119 Американски майки празнуват Mother's Day!

Ирка, и аз като теб смятам, че тук се живее по-лесно с една заплата, отколкото в България. Не съм живяла там от 10+ години, но имаме приятели с деца, минали "български" период. Сега са тук - 4 години живееха с една заплата, жената нямаше право на работа и бяха в много по-добра финансова ситуация, отколкото в България. За хора с образование и работа все по специалността става дума.

А детето си бих го гледала като Ирка, не защото не мога да му купя памперси и баунсери, а защото просто имам други разбирания по темата.
Камбанарията на всеки е различна. Приоритетите ми се промениха драматично предвид житейския ми опит - времето с децата смятам за безценно и неплатимо с никакви пари и кариери. И определено не смятам, че всички жени-в-къщи по дифолт са обезличени или затъпяли.

Присетих се тук от дискусията за една жена, от чиято история бях искрено впечатлена. Родила е 12 деца и е седяла вкъщи докато и последното не е започнало училище, след това е започнала да доброволства и е основала една от най-голямите организации в нашия район за бездомни хора. Сега тази организация харчи по 400 000 на месец за бездомните, почти всичките им доходи отиват директно за нуждите на хората. Ето тук има повече:
http://www.sharingandcaringhands.org/maryjo.htm

Говорим си за доста различни неща ама всеки гледа от неговата камбанария, както и всеки си знае с какви пари разполага. Аз трябваше да се върна на работа, когато синът ми беше само на 8 седмици, и не обичах работата си, но нямах друга финансова възможност. Не ставаше въпрос за баунсъри или работа, а за плащане на мортгич или да обявим forclosure и да отидем да рентваме пак някъде. За мен беше важно да живеем в гората и да си имаме двор, където Иво да играе, както и "мое" си място. Къщата ми е мизерна, кварталът не е баровски, просто това можехме да си позволиме. Другата ни опция беше таткото да почне още една работа и да се скапе от бачкане. Аз не исках да съм такъв егоист.
Дори не знам, защо се включвам, но понякога като ми каже някои за свиване на бюджета и ми се струва несправедливо да се слагат всички под един знаменател. При някой хора просто няма как да се свие бюджета. Сигурно още дълго ще се чувствам виновна че оставих детето си на бабите му, въпреки че знам че нищо не му липсваше. Може би и затова ми отне време докато се реша да направя тази стъпка отново. 

Честна пионерска, аз съм напълно ОК да съм десперед хаусуайф. Ще си народя още 3 деца и кеф.... само ще съм им мениджър..а това на сокър, а онова на плуване, а до музея...

Че и тях, че и кварталните, че и разни други подробности, които не ми се споменават, защото току-виж, някой се засегнал или го криворазбрал ... и току-виж се стигнало до бай-бай социален аутизъм, бай-бай хепинес ... 

Генерализирането за това кой какво разбира или не, и дали би го направил "някога", "винаги", "веднага" или whetever the word was, ми се струва излишно. Не просто всеки си гледа от собствената камбанария, ами всяка привидно позната камбанария си има архитектурни особености. Казано по друг начин, за мен са важни едни неща, за всяка една от вас, други.  И ако за мен е ок да работя на 3 тия месец, за някой това е непростимо. Ако за мен е мега-скука да си стоя вкъщи 2 години, за друг това е мечта. Хора и хора. Хиляди пъти повече бих предпочела да прекарвам време с детето си сега, когато се държи като човек, с характер, емоции и настроения, отколкото да сменям памперси и да я гледам как по 20 часа в денонощието спи. Сестра ми си стоя вкъщи и с двете деца по няколко месеца и години, в пълен синхрон със себе си и душевна хармония.
И, at the end of the day, ако някой иска да притежава 6 коли и 5 спални - в крайна сметка, вероятно си плаща цената за тях. И няма нужда от моето, или нечие друго разбиране за това дали така е правилно, и редно. Както казваше един наш познат - искам да си купя яхта, вече работя и в неделя. Въпрос на избор. Искрено пожелавам на крайноизказващите се да не им се налага да си променят концепциите след рязък и внезапен удар с реалността.

Мисля си, че всъщност концепции май само така се променят... за добро или за лошо. 
Някой по-горе писа, че с повтарянето на тези теми се вижда на кой как му се е променило мисленето. Няма лошо. Тъкмо тези, дето вече са минали по този път и са си натрупали мъдростта, могат да се усмихват снизходително, докато ни гледат нас, другите, как тепърва драпаме по каменистата действителност. 

