Публикувана: 4 май 2010, 14:59 ч.
Последно мнение: 6 юни 2010, 19:41 ч.

Нямам сили да си тръгна

6 353
49
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мога да направя, ако искам да се разведа със съпруга си, но се чувствам безсилен?
Какви са признаците, че съпругът ми има връзка?
Как мога да се справя с чувството на безсилие и несигурност, когато се разделям със съпруга си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мога да направя, ако искам да се разведа със съпруга си, но се чувствам безсилен?
  
  Ако се чувствате безсилни, важно е да потърсите подкрепа от близките си, да обмислите възможността за разговор със съпруга си, изразявайки открито своите чувства и нужди. Разговаряйте с приятели, роднини или специалисти, които могат да ви помогнат да разберете какви са вашите възможности и вашия път напред.
- Какви са признаците, че съпругът ми има връзка?
  
  Признаци за наличие на друга жена в живота на съпруга включват липса на внимание, постоянно лошо настроение, избягване на разговори за чувства и нужди и нередовни връзки. Важно е да обсъдите този проблем открито със съпруга си и да потърсите подходяща подкрепа за вземане на решения.
- Как мога да се справя с чувството на безсилие и несигурност, когато се разделям със съпруга си?
  
  Важно е да потърсите подкрепа от близките си, да обмислите възможността за разговор със съпруга си, изразявайки открито своите чувства и нужди. Обърнете се към приятели, членове на семейството или специалисти, които могат да ви помогнат да разберете вашите възможности и пътя напред.

4 май 2010, 14:59 ч.

Мнения: 13

Здравейте от скоро ви чета и с огромна болка в сърцето искам да ви споделя и моята история. С него се запознахме преди 3 години беше влюбване от пръв поглед, всичко се разви светкавично бяхме много влюбени. Дъхът ми спираше когато го видех нямаше и седмица и заживяхме заедно, всичко беше прекрасно. След 5 месеца разбрах, че съм бременна -сълзи от радост и вълнение. Нямаме брак. Всичко вървеше добре до около 3 месеца но след това той се се зарови в работа с обяснението, че иска детето ни да има всичко. Но пропускаше да даде вниманието от което аз се нуждаех. Времето минаваше той заровен в работа аз лишена от емоции от разговори с него.Спряхме да излизаме заедно пребираше се от работа и лягаше да спи все едно живеех сама.Запо4наха скандали на няколко пъти се пребирах при наще с надеждата да се връзоми-но не. Ходех на работа до последно( тои се занимава с тарговия и има няколко магазина) помагах мус всичко което състоянието ми позволяваше. В деня на раждането той отиде на работа а аз 20 мин след него си хванах такси за болницата #Crazy

Нещата след появата на бебчо не се промениха. Започхме да се караме все по-често. Не ми помагаше с нищо свързано с детето неговите задължения свършваха щом дадеше пари за каквото и да било. Скарахме ли се не си говорехме с месеци една седмица добре и после пак месеци мълчание и по лошо обиди посягане заплахи. Незнам с какво толкова го изнервях винаги е било изчистено сготвено не го закачах с нищо свързано с детето и апартамента. Направих всичko възможно да се оправят нещата но не. За секс и дума да не става, а това ме изнервяше страшно много! Не казвам че аз нямам вина безгрешни хора няма! Преди няколко месеца срешнах човек които силно ме привлече но всичко си остана до погледи и поздрави от негова страна. Колкото пове4е нещата ставаха непоносими толкова повече търсех вниманието на въпросния мъж(не е имало нищо само два разговора и то свързани с детето ми). Сега мъжът ми знае за моето увлечение и иска да се разделим. Думите му- ти си красива с хубаво тяло без проблем ще си намериш някои. Тъпото е, че е вижал на къде отиват нещата и не се опита да направи нищо а продължи с досегашното си поведение.А можеби точно това е чакал. Аз съм на 24 години и според мен след като не получавам внимание и уважение от него нормално е да си го потърся другаде. Но немога да събера сили да си тръгна въпреки всичko не мога да си представя живота без него. Незнам как ще се оправя сама. Неизвесноста ме смачква. Какво ще стане след като си тръгна ами ако се опита да ми вземе бебо ще полудея. Благодаря ви за вниманието ще се радвам да ми дадете съвет Hug

на всички ви

# 1 4 май 2010, 15:44 ч.

Мнения: 2 011

Еехх ...

