Математически турнири - 4

Ирина, и аз бих реагирала като теб, но зависи какви цели си поставя човек.

Аз пратих зайче на Коледно за да свиква да не се притеснява от състезания, изпитване, контролни... Исках да е спокойно детето и да види как е. Беше много спокойно всичко и за мен това беше едно успешно нещо в момента, в който излезе. Получи си похвалите и целта беше постигната. То пък се представи чудно, хареса му и се явява на всичко, което имаше до края на годината.  Докато има желание ще ходи. Най-вече заради психологията. Мисля си, че желанието умира някъде покрай стремежа за високо спортно майсторство, но може да бъркам. Сега си мисля, че понеже такива опити няма, няма и рискове.

О,просто се опитвам да върна времето-аз не съм амбициознна майка,това е моята гледна точка!Възпитах състезател,при това първокласен...и абсолютно винаги изборът е бил негов.При мен проработи,може и някъде другаде да хване дикиш,затова споделям.
Характер се гради с любов!!
Арт мама-не зависи от целите.Моята философия е базирана на свободния избор-но в в рамките на позволеното:)Аз съм матрицата-бий ме,където успееш! И още гоня стандарт.
Не казвам,че  е правилен подхода ми,но знам,че има талантливи деца,които имат нужда от подкрепа най-вече от семейството!То държавата отдавна е абдикирала...

Ирина, аз ще ти отговоря за моето дете конкретно. То обича математиката, няма проблем да се явява на състезания. От малка умее да смята. Аз мисля, че това умение трябва да се развива. А то се развива когато видиш постигнати резултати  И кой е казал, че детето не е пожелало да отиде  Арт мама е права за стремежа към спортно майсторство. Същият въпрос би могла да зададеш на родители, чиито деца тренират гимнастика, плуване, свирят на пиано и т.н.  Светът е математика. Не виждам защо да не може детето ми да развие определени свои умения. Тя ходи от 4 г. на куклен театър, защото има талант за това. Изявите й само са й помагали досега.

Някакси всеки родител преценява, а и самите деца. Че има объркани родители има.

И аз да отговоря за моето дете - съсед математик случайна среща и човека говори с нас, че детето ни е даровито да го запишем тук и там на състезания и дори не сме ходили за резултати. (туко някой ни носеше някоя награда)  Така решаване задачи, никога не е имало - никога някаква специална подготовка. Но му се отдава - сега дори не се записва за състезания. Сега без подготовка и без уроци са му интересни езиците.  И това само с учене в училище - не отваря нищо в къщи. Аз мисля, че няма нищо лошо да се пращат децата, щом желаят. И няма нищо лошо да не успеят. Там се срещат с много други деца. Опознават света по-лесно.

Моето само се записа на първото си състезание в І клас, проведе се в неговото училище и аз не разбрах, че имат такова, докато не донесе първата си зелена грамота за І място /на зелена глава- зелена грамота/. След това само се записа във ІІ клас, вече знаех, т.к. трябваше да дам пари за участие. Знаех само това. Не е имал специална подготовка, освен учебната и домашната /проведена от мен, а аз нямам нищо общо с математиката, но съм родител, наглеждащ децата си, все пак/, освен миналата година, когато реши, че МОЖЕ и да кандидатства в ПМГ и записа ненатоварващ курс по 2 учебни часа в седмицата. Ама зор не си е давал. Ходи на състезанията, на които искаше. Знаеше, че му трябват резултати от тях за кандидатстването, но на Олимпиада, примерно, не се натегна, отиде предния ден на състезание по плуване. Въобще не съм тикала, не съм карала, не съм мърморила. Може пък да стане състезател- плуване, нещо друго, кой да ти знае  от сега.
Той няма цели да става математик, аз- още по- малко. Моите цели са за мен, самата, не за децата ми. Що се касае до тях, целите ми са от съвсем друго естество. Резултатите за нас са  не толкова важни /намирам го за много здравословно/. Интересът на детето въобще не зависи от тях- убедих се. Дори напротив, прекомерната амбиция може да го направи добър в дадена област, но задължително ще вземе от други места. Слава Богу, че той  /и аз/ приемаме нещата така. Защото конкретният резултат на конкретното състезание зависи от много неща, вкл. и моментно състояние физиологично, психическо, емоционално.
Ирина, аз моето, например, не го пращам, само плащам.   
Хитър Петър е много добро състезание. Обаче миналата година на него точно синът вдигна температура- грип. Боля го глава два месеца и той все казваше, че е от него.     

