Бременна съм,а не го обичам

Благодаря ви много!!!Да наистина разбирам как изглежда отстрани,но си е чистата истина,само че 1/10 от нея.Аз това момче го познавах лично точно 1мес,преди това се виждахме там където работя,но за сметка на това поддържахме връзка от разстояние всеки ден около 7мес.Моного добър човек е-виждах го как контактува с хората,как се грижи за болния си баща...НО 1-се питах това достатъчно ли е да го познавам,за да нараня родителите си,да тръгна за чужда държава с него,да жертвам работата си която много обичам,професията,която осмисля живота ми,да оставя всички хора,които обичам,да имам деца,които какви имена ще носят и каква вяра ще изповядват?На 35г да тръгна тепърва да го опознавам ли?Той казваше,че няма да иска от мен да загърбя това,че съм християнка,НО...е изкл.вярващ мюсулманин-не яде свинско,ходил е на училище за ходжи,пътува с корана в ръка по самолети...спазва байряма,но гладуването и жаждата,както си му е реда.Това е което знам,а другия въпрос-за роднините,които както сте чували при тях много се държат.До колкото знам там(в чужбина) се движи в някаква мюсулманска общност,която всъщност му е помогнала за бизнеса му(богат е).И от другата страна да сложа-безграничната любов,която получих от него,обожанието,че даваше живота си за мен.Та ето кое надделя,дори не съм сигурна дали постъпих правилно.Много се отклоних.Дано ме извините.Иначе и аз си мислех преди да го срещна,че няма значение хората какви са,не искам да кажа,че някой е лош,просто възпитанието е различно и това би могло да направи много хора нещастни.Това не пречи да ми се къса сърцето обаче.

Padnalangel, ти си знаеш какво ти е отвътре  , Тя любовта е нещо необяснимо и феноменално...ти знаеш как се чувстваш, никой не ти е в душата, но по много романтичен начин описваш любимия.....
Но в предвид състоянието ти- е нормално да си  ц леко пеувеличени емоции...Бремеността със сигурност усложнява много чувствата ти и преценката ти.Не искам да омаловажавам това което усещаш, в никакъв случай, напротив...
Ще видиш колко са прави момичетата и как скоро всичко ще си дойде по местата.
Приоритет #1 сега ти е да намериш здравословна среда, където да родиш и отгледаш детето си.
Сега все още си сама....и може да се жертваш като търпиш недопостимо отношение от страна на БНД....но само след три месеца....пред теб ще се изправят редица задължения и отговорности.Със всичките радости идват и толкова непредвидени емоции....за да се съхраниш и да преживееш по-лесно следродилния преход наистина ти трябва здравословна среда.
НЕ РОБУВАЙ НА ПРЕДРАСЪДАЦИ....А СЕ ОБЪРНИ КЪМ СЕМЕЙСТВОТО СИ.

Всичко ще е наред, ще видиш

Не,аз не преувеличих,просто даже много бедно описах нещата,предвид,че не това е темата тук.За бащата на детето ми си мисля,че това,че не е добър за мен не значи,че няма да е добър баща за детето.Както моя роден баща и майка ми всъщност.Времето ще покаже.Но аз и нямам опит и затова търся съвет тук.Все пак и той го искаше повече от мен дори.С др.всичко е свършено,той все още ми пише отвреме на време(аз не отговарям),но ми се струва че е по-добре психически и в крайна сметка сигурно ще ме забрави.Родителите ми живеят в др. град,а на мен ми е забранено да пътувам,заради проблемите с бременността.Освен това работата ми е тук,всичко...Може би един ден ще имам време да помисля и за това,че и аз мога да бъда щастлива...Сега друго е важното.От опит съм забелязала,че понякога дистанцията на времето много променя нещата.

