Нямам сили да си тръгна

Така като гледам ти все още го обичаш.Въпроса е той какво изпитва-дали поведението му не е начин да те накара ти първа да вземеш решението,което той иска ама не му стиска.Не че аз в този момент съм най добрия съветник!Идеално няма,но все си мисля че работохолик и домошар е по-добрия вариант за семейство.Важното е дали можете все още да разговаряте кой какво го мъчи.Чак когато вече се изгуби диалога работата е ясна,поне според мен.С мен лично са споделяли жени в т.ч. и сестра ми че точно това представлява семейния им живот,но са си щастливи по своему и никой отстрани няма и да се сети...за мен все още е необяснимо...но...има хора разни.Явно това е цената на семейството.

Много държа на семейството си винаги гледах да му е добре изчистено изгладено сготвено абе не го закачах за нищо. Той с детето не се занимава не е сменил и един памперс не помага с къпане хранене с нищо. Виждат се 2-3 в седмицата ако се прибере по-рано което много ме дразни. Той мисли така- от мен се иска да носа пари нищо да не липсва, но и двамата с малкия сме лишени от неговото присъствие у дома. Да не говорим ,че като се скараме се започва- ти си никоя тук нищо не притежаваш. Преди година ми продаде колата единственото мое нещо тук и карах неговата и като се скараме ми я взимаше и казваше да се оправям ако за нещо ми потрябва.Почти не разговарямя вечно уморен да ама аз цял ден затворена с детето дали нямам нужда да си поговора с някой? За секса за миналата год. дали сме правили и 10 пъти и то когато той иска, ако аз поискам е уморен. Снощи не сме се карали не ме е питал кога ще си събирам багажа докога незнам.Не ме спират парите наще няма да ме оставят може би още се надява да се промени и де се обичaме както преди. Немога да си се предствя с друг и него с друга. Но ако полужението остане така ще си тръгна!Благодаря ви за мненията и съветите имам нужда да си поговора с някой които е минал по този път. Толкова много ли искам просто да ме обича и уважава?

Добре де , а опитвала ли си да си поговориш с него?
Така със спокоен тон да му обясниш какво те тревожи , какво не ти харесва , какво би те направило щастлива и евентуално и той да ти каже какво го дразни в теб и да се опитате и двамата да се промените - да се нагодите един към друг.

Колко пъти съм опитвала но започна ли той да се дразни ,че съм го занимавала с глупости! И двамата сме инати това е най-големия проблем. Всеки иска да е отгоре. Немога повече да отстъпвам той ме мачка психически. Казва аз съм по-голям мен ще слушаш! Това че сам на 24 не значи, че нямам право на глас мога сама да взимам решения. Незнам вече понякога се държи все едно няма проблем,а друг път задълбава сташно много. От толкова много време се чуствам самотна и отблъсната.Знаете ли каквое да си се постарал да направиш страхотна вечеря с свещи и прочие и когато се прибере и го посрешнеш той да ти каже разкараи се дразниш ме-много боли!

Ами миличка аз знам какво е-очакваш мила дума,да нарушиш тишината в къщи а то...Отчасти можеш да компенсираш липсата със социални контакти навън.За мен това беше работата колегите,някой и друг приятел пък току виж забелязал и изревнувал и се променил.Колкото повече се вкопчваш в един човек той толкова повече бяга.Ето аз очаквам първото си дете и ме очаква същото като теб.Един ден ще тръгна на работа пак и ще "видя'' хора,но до тогава не знам как ще живея...Мисълта ми е,че ако намериш някаква ''компенсация'' за общуване на вън може да се почустваш по-добре и да му ''бръкнеш'' та да се усети.

