Бременна съм,а не го обичам

Ангелче, имаш наистина болезнени спомени от детството си. Звучиш, сякаш са опитвали да те претопят "за твое добро".

Разбирам, защо това между вас с родителите ти, се е превърнало в крайъгълен камък в отношенията ви.

Разбира се, че няма да сбъркаш, ако следваш вътршния си глас. Това е единственият глас, който ни води във вярната за НАС посока.

Един въпрос: Колко са възрастни родителите ти? Не са ли поомекнали малко с годините, не им ли дойде по-друг акъл?Не можеш ли да гледаш на кофти философията им с насмешка?

Мисля, че съдбата ти дава шанс да "надживееш" родителското тесногръдие, да надрастнеш себе си "от тогава", когато си живеела с тях. Ти вече не си онова момиченце, няма начин да се завърнеш в точно онова положение, няма начин да те наранят отново, АКО ТИ НЕ ИМ ГО ПОЗВОЛИШ. Децата надминават родителите си. Бъди по-силна от тях, ако ти знаеш какво искаш, те не могат да те отклонят и на милиметър. Ще мрънкат, ще свикнат....на кой му пука.Нов живот идва, ей!!!!!Това е най важното!Какво значение имат претенциите на двама старчоци, в сравнение с добруването на вас с детето? Никакви абсолютно, прах и пепел!!!!

Знам, че не е лесно, нещата стават тогава, когато си готов.

Ако още не си готова сега да поставиш отношенията с родителите си на коренно нова основа, поне гледай по-леко и недраматично на "съквартиранта". Докато не измислиш накъде да поемеш. Той няма да се промени, но ти имаш време да обмисляш новото си бъдеще! 

Прекрасен постинг! Отразява напълно мнението ми по темата.
Паднал Ангел, сега си в момент на "безтегловност", рееш се търсеща себе си, пътя си, мислеща и размисляща най-различни хипотетични ситуации... беззверие и опит да убедиш сама себе си, че въпреки всичко, ти можеш и ще успееш да живееш по този начин -  с един пиян пройдоха. Примирила си се със ситуацията, но това ще мине и тогава ще ти светне сякаш изведнъж - ще вземеш "детето и чантата под мишница" и ще се засилиш с хъс и желание към новия си живот и пътя, които сякаш е изскочил от трънаците и досега скрит - сега е пред теб толкова ярък. И за тази промяна съвсем не е нужно да има "нов мъж". В един момент просто ще ти "писне на гъдулката" и ще видиш едно ново начало пред себе си. Ще бъдеш заредена с енергия да промениш живота си, а трудностите ще посрещаш с усмивка - като нещо задължително, което трява да се свърши - а решенията сами ще идват...
Но за да дойде тоя момент, трябва да мине време, а покрай детето и грижите за него няма да усещиш колко бързо ще дойде това време...

Много неприятна ситуация,меко казано.
Аз те съветвам да продължиш напред САМА.
Живот с алкохолик и женкар? Това е цяло мъчение за теб,как си могла толкова време да търпиш тази ситуация??
А какво да кажем за атмосферата,в която ще се отглежда това бебе - изнервена и нещастна майка,баща - пияница и лузър.
Не ти трябва,финансови грижи винаги ще има,колебания дали си поела по правилният път всички имат,кофти моменти - къде няма?

Мисли в перспектива,бъди силна,хвани се в ръце и не позволявай на никой да те тъпче и дърпа назад.
Сега имаш най-големият стимул да оправиш живота си.Успех и безпроблемна бременност.

Съвсем ненавременно може би е да пиша и да се изказвам сега по евданадникнат чужд проблем.

Без да съм чела коментарите, а само постингите на авторката, нека й кажа: бебенце се гледа трудно, малко детенце - още по-трудно и т. н., за това си трябва време на спокойствие и отдаденост; не мога да си представя какво е да го гледаш без човек до тебе или в психическото състояние, в което ми се струва, че си в момента. Също така си мисля, че трябва да се подготвиш поне малко за дните след раждането - ще възникнат куп въпроси относно отглеждането, и после ще съжаляваш сигурно за пропуснати неща, които не си направила "правилно" за бебчо. Отбелязвам това само в скоба.