Здравей паднало ангелче, имаш нужда в момента не от съвет, а да не си сама с мислите си. За това са приятелите или тези с близка съдба. Аз съвет няма да ти дам. Също съм самотен родител и времето на бременността ми мина като сън. Толкова ме беше страх как ще се справя, а и ще родя "незаконно" дете. Моята бременност също беше рискова и доста време изкарах в болница. Там, всички като че ли са се наговорили да обясняват какви ангели са съпрузите им. На тази той и готвел, на онази пазарувал и гледал като рохко яйце,а аз се чувствах като изгонено куче.  Сега след доста години не  мога да повярвам какви страхове съм имала. Щастлива съм с детето си, оправям се чудесно. Какво значи да те е срам от родителите ти. Та ти ще ставаш майка, гордей се с това. А дали ще живееш с него... стига бе.. вече сме 21 век, ако някой не е забелязал.

padnaliatangel,аз също си мислех ,че БНД ще е добър баща,но с времето разбрах ,че моето дете нищо не значи за него.Той имаше дете от друг брак,грижеше се много добре за него,живееше с него.Всичко беше идеално докато излизахме и се забавлявахме.На приказки беше много щастлив с мен,дори би се радвал да има дете от мен.Но...........винаги има едно Но.
След като забременях нещата се промениха.Тогава показа ,че не иска детето,така без думи.Дори ми намекна да направя аборт.След дълги размисли се прибрах при моите родители.Те много се зарадваха на новината,но мислеха ,че правя грешка като го напускам.Започнаха да ме притискат да се примиря и да се върна при него заради детето,да си има баща ,миличкото.Не ми повярваха ,че самият той не желае нито мен ,нито детето.Цялото ми семейство се изреди да говори с него ,а той като добър политик обещаваше ли ,обещаваше.Оказаха се празни неговите обещания,мен изкара виновна.Малко преди да родя се покри,никой не можеше да го открие.
Малко се отклоних ,но исках да ти кажа,че не винаги това ,което  обещават мъжете наистина ще го изпълнят.
Потърси най-доброто решение не за теб,а за малкото ангелче,което расте в теб 
Отговорите са в теб,трябва само да ги откриеш 

Да kessy,в началото и аз влязох в др.форум-на щастливите бременни,които описа и чуството за бито куче ми е познато.Сигурно има и такива,не знам...Сега тук ми е спокойно сред толкова др.като мен,виждам че не съм сама.Иска ми се да повярвам,че след време тези чуства ще ми се струват смешни.За хорското мнение още не съм мислила,но мяма начин особено на работа да не ме дъвчат имайки предвид,че не споменавам нито БНД,нито сватба...Да minasvet и това,че всичко беше идеално докато излизахме и се забавлявахме също ми е познато,когато се появи проблем обаче сякаш това го отегчава и изчезва за 2,3 дни понякога седмица по запои.Е не се е отказал от мен,но какъв ли баща ще бъде.
   На всякъде чета,че ако по време на бременността не върви,след раждането ставало по-лошо,и напълно вярвам в това,като го знам що за човек е...Ще си живея в пълна самота-човек е най-самотен когато няма с кой да сподели мислите си,емоциите,радостите или проблемите.Аз така и така за сега свикнах.Но човек каквото си направи...Не ви е било лесно и на вас момичета,но сигурно така е трябвало да се случи,писано е било някъде.
    Още ми се струва нереално това,че ще ставам майка!

Мен единствено ме притесни това: 


Не ми се струва много психически стабилен щом за толкова кратко време е стигнал до изхода - самоубийство. А ако не е вярно а само си го измислил... ми пак не ми харесва - манипулатор е.

Останалото, момичетата са ти го казали. Концентрирай се над промяната която ти предстои, преглътни гордостта и говори с родителите си.