А, там със сигурност щяха да й напишат да мие тигани по прашки, току-виж вземе, та го съблазни и той изведнъж стане мил, добър и като отпочне да я води по дискотеки - няма спиране!

nobodi_knows , какво точно нямаш, за да се разделиш с него - сили или пари?
Защото ако имаш поне някаква финансова стабилност, помощ и подкрепа поне от родители, както и къде да живееш, няма да е толкова страшно.
Задай си въпроса искаш ли да прекараш остатъка от живота си по този начин? И тогава решавай.


[/quote]
 
Тези наистина требе да са нещо изперкали с тия съвети. То ако ставаше така, ехаааа, немаше да има разводи  и всички щехме да сме щастливо влюбени завинаги.

Имам чувството,че авантюрата на тоя господин е доста по-сериозна  и дълготрайна от твоите "погледи". Помисли си и ще откриеш знаците. Той просто си има друга, но не иска да ти каже- Айде тръгвай да идва тя. Иска ти да си идеш доброволно.

Повярвай ми, минавам по тоя път и съм вече в края му. Всичко сочи натам-има си друга и то от доста време, както изглежда. Признаците са следните-не те поглежда и  за миг, да не говорим за детето, не вижда какво вършиш в къщи, когато почнеш да разказваш как се чувстваш се дразни,бяга или сменя темата,според интереса си, липса на сексне забелязва нова прическа или дреха, използва дома ви като хотел-идва, яде, гледа ТВ докато засти, сутрин се оправя, закусва и  излиза. Ако са налице тези признаци-няма какво да се чудиш и ,мисля,не си струва да се бориш и  търпиш. Аз нямам при кого да отида, на 26 съм с дангалаг на 3г. и  беба на 3 месеца, но ще се развеждам и ще си взема децата и ще си плащам наема и с трънения венец, с кръста на рамо и  така...Не искам да кажа,че съм ....нали, просто ще си сърбам попарата сама,щото сама се натресох на тоя хал.

Ами, решение винаги има. Ако имаш финансови затруднения, се местиш при родителите ти, като временно решение, където и да живеят те. Ако са в друг град, и това не е оправдание. Разбирам те, и аз много трудно си тръгвам от връзки... мисля, че успях да се измъкна вече от предишната... но, решението го взех много трудно и бавно и измъчено.. Подобни неща - липсата на внимание - ме тормозеха. Това, че детето е негово, не намирам за причина да стоиш с някого. Бащата на сина ми - радвам се че е далече - не би могъл да го научи на много, не виждам полза да е до сина си....

И аз нямах сили да си тръгна, така като те чета, все едно описваш моя живот след раждането - колкото повече се стараех да не го занимавам и да се справям с чистене, готвене, пране, пазаруване и малко бебе, толкова повече ставаше зъл и намусен, толкова по-късно се прибираше и толкова повече се опитваше по всякакъв повод да ме изкара пълна загубенячка. Аз обаче съм търпеливо животно, пък и някак си все си мислех, че не може да е толкова зле... Накрая истината лъсна - имаше друга жена в живота му, друга, която имала нужда от него и го карала да се чувства специален и единствен. Не му издържаха нервите и стратегията аз да си тръгна първа не проработи. Буквално ме изгони с малката на година и половина. Не те съветвам да повтаряш моята грешка, спести си нервите и унижението. Каквото и да решиш, пожелавам ти късмет. 

