Бременна съм,не обичам бащата на детето си,мисля,че и той мен.На 35г съм,първо раждане ще ми е ако е писано,преди това имам 2 спонтанни аборта,почти не вярвах,че ще имам дете.Нямаме брак,но сме заедно от12год. с много събирания и разделяния..Бебето стана на последната ни среща,след която никога повече нямаше да се върна при него,вече имах и нова любов,но...така било писано.Той не ме е оставил,но не знам как ще живея с него-това сигурно ще ме смаже.Самотна съм,бременността ми е рискова поради различни проблеми.Не получих нито нежност,нито подкрепа.Той се мисли за голяма работа и едва ли не ми е направил услуга,че ще родя от него-какво да кажа за човек,който преспа с най-добрата ми приятелка и след това ми се похвали,как я бил...през предишната ми бременност го заварих с друга жена в нашето легло,пие страшно много всеки ден и така е по-добре защото ако не е пил 2дена става злобен и заядлив,започва да обижда,мързелив е,почти постоянно е в болнични,добре че е на държавна работа,но дори и там непрекъснато го наказват,държи се пренебрежително с родителите ми,почти презрително...Списъка е ужасяващо дълъг,аз съм си виновна,той просто ме хвана в капан.Преди го обичах,не исках да видя истината,а когато взех решението,вече няма на къде.Мтериално съм зле,имам работа,но нямам жилище,не мога да отида при родителите си,а и как да оставя детето си без баща.Какъв съвет бихте ми дали,той поема отговорност в смисъл че ми хвърля някой лев,но си живее живота а аз за него съм добиче за разплод.
- Публикувана: 1 май 2010, 12:33 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2010, 19:49 ч.
Бременна съм,а не го обичам
Ох наистина лесно се дават съвети отстрани, все пак ето какво мисля аз. Запази детето, мисля че ще успееш да си го изгледаш сама, няма да си първата и последната жена. Родителите ти ще са много щастливи да станат баба и дядо, а и както ти сама казваш не се знае нататък какво може да стане, дали ще имаш друг шанс за рожба. Донора го остави да си живурка и хич не ти трябва.
Опитвам се да мисля,че най-важното е детето,а всичко друго подлежи на промяна.Отказах се и от човека,който ми даде любовта,сега съм потънала в самота и просто чакам да си дойде времето на бебчо.Мисля си и че съм и на такива години,че трябва да бъда щастлива,че имам дори това.Ще се радвам да намеря приятели тук.
Защо не се събра с човека, когото обичаш.Този който те обича.
Заради формалността че си бременна от друг ли?
Защо не можеш идеш при родителите си?
Съвети се дават лесно, а на чужд гръб и 100 тояги са малко, но миличка, аз докато четох твоята история все едно четох моята собствена...
С тази разлика, че аз бях на 20 и БНД не пиеше и не ми даваше никакви пари, а по-скоро вземаше от мен ...но всичко друго е много сходно...И униженията и пренебрежението.....И най-вече моите страхове и колебания....
Бог бе милостив към мен и ми помогна, като направи така, че БНД ме изостави...аз сигурно нямаше да имам смелостта да го напъдя.....
За това, в твоят случай съвсем отговорно мога да се изкажа мнението си, че трябва да БЯГАШ на далече от такъв мъж.
Ако положението с родителите е добро, ако сте в поносими отношения ги помоли за подслон.
Не бива да стоиш при човек, който не те уважава- това рано или късно ще рефлектира и върху детето.
В 21 век никой не се учудва жена сама да си гледа детето. Не е толкова сложно.....нито толкова страшно.
Аз вече 7 години отглеждам моя юнак без абсолютно никаква помощ от БНД.Щом аз съм се справила- ще се справи всеки
Заради формалността че си бременна от друг ли?
Защо не можеш идеш при родителите си?
Съвети се дават лесно, а на чужд гръб и 100 тояги са малко, но миличка, аз докато четох твоята история все едно четох моята собствена...
С тази разлика, че аз бях на 20 и БНД не пиеше и не ми даваше никакви пари, а по-скоро вземаше от мен ...но всичко друго е много сходно...И униженията и пренебрежението.....И най-вече моите страхове и колебания....
