти с крак и продължи да си прави нейното?

# 76 28 апр. 2010, 23:52 ч.

Мнения: 295

baibibi Аз не виждам разликата, за мен "пошляпването", шамаросването и системня побой са си малтретиране! Rolling Eyes

Къде е разликата? Прилагаш физическа сила над дете, разликата е в степента, но то и за това леката телесна се наказва различно от тежка или тежка с опасност за живота! Но е телесна повреда и е наказуема за сужаление не се използва в Бг закон за подвеждане под отговорност на родител за подобно нещо и пак ще кажа отнемане за известно време или за постоянно на детето от родителите при малтретиране! Чак тогава може и да се намалят случаите на пошляпване и шамаросване, намалят все пак лошите навици трудно се отказват!
Да допълня за наказанието, има много начини да накажеш детето и горе споменатото от Winnie е абсолютно прието и практикувано от педагози работещи с проблемни деца! Пошляпването и шамаросването травмират, а не подобно наказание!

Последна редакция: ср, 28 апр 2010, 23:58 от estrador78

# 77 29 апр. 2010, 08:17 ч.

Мнения: 8 995

Цитат на: estrador78 в ср, 28 апр 2010, 23:52

Къде е разликата?

Аз пък виждам разлика. Едно е да отупаш праха от дупето на някой калпазанин, друго е да му разбиеш зъбите и да го насиниш. С единичен шамар не му нанасяш телесна повреда. И повярвай ми, всички майки /които аз познавам/, които са удряли децата си /в мое присъствие/, в никакъв случай не са ги залепяли за земята с прав десен. И в никакъв случай това не е ежедневие, нито дори през ден. В тази тема обсъждаме единично и особено рядко шляпване, по-скоро като средство за отрезвяване /ако детето се е самозабравило и зациклило/, а не целящо да предизвика болка.
Затова и авторката е използвала думата "пошляпване", която толкова дразни някои.

# 78 29 апр. 2010, 08:31 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 535

А понякога всичко започва, когато детето прохождайки се удря в масата и възрастия каже "Ах, лоша маса, такава!" и я цапардоса театрално.
И така детето разбира, че ако си нещо дървено и неподвижно по природа, в теб се бутне нещо меко и движещо се несръчно на посоки - напълно в реда на нещата си е да бъдеш ударен.

Искам да кажа, че започва в главата на възрастните, ако съвсем случайно някой не ме е разбрал поради ранния час или друга основателна причина.

# 79 29 апр. 2010, 08:55 ч.

София
Мнения: 5 079

Цитат на: baibibi в чт, 29 апр 2010, 08:17

Цитат на: estrador78 в ср, 28 апр 2010, 23:52

Къде е разликата?

# 80 29 апр. 2010, 09:22 ч.

Мнения: 763

Следя темата, макар и да не взимам отношения засега. Темата ми е крайно неприятна, но пък ми помогна за две неща. Първо, тук за пръв път си дадох сметка, че някои хора използват и краката си за пряк физически контакт с детето. Явно съм доста задръстена, след като този факт ме впечатли. Другото, което мога да кажа, е че у мен съвсем се затвърди убеждението, че няма нищо възпитателно в пошляпването.
Колкото и да ми се иска, не съм от майките, които не са удряли децата си. Когато това се е случвало, по никакъв начин не е било от възпитателни подбуди. Нека не се заблуждаваме. В такива моменти обикновено говори умората, евентуален страх, известна доза слабост и подчертано безсилие. Вярно, това което мога да кажа е, че тези моменти при мен едва ли са повече от пръстите ми на едната ръка /които са 5. нямам отклонения от нормата Mr. Green

/, но са факт. Поуките съм си ги направила и наистина не смятам, че това е начин за постигане на каквито и да било. Като доказателство мога да кажа следното, ако човек в един по-късен етап си даде сметка и се замисли на спокойствие как би отиграл същата ситуация, винаги се сеща за друг вариант различен от боя! Не съм ли права?! В крайна сметка, за какво толкова съм живяла, расла, чела, страдала, премисляла всякави ситуации, учила, дънила се по различини поводи, ако след всичко това не мога да преметна едно хлапе /и то не кое и да е, а моето собствено/, та да ми се налага да се възползвам от физическото си надмощие.
А затова, как се чувства детето след това, изобщо не ми се пише!

