Още една майка загубила Ангелчето си

Mиличка,каквото и да ти кажа не мога да отнема мъката ти.Надявам се времето да ти помогне да превъзмогнеш тази болка или поне да я направи по-поносима...Прегръщам те и ти давам малко от силата си...

yumito86 много съжалявам за случилото се. Много добре те разбирам как се чувстваш. Недей да криеш мъката си, сега не е момента да си силна, поплачи си, изживей мъката си и събери сили да продължиш напред. Сега товати звучи абсурдно, но остави времето да те научи как да живееш с болката. Тук ще намериш много подкрепа, така че не се притеснявай да пишеш и споделяш как се чувстваш. Прегръщам те.

  за малкото ти ангелче, нека почива в мир 

Нека почива в мир милото ангелче!

yumito86 съжалявам за случелото се .
Моя приятелка преди 2 дена също направи спонтанен аборт в голям месец и ми е толкова прясно,разбирам мъката ти.Каквото и да пиша едва ли ще утеши мъката ти .Прегръщам те  тук можеш да намериш голяма подкрепа и разбирателство.
за твоето ангелче

yumito86, съжалявам за загубата. Не сдържай мъката си, не чакай удобен момент за това. Плаче ли ти се, поплачи си. Сега ти е най-черно, най-трудно. Не искаш да се виждаш с никой, не искаш да чуваш стандартните за случая думи " млади сте, пак ще си имате дете", и подобни такива. Аз слушах подобни приказки докато бях в болницата. След като излязох се постарах да сведа контактите само с моето семейство. Именно защото имах нужда от спокойствие и за да избегна подобни приказки. Колкото и да са били добронамерени, на мен те ми звучаха повърхностно, омаловажаващи случилото се и страданието което изпитвах. Това допълнително ме нараняваше, защото усещах и знаех, че са казани от хора, нямащи си представа през какво минавам. Нямах нужда от подобни съвети. Не исках да чувам дори и изказаното съжаление от който и да беше разбрал за загубата ни. Изрично бях помолила вкъщи да не ми се предават подобни неща, защото всичко това още повече ме нараняваше. Вместо това, изпитвах нужда да излея болката си, да плача, да говоря за случилото се с детайли, защото и раждането беше кошмарно. Мъжа ми беше до мен, изслушваше ме, говорехме, плачехме, най-вече аз. Изпитвах нужда всичко което се таеше в мен да го изкарам навън. Така минаваха дните. Това беше и начина да се съвзема и да укрепна. 

Ще споделя още нещо. Първата нощ, след раждането и след като детенцето ни беше починало, тихичко си плачех в стаята. Страдах за нашето мило детенце, изведнъж погледа ми беше привлечен към прозореца. В същия момент няколко облачета на небето се отдръпнаха в двете страни и се показа една ярка звездичка. Приех това като знак, че ангелчето ни е на по-хубаво и добро място.

yumiyto86  трудно е и за това ще ти кажа ,че тук ще намериш много подкрепа и сила !Тук има велики майчици,които помагат на всяка една от нас да продължи !Ще видиш ще помогнат и на теб.Меджу  сълзите и постовете ще намериш силите да продължиш само не се предавай !!!

Мило майче, болката по изгубеното слънце никога няма да заспи, никога няма да забравиш раздиращия вик на реалността, но аз съм убедена и то абсолютно категорично, че нашите дечица са наистина на едно светло и топло място и очакват...очакват нас, но преди това очакват нашата вяра и добри дела. Трябва да се изправиш на крака, да намериш своята пътечка, това е част от смисъла на загубата ти...предполагам, че точно в момента няма да разбереш какво точно искам да ти кажа, но моля те, върни се на тези думи след известно време, сега просто ги запомни. Ангелчето ти ще бди над теб и над близките ти, ще се усмихва от другото пространство и ще ти помага винаги, вярвай в това! Прегръщам те силно майчице 

Миличка, съжалявам, че трябва да си една от нас. Много прясна е раната ти и каквото и да пиша ще бъде безмислено. Смятам да помълча... Кураж!

Миличка, тъжно е, когато Господ  прибира рожбичките ни. Дори не ни дава отговор защо. Болно е да живееш след като загубиш детето си.... Мъка е да продължиш..... Всяка една от майчиците тук  знае какво е..... Много бих искала да ти дам от моя опит и да прескочиш всички тези моменти, да ти спестя мъката, болката, ужаса......
Не се срамувай от мъката си, плачи си, когато ти се плаче, викай-когато те боли, мъката няма да отмине, но ще се научиш как да я понасяш, ще намериш пътя и силата да живееш с нея.....
Животът е динамичен, разнопосочен, труден, но е Живот и трябва да се живее все някак си....
Ако успееш да го живееш с достойнство, сигурно би имал смисъл.....
  
 Нека почива в мир и светлина твоето ангелче!!

Много съжалявам,че се е случило и с теб,в този момент нищо казано не може да намали ужаса от преживяното..... ,когато за първи път зачетох този форум се почувствах толкова странно,усетих тези жени,макар и непознати,толкова близки до мен и до мъката ми,по близки от когото и да било около мен в реалния живот...Знай,че и ти не си сама,пиши,споделяй мъката и болката си,заедно ще намерим сили отново да се почувстваш жива!Твоето ангелче е някъде там,но не само,то е с всичките наши дечица,които някой ден ще се върнат при нас ,а до тогава трябва да се научим да живеем отново макар и с опустошени от мъка и болка сърца!

Миличка, много съжалявам че прочетох това. Знаеш че пишем и в общия ни форум - Разград.
Там много не пиша за случилото ми се, за да не се притесняват бъдещите майчета, но тук всички са чели и за моя случай. Преди почти 4 години на 12 Септември и аз загубих нашите близнаци в 7 месец. Много страдах и плаках, но тук ми помогнаха. Сега имам Пресито и тя е моят смисъл да живея. Сега ти трябва да изплачеш мъката си и после психически да се въстановиш и после, повярвай ми, ще гушкаш своя свидна рожба.  
Мир на малката душичка!  
Ако някога имаш нужда от съвет можеш да ми пишеш на лични и може да се срещнем!  

yumiyto86, и тук ще ти кажа,че адски съжалявам за ада през който трябва да минеш ти и семействотот ти.
За жалост не мога да ти предложа рецепта,която ще ти помогне да превъзмогнеш загубата на рожбичката си,само едно приятелско рамо на която да поплачеш. 
  за твоето ангелче

Влагодаря на всички ви за милите думи. Болката наистина е много голяма, но може бинякой ден ще свикна да живея с нея - поне се надявам. Но не мога да спра да си задавам въпроса защо??? толкова е трудно. С всеки изминал ден тя става все по силна, ето мина се още един ден в самота, в болка исълзи. Днес погледнах за пореден път календара и ме заболя още повече, мина точно един месец, а имам чувството, че беше вчера. Все си повтарям ето ако беше живо Ангелчето ми щеше да е на един месец. Нямам обяснение как продължавам да живея! Всичко е толкова безсмислено, за секунди целия сват се стовари върху мен и всичко загуби смисъл. Единственната ми мисъл и тогава и сега ече трябва да живея заради съпруга ми, благодарна съм за любовта и подкрепата му.

Съжалявам за случилото се  .Момичетата са казали това което и аз ще ти кажа. Пиши и споделяй, ние сме тук за това, да се подкрепяме и помогаме доколкото можем ,защото никой не може да разбере нашата мъка .... .

- за малката душичка....