Бог бе милостив към мен и ми помогна, като направи така, че БНД ме изостави...аз сигурно нямаше да имам смелостта да го напъдя.....
За това, в твоят случай съвсем отговорно мога да се изкажа мнението си, че трябва да БЯГАШ на далече от такъв мъж.
Ако положението с родителите е добро, ако сте в поносими отношения ги помоли за подслон.
Не бива да стоиш при човек, който не те уважава- това рано или късно ще рефлектира и върху детето.
В 21 век никой не се учудва жена сама да си гледа детето. Не е толкова сложно.....нито толкова страшно.
Аз вече 7 години отглеждам моя юнак без абсолютно никаква помощ от БНД.Щом аз съм се справила- ще се справи всеки
За сега се моля всичко да мине добре-бременността ми е рискова,в 6мес. съм и т.н.Може би това е единственият шанс да имам дете.Зависима съм,не мога да нараня така родителите си-те ме предупреждаваха,а сега как да ги погледна.Мисля да стискам зъби поне докато си стъпя на краката,което не знам кога ще стане,но...С този който ме обичаше-ами дано не съм пропуснала единствения си шанс да бъда щастлива,но прецених,че нямаше да имаме бъдеще-турчин,мюсулманин,с 6год по-малък,живее в Белгия,познавам от скоро,и никой от сем.нямаше да го приеме.Той не знае защо го "напуснах"-направи опит за самоубийство,още Януари,все още ми пише,но надявам се с времето...Дано съм постъпила правилно!Знам,че ще ми е много трудно и самотно,но като чета историите тук се надявам и аз да се справя.Исках да дам шанс на старата ми връзка,който се изпари на сутринта,когато на ставане от леглото намерих опаковка от презерватив,в чаршафите,изтървана по случайност-преди мен..., но след 15 денаразбрах,че съм бременна и така...
Мен всъщност не ме интересува с кой спи,откакто разбрах от него,че е спал с най добрата ми приятелка,която му казвала да ме остави защото на съм можела да имам деца(с нея бях споделила за 2 си спонтанни аборта и цялата си мъка от това) ,всичко ми се пречупи,просто въобще не ме засяга вече...А вие как се оправихте в началото с дете и сами-просто ми се вижда адски трудно.
Знам че ти е мнмого трудно. Идвай при нас, ще намериш разбиране.
Докато четях първия ти пост си задавах същите въпроси като Ardea
Родителите са твоята упора и би трябвало да можеш да разчиташ на тях. Недей да мислиш вместо тях, недей да се затваряш в своя страх. Поговори с тях, може пък това да чакат, да ги попиташ, да поискаш помощ, може би не искат да се натрапват...
За момчето което си оставила.... Защо го направи? Недей да живееш по чужди стандарти. Това че някой няма да го приеме не би трябвало да те интересува още повече сега, когато ще имаш дете. Важното е кой ще ти помага, кой ще е до теб... Ако това е човек от друга религия, ми нека да е така. По-добре ли ще е да си съвсем сама, тъжна, отчаяна и обезверена? Съмнявам се, че родителите ти ще предпочетат тази опция за теб и детето ти.
Не бягай от ситуацията, обърни се и застани лице в лице с проблема за да го разрешиш.
Да, може би това момче е щастието което заслужаваш.... Поговори с него, кажи му страховете си, вземете решение какво да правите. Не го оставяй в невидение, не му причинявай това. Сложи картите на масата и .... ако е писано ще стане, ако ли не, поне знаеш че си пробвала.
Желая ти успех.
Ооооо, забравих "да се изкажа" по въпроса за донора. Мое лично мнение и това което на 100% бих направила е да го разкарам изцяло от живота си, не бих дори разрешила да припознае детето.
Докато четях първия ти пост си задавах същите въпроси като Ardea
Родителите са твоята упора и би трябвало да можеш да разчиташ на тях. Недей да мислиш вместо тях, недей да се затваряш в своя страх. Поговори с тях, може пък това да чакат, да ги попиташ, да поискаш помощ, може би не искат да се натрапват...