Горе главата ! Как нямаш сили да си тръгнеш? Кажи какво изобщо те задържа при него?
Не те разбирам ...хем кофти е живота с него , хем нямаш сили да си тръгнеш ... newsm78

На 24 години си - време пред теб колкото си искаш ! Peace

Ясно е че нещата са вървяли към раздяла ....
Детето няма кой да ти го вземе .... Peace

Дишай свободно и гледай напред ! bouquet

# 2 4 май 2010, 15:54 ч.

Мнения: 411

Здрасти НИКОЙ, тук , при самотните родители не е най-доброто място за съвет. Тези, които си гледаме сами децата повярвай МНОГО МНОГО НИ Е ТРУДНО. Много лесно е по някога да си тръгнеш, но го направи когато си сигурна, че нямате път заедно. Щом си объркана, значи не всичко езагубено. Всяко семейство минава през кризи. Вашето не прави изключение. Помисли хубаво, посъветвай се с приятели, на които вярваш. Родителите също. Те ще ти дадат най-верния съвет (стига да не са много консервативни и по-добре да живееш в ад, от колкото в срам). Съпругът ти също сигурно е объркан. Защо бързаш. Дай шанс на брака си и детето си.

# 3 4 май 2010, 16:17 ч.

София
Мнения: 179

Я горе главата и не се предавай !
И аз се чудя какво още те задържа при него.
Аз бях на 25 г. като взех това решение - същите взаимоотношения като вашите имахме , с тази разлика,че пари той в къщи не даваше за нищо и от детето не се интересуваше.
И ние се разделяхме няколко пъти - ами не се промени и ............... очаквано последва развод.Чак след първото дело осъзна,че нещата са сериозни и беше съгласен на какво ли не, за да не се развеждаме.Само,че аз не отстъпих.Решението ми беше много трезво премислено.Не съжелявам и до днес.Не ми е било лесно , защото моите родители бяха против развода , но с течение на времето разбраха,че съм постъпила правилно.
Ако можеш да разчиташ на твоите родители,както те е посъветвала kessy поне ще има къде да отидеш.Дано имаш и стабилни доходи .
А той как разбра за твоето увлечение?

# 4 4 май 2010, 17:20 ч.

Мнения: 13

Чул видял и аз не знам но е факт знае. Не обвинява само мен казва ,че и той имал вина но защо не се опита да направи нещо? Имам каде да отида наще ме подкрепят те знаят всичко и са зад мен каквото и да реша за което съм им много благодарна. Яд ме е за моето сланчице за нищо друго искам да има нормално семейство с двамата си родители без кавги. Но явно някаде се разминахме с моето мъжле. Но дори да останем заедно винаги ще съм в затвора в които живеях досега не ме пуска никаде не ходим никаде заедно няма кино,ресторант,кафе,дискотека на въпроса защо- аз съм се находил!Да ама за не съм и ако сега не хода кога? Докато малкия беше бебе не се отделях от него дори за една нощ сега вече на две мисля ,че е време да почна да излизам поне един път в месеца и да обърна внимание на себе се. Но той не е на това мнение ЖАЛКО!

# 5 4 май 2010, 17:55 ч.

Мнения: 430

nobodi_knows , много правилно разсъждаваш. разбира се, че ще помислиш за своето щастие.
Детето е още малко и раздялата няма да му се отрази кой знае колко.Родителите те подкрепят- това е чудесно.
От теб остава само да събереш силите си и да оставиш ключа на масата.

Ако не се чувстваш щастлива и ако наистина не вижаш никакво бъдеще с този мъж- ще е грехота да останеш с него.Няма да е честно нито към него- защото ще го лишиш от уважение и любов, която може да намери с друга; нито към детето, защото то ще расте във враждебна и тягостна обстановка; нито към теб, защото ще се самонастройваш все по-негатовно към мъжа си, докато един ден ще се събудиш като една озлобена, отгчена и изнервена жена.

# 6 4 май 2010, 21:27 ч.

Мнения: 644

Определено на твоето мъжче, не му пука отдавна нито за тебе, нито за хлапето. И след като така спокойно е приел твоята авантюра - определено е чакал това да се случи, за да ти вмени чувството за вина, че ти си "залитнала", ти си тръгнала с друг.....но защо ли ?!?
Но за новата ти връзка - не избързвай, защото сега си се хванала като удавник за сламка. Лишена от всякакво внимание, си готова да последваш всеки проявил малко уважение към тебе.
Събирай багажа, бебчо и...... не ти е там мястото с такъв кретен. Може би имаш още чувства към него и огромната надежда, че всичко това може да се промени и той да стане, това което ти си очаквала....... Но докато чакаш и се надяваш - животът ти ще мине.
Вземи се в ръце и намери достойният МЪЖ за себе си.
Късмет !!! Hug

# 7 4 май 2010, 21:42 ч.

Мнения: 430

Мааалко ОФ, но се размислих...за нещо.
Чудя се, ако тази тема беше пусната в ДиС, там дето уж са "щастливо омъжените и идеалнИте съпруги Laughing

" дали пак щеше да се източат такива съвети, които ние тук даваме....
Щот ние си пишем от нашият си опит и нашата си камбанарийка... Thinking

Аз си заставам зад предния пост 1000% а и с поста на Смехулка съм страшно съгласна. Peace

Ама до ся четох некви глупави теми в ДиС-а...и чак ми стана сладко -горчиво в устата от толкова 'успешни и възхвалени' бракове Sick

Съжалявам за неуместния пост, но дали ние самотните , тези които сме калени и закалени с раздели и любовни несполуки можем да сме обективни...
Още веднъж, сори за ОФФ-а...