Ооо, Ангелчее, колко хубаво ще ти е като станеш майка.Ще го гушкаш, ще му се радваш.
Когато аз родих и бях сама, и когато плачех, че съм сама ми казваха-"ти не си сама, имаш огромно богатство", ама аз не вярвах. Докато малкият беше бебе и някак си общуването помежду ни не беше пълноценно,  не вярвах...Но сега, наистина нуждата от мъж не е така болезнена, всъщност на моменти Е, но детето  ми дава много  сили, много сили и всичко е доста по-розово, от колкото преди 7 години.......И ти ще минеш по пътя си, ще имаш моменти на слабост, ще имаш момени, в които няма да имаш нито вяра, нито надежда, но всичко отминава....Това е! Няма вечни неща! Ше имаш своите красиви мигове един ден....Ще видиш!!!!!
И кой знае, може би тогава ще имаш шанса да си щастлива по начина, по който ти самата разбираш щастието.
Всеки път когато ти се доплаче помни, че ТОВА, КОЕТО НЕ НИ УБИВА НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ!
Ние тук сме само едни виртуални образи....Всяка от нас след малко ще затвори сайта и ще се пренесе в своя си реален живот, със своите си реални проблеми, но всъщност ние мислим за теб, понеже сме със сходни съдби....И ние всички те разбираме.....И винаги тук можеш да намереш  и разбиране, и морална поткрепа, защото сме минали по пътя, по койо тептва тръгваш и ти...Повярвай- щастието е след завоя....Единственият начин да стигнеш до него е да не спираш да вървиш!!!!!
Защо не дойдеш в   http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=490879.0    ....тук ей така, всеки си споделя ....злободневните болежки и радости...и дори е весело.....
С теб сме момиче....

За самоубийството-нищо не ми е казвал-след като му казах,че се разделяме тел.ми сапочна да звъни непрекъснато денонощтно,единствения начин беше да е изкл.и понеже продължи около10 дена това,включи се и майка му и тя с обаждания да ме върне на 17.01 реагирах малко по-остро и..той изчезна за 2 дена.Много се притесних,той живее в Белгия-значи-беше някъде в някаква клиника упоен,събуждаше се и ми пишеше,че пак заспива,там е бил заключен явно,защото искаше да избяга,но не можа.След 3 дена,са го закарали(от тази клиника)до в къщи и след това е бил под наблюдение и на някакви сеанси.Изводите си ги направих сама,през цялото време ми пишеше,че няма да живее без мен,че няма да се откаже.Не попитах и не рових повече.Това естествено ме плаши ,естествено се чуствам виновна,но до някъде се успокоявам,че правилно съм постъпила,че всъщност не го познавам,дори не знам къде точно е бил и какво точно е направил,за да го затворят.Сега все още понякога пише и изглежда добре т.е.работи,тренира...А аз се мъча да убедя себе си,че постъпих правилно...като намирам и опора в детето,което нося.Може би и цял живот ще се обвинявам защото такава любов не се среща всеки ден.

Незнам, аз не бих го нарекла любов, по-скоро е обсебване и от това което пишеш си правя изводи че е по-добре да продължиш пътя си сама. Нещо не ми вдъхва доверие това момче...

И на мен! 
Као разказваш за този образ се сетих, че и аз имах един подобен случай в ученическите години.Беше много влюбен в мен, щеше да се беси, да умира от любов.После избяга някъде в чужбина.Върна се и започна да ме обвинява как заради мен катастрофирал.Гледал снимката ми, тъгувал и плакал и се блъснал.Насаждаше ми едно ужасно чувсто за вина.Отвратително беше.Сега човекът си има щастливо семейство.И е наред.Преживя ме, един вид 
Малко отклонение, но се сетих за това.