Най ми е близко мнението на sipirumi.

Аз бях 6 години у дома с дъщеря ми в БГ. Не работех, но ходех на училище.  Доста време ми отне да накарам работодателите да ми повярват, че след 6 год. у дома съм в крак с времето, не ми признаваха домашния стаж. Сега се върнах на работа преди да са изтекли 3-те месеца, дори на втората седмица ходих да приключа някои клиенти.
Да, искам децата ми да живеят в нормални условия и да ходят в най- добрите училища. Не мога и не искам да слагам всичко това на гърба на мъжа ми, стига ми факта, че работи по цяла нощ и гледа 6 месечния ни син по цял ден докато съм на работа. Някак ми харесва да си взема чека и да си го сложа в чантата  

абе всичко опира до парата 
какъв беше лафа - щастието не е в парите, но не е и в липсата им.

тез дето не работят, не могат да разберат, аджеба, какво и е важното на кариерата. тез дето работят, твърдят, че седенето в къщи ги обезличава или пък мечтаят за доходите на тез, дет не работят и могат да си го позволят и тъй косвено помеждудругото се обиждаме тънко и по терлици 

но темата започна от това, че в тази страна е нужно малко по-щедро отношение с отпуските по майчинство. Никой не говори за години, но минимум 3 месеца платена трябва да е стандарт, не лукс. 

Еми то това си е жив социализъм. После и безплатни ясли ще поискате - и отиде, та се не видя... 

Благодаря за отговорите, момичета. Наистина от много фактори зависят нещата, пък и човек с времето си променя мнението. Кой знае какво ще мисля когато вече имам деца, сега е лесно да си развивам теории на сухо. Но наистина си обичам работата, без да имам влечения към стълбички, защото мойта не е работа като работа (ех да си кажа сега  ) - работя точно в желаната, изключително тясна сфера аниматор на филмчета и игри за деца. Рисувам по цял ден и знам че резултатите от моят труд помагат на децата в неравностойно положение да наваксват с учебния материал. Не е като да съм някоя еднообразна пчеличка в кооперативен кошер, да седя в кюбикъл и да щракам спредшийтс по цял ден... И понеже такава работа е много трудно да се намери, поради тясната специалност и специфичност, и особено в този район, че не искам да рискувам да я загубя и после да губя време и пари в преквалифициране, или местене в Калифорния. То ако се наложи и подове мога да мия, ако става на въпрос, но тогава за какво беше целия тоя труд по образованието... Труден е въпроса. От една страна, наистина децата са по-важни и за мен. Но от друга страна, дори и ако се вземе майчинство, след това практически човек прекарва повече време на работа отколкото с децата (при нормален работен ден) докато не се пенсионира, така че не харесва ли работата си, това би било доста жалко съществуване.

Сега, да ви разкажа за безумната развръзка със заема. Толкова съм възмутена и ядосана на BofA че няма накъде. Значи, днес им се обаждах да ги питам специално за изискванията за заем, тъй като подробностите хитро са ги скрили в уебсайта и не можах да намеря конкретни отговори. За пояснение, вчера не говорих директно с тях, а мениджъра на фирмата от която взехме колата им се е обаждал няколко пъти. Та, обаждам се аз и ги питам директно, трябва ли ми американско гражданство за да взема заем за кола. Мацката казва да. Аз я питам да ми разясни изискванията, и тя започва - "well you know, you need to have permanent residency, blah blah" - аз викам чакай малко, това са две различни неща! Значи какво ми трябва, гражданство или residency? И тя моля ви се вика, ами то нали все тая, "residents are kinda like citizens, right? That's how I think of it"      Обясних й каква е разликата и че това коренно променя нещата, питах я пак, значи трябва ли ми гражданство или не, и тя измрънка нещо от сорта на "амии, да, значи ти си права, не ти трябва"  Накарах я да ми изкопае точните изисквания и да ми ги прочете, и се оказа че официално банката изисква residency, не гражданство!!!!!!!! И зелената карта е била достатъчна!!!!! Питах я тогава защо при това положение вчера са ми я отхвърлили, настоявали са за гражданство и са наприказвали глупостите за SSN. Тя тръгна да търси records и аз тогава направих грешката да й кажа, че не съм говорила аз директно с банката, а мениджъра на фирмата (Enterprise, най-голяма в страната и втора в света). И тя се хвана като удавник за сламка, заяви че щом не съм свидетел на разговора, значи не мога да твърдя че техният агент бил казал такива неща, следователно мениджъра лъже и той е объркал нещата!!! Казах й аз точно какви документи са подадени, как са отхвърлени от банката, как мениджърът е питал конкретно и директно за гражданството, но тя отрече всичко и обвини Еnterprise в лъжа и заблуда, и мен непряко и деликатно ме обяви за луда. Искаше ми се да й бия един на тая, как може такова отношение от такава голяма и уж реномирана банка??? Как може на такава позиция да не знаеш разликата между гражданин и жител, и да се гавриш с хората защото в тъпата ти кратуна двете понятия изглеждали еднакви??? Още повече ме отчайва и ядосва фактът, че от Enterprise бяха говорили с няколко банки, и бяха получили същия bullshit. Какво означава това за агентите им? Всичките ли са такива патки? Нямам думи просто      Пийнах едно, и две, и няма да ходя да се бия, но наистина исках да намлатя някого след тоя разговор. Не знам дали очакванията ми за тая страна са прекалено високи, но нещо такова да се случи тук ме ядосва много повече, отколкото ако се случваше в България. Там някакси приемам като даденост да ме правят на маймуна, колкото и тъжно да е това становище.

