Публикувана: 27 апр. 2010, 15:52 ч.
Последно мнение: 21 юни 2010, 13:38 ч.

Още една майка загубила Ангелчето си

6 083
36
1

# 15 29 апр. 2010, 21:18 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Ще минат много дни и много пъти с болка ще гледаш календара... Ще виждаш как живота се ниже, всичко около тебе е живо, но вътре в самата теб една частичка вече няма да е. Съжалявам, че ти пиша по този начин, но така съм го видяла аз през моите очи така го чувствам... Бъди силна и не се предавай!!! Rolling Eyes

# 16 30 апр. 2010, 14:42 ч.

Мнения: 14

Мило майче, съжалявам за ужаса които изживяваш. Няма лек и няма рецепта как да приеме човек загубата на най-свидното си. Ето днес става една година от както изгубихме и другото си момченце, а братчето му близначе почина седмица преди него. Когато ми се обадиха, за да ми кажат, че и другото бебе е починало изпаднах в истерия и само крещях "Господи, какво съм направила? Защо?". Никога няма да разбера...Боря се всеки ден с действителността и живея с разкъсано сърце, но нямаме право да се предаваме на гнева, страха и тъгата. Вякопчила съм се още по-силно в живота и искам още по-силно да сбъдна мечтите си.
Кураж!

# 17 30 апр. 2010, 15:20 ч.

Мнения: 2 161

Съжалявам за това, което е трябвало да преживееш! Кураж bouquet

# 18 4 май 2010, 18:16 ч.

Мнения: 604

Мила майчице,съжалявам за мъката която си преживяла,плачи когато ти се плаче,тъжи когато ти е тъжно,за да успееш да приемеш и да изживееш болката от загубата си,на мен лично това ми помогна......
Силно те прегръщам и ти желая много скоро да сбъднеш мечтата си, а времето ще ти помогне за всичко останало...... Hug

# 19 4 май 2010, 20:36 ч.

Мнения: 10

здравей, мила майчице!!!
имаш и моята подкрепа, за съжаление аз и другите майки можем само това да ти дадем...не се отчайвай и не се предавай, бори се с мъката си, моето бебенце вчера направи 3 месеца откакто си отиде, а аз нито за ден не съм спирала да мисля за нея, не вярвам в това че времето лекува, единственото което разбрах е, че всичко на тоя свят е безсмислено, само децата имат значение, и това е най-силната и най-истинската любов. не се предавай!!!

бъди силна! аз и другите майки ще бъдем с теб в мъката ти!
Hug

# 20 5 май 2010, 08:13 ч.

Мнения: 31

yumiyto86 Съжалявам за трагедията, която ви е сполетяла. Като чета какво пишеш, все едно аз съм написала как се чувствах преди малко повече от три месеца, тогава и аз преживях същото. Не исках да виждам никого, само плачех, обвинявах за всичко себе си, нищо нямаше смисъл. Сега още ми е трудно да общувам с хора и предпочитам да съм сама, още плача, но съм се вкопчила в надеждата за друго бебе и това ме крепи. С времето болката не става по-слаба, но започваш да свикваш с нея. Примиряваш се, със случилото се, примиряваш се, че никога няма да си същия човек и животът ти никога няма да е същия и продължаваш напред, защото нямаш друг избор. Не очаквай хората да разберат мъката ти, само човек, който го е преживял може да те разбере, за това пиши и споделяй тук. Тук всички те разбират и преживяват всичко заедно с теб.

# 21 10 май 2010, 20:32 ч.

Мнения: 14

Vali-ly Благодаря за подкрепата, наистина вече се убедих че само вие, т.е само хората преживели мъката можете да ме разберете. Тука наистина намирам хора които не ме съжаляват, а хора които наистина ЗА СЪЖАЛЕНИЕ са преживели по точно преживяват ужасаи кошмара. Наистина е много трудно, никога няма да го преживеем, няма да ги забравим нашите Ангелчета , просто ще свикнем с болката. Толкова ми е трудно, моля ви за съвет - по другата седмица брат ми има бал, там ще е и братовчедка ми която намразих - след случилото се, след изписването ми отболницата дойде уж да ме види и с цялото си нахалство започна да се перчи с корема си (бременна е в 7 месец) беще донесала някакви сладки видяла ги в магазина на идване дояло и се е и взела да похапнем заедно, дори не се опита да ме утеши, толкова ме заболя,така я намразих,че направо не искам да я виждам. Моля ви дайте ми съвет ако не беше Брат ми изобщо нямаше да отида но няма как, незнам как ще издържа още веднъж да се видя с нея. Незнам как да постъпя

# 22 10 май 2010, 21:14 ч.

Мнения: 428

yumito86 много гадна ситуация. Разбирам как се чувстваш, аз бях в подобна ситуация, защото когато загубихме нашето бебе на мъжа ми сестра му беше бременна в 3-тия месец. По стечение на обстоятелствата живееше при нас и остана докато роди. И аз се чувствах много кофти и ми ставаше тежко като гледах как и расте корема (тя не се е перчила, но си е доста болезнено) Мисълта ми беше, че при всички случай ще ти е гадно, но предвид че е бал на брат ти и няма как да не идеш, опитай да я избягваш там, а ако много почне да ти досажда и кажи че не ти е приятно да ти напомня, че си загубила най - скъпото си същество.
Как може да има такива хора не знам, да се подиграват с чуждата мъка, щото за мен това си е точно подигравка.

