Публикувана: 3 май 2010, 20:41 ч.
Последно мнение: 25 юни 2010, 18:31 ч.

Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

14 680
160
1

1
...
4
5
6
...
11
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои ненасилствени методи, които майките използват за справяне с гневните изблици на децата си?
Какви са някои препоръчителни методи за справяне с капризите на децата?
Как хората се чувстват относно използването на шляпване като дисциплинарен метод за деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои ненасилствени методи, които майките използват за справяне с гневните изблици на децата си?
  
  Майките използват различни методи за справяне с гневните изблици на децата си без физическо насилие. Някои от тях включват отвличане на вниманието, предотвратяване на гнева, последствия в реакциите, обяснение на причините и избягване смесването на излизанията с приятелки и тези с детето. Освен това някои майки споделят опита си в предотвратяването на изблици чрез осигуряване на възможности за почивка и развлечения за детето. Други избягват сценичните прояви, като излизат от „бойното поле“ и практикуват дълбоко дишане, като изчакват детето да се успокои.
- Какви са някои препоръчителни методи за справяне с капризите на децата?
  
  Един от методите за справяне с капризите на децата е отвличането на вниманието. Това може да включва разказване на истории, обсъждане на любими теми или пренасочване към нещо интересно. Освен това е важно да не се обръща внимание на капризите, тъй като когато децата разберат, че нямат резултат, те ще спрат сами. Друг метод, който може да помогне е отвличането на вниманието с нещо интересно, което може да помогне на детето да забрави за капризите.
- Как хората се чувстват относно използването на шляпване като дисциплинарен метод за деца?
  
  Мненията относно използването на шляпане като дисциплинарен метод за деца са разнопосочни. Някои родители вярват, че може да бъде ефективно в определени ситуации, когато други методи не работят, тъй като помага на децата да разберат последствията от действията си. Въпреки това, други родители категорично се противопоставят на шляпането поради потенциалните му отрицателни ефекти върху детската психика и насърчаването на страха. Вместо това те предпочитат да използват комуникация и обяснения за възпитание на децата си.
- Какви методи за възпитание на децата се споделят във форума?
- Какви са различните подходи за възпитание на деца, обсъждани във форума?

# 60 4 май 2010, 22:32 ч.

Мнения: 0

И аз не съм за тая тема,ама не ми пука,ще пиша..
Моето дете другия месец навършва 3 години.
В този живот,никога , никой не ми го гледал.
Винаги съм искала аз да си го възпитавам ,за да знам,че ако стане лигав,аз съм си виновна,а не да обвинявам бабите или някой друг.
Винаги съм твърдяла,че ще бъда приятел с детето си, преди всичко.
Такива са и моите родители с мен.Някак си успяха да усетят границата на това да бъдат приятели с мен,без да забравям обаче,че са ми родители.
Казвах си,аз никога няма да удрям детето си,ще му обеснявам като на голям човек.От деня в който се е родил,аз се държа така.Говоря си с него,понякога ставам дете заради него като се среляме с пистолетите или ритаме топка.Но знае,че като кажа НЕ,значи НЕ.
Оставила съм го да бъде самостоятелен,да прави каквото реши и той не злоупотребява с това.
Няма как да кажа,че не съм крещяла,изпадала в истерии или не съм го удряла,защото ще излъжа!.Но в последно време е направо невъзможен,не мога да позная това моето дете ли е?Опитвала съм всичко по-горе изброено.Отвличане на вниманието,разговори,игра,не обръщам внимание на тръшкането му,пляскам го,какво ли не,явно наистина има бебешки пубертет,защото вярвайте ми,нищо не помага.Ако той реши да се налага,никой не може да издържи срещу него,а аз по принцип съм много търпелив човек.Не знам дали сгреших някъде в отглеждането му до момента,вероятно съм,но наистина има период в който децата са истински дяволчета и мойто е точно в такъв период.Не съм сигурна,че намирам подходящия подход към него в момента,но се надявам,че когато проговори хубаво нещата ще се успокоят,защото честно казано в момента ме докарва до лудост.Понякога така ми пада ердето,че ми иде да ...................,ама отивам в другата стая,крещя,ритам гардероба,плача малко и се връщам,гушкам го и му казвам,че го обичам и започвам пак стария метод,бавничко с хиляди обяснение ,защо не е хубаво да с държи така!Дано някой ден ме разбере! Praynig

# 61 4 май 2010, 22:32 ч.

Мнения: 295

Цитат на: Babe factor в вт, 04 май 2010, 22:26

Цитат на: estrador78 в вт, 04 май 2010, 22:20

Как` Сийка Това, което ме кара така да се паля е твърдението, че възпитанието трябва да бъде свързано с насилие, непременно и задължително.