И стига си повтаряла, че ще си САМА.И да искаш вече няма как да бъдеш сама.Много уважавам Ардеа точно заради тези положителни и вдъхновяващи думи в такива моменти.Проичети пак и пак последният и пост и ще видиш как ще се усмихнеш.
Усмихни се, защото и аз ти пращам една прегръдка. И един цитат пак от Ардеа, който го има в темата, в която те е препратила.
Весело е там, заповядай.Ако не друго, поне бира от картинки ще пиеш(но само от картинки, в твоето положение  ) Пък и кърмачки си имаме в темата, така че няма да си единствената с течащи лиги  Пфу, голямо философстване тази вечер!
Ето и обещания цитат:
И какво от това, че сме сами, че сутрин ставаме сами и в лявата половина на леглото ни е празно. Там е празно, но от   съседната стая се чува детският звън...”Мамо”

Ние сме жени-силни  и вярващи. Ние сме красиви, ние сме усмихнати, понеже само ние знаем цената на щастието, на истинското ни женско щастие.

Как може да се наречем нещастни, при условие че сме прегръщали и целували едно нежно, малко същество, което сме носили девет месеца под сърцето си? На същото това малко същество сме дали не само живот, дали сме душа, топлина...

Ние сме богини , момичета, понеже успяваме всеки ден да скрием горчилката  и да гледаме в хоризонта, където ни чака щастието.

Всяка от нас я очаква то-Щастието! Днес или утре, или след години - то е там, там  е понеже ние го заслужаваме.....

  Ние сме не само жени със своите нужди ние сме жени, притежавайки вълшебството да направим един мъж щастлив. Но този мъж трябва да е неотразим.- не бързайте, понеже той също ни търси....пазете магията си единствено и само за него.

Ние сме жени и ще имаме своите моменти на слабост, но всичките тъжни мисли и сълзи , не могат да погубят силата ни- те само ни зареждат  с още, понеже ние Жените сме Новият Силен ПОЛ!!!''

Аз и затова и не се реших да се ''втурна през глава'' към обвързване с тоя човек особено като се има пред вид и останалите пречки.Не исках причината да е др.религия,но това влачи след себе си толкова други неща.Много лесно се лъжа в хората както си личи и от целия ми живот до тук и всеки съвет ми е добре дошъл.Просто напоследък в положението,което съм се връщам назад и се питам дали не пропуснах нещо голямо и хубаво като голямата любов...Като чета тук как някой е един в началото,а после ставал друг....си мисля,че добре че не поех риска.За БНД-там нямаше изненади-такъв си беше в началото такъв си и остана,не ме е лъгал,на ми е свалял звезди-просто аз като някакъв мазохист не повярвах,че заслужавам и нещо по-добро.Това го виждаш чак като се поогледаш как живеят др.Моля се да успеем да запазим уважение поне един към др.заради детето.Да живее както си иска.

Най- важното е да запазиш детето и себе си с това. Този човек определено не ти трябва, а живота след раждането ще се види накъде отива. Нещата ще олекнат за теб самата, ще си и по-сигурна психически в живота и може би ще погледнеш и от другата гледна точка.Няма незаменими хора. 12 годишна една връзка...това си е като брак, вие и досега не сте се разбирали, а пък и казваш не го обичам...То просто нищо не остана!

Ами останало е детето което чакам...И аз мисля,че след раждането ще се видят на къде отиват нещата.Но до тогава...Имам чуството,че попадам в страшна депресия от която не знам как ще изляза.На всичко отгоре трябва и да лежа поне още 3мес. ако всичко мине добре.Днес пробвах да стигна до една пейка на 20м от входа и ме заболя.Друго си беше да погледаш хора в градината,живота спира да ти се струва толкова черен.Лежа и си мисля за любовта която изгубих,но просто нямаше начин...

Привет!
Не съм самотна майка, но съм самотна съпруга....
Мислех да ти опиша самотата, тъгата, но....
Реших, че е по-добре да се успокоиш, ной-важно е твоето здраве и това на нероденото ти бебче....
Когато си самотна можеш да ми пишеш на лични, рядко има дни да не влизам във форума, ще си поговорим за чисто женски неща да се поразсееш, не се оставяй на лоши мисли....