Пожелавам ти да изкараш добре на бала, че няма да ти е много весело ми е ясно, но дано поне малко се разсееш, ще ти е от полза и да не ти досаждат разни нетактични хора.

# 23 15 май 2010, 19:46 ч.

Мнения: 31

yumito86 разбирам как се чувстваш, аз в началото намразих всички бременни, майки с деца и бебета. Имах някалко бременни приятелки и изобщо не исках да ги виждам. Исках да се скрия от целия свят. Не исках да ходя на работа. Не исках да контактувам с никакви хора. Но нямах избор, преди да се върна на работа отидох на фризьор, на маникюр, промених си прическата, купих си нови дрехи /за пред хората трябваше да изглеждам, нормално/. Стиснах зъби. Вдигнах глава и тръгнах на работа. Вече месец и половина не мога да се адаптирам, но не позволявам никой да го разбере /иначе само аз си знам как се чувствам/.
Бъди силна уважи празника на брат си, не позволявай на тази жена да те разтройва, щом е постъпила така, тя не заслужава да и отдаваш никакво внимание. Hug

# 24 16 май 2010, 13:18 ч.

Мнения: 14

Благодаря ви момичета, знам че всякак ще мине и това. В крайна сметка ще съм там единствено и само заради Братчето си, няма да се съобразявам и тормозя заради никого, така съм решила, но .... Утре ще ходя за резултатите от аутопсията дано веча да са дошли, че не издържам вече, по скоро искам да разбера причината, ако има такава или ако ми кажат де , имам познати в болницата те ми казаха много да не се надявам, защото в повечето случаи се оказвало, че няма причина, незнам ще се побъркам дали това "нама причина " е добре или зле незнам. Незнам може би това е възможно най- добрия резултат, това означава че ще мога някой ден да си ими живо и здраво бебенце. Охххх незнам ще се побъркамвече минаха 45 дена, дано вече да има резултати. моля ви кажете какво казаха за причината за загубата на вашите АНГЕЛЧЕТА.

# 25 19 май 2010, 12:01 ч.

Разград
Мнения: 377

Миличка, не се затваряй и не се озлобявай, защото другите не ни разбират. Надали братовчедка ти го е направила нарочно. Когато аз загубих нашите близнаци ми беше тежко и не исках да виждам бременни, не защото ме дразнят, а защото споменът беше много пресен. Оказа се, че около мен забременяха няколко майчета и не смееха да ми кажат, а аз така им се радвах - истински. В последствие кръстницата ни, Зорито, ти я знаеш от Разградската тема забременя с близнаци и аз и за миг не се почувствах гадно или да не искам да я видя, защото преди 1 година аз загубих две прекрасни момченца, а напротив радвах се с тях. Оказа се че и аз съм бременна с нашата принцеска Пресиянка. И така те растат заедно и аз всеки ден благодаря на Бог за това наше и тяхно щастие. Изпълни сърцето си с любов към чуждите деца и се радвай с тях и скоро и ти ще гушкаш едно слънчице. Само това мога да те посъветвам. Изхвърли омразата и тези чуства, защото само си вредиш и се изолираш сама. Hug

# 26 20 май 2010, 15:18 ч.

Мнения: 200

yumito86 ,много съжелявам мила.Преживяла съм го и знам какво е.Взе ли резултатите вече?В моите отговори нямаше.

# 27 25 май 2010, 16:03 ч.

Мнения: 14

Не не бяха дошли още утре пак ще отида, ако все още не са пристигнали този път ще се видя и с патоанатома, може пък нещо да ми каже , охххх незнам вече нямам сили за нищо, единственно искам резултатите вече. SSOONNIIAA, честно казано и аз не се надявам на конкретен отговор,но ще видим дано да ми обяснат нещо.

# 28 29 май 2010, 11:47 ч.

Мнения: 19

Мило маи4е сега и аз разбирам как се 4увстваш, загубих моето малко 4ове4е.Изпаднала съм в безтегловност стоя пред календара и отброявам 4ерни дни.Питамсе защо това се слу4ва и нямам отговор,искамисе това никога да несе слу4ва на никого.ЗАЩО БОГ НИ ДАВА ТОВА ЩАСТИЕ И СИГО ВЗИМА ТОЛКОВА БЪРЗО. Никога няма да забравим нашите слън4ица , но трябва да продължим да живеем Hug

# 29 31 май 2010, 11:25 ч.

Мнения: 14

Sveti, много съжалявам а загубата ти. Много е трудно знам, но въпреки всичко трябва да продължим. Болката никога няма да намалее, никога няма да забравим нашите Ангелчета, само иединствено ще се научим да живеем с нея. Ето вчера изминаха 2 дълги месеца от загубата на моето Момченце, вече единствено чакам деня в който ще видя отново двете чертички, разбира се след като доктора разреши.Тука наистина намирам разбиране и утеха, също и ужас - толкова сме много, а си мислех че съм само аз, тава наистина е потресаващо.

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: