Разбирам, защо това между вас с родителите ти, се е превърнало в крайъгълен камък в отношенията ви.
Разбира се, че няма да сбъркаш, ако следваш вътршния си глас. Това е единственият глас, който ни води във вярната за НАС посока.
Един въпрос: Колко са възрастни родителите ти? Не са ли поомекнали малко с годините, не им ли дойде по-друг акъл?Не можеш ли да гледаш на кофти философията им с насмешка?
Мисля, че съдбата ти дава шанс да "надживееш" родителското тесногръдие, да надрастнеш себе си "от тогава", когато си живеела с тях. Ти вече не си онова момиченце, няма начин да се завърнеш в точно онова положение, няма начин да те наранят отново, АКО ТИ НЕ ИМ ГО ПОЗВОЛИШ. Децата надминават родителите си. Бъди по-силна от тях, ако ти знаеш какво искаш, те не могат да те отклонят и на милиметър. Ще мрънкат, ще свикнат....на кой му пука.Нов живот идва, ей!!!!!Това е най важното!Какво значение имат претенциите на двама старчоци, в сравнение с добруването на вас с детето? Никакви абсолютно, прах и пепел!!!!
Знам, че не е лесно, нещата стават тогава, когато си готов.
Ако още не си готова сега да поставиш отношенията с родителите си на коренно нова основа, поне гледай по-леко и недраматично на "съквартиранта". Докато не измислиш накъде да поемеш. Той няма да се промени, но ти имаш време да обмисляш новото си бъдеще!