# 8 4 май 2010, 22:38 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

Ардеа, за някои неща сме много по-обективни от ония с розовите очила. Повечето от нас доста дълго са ги носили прословутите очила с начупени стъкла с надеждата нещата да порозовеят - но нещата не порозовяват, те си имат собствен цвят.

nobodi_knows, ако не си щастлива и това продължава вече доста време, съжалявам, но няма смисъл да се мъчиш. За мен, ако една жена не е щастлива с един мъж, то тя е длъжна да си тръгне. Живота е един и всеки има право на щастие, детето не е котва, с която сме прикрепени към бащата, то е човек и има нужда от спокойствие и щастливи родители, а не непременно от майка и баща делящи един дом.

# 9 4 май 2010, 22:47 ч.

Мнения: 6 467

Цитат на: Не съм в вт, 04 май 2010, 22:38

За мен, ако една жена не е щастлива с един мъж, то тя е длъжна да си тръгне. Живота е един и всеки има право на щастие, детето не е котва, с която сме прикрепени към бащата, то е човек и има нужда от спокойствие и щастливи родители, а не непременно от майка и баща делящи един дом.

Абсолютно съгласна съм с Не съм
С Ардеа също.

Казваш, че неизестността те плаши.И мен тя ме плашеш.
Щом още нямаш смелост - изчакай,Изчакай месец(ако издържиш толкова) и ще усетиш момента, в който мъничката капка ще прелее чашата и няма да имаш никакво съмнение, че трябва да си тръгнеш. Hug

На мен нещата ми се виждат обречени заради няколко неща: казва ти, че си хубава и ще си намериш друг ( за него всичко е свършило), не се опитва да промени нищо, надеждата ти, че след раждането на детето всичко ще се промени и това, че си пуснала тема тук.

Горе главата! Hug

# 10 4 май 2010, 23:01 ч.

Бургас
Мнения: 9 131

Цитат на: Ardea в вт, 04 май 2010, 21:42

А, там със сигурност щяха да й напишат да мие тигани по прашки, току-виж вземе, та го съблазни и той изведнъж стане мил, добър и като отпочне да я води по дискотеки - няма спиране!

nobodi_knows , какво точно нямаш, за да се разделиш с него - сили или пари?
Защото ако имаш поне някаква финансова стабилност, помощ и подкрепа поне от родители, както и къде да живееш, няма да е толкова страшно.
Задай си въпроса искаш ли да прекараш остатъка от живота си по този начин? И тогава решавай.

# 11 4 май 2010, 23:23 ч.

София
Мнения: 179

Е как така - се наживял ,бре?
Намерил жена,създал дете,дава некви пари и ............. си извървял житейския цикъл - наживял се!Разбирайте - Изпълнил си дълга на тоя свят!
Извинете ме , ама - това не е всичко / пък и вие го знаете много добре/
Напълно подкрепям постовете на smehulka ,Ardea ,Не съм,Tintina - нямам какво повече да добавя.
nobodi_knows много кураж ,миличка и късмет ти желая!
С теб съм - имай вяра в себе си и ще успееш!!! Hug

# 12 4 май 2010, 23:28 ч.

Мнения: 1 425

Ако секса не ти стига, поискай си, не се умира от това. Недостига на внимание е доста неприятен за повечето хора.
Ако все пак си решила да си ходиш - детето няма да ти вземат, за това не се притеснявай.

# 13 5 май 2010, 09:43 ч.

Мнения: 6 467

Panther, понякога (да не кажа почти винаги) липсата на секс и недостига на внимание са различни неща.А и второто, ако не знаят как да го постигнат, насила не става.

# 14 5 май 2010, 09:52 ч.

Мнения: 430

Цитат на: Не съм в вт, 04 май 2010, 22:38

Мхм....за добро или лошо си права.... Peace

Твърде дълго сме се надявали, че нещата ще се оправят....Ама пусто.....надеждата умирала последна....
Но дали е било надежда, или скруполи, или нерешителност....предрасъдаци, страх....

Цитат на: Panther в вт, 04 май 2010, 23:28

Ако секса не ти стига, поискай си, не се умира от това. Недостига на внимание е доста неприятен за повечето хора.

Това се казва мъжко разсъждение ooooh!