Да,Judi,правилно си ме разбрала-точно това е моята идея:децата сами да вземат решенията дали да се явяват на състезания или не.
Точно прекомерната амбиция/родителска/ ме дразни.В повечето случаи я пропускам покрай себе си,но понякога си казвам мнението
Аз и другата крайност не харесвам-детето да бъде оставено на самотек и каквото стане,това е още по-лошо. Боже опази!
Филососфията ми е да подкрепям детето в начинанията,но го възпитавам да си носи последствията и да не се отказва по средата.
Много се извинявам,ако съм засегнала някой-всички сме тук,заради дечицата си.И ние сме различни,и те са различни...и толкова бързо порастват!!!
ПП.Спорна състезателна година на всички наши математици! /и на всички други,де,но все пак темата на форума ни е конкретна/.

   Моят син съвсем случайно беше открит за математиката. В първи клас им организираха някакво безплатно вътрешно състезание по повод 60 години от основаването на училището. Попитали ги кой иска да участва и той се беше записал. После се оказа, че е решил всички задачи. Няколко месеца по-късно се записа за градското състезание, спечели го. И така. При тях математичката на прогимназиалните класове минава по всички паралелки, записва желаещите и им казва кога и каква сума да носят. Последната година постоянно имаше : " Мамо, може ли да ми дадеш Х лева, че съм се записал за....". Но той сякаш се чувства длъжен да участва във всичко. Ходи на състезания по математика,английски, тези на СБНУ, " Знам и мога" на МОМН, играе във футболния отбор на училището. Вероятно просто му харесва да се готви и участва във всякакъв вид състезания. Радвам се и че има някакви успехи.
  Когато започна да ходи по състезания, аз съответно започнах да търся задачи. Така попаднах в този форум. Направо бях изумена колко много и разнообразни математически състезания се организират в България. По мое време имаше само една олимпиада и то от 4 клас нагоре. Постепенно натрупах завиден архив и доста информация за различните турнири. Сега математиката е и мое хоби.
  С амбицията, за която говори Ирина, се сблъсках едва тази година на едно национално състезание в Шумен. Имаше толкова надъхани родители, че направо се уплаших и взех да се чудя там ли ни е мястото.
  От  друга страна не във всички училища има организация, както в това на сина ми. Често дори не се съобщава на децата, че ще се провежда някакво състезание, затова много родители са принудени да се оправят сами.
  И аз пожелавам на малките математици година, изпълнена с вълнуващи преживявания! Успех на всички!

Според мен това явление (родители, за които представянето на детето им на математическо състезание е мерило за интелекта на детето, доброто представяне е повод за показно тупане в гърдите и всички с по-добър резултат са или връзкари или зубъри) отмира след изпита за математическите гимназии след 4 клас. Слава богу, след това остават предимно тези деца, които всеки ден откриват красотата в математиката и чиито родители знаят, че всеки, който се явява на такова състезание, вече е победител.
 

А как едно дете да открие математика, ако учителят му не му покаже? В един клас с 25 деца, дали това дете ще успее да се заинтригува?

Аз до 3ти клас си мислех че всички решават задачи като мен: бързо и правилно. Учителка от 4ти клас ме покани на кръжок и там вече намерих мястото си. Сега синът ми е обявен за неспокойно дете, защото след като реши наум задачите, почва да се върти и да пречи на останалите. Предложих на госпожата да му дава по-трудни задачи или да му разрешава да чете книга, тя отказа, децата и трябвало да не се делят.
Резултата е 5ца за годината в 3ти клас и абсолютно никакво отношение към математиката.

На курса в СМГ се надявам да заобича нестандартните задачи, те са различни от училищните, и там му е интересно.
Ще го пращам на всички състезания, за да види че е едно умно дете.

Май съм амбициозна, а? Ако не го натисна аз, няма кой друг.

ЕйМиМи , за учителя си много права  . Моят син не харесваше математиката / имаше си проблем с г-жата в 3 кл./. Когато тръгна на курсове в СМГ , /макар, че ходи само 2 мес./, учителят успя да му покаже много неща и той установи , че задачите са нещо много забавно. Макар, че не успя да влезе след 4 кл. , продължи сериозно да се занимава с курсове и състезания. Всичко прави по собствено желание. Обича да се състезава , да научава нови неща , а вече най-много обича да реши трудна задача  .
 Учителката му по математика в 5 кл. беше казала на съучениците му ,че както някои хора имат талант да рисуват, така други имат талант да решават задачи.
 Това за родителските амбиции е вярно. Жалкото е , че от тях си патят само децата.
 Пожелавам успех на всички състезатели по математика през новата учебна година  . Нека децата да дадат най-доброто от себе си , останалото няма значение!