А кой го твърди това newsm78

Ами доста майки, с които поспорихме в няколко теми свързани с насилието върху деца.
Че едно дете, ако не го шамариш няма как ще ти се качи на главата, ще стане лигаво, инфантилен възрастен и тем подобни.

# 62 4 май 2010, 22:44 ч.

Мнения: 28 820

Цитат на: estrador78 в вт, 04 май 2010, 22:20

Как` Сийка Това, което ме кара така да се паля е твърдението, че възпитанието трябва да бъде свързано с насилие, непременно и задължително. А пошляпването, шамаросването, по-сериозния пердах, пасивното насилие-игнориране, обидите и заплачите са си насилие, защо да не можем без тях?

Разбирам възмущението ти, наистина не е задължително да се издевателства над децата в процеса на възпитанието им. Но пък и не всички се поддават еднакво лесно на процеса на дресировка, наречен "възпитание", нито пък дресьорите, наречени "родители", са еднакво кадърни... Laughing

Но, ако разгледаме в по-широк аспект това понятие, наистина стигаме до там, че възпитанието Е насилие до известна степен. Да се вкара човечето в обществено приемливите коловози не минава безболезнено, поне не и при повечето деца. Детето се ражда като едно животинче, със съответните инстинкти и поведение - от нас зависи дали ще го направим "човек" или ще го оставим на ниво "диво зверче". То ще иска да хапе, да скубе и дере, да яде с ръце, да вика и пищи, да търчи и да се катери, където свари... Ние искаме да е тихо, послушно, чисто, възпитано и любезно. И трябва да го направим такова, малко или много, по един или друг начин, за да не бъде отритнато от обществото. Защото човекът е обществено животно и спор няма по този въпрос. Simple Smile

# 63 4 май 2010, 22:47 ч.

Мнения: 295

Ecstasy Това е фаза през, която минават почти всички деца, които познавам, дори и моето.
Ако продължиш да отстояваш на своето и запазиш границите, които си въвела вече ще проумэ, че няма как мама все още решава и ще продължите по старому, поне при нас беше така. Имахме такъв период 2-3месеца, но постепенно отмина, но сега отстъпиш ли се връщаш на нулева позиция, аз не шамарех и не пошляпвах, стисках зъби и повтарях до безкрай и рано или късно ме чуваше какво се опитвам да кажа след порядъчна порция плач, тръшкане и дори заплахи като "Ще плача от теб" hahaha

Но това отмина и сега му се появяват блестящи идеи но общо взето сега дискусиите се водят на друго ниво и са по-лесни за решаване, поне при нас Peace

# 64 4 май 2010, 22:51 ч.

Мнения: 426

Сийка, мъдро, мъдро Peace

# 65 4 май 2010, 22:51 ч.

Мнения: 0

Дано,въпреки,че при нас е така от около половин година и имам увството,че става все по-зле! Thinking

# 66 4 май 2010, 22:54 ч.

Мнения: 426

Цитат на: Ecstasy в вт, 04 май 2010, 22:32

Понякога така ми пада ердето,че ми иде да ...................,ама отивам в другата стая,крещя,ритам гардероба,плача малко и се връщам,гушкам го и му казвам,че го обичам и започвам пак стария метод,бавничко с хиляди обяснение ,защо не е хубаво да с държи така!Дано някой ден ме разбере! Praynig

И аз така правя, или дишам дълбоко на балкона все едно се подготвям за вдигане на тежести Joy

После слагам една блага муцунка и обяснявам спокойно Whistling

# 67 4 май 2010, 23:32 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Babe factor в вт, 04 май 2010, 22:54

........ дишам дълбоко на балкона все едно се подготвям за вдигане на тежести Joy

После слагам една блага муцунка и обяснявам спокойно Whistling

хи-хи, същото съм Hug

# 68 7 май 2010, 00:02 ч.

Мнения: 19

Екстази, преспокойно мога да препиша "мот а мо" твоя пост. Голямата ми дъщеря е на две и половина и просто не се издържа на моменти, особено вечер. Нито аз, нито брат ми сме яли бой като деца и съм наясно, че човек може да възпита нелоши деца и без бой. Embarassed

Дали обаче аз ще успея да постигна същото с моите деца? Плясвала съм голямата дъщеря два или три пъти. Много ми се иска повече да не ми се случва това.

Полагам усилия - правя повечето неща, които са споменали изказалите се вече майчета . Гледам да избягвам конфликтните ситуации. Ако е агресивна и казвам, че това никак не ми харесва и че няма да играя с нея щом прави така. Понякога, когато виждам, че напрежението ескалира, и предлагам вода или прясно мляко. Тя се успокоява малко, след като пийне. Понякога, де. Друг път не става. Тази вечер пак имахме сценка, направо ми се доплака от безсилие. Даже по едно време сълзите ми рукнаха. А малката ме погледна и каза "Мама паче. Колко смешнуу". После се смили и малко се укроти. Явно си даде сметка, че мама страда и че това не е чак толкова смешно.