Нямаш сили, обаче е добре да събереш малкото, които са ти останили или онези във фонда със запаси. Има такъв, ти само го потърси. В противен случай, по-добре няма да се почувстваш. Когато аз нямах сили да си тръгна, знаеш ли какво спечелих от това:
- ужасни чувства към самата себе си. "Ти си страхливка", този вътрешен глас почти никога не млъкваше. Знаех, че е невъзможно някой да ме уважава (не говоря само за БНД), при положение, че аз самата не се уважавам достатъчно, за да преодолея страховете си и сложа край на отношения, които само ми взимат.
- колкото повече отлагах раздялата, толкова по-непоносим ми се струваше той. Изнервяха ме постъпки, ситуации и детайли, в които иначе едва ли щях да се вгледам.
- ту се вкопчвах в детето, ту осъзнавах, че не мога да съм пълноценен родител, защото не се чувствам пълноценна, щастлива и реализирана като жена и човек.
- в определени моменти се чувствах като в някакъв луд двойнствен филм - все пак не можеш да занимаваш всичките си познати с проблемите вкъщи, а как да водиш нормални разговори, как да си събеседник, когато сърцето ти е спряло и виждаш нещата доста крайно.
- бях склонна да прехвърлям топката на други хора, мои близки. Нееднократно си представях колко по-лесно би било ако майка ми дойде и без много обяснения ми помогне да си събера багажа или ако това е извършено от някой мой приятел, истински загрижен за бъдещото ми щастие. Глупава грешка, натоварвах хората със собствените си неосъществени реакции и проекции на човека, който бих могла да бъда ако събера малко смелост и покажа решителност.
- спечелих и една тежка анемия. Забравях да се храня, отслабнах ужасно много... след кръвоизливи и един почти припадък с детето на ръце отидох на лекар и се установи, че положението не е розово... Ама то не става само кафета и цигари и депресантски мисли колко ми е скапан животът и как съм го позволила...

Още много мога да продължа този списък. И, извинявай, ако съм крайна. Аз тогава, в онзи период, бях такава, каквато се описах току-що. Други момичета сигурно не са били.
Идеята ми е, че ако събереш сили по-бързо, ще си спестиш емоции, които в момента в известна степен и сама си причиняваш - защото стоиш там и го позволяваш. А после е трудно да простиш на себе си точно за последното... или поне на мен ми беше.

Прегръщам те силно и ти желая щастие

Благодаря ви милички за подкрепата Края му се вижда вече не съм толкова отчаяна. До такава степен ми е втълпил колко съм тъпа и как за нищо не ставам,че чак се замислих дали е вярно Както седим вечер и гледаме тв започва да ми разказва за некви случки през деня и се смее и изведнъж започва да ме гони-какво съм правила в стаята с него.Как не му писна да ме обижда?  Да не говорим ако детето не е заспало то е мрънкане колко е часа ( 8 и 30-9 примерно)как не може да се наяде да си почине. А питали ме аз дали съм яла дали намерих време да се искъпя-НЕ ДРЕМЕ МУ. Чакам само наще да си доидат от село и си тръгвам, че не ми се седи сама в апартамента. Преди мислех че е добре да стоя при него заради малкия да не го лишавам от него но вече виждам че бебо не получава внимание и няма смисъл да се тормозя. Нали неговота задължение е да дава пари за детето и нищо друго ми да продължава и по добре за него няма да ни има да му досаждаме и да го дразним Леле ако знаете това дете каква агресия проявява като види баша си започва да го удря, щипе, скубе чак скърца с зъби а към мен е коренно различен защо се получава така прекалено е мъничък за да знае какво става Прекрасен ден ви желая 

Лято , много точно си го написала!

Здравейте. Моята агония ще приключи до 2-3 дни. Тук нещата станаха непоносими! Разбрахме се да ми даде колата и по 500 лв на месец за детето.Родителите ми са зад мен и ще доидат да ми помогнат с багажа. Сърцето ме боли но знам, че немога да живея повече така.

Щях да те посъветвам тихо и кротко да се преместиш при вашите, не със скандал и думи за твърда раздяла, а като уговорка за почивка - да прецените какво искате. Не се прави на велика, искам да кажа - кротко и благо се престори, че го разбираш и отиваш да си починеш като оставяш и него на спокойствие. Ако остане с впечатлението, че се съобразяваш се с него и оставате приятели, които в любовта просто са се разминали, има по-голям шанс да ти помага. Защото съм на 99% сигурна, че каквото и да ти е казал за даване на пари за детето, ще го забрави. Радвам се, че си решила сравнително бързо, някои дремахме повече. Късмет ти желая!