Това, за което искам да напиша е, че срещите в живота на човека не са случайно нещо и може би Господ ни дава шанс, и се обижда от подминаването му. Не мога да повярвам ,че жена на 35 г не е достатъчно опитна в познанието на хората, за да не послуша интуицията си и да знае какъв човек стои насреща й. Говоря за онзи човек, мюсюлманина от Белгия. Ако не го одобряваш като човек - тогава защо си започнала връзка? Ако смяташ, че този човек има качества, може би не е редно да не дадеш шанс на тази връзка, да се опознаете по-добре, не говоря за веднага обвързване с него.
Просто в цялата история ме нарани чувството, че една любов, която ние не знаем каква е, това само ти, Паднал ангел, си го знаеш, и бъди честна пред себе си, бива отхвърляна. А не се знае дали за в бъдеще ще имаш дадена друга любов. Впечатлението ми е, че Господ рядко подарява любов на обикновените простосмъртни хора. Просто защо ще прекъсваш връзка, ако нещо вътре в тебе се съпротивлява. Ако съм останала с грешно впечатление, прости. Живот ни поднася изненади, и не винаги те са лоши. Пробвай да се опознаете, какво губиш...  Елементарно звучи - чуй сърцето си и направи както ти казва то...
Ох, много тъпичко от моя страна да бъда такъв съветник...
Просто ме заболя в един момент за един възможен пропуснат шанс за едно... кой знае какво бъдеще.

   Благодаря !Sedada , и аз стигнах до тоя извод - ако разбира се ТОЙ ме приеме така ....Отново контактуваме по тел. още не съм казала , нямам все още сили , само с намеци някои неща , той уж казва , че не иска да знае , че няма значение , че ме обича и няма значение , но проверката ще е жестока ...Ще идва края на юли по работа .
    Реших , че в крайна сметка ако е истински детето ми няма да му е пречка , ако ли не ...-ще боли , ще боли и ще мине може би.
    А за връзката - сложно и дълго е сега да обяснявам - нищо не е само черно или бяло .

padnaliatangel,
Мислиш ли, че той все пак знае, че си бременна? В кой месец си? Колкото по-дълго криеш от него, че си бременна, толкова по зле...
Той наясно ли е с 12г ти връзка и че си нещастна в нея?

Добре де,авторката не е писала в тази тема от 2 месеца,иска помощ...същевременно е пуснала и друга тема,в която казва че вече е взела решение да се раздели с този мъж...
Е,ако всичко е истина дано се е оправила,че прочитайки историята и в началото ме натъжи.

padnaliatangel  роди ли? акко и родила, дано не е припознато детето....големи проблеми..

    Да припозна го , но за какви проблеми говориш - досега не му е казал името , имаше големи проблеми около това , не го е държал , прегръщал, само на изписването , не живея с него , но до скоро като се вясваше , дори не влизаше в стаята да го види или пита как е . Сега понякога надниква , но просто бърз поглед.
    Мен не ми и трябва де , какви проблеми мислиш , че ще имам. Да не забравя - майка му го е виждала 2 пъти като се роди преди почти 3 мес., а дядото не пожела да види нито мен нито детето , че не се съгласих да го кръстя на него - човек , който не познавам даже.

Много трудно е да се уцели кога Господ ни е дал шанс и кога ние си го измисляме.
Иначе фразата много ми хареса.  

Паднал ангел, на мен физически ми става лошо като си представя да съм бременна от определен човек (с който сме били близки). Не мога да си представя да гледам дете, което и най-малко прилича на него. Много тежка задача имаш!

Прегръщам те   - разбирам те какво е да влизаш в разделите с щастливо женени, очакващи дете, но животът е пъстра въртележка - един ден е добре, друг ден - изпитания - и през това минаваме всички. Ще мине и това!   - още една прегръдка, дано много скоро имаш прекрасни новини. Нали ще пишеш, за да се зарадваме заедно!

А и е трудно да повярваме в знаците на съдбата. Но пък детето може да е любовта на живота ти, не се знае...

Е поне нещо хубаво има в цялата тази история...бебчето. Да ти е живо и здраво и много да те радва!

Много ми е странно като казвате, че детето ще бъде обичано по-малко ако не сме обичали бащата. Едно дете и въобще един човек е цяла вселена, не е просто прероден този или онзи. Освен това, характерът се оформя от хората, които го възпитават в голяма степен.
Честно казано и моята дъщеря ми напомня често на свекърва ми, но това не значи, че не я обичам.

Да, това е коректната гледна точка, но за мен би било мъчително - давам си сметка...

Обичам безумно и  безусловно детето си , въпреки , че е копие на баща си . Но разривът между нас се получи по-късно , в началото го обичах и му вярвах . Той не оправда доверието и любовта ми , което обаче не е причина да не обичам дъщеря си  .