За момчето което си оставила.... Защо го направи? Недей да живееш по чужди стандарти. Това че някой няма да го приеме не би трябвало да те интересува още повече сега, когато ще имаш дете. Важното е кой ще ти помага, кой ще е до теб... Ако това е човек от друга религия, ми нека да е така. По-добре ли ще е да си съвсем сама, тъжна, отчаяна и обезверена? Съмнявам се, че родителите ти ще предпочетат тази опция за теб и детето ти.
Не бягай от ситуацията, обърни се и застани лице в лице с проблема за да го разрешиш.
Да, може би това момче е щастието което заслужаваш.... Поговори с него, кажи му страховете си, вземете решение какво да правите. Не го оставяй в невидение, не му причинявай това. Сложи картите на масата и .... ако е писано ще стане, ако ли не, поне знаеш че си пробвала.
Желая ти успех.
Ооооо, забравих "да се изкажа" по въпроса за донора. Мое лично мнение и това което на 100% бих направила е да го разкарам изцяло от живота си, не бих дори разрешила да припознае детето.
Не те чака нищо добро с "донора". Спасявай се. 
Аз бих говорила с родителите си, дори с риск да чуя "ние нали ти казвахме"
. Смири малко гордостта си пред тях, имаш по-важни приоритети. Ще видиш, че като се роди детенце тези ви отношения ще се стопят като сняг на слънце.Всичко ще си дойде на мястото.
Говори с "любимия младеж".Разкажи му.Нека той сам реши дали те иска. Ще оцени откровеноста ти. Да не говорим, че имаш основателни причини както да искаш детето, така и да напуснеш таткото. Това е положението при теб. Ако с младежа нещата са истински, нищо няма да ви е пречка.
Малко ме озадачава опита му за самоубийство.....Нищо не казвам, но мен хора склонни на крайности в поведението малко ме плашат и ми светва "лампичката"....Все пак е на 29, не е на 17....
Както и да е. Ти си гледай себе си и неотложните въпроси за решаване. Родителите не вярвам да те отхвърлят. Говори отсега с тях, подготви почвата....После и сама ще си стъпиш на краката!
Успех!!!
Аз бих говорила с родителите си, дори с риск да чуя "ние нали ти казвахме"
. Смири малко гордостта си пред тях, имаш по-важни приоритети. Ще видиш, че като се роди детенце тези ви отношения ще се стопят като сняг на слънце.Всичко ще си дойде на мястото.Говори с "любимия младеж".Разкажи му.Нека той сам реши дали те иска. Ще оцени откровеноста ти. Да не говорим, че имаш основателни причини както да искаш детето, така и да напуснеш таткото. Това е положението при теб. Ако с младежа нещата са истински, нищо няма да ви е пречка.
Малко ме озадачава опита му за самоубийство.....Нищо не казвам, но мен хора склонни на крайности в поведението малко ме плашат и ми светва "лампичката"....Все пак е на 29, не е на 17....
Както и да е. Ти си гледай себе си и неотложните въпроси за решаване. Родителите не вярвам да те отхвърлят. Говори отсега с тях, подготви почвата....После и сама ще си стъпиш на краката!
Успех!!!
Историята ти ми прилича на сапунен сериал.Там хората се вкарват в страшни проблеми само защото не говорят един с друг и постоянно пазят някакви тайни.Ти обаче не си измислена героиня,а жив човек.Такива са и хората около теб,говори с тях,сподели.Как можеш да не искаш да причиниш нещо си на родителите си,а да си готова да го причиниш на детето си?За него помислили как ще живее с такъв баща?Говоря от позицията на родител и знам,че бих се опитала да предпазя детето си от такъв живот и в същото време бих го подкрепила,когато вече пораснало,е направило грешка.
Жижи,много си права.Ангелче,не забравяй,че децата копират модела на поведение,видяно в тяхното семейство.Ти това ли искаш за детето си?Не вярвам,че родителите ти ще ти обърнат гръб....ще помърморят малко и ще им мине.Все пак внуче ще имат... 
И все пак не съм аз тази,която ще ти дава съвети-ти си знаеш най-добре.