Да се включа и аз - с петокласник - първото състезание, на което ходи - европейско кенгуру - беше второкласник и само ме информира, че трябва да му дам пари. В резултат - беше със втори резултат в БГ. Е, и това ако не е повод за него да продължи!!! В училището изобщо липсваше каквата и да е информация, да не говорим за организация за състезания. Всички състезания, които е посетил са благодарение на моите "ровичкания" из нета. Не мога да не спомена тук с благодарност и Дидева, и всички, за които математиката е хоби. Синът ми още не ми е простил, че миналата година не го записах на Салабашев (бях болна). Сега ме яде да го водя в Габрово. Е, живот и здраве - там сме.
А най-приятното в математиката за мен на този етап е обсъждането на задачите и контакта с детето. Стигнали сме до там, че току синът или щерката сами ми казват - "Дай някоя задача, мамо!" (подозирам ги, че целта им е да седнем заедно да правим нещо). Малката е още 1 клас, но решаваме задачи, които й адаптирам за нейните познания.
В тази връзка - имам задачите за кандидатстване в 1 клас в училището в Горна Баня - интересни са за по-малките. Ако има интерес - мога да ги споделя.

Аз имам деветокласник и второкласник.
Големият ми син отиде за първи път на математическо състезание в 6. клас, когато го приеха в 107-мо . В старото училище нямаше никаква информация за математически състезания. Единствено се провежда олимпиадата, а тази година дори и това нямаше. Е няма откъде да знае едно дете, за да отиде. След като започна да ходи на тези състезания, аз започнах да търся информация за тях и също като Дидева останах изумена колко много турнири за различни възрасти има. Малкият гледа от баткото и иска и той да ходи. Докато проявява интерес, ще го водя.
Аз съм за това да предоставиш информация на детето, а то само да избере. След като в училище няма такава – не говоря само за математически състезания, а за всякакви извънучилищни дейности, на които децата могат да открият какво им харесва и в какво са добри, родителите сме тези, които се опитваме да им я дадем.

Благодаря на всички ви, че споделяте всякаква информация!    

Успех на децата ни!

Може би точно ширещата се посредственост и нежелание на някои родители да се ангажират допълнително с образованието на децата си е причината останалата част да наблягат така.
Аз мога да разкажа много по тази тема - една част от семейните ни приятели не биха рискували спокойствието си, за да поощряват желанията на децата си. Съгласете се, че няма как едно дете да посещава курсове и да ходи по състезания без помоща на възрастен. Моят син започна в 4 клас и до днес без помощ от нас - няма как да се справи. Всяка неделя курсове - водене, връщане, състезанията също са в почивните дни, често вечер висим над някоя по-завързана задача. Важното е, че детето се радва на постигнатото, и само дърпа напред. Да не се залъгваме, че той сам си е избрал школата - естествено, че тук идва ролята на родителя. Но ако ние не сме креативни спрямо децата си, как да очакваме креативност и от тях един ден?
Е, пропуснала съм навярно някой и друг ден за релакс, но не това е водещо при мен специално. Тази година умуваме как ще организираме ски ваканция с тези неделни занимания, но... сигурна съм, че при желание и това ще измислим.
А и средата в тези детски школи е много по-различна от тази в училище - там децата са събрани по интереси и имат много общо помежду си - говорят на един език. Хубаво е (поне аз така мисля) да
дадем шанс на децата си да подобрят знания, да растат в добра среда и извън дома.
А за математиката... няма какво ново да кажа - всички в този форум ще се съгласят вероятно, че това е царицата на всички науки - един математик би се справил с много предизвикатлства в бъдеще, просто защото умът му е трениран да се справя по най-добрия начин. Уменията които развива математиката няма как да се  натрупат по друг начин.  В крайна сметка всеки сам прави избора си един ден. Но с какъв умствен багаж ще бъде детето ми един ден на прага на реалния живот - ето в това бих могла да помогна.  Поне знам, че няма да чуя " Защо не ме би да уча..."

Здравейте.
Темата е огрооомна и няма да имам възможност да я прочета...
Може ли някой да ми каже къде да намеря миналогодишни задачи от състезанието "Откриване на нови таланти" на СМГ? Кога всъщност се провежда това състезание? Някъде мернах, че е през месец юни...

Готвех детето по тази:
http://www.pons.bg/?act=products&do=details&id=898

За датата виж сайта на училището.