И Франческа, това с черпака ме разби! Що за безхарактерност, нямате ли лопата вкъщи,ммм? Mr. Green

# 81 29 апр. 2010, 09:35 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 535

Цитат на: chevroleta в чт, 29 апр 2010, 09:22

В крайна сметка, за какво толкова съм живяла, расла, чела, страдала, премисляла всякави ситуации, учила, дънила се по различини поводи, ако след всичко това не мога да преметна едно хлапе /и то не кое и да е, а моето собствено/, та да ми се налага да се възползвам от физическото си надмощие.

Всъщност е доста изненадващо, че много възрастни не разбират как поотрасналите деца просто се гъбаркат с тях и когато получат шамар вместо пример как се финтира терорист, си правят съответните изводи.

Не че не ми се случва да изтъпея, но поне се възпитах да си го признавам и да обявявам ответните мерки от списъка "Досадни и изнервящи, но пък и за двете страни." Засегнатото малолетно винаги е уведомено овреме за гадостта, която ще бъде приложена, тъй че рекламации и пазарлъци не се приемат никакви. И да - ужасно ми е неприятно да се самонаказвам понякога влизайки в ролята на гадоквачка, но пък и никой не ме е карал насила да си раждам дете, в крайна сметка.

Човек си носи теглото от решенията, които взима:)
Това следва да бъде осъзнато и от двете страни.

# 82 29 апр. 2010, 09:36 ч.

Бургас
Мнения: 11 149

Цитат

а какво правиш ако ти откаже да седи на стъпалото,тропне ти с крак и продължи да си прави нейното?

Аз даже и не наказвам,но ако се случи това горното винаги измислям занимание,игра.....нещо което да и грабне вниманието.Не става още с първото предложение,но към третото ,четвъртото вече е свалила гарда.Вярно,малка е още и се залъгва.И не си мислете,че не ми е идвало да и извъртя едно "пошяпване".Слава богу,успявам да се взема в ръце.

# 83 29 апр. 2010, 09:55 ч.

Мнения: 763

Цитат на: Reza в чт, 29 апр 2010, 09:35

Точно това мисля и аз! Peace

Всичко останало - единично потупване, рядко удряне, не много силен шамар, никога по лицето, винаги насаме.....са ми малко несериозни аргументи, които приятно успиват съвестта и вкарват едно такова леекинко чувство на справедливост, тъй че по-бързо да преглътнем ситуацията, да си я турим в графата "непредвидени инциденти" и да продължим да "възпитаваме" на пълни обороти.

# 84 29 апр. 2010, 10:02 ч.

Мнения: 9 803

А кога преставаме да потупваме възпитателно като проекция във времето, питам?

П.П. После се възмущаваме на деца, биещи родителите си.

# 85 29 апр. 2010, 10:12 ч.

Mediterraneo
Мнения: 43 852

Цитат на: alexina в ср, 28 апр 2010, 15:32

Това да натупаш детето по дупето или да му плеснеш шамар не е нито малтретиране, нито физически тормоз

За мен също Peace

# 86 29 апр. 2010, 10:19 ч.

Мнения: 372

Цитат на: baibibi в чт, 29 апр 2010, 08:17

Цитат на: estrador78 в ср, 28 апр 2010, 23:52

Къде е разликата?

Абсолютно си права
margo** не виждам нищо полезно в това,когато детето ми се държи лошо аз за наказание да си поиграя с него
И мен са ме пошляпвали като малка,но не бия родителите си,нито някой друг ,а съм сигурна,че повачето тук са били пошляпвани като малки

# 87 29 апр. 2010, 10:26 ч.

Мнения: 763

Цитат на: Франческа Салиери в чт, 29 апр 2010, 10:02

А кога преставаме да потупваме възпитателно като проекция във времето, питам?

Веднага отговарям. Снаха ми, коята е учителка в детска градина /профи, така да се каже Mr. Green

/ преди известно време ми каза, че вече гледа да не удря сина си /който сега е в 3-ти клас/ , защото "вече е голям, момче е, разбира ги нещата и тази мярка май малко го унижавала..." Crazy

Т.е За момчетата таванът е 9-10 години. За момичетата нямам ценна и точна информация, така че смело импровизирай! Mr. Green

# 88 29 апр. 2010, 10:30 ч.

Мнения: 9 803

Попитах по повод наблюдение върху едната двойка мои племенници- на 9 и 13 г. /момчета/.
Майка им ги пошляпва възпитателно Mr. Green

, я по врата, я по гърба, а те вече й посягат.
Още не са я ударили, но чакам и това да стене. Баба си пошляпват с въпитателна цел от няколко години насам.
Иначе родителите им не са ги били или малтретирали, просто по някой и друг шамар или подпляскване по дупето с цел да бъде ясно, че на главите на мама и тати няма да се качват. този път се надявам да бъда разбрана правилно