извинявай, смея се не, защото е за смях историята, а защото много ми напомня на моята. И аз козирог, като теб, той - лъв, същият развейпрах и михлюз като мъжа ти, само, дето не събра сили да ми обещае, че ще се промени. Казваше - такъв съм, тва е положението.
Та, бившият ми мъж, беше най-чаровният паразит, когото познавам. Издеяних почти шест години. Взе да ми присветва черевената лампа един ден, 18 дни след като синът ни се беше родил с цезарово сечение и аз довършвах една статия, че и пари трябваха... Той гледаше световното по не знам си какво и аз го помолих да свърши нещо за детето... което така и не беше свършено... аз повиших глас, обясних му, че сили не ми остават за всичко (той пак не работеше тогава). Той отговори -"да, ти се грижиш за физическия ми комфорт, но не мислиш за психическия"... и... последва развод. Все още признавам добрите му качества, и аз като теб.
Изпусната работа е тази... ако се промени, ще е първият от този тип... Абе, какво им става на тези мъже?

) и да видя, че дори и това не му е повлияло положително, и му бих шута. Само че вместо аз да се изнасям, един ден му събрах багажчето (то не беше много) и смених патрона. И пак - вместо да му подейства "студения душ" и да се стегне да си вземе живота в ръце - какво направи нашият ? На гости по приятели, айде при тоз 2 дни, при другия 2... след няколко месеца явно на всички им писна от него, изгониха го и от работа, и нашият се прибра на село по-нисък от тревата. И досега живее при техните. Наскоро подочух, че постоянно се карали, че не работи (няма работа за него, милия