Та така с мойте главоболия. Ако случайно ви откажат заем по такива причини, гонете ги до дупка и изчетете всяка буква на официалните правила, защото агентите им явно са кухи и ненадеждни, че и инати. Засега колата остава на името на мъжа ми, защото в момента не ми се занимава и с refinancing. Но много ни се искаше, като първа голяма покупка заедно, да е нашата кола, на думи и на хартия 

Приятна събота и неделя на всички!

А така обсъдихме темата "за" и "против" майчинството. Сега да си припомним една друга
Та така, вчера в детската градина на Плами ми казаха едва ли не , че е малоумен . Боял ама само до 10 , не знаел азбуката, формите, цветовете. Ами какво да правя, учил , четем , ама всичко да него е зелено
Та, можете ли да ми препоръчате игра, книга , нещо което ще му помогне. А и още нещо как да му обесня как точно да хване химикал, защото и там имам проблем
****
Дидитка, кофти но в интерес на истината досега не са ни отказвали заем, ама сме имали други проблеми и то пак  с БОА.
Бяхме кандидатствали за мортгиж при лихва 4.5% и точно 2 дена преди клиузинга ни обясниха че лихвата ще е 8.9%
Обеснения разумни нямаше, както и да е всичко тогава се провалии аз като теб пих 2-3 , ама съм си затворила всички сметки при тях

Аз гласувам за 6 месеца, па нека е социализъм. 

Мария, стига бе. Той е на 3 години, отскоро е на градина, а и е двуезичен... те какви нормативи гонят???

Диди, за мен разликата между България и Щатите е, че докато в Бг винаги има начин някой човек да те излъже, тук хората са изключително честни и коректни, но това се случва с институциите. Я банката ще ти вмъкне тънко някоя такса, я телефонната/кабелната/кредитните карти... за БоА бях почти сигурна от началото, като го разказваше случая, че някой не е прочел правилата...

За съжаление рефрена, че прости хора има навсякъде често се повтаря. Но и ти винаги ме разсмиваш с тази твоя голяма кошница и нереалистични очаквания    Гет риъл, момиче хубаво!
Изводът ти е напълно правилен и да, в случая и ти си пропуснала да си направиш домашното! (да не вземеш сега да се засегнеш нещо   мисля, че се разбира добронамереността ми, и не, не може да се разчита, че ще попаднеш на хем умен, хем добре обучен служител, та се налага да препроверяваш инфото)
И забравих да ви честитя новата кола, със кеф и здраве да си я ползвате!  

Много съм съгласна със Зора, както и с факта, че като те шамароса реалността неколкократно си попроменяш концепциите   Но това се учи на собствен гръб, на чужд и 100 тояги са малко!

Гласувам за 9 мес, от мен да мине - 3 платена, 6 неплатена 

И един скутер по молба на Вики  (още нямам прилична снимка навън и още не ще да ме погледне, като я снимам!)

И аз казвам 6, с очакването да се договорим за 3  . За страната не знам, но на ниво щат стават по-лесно тези промени като че ли. В Ню Джърси например от миналата година има подобрения в тази насока. (За мене подобрения, за други може би - не, но все нечия камбана трябва да звучи по-силно и да дирижира музиката). А ако не бяха отделили пари за тази кауза (чрез данъците ни, разбира се, но аз съм окей с това), кой знае за какво друго щяха да отидат.