И все пак не съм аз тази,която ще ти дава съвети-ти си знаеш най-добре. 
Опитвам се да мисля,че най-важното е детето,а всичко друго подлежи на промяна.Отказах се и от човека,който ми даде любовта,сега съм потънала в самота и просто чакам да си дойде времето на бебчо.Мисля си и че съм и на такива години,че трябва да бъда щастлива,че имам дори това.Ще се радвам да намеря приятели тук.
Осигуряват ли те на тази работа, на която си в момента? Ако имаш добри осигуровки ще взимаш едно прилично майчинство ( в най-лошия случай 240лв+детските 35лв и евентуално една минимална издръжка). С много малко помощ от родителите ти съм сигурна, че ще успееш.
А всички тези нови приятели, които ще намериш във форума имат деца и ще удряме по едно рамо за бебето.
В момента по-важно е да мислиш в посока как това дете да има щастлива и спокойна майка.От там нататък нещата ще се наредят.
padnaliatangel, Историята ти никого няма да учуди, аз не мисля, че е като латино сериал, а като историята на много други момичета.
Добре си направила, като си обърнала гръб на "любовта си".
Разкажи повече за тази любов?
Много ми прилича на така модерните последно време- виртуални връзки, в които по-чувствителните хора могат сериозно да нагазят и да си причинят сърдечен дизкомфорт.Аз не намирам нищо лошо в това, че момчето е турчин, но много ме смути факта, че е решил да се самоубива.
...
А относно БНД и аз смятам, че този човек не бива да имам място в живота ти. Махни се от него.
Аз съм самотна майка и живея при родителите си, които са с доста закостенели разбирания.Но предпочетох тях, пред ужаса да живея с егоцентрично същество, което не знае що е уважение,като БНД.
Ти все още не си майка и не знаеш, че за родителите добруването на децата е приоритет.Преглътни гордостта си, склони глава и ги помоли за помощ.Те ще те разберат, сигурна съм в това, няма как да не те разберат.Ти за тях си най-важното нещо.
Ще помрънкат, ще ти се поскарат, ще ти натякват какво ли не, но гръб едва ли ще ти обърнат- още повече ти хващаш последният влак да имаш дете.Аз също късно забременях, след 7 годишен стерилитет.Така , че те разбирам идеално.
Моето дете не е родено в брак. Баща му не го припозна, понеже се обиди, че не искам да съм с него. Но това изобщо не ме грее.Аз съм безумно щастлива с дъщеря си.Още понасям критиките на родителите си, но пак ти казвам 100 пъти ги предпочитам пред деспотичното онешение на един неуравновесен мъж.
Добре си направила, като си обърнала гръб на "любовта си".
Разкажи повече за тази любов?
Много ми прилича на така модерните последно време- виртуални връзки, в които по-чувствителните хора могат сериозно да нагазят и да си причинят сърдечен дизкомфорт.Аз не намирам нищо лошо в това, че момчето е турчин, но много ме смути факта, че е решил да се самоубива.
...А относно БНД и аз смятам, че този човек не бива да имам място в живота ти. Махни се от него.
Аз съм самотна майка и живея при родителите си, които са с доста закостенели разбирания.Но предпочетох тях, пред ужаса да живея с егоцентрично същество, което не знае що е уважение,като БНД.
Ти все още не си майка и не знаеш, че за родителите добруването на децата е приоритет.Преглътни гордостта си, склони глава и ги помоли за помощ.Те ще те разберат, сигурна съм в това, няма как да не те разберат.Ти за тях си най-важното нещо.
Ще помрънкат, ще ти се поскарат, ще ти натякват какво ли не, но гръб едва ли ще ти обърнат- още повече ти хващаш последният влак да имаш дете.Аз също късно забременях, след 7 годишен стерилитет.Така , че те разбирам идеално.
Моето дете не е родено в брак. Баща му не го припозна, понеже се обиди, че не искам да съм с него. Но това изобщо не ме грее.Аз съм безумно щастлива с дъщеря си.Още понасям критиките на родителите си, но пак ти казвам 100 пъти ги предпочитам пред деспотичното онешение на един неуравновесен мъж.