Не се харесвам тази вечер като майка, но не винаги е възможно да си идеалният родител... Tired

# 69 7 май 2010, 07:41 ч.

Мнения: 230

Синът ми е на седем и е доста палаво и будно дете,в къщи винаги е имало самосчупващи се предмети или саморазливащи се саксии,чаши,тенджери.....или на лампиона му е омръзнало да си виси....ами секцията-закована за стената,че имитирала дърво Mr. Green

...Не крещя,не викам,обяснявам няколко пъти и ако не бъда разбрана или,с аргументи ако не обезсмисли ситуацията, сядам и спирам да си върша маминските задължения или му отказвам,всичко,което му е забавно....чакам да по мисли,да проумее ,да разбере Thinking

и така.А иначе много гледа сестра си и и обяснява всичко за дъжда ,за планетите...
newsm78

а като изтрещя излизам на разходка със санбернара....

Последна редакция: пт, 07 май 2010, 22:47 от мария 123

# 70 7 май 2010, 09:28 ч.

Мнения: 3 111

Имам двегодишен юнак във вихъра на бебешкия си пубертет. Излизам онзи ден с него до магазина. В едната ръка торбите, в другата го хващам за ръчичка като пресичаме. Иначе иска да ходи сам. Е хващам си го аз за ръчичката като пресичаме и на всяка улица едно и също, ляга посредата на улицата и се тръшка че иска да пресича сам Mr. Green

Е, хубаво, но то нито зеления светофар че ни чака, нито търпението на шофьорите ще е вечно. Просто го хващах за ръката и го изтеглях към тротоара където го оставях да лежи колкото иска. Е, луднах #Crazy

Просто нямаше място по тротоарите, магазина, улиците дето да не е изчистил с дрехите си, после като ги отледах имаше петна по тях от бензин или автомобилно масло от полягването в паркинга Crazy

Та, чак се очудих от себе си че не го оплясках, търпение, търпение, търпение и междудругото веселата реакция на хората, които ме гледаха и коментираха че си имат или са имали същото чудо вкъщи и ме питаха "На две е, нали?" Simple Smile

Ами търпение му е майката, и онова дишане, като за вдигане на тежести Simple Smile

Макар че да си призная и аз съм си изпускала ръцете, макар и рядко, в едни от онези тежки дни. За жалост ...

# 71 7 май 2010, 13:56 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Аз четох доста по въпроса с възпитнието без бой и караници. Та ще споделя най-общо наученото, което действа безотказно поне засега.
В най-общи линии, за да не се стига до тръшкане и лошо поведение, детето трябва от малко да се възпитава без да му се забранява. Нещата да се обясняват как трябва да бъдат, а не постоянно да чува "НЕ" и "Не така". Това доказано води до по-висока агресивност. Например да не се казва "не дръж така лъжицата, не се цапай", а да му се каже "виж как се държи лъжицата, така няма да има петна и ще бъдеш чист", да не се казва "не тичай на улицата", а например "стой до мен и ще пресечем заедно, можеш да тичаш, но с мен, виж светофара, като спрат колите ще тръгнем заедно, така ще се научиш и после ще го правиш сам" и т.н. тоест да не се възпитава с отрицание, да не се казва на детето какво не може, а какво може да прави. От прекалените забрани и етикета "лошо и непослушно дете", то спира да се интересува как може да е добро и нещата стават наистина неконтролируеми.
Другото важно нещо е възрастния да не се ядосва. Децата са много интуитивни, ако успеят да пренесат гнева си върху родителя, става една верижна реакция - детето не слуша, родителя се вбесява, то почва да се тръшка, родителя започва да крещи, детето хвърля нещо, родителя го удря, то реве, той се сърди. С две думи гнева на детето не трябва да се подхранва. Децата са първосигнални и не могат да мислят аналитично. Колкото повече им се ядосвате, те толкова повече почват да не ви слушат.
Когато детето ми се затръшка за нещо, най-често използвам елемента на изненада, например "ей виж там какво има, бързо ела да видим сигурно е интересно". Напоследък като не му позволявам да направи нещо се опитва да ме удря или да хвърли нещо, тогава започвам и аз да го "нападам" нещо като игра на бокс, и се смея, гъделичкам го, той вече мисли че това е игра и спря да изразява гнева си по този начин. Според мен най-важното е да се запази самообладание и нещата да се представят от забавната страна, всички деца обичат да се забавляват. Ако отвръщаме на гнева с гняв се затваряме в един омагьосан кръг, от който детето не може да се измъкне и започва да приема конфликтите като нещо неизбежно.
Ужас стана много дълго. Но съм оставила четенето на тема здраве и хранене и сега съм зациклила на